Ограбват ли златните концесии България?

България се къпе в злато, а чуждите колонизатори я ограбват и за нас остава само екологичната катастрофа – това е една от най-разпространените тези за подземните богатства на родните любители на конспирацията. 

Популярността ѝ има просто и логично обяснение – позицията на жертва e универсалното извинение за неуспехa и бедността на всеки народ.

Ще се опитам да адресирам икономическата част по темата с добив на подземни богатства с някои основни факти, така че всеки разумен човек да може сам да си отговори на въпроса в заглавието. Унищожаването на околната среда заради златодобива е друг мит, който обаче не е обект на този текст.

Тук ще се фокусираме върху това ограбват ли златните концесии на България и как? 

Колко злато притежава България?

Колкото има в трезорите – около 40 тона – там се движим в топ 50 на света. Геоложките полезни изкопаеми обаче са нещо различно. На теория ги има, а достоверната им оценка е за около 450 т. злато в проучените находища. 

На практика, могат да бъдат извлечени от златосъдържащи руди и от тях да има полза само след няколко нетривиални стъпки:

• да бъдат доказани запаси (количества, чиито добив е технологично възможен и икономически ефективен);
• да се инвестира и да бъдат добити рудите;
• да бъде извлечен чист метал от тях.

Колко добив на злато има България?

Малко – около 7.3 т./г. златен еквивалент през 2015 г. (според Геоложката служба на САЩ) основно под формата на концентрати, а не метал. Да, в Европа се движим на 3-4-то място, но на фона на световния добив от 3 100 т./г. и страни като Китай, ЮАР, Русия, Австралия сме капка в морето. 

До 60-те години основен източник е била мина Злата в Трън, а след това рудник Челопеч, като през 80-те години са се добивали около 2 т./г. злато, с които НРБ редовно е покривала дълговете си към СССР.

През 2015 г. около 4.8 т. (65%) се добиват от ДПМ Челопеч, а останалите идват основно от Горубсо-Кърджали, Елаците-Мед и Асарел-Медет. Големият ръст в последните години се дължи преди всичко на учетворяването на производството в Челопеч след закупуването на мината от Дънди Прешъс Металс.

Кой изнася злато от България?

Канадците от Дънди, разбира се!? Всъщност не точно. ДПМ Челопеч добива меден и пиритен концентрат с различно златно съдържание, като стойността на медта и златото в тях е горе-долу еднаква (вкл. и доста сребро). 

Да, навремето те искаха да го преработват на място, но за съжаление активистите и властите смело прогониха тази инвестиция и днес ДПМ Челопеч изнася концентрати през половината свят, за да бъдат претопени в Намибия, Китай и други места. И така, добавената стойност от производството на метали отлетя завинаги надалеч.

Единственият значим производител на крайни благородни метали (злато и сребро) в България е КЦМ АД край Пловдив – по около 300 кг. злато и 50 т. сребро годишно. Те преработват добива на руда от някои родопски находища и рециклират излязло от употреба електронно оборудване и получават краен метал. 

Продават ги на този, който дава най-добрата цена, включително на БНБ, и никой няма право да ги обвинява за това.

Кой добива най-много и най-ценни метални руди в България?

Българските компании Елаците-Мед и Асарел-Медет добиват около 7 пъти повече руда от ДПМ Челопеч, а годишните им приходи са средно с около 100 милиона лева по-високи. 

Да, техните концентрати съдържат основно мед и малко злато, но какво значение има това – важна е стойността на метала, а не цветът му. Слава Богу, концентратите им се преработват от Аурубис в Пирдоп, тоест и добавената стойност от този процес остава в България. 

И благодарение на това, Средногорието днес е „Мека“-та на българската тежка индустрия, като произвежда повече добавена стойност на зает дори от София. Факт!

Кой плаща най-висока концесионни такси в България?

Най-голямата концесионна такса плаща ДПМ Челопеч – през 2015 г. плаща 13.8 милиона лева или 18.5% от всички концесии в страната. Това е малко странно на фона на по-ниските им общи приходи, но е факт. Горубсо-Кърджали и някои други малки играчи също добиват златосъдържащи руди, но в доста по-малки количества.

Концесионните такси обаче са само върха на айсберга – през същата година ДПМ Челопеч внася в държавните фондове, под формата на данъци, такси и осигуровки, допълнителни около 50 милиона лева. 

Като добавим и инвестициите в рудника, заплатите и плащанията към доставчици, бързо установяваме, че в страната остава много повече, отколкото се изнася към акционерите. Да не говорим за инвестицията на зелено в Крумовград!

Защо българската държава не добива сама златосъдържащи руди?

Защото не знае и не може. През 1994 г. държавният рудник Челопеч, чиято дейност е пълнила хазната на НРБ/БКП от 1954 г., е пред ликвидация. 

Защото държавата не намира пазари за концентрата, нито инвестира в модернизацията му, нито търси нови запаси. Рудникът, а с него и поминъкът на региона, са спасени благодарение на частичната приватизация и последващо концесиониране през 1999 г. Само че тази работа се оказва сложна дори и за частния бизнес и до 2004 г. положението не се подобрява особено. 

Тогава фалиралата отново мина бива закупена от Дънди Прешъс Металс. А големите печалби, за които четем по вестниците, идват след дългогодишен труд и стотици милиони долари инвестиции. И голяма част от тях бива инвестирана веднага обратно в търсене и модернизация, защото добивът функционира успешно само по този начин.

Свръхтехнологичната и печеливша мина, която виждаме днес, нямаше да бъде възможна, ако концесионните такси бяха твърде високи и сделката не се беше случила. Точно толкова просто е. 

Ако не беше концесиониран, днес от рудник Челопеч щяха да са останали само една запечатана шахта, огромни пропадания на повърхността и старо хвостохранилище, което щеше ежедневно да трови река Тополница и селата наоколо. 

Като тези на бившите Медет, Елшица, Радка и десетки други, зарязани от държавата в пълна разруха стари мини.

Коя компания най-често печели приза „Най-голям корпоративен дарител на годината“ в България?

ДПМ Челопеч. Защото към концесионните такси и данъците ежегодно добавя и над 1.3 милиона лева дарения, които в голямата си част също остават в Средногорието. Второто място рядко достига и една трета от тази сума.

Коя е единствената община у нас, далеч от София и морето, която има значим прираст на населението в периода 2000-2015 г.?

Челопеч. Благодарение на рекордния ръст на доходите и приходите на местната власт, Челопеч се превръща де-факто в единствената провинциална община в България, която привлича население. Скоро към нея ще се присъединят и новите златотърсачи Крумовград и Брезник.

Погледнете която и да е класация на общините в България и ще видите поне няколко от Средногорието в челните редици. 

Като се започне от коефициента на финансова устойчивост на общинските бюджети, дела на собствените приходи, приходите от европроекти, преките частни инвестиции, брутната добавена стойност, заетостта и доходите на човек и се стигне до меки индикатори като средния успех от матурите в училище, събитията в културния и спортен календар, достъпа до здравеопазване, комуникации, заведения и финансово обслужване.

Кое е най-богатото село в България?

Чавдар – домакин на две хвостохранилища – на ДПМ Челопеч и Елаците-Мед. Комбинацията от високи доходи, концесионни такси, дарения, евро-фондове и един честен кмет прави това възможно.

Коя е единствената в България частна фирмена профилирана гимназия?

ЧПГЧО Челопеч, която вече 18 години дава шанс на децата в региона да получат образование на световно ниво срещу символична такса. 

Вероятно това им дава възможност да напуснат и компанията по-скоро да губи най-умните си потенциални кадри, но е честно и почтено спрямо тях – те могат да решат сами за себе си.

Коя е общината с рекорден ръст на заетостта, доходите и наемите през 2017 г.?

Крумовград. Благодарение на старта на изграждането на новата мина на ДПМ. 

След като в продължение на 12 години местната власт, медии и активисти се надпреварваха да плюят по проекта, днес тонът е диаметрално противоположен, местните младежи се надпреварват да учат в Минно-геоложкия университет, а за 230 работни места вече има 1700 кандидати само от общината.

Идентичен процес ще се случи, когато започне изграждането и на мината в Брезник, където инвеститор е Асарел-Медет. 

Най-късно в този момент ще се пробудят и жителите на съседната община Трън, които си самоналожиха икономическо ембарго с референдума срещу златодобива от това лято. Въпрос на време е да се осъзнаят – все пак и Крумовград мина по подобен път.

Коя е единствената индустрия, която няма как да избяга от мястото си?

Добивната. Защото за разлика от всеки друг бизнес, минният е неразривно свързан с мястото, на което се случва добивът. Това е огромната разлика между него и бумът на кол-центрове и заводи за сглобяване на елементарни продукти. 

Последните могат да се изнесат за нула време, ако компанията реши, че заплатите тук са й твърде високи. А това ще се случи рано или късно – все пак имаме амбиция за висок жизнен стандарт.

Какво въздействие има рудодобивът върху местния бизнес?

Освен пряката заетост, тази индустрия има огромен непряк ефект – осигурява съществуването на множество малки фирми-доставчици. 

Става въпрос за поне 3-4 пъти повече работни места в няколко основни направления: 

• индустриално и инфраструктурно строителство, 
• изкопни работи и рекултивация; 
• производство, монтаж и поддръжка на специализирано електротехническо, минно и металургично оборудване; 
• ремонт и инженерингови услуги; 
• производство и доставка на специфични суровини и материали. 

Изискванията за качество на модерните минни компании са важен стимул за технологично и организационно развитие на доставчиците. 

Част от тях успяват да излязат от ограничения местен пазар и да търсят реализация в други предприятия, включително в чужбина. Градчетата в Средногорието са изпълнени с подобни малки фирми, чиито истории на успеха не достигат до сутрешните ТВ блокове.

И все пак не изчерпва ли добивът запасите на златосъдържащи руди в България?

Не. Всъщност е точно обратното. В края на 90-те години добивната индустрия е в упадък и България разполага с много малко доказани запаси и практически само един едва оцеляващ рудник. 

След концесионирането на мините, започват сериозни инвестиции не само в технологиите за добив, но и в търсене и проучване. 

В резултат, днес страната разполага с няколко доста значими находища – Челопеч, Крумовград, Чала, Седефче, Брезник, Трън, Прохорово, Зидарово, Диканите, Сребрен, Златарица и доста други – с доказани запаси (не просто предполагаем ресурс), които многократно надвишават тези отпреди две десетилетия.

Звучи парадоксално, но е факт – колкото повече се развива добивът, толкова повече растат запасите. На теория рудник Челопеч трябва да бъде изчерпан през 2029 г. 

На практика, той никога в 60-годишната си история не е имал запаси за повече от 15-20 г. напред. А хората в Дънди Прешъс Металс са практици – те просто намират още.

На фона на горните факти става пределно ясно, че концесионните плащания практически нямат значение. Ако все пак ви интересуват, изберете си източник на информация тук.

Автор
Боян Рашев