Жажда за злато или каква е връзката между златото и Втората световна война?

Втората световна война е темата, която предизвиква най- много интерес в Новата история на човечеството. От една страна поради факта, че това е събитие, което е било със световно значение, а от друга- поради всевъзможните легенди и мистерии, които съпътстват войната. Един от сериозните въпроси около войната е този за движението и разпределението на злато между държавите. И до днес липсва информация за това къде се намира една голяма част от наличното по онова време злато. Дори можем да прочетем новини за това как са намерени митични запаси от нацисткото злато. Последната такава новина бе свързана с намирането на митичен влак, превозващ части от нацисткото злато, който е открит в Полша.  Разбира се, потвърдена информация за подобна находка няма, но въпреки това митичните истории за нацисткото злато като тази са в изобилие.

Златото и войната

Защо обаче темата за златото е толкова тясно обвързана с Втората световна война? Периодът на Втората световна война утвърждава репутацията, която златото притежава още от древността и продължава да поддържа до наши дни. А именно- актив-убежище, единственият актив, който може да свидетелства за икономическа и политическа стабилност и автономия на една държава, актив, на който да може да бъде разчитано в моменти на криза. Ако утре се събудим и видим, че цената на златото се е повишила рязко, то на първо място ще помислим, че има или политическа, или икономическа криза, или война. По време на война обаче, освен като актив-убежище, основната функция на златото била по-скоро като задвижващ механизъм за военните машини на отделните държави, особено за нацистката.

С идването си на власт през 1933 едно от първите неща, които Адолф Хитлер прави, е да подготви и да задейства план за превъоражаване на войската. Обаче поддържането на военна мощ е най-големият разход за една държава, а създаването на такава мощ от нищото – още по-голям. За тази цел Хитлер се нуждае от огромни финансови средства и по-конкретно – от достатъчно количество чужда валута и злато, тъй като единствено чрез тях Райхът има възможност да се снабди с необходимите ресурси, внасяйки ги от други държави. На този етап Германия се нуждае главно от няколко ресурса – каучук, висококачествена стомана, петрол и други метали, използвани за въоражаването на армията. Планът на нацисткия водач е да превърне Германия в самодостатъчна държава, която да не се нуждае от внос на ресурси от други държави, ами да може да произвежда всичко необходимо сама. Накратко, Хитлер се опитва да възроди идеята за автаркията[1]. Но докато това стане, той има нужда от злато – доказаното платежно средство между държавите, във време на несигурност и нестабилност.

Процесът по превъоражаване на армията започва и той бързо стопява наличните резерви от злато на Райхсбанк[2]. Едни от най-големите германски предприятия по това време също дават своята финансова подкрепа към плана на Хитлер. Всичко това обаче се оказва недостатъчно, за да може Германия да създаде армия, готова за битка срещу големите световни сили. Ето защо Хитлер насочва вниманието си към богатствата на съседните държави – Австрия и Чехословакия. Без нито една жертва, единствено и само посредством манипулация и оказване на натиск чрез военната мощ на Германия, Хитлер успява да подчини двете страни и да ги присъедини към границите на своята държава. Показателни са първите действия след нахлуването на германските сили в двете държави – посещение на централните банки и разграбването на всички налични там запаси от злато и чужда валута, а чрез заплахи дори и на тези държавни резерви от злато, които се намират в други банки. [3] След като ограбят златните резерви на държавата, целта на нацистите е да приберат и златото на частните лица от тези две държави. Това се е случвало по абсолютно законен начин чрез издаване на заповеди, които принуждавали гражданите да продадат златото си на държавата.

Всяка една следваща държава, в която нацистите нахлуват, има сходна съдба – всичко ценно, до което е можело да се достигне, било разграбвано. Приоритет разбира се е златото – първо държавните резерви, а след това и златото, притежавано от частните лица. Жаждата и необходимостта от ценния метал довеждат нацистите до там, че те да започнат да ограбват дори евреите, които изпращат в концентрационните си лагери. Всичкото налично злато по тях било вземано и претопявано. Претопеното злато се наричало “toten Gold” или „мъртво злато”.

Този устрем за злато проличал още в първите години, а дори и месеци на германската експанзионна политика. Той бил прекалено очевиден, за да убегне на лидерите на другите европейски държави. Ето защо почти всички лидери започват да предприемат действия към запазването на своя най-ценен ресурс – златото. Полша пренася част от запасите си във Франция, а Франция от своя страна разполага своите златни резерви близо до пристанища. След нахлуването на германската армия в пределите на Франция, ръководството бързо започва да подготвя своите кораби, пълни със злато, за презокеанско пътешествие към бреговете на САЩ и Канада, където ще го скрие на сигурно място. Макар количеството злато, което Франция пренася отвъд океана, да е значително, една част от пратките не са достигнали успешно, потопени от бури или застигнати от немските подводници. Не се знае със сигурност колко злато лежи на дъното на Атлантическия океан. Уинстън Чърчил, лидерът на Великобритания, организира от своя страна операция с кодовото наименование „Риба”. Целта на операцията е една – да бъде укрито възможно най-голямо количество от златните резерви на държавата отвъд океана.

Краят на световната война донася и разгром за германската държава. А златото, открито в трезорите на Райхсбанк, е едва малка част от това, което се знае, че нацистите са притежавали. Причините за това са няколко:

1. Не се знае със сигурност каква част от своите златни резерви Хитлер е използвал за въоражаване на войската.
2. Най-висшестоящите нацистки лидери са имали свободен достъп до златните ресурси и до тяхното разпределение, така че може да бъде заключено, че някаква част от златото е отишло и в частни ръце.
3. Още след започване на войната, нацистите не разчитат единствено и само на Райхсбанк за съхранението на наличното злато. Създават се допълнителни убежища, контролирани от военните части на Райха, които обаче са били държани в тайна.
4. Едва една малка част от ограбеното злато било вписвано в официалните документи.

Златото като ресурс е било изключително ценено по време на Втората световна война и след нея. Ето защо повечето операции по прехвърляне, ограбване и транспортиране са били държани в тайна и са били достояние само на лидерите на отделните държави. Нацистите, от своя страна и в частност Хитлер, били предпазливи и не оставяли писмени сведения за секретните операции и дела, които извършвали по време на войната. Всичко това довежда до създаването на многобройни легенди, свързани с нацисткото злато. В  някои се твърди, че златото все още не е открито, в други – че германците използвали наличното злато за своето бързо възстановяване след войната. Обективни факти обаче липсват. Със сигурност знаем, че голямо количество от Европейското злато било прехвърлено в банки и трезори в САЩ и Канада. По документи трезорите на Централната банка в САЩ съхраняват огромно количество от ценния метал. Дали това е така и на практика обаче можем само да гадаем. Дори и в днешни дни разпределението и съхранението на държавните златни резерви е забулено в тайна. А това само по себе си е доказателство само за едно – златото все още е активът, който дава автономност и сила на икономическите системи на отделните държави. Вече близо 35 години след официалното премахване на златния стандарт, влиянието на златото върху икономиката на една държава все още не може да бъде премахнато. Значението на метала във време на криза и несигурност се доказва отново и отново. Всички „лоши” събития имат добър ефект върху цената на златото – финансови кризи, войни или Брекзит. Всичко изброено до тук свидетелства за това, че въпреки официалното отхвърляне на златото като стожер на икономическата система, то не може да бъде отхвърлено от манталитета на човечеството като стожер на сигурността, силата и независимостта.

Цветомир Николов

[1] Автаркията (от гръцки αὐτάρκεια, „самодостатъчност“) е икономическа система, при която търговските връзки с външния свят са силно ограничени или не съществуват.

[2] Централната банка на Германия.

[3] Чехословакия по онова време има значителни златни резерви, които държи в Банк ъф Ингланд и в Банката за международни разплащания. Те обаче били прехвърлени към Германия, в следствие на заповеди, издадени лично от централните банкери на Банката на Бохемия и Моравия.