Златна монета 10 франка Мариана

История

Мариана, изобразена на френската монета от 10 франка

Когато монетата от 10 франка Мариана е въведена през 1899 г., тя продължава по стъпките на монетната традиция на Френската република, според която златните франкове в обращение не изобразяват крал или император, а френските символи за победа, свобода, справедливост. Техните най-известни и разпознаваеми френски символи са петелът и Мариана. Петелът, изобразен на гърба на златните монети от 10 франка е френски християнски символ, свързан с победата. Кукуригането на петела по изгрев слънце се приема като ежедневна победа на светлината над тъмнината и злото. Петелът се превръща във важен символ през френския Ренесанс, когато Католическата църква играе решаваща роля в държавните дела на Франция. Днес петелът е неофициалният символ на Франция и често се използва като национален талисман на спортни събития. 

Портретът на Мариана, изобразен на лицето на златната монета от 10 франка, е комбинация от алегоричните персонификации на свободата и справедливостта. Изрисувана за първи път през 1775 г. от млад френски художник, Мариана добива популярност след Френската революция, когато има нужда от нов символ, който да представлява Първата френска република. Избран е ликът на младата Мариана, олицетворяваща младата, но решителна нова република. Днес Мариана е националният символ на Франция, изобразен върху френски евромонети, печати и официални правителствени лога. Тя символизира републиката и триумфа на свободата над абсолютисткото управление.

Произход на златния френски франк

Забележителната история на тези златни монети започва през 14ти век, повреме на Стогодишната война. Това е било поредица от конфликти между Франция и Британия и по време на битката при Поатие през 1356 г., френският крал Йоан II бил пленен от английските си врагове. Англичаните поискали откуп за френския крал, точно 3 милиона златни монети. След като условията били договорени крал Йоан II бил освободен. Завръщането му от плен било ознаменувано с въвеждането на златна монета, наречена “franc”, “което на френски означава “свободен”. Въпреки че след това новият златен фрак бил използван в търговията в цяла Европа, често бил обект на проверка за еднородност и еднаквост. Това се променило, когато в началото на 19ти век Наполеон Бонапарт дошъл на власт.     

Златната френска 10 франкова монета е била узаконена от Наполеон Бонапарт

Наполеон Бонапарт, считан за един от най-знаменитите военноначалници, много обигран и в политиката, в края на Френската революция успял да се утвърди като първия консул при новия френски консулски режим. Верен поддръжник на златото, през 1803 г. той узаконява стандартизирането и създаването на златната монета “Наполеон”. Първоначално новата монета била сечена в две деноминации – 20 и 40 франка. Деноминациите от 5, 10, 50 и 100 франка са въведени по-късно и са били сечени в различни моменти, но най-популярната и постоянно сечена била златната монета от 20 франка. Първата златна монета от 10 франка е пусната през 1850 година. Тя тежи 3.225 грама и съдържа 90%, т.е. 2.902 грама чисто злато. Златната монета от 10 франка е сечена з а последно през 1914 година и макар че дизайнът и изобразяваният лик са се променяли, деноминацията и еднаквостта на монетите са се запазили, допринасяйки за репутацията и полулярността на монетата като заслужаваща доверие монета. Съответно всички златни монети от 10 франка, сечени през 19ти и 20ти век са наричани “Наполеони”.

Френската златна монета от 10 франка – златният стандарт на Европа

По ирония на съдбата Наполеоновата 20 франкова златна монета е постигнала повече в обединяването на Европа по отношение на монетната система и оттам в търговията и постигане на просперитет, отколкото Наполеон е целял да постигне чрез сила. И докато завладяните от него територии скоро били загубени, със златния франк се случва точно обратното. Той надделява и се утвърждава като основа на първия голям европейски паричен съюз, наречен “Латински монетарен съюз”. Съюзът първоначално бил сформиран през 1865 г. между Франция, Белгия, Италия и Швейцария в опит да обедини валутите на съответните държави в единна еднаква валута. Безспорната еднаквост на златния френски франк и привлвкателността на сравнително голямата френска икономика са стимулирали основаването на нова “евро” валута.

Членовете-учредители приемат франка и се договарят свободно да разменят помежду си своите ззлатни и сребърни монети паритетно, без значение на това дали са с различен дизайн или мотив. Също така стандартизират съотношението между двата ценни метала, като 4.5 грама сребро е било равно на .290322 грама злато, съотношение 15.5 към 1. Стандартизацията улеснява и опростява търгивията между страните членки, изглежда доста привлекателна идея и подтиква други страни също да се присъединят. The standardisation facilitated. Съюзът има много грешки, като например някои държави издават повече банкноти от определенто в разрез с фиксираното съотношение между банкноти и монети, но това e по-скоро в следствие на грешна човешка преценка, а не поради провал на унифицирането на самите монети. Независимо от това съюзът продължава да се разширява до настъпването на Първата световна война и официално се закрива 10 години по-късно през 1927 г.

Популярността на златния франк е факт и днес

Златните “Наполеони” са били широка разпространени в европа и по цял свят през 19ти и 20ти век. Франция контролирала голяма част от Европа в началото на 19ти век и достигнала своята колониална мощ в началото на 20ти век. Златният 20 франков “Наполеон” улеснявал търговията и инвестициите и се превърнал в предпочитан избор заради стабилната си еднородност/еднаквост и надеждност.  Повечето “Наполеони” били изсечени след 1850 г., което съвпада с  разширяването на Латинския монетарен съюз и възхода на френската колониална империя. Производството им приключва в началото на 20ти век с последния им вариант “Петел“ (Мариана). Макар и да не се произвеждат вече, популярността им е жива и всъщност и днес те са една от най-търгуваните залатни монети в няколко европейски страни, включително и Франция.

С разрастването на Френската империя, нуждата от злато и сребро се увеличава. За да задоволи огромното търсене, златни франкове започват да се секат в няколко монетни двора. През годините, в които тази златна монета се предлага, тя се произвежда в повече от 20 френски монетни двора, а също и в страните под френско управление. Всеки монетен двор, който произвеждал златни франкове, бил задължен да добавя уникален идентификационен знак на всяка монета, така че произходът на златния франк да бъде по-лесно проследим. Знакът може да е буква, символ или монограм. Например буквата „А“ обозначавала Парижкия монетен двор, докато буквата „R“, или символът на короната, били знаци на Монетния двор на Рим. Въпреки че производството на златни франкове е широко разпространено в цяла Франция и Европа, по-голямата част от тези златни монети били изсечени именно от Парижкия монетен двор (Monnaie дьо Paris). Основан през 864 г. от френския крал Карл Плешивия, Парижкият монетен двор е най-големият и най-старият монетен двор във Франция и също така най-старата френска институция. Въпреки че монетният двор е държавна институция и отговарял за изсичането на френските монети в обращение, той споделял тази отговорност в продължение на почти едно хилядолетие с други френски монетни дворове, от където произтичат многото различни маркировки върху златната монета Наполеон. 

През 1878 г. Парижкият монетен двор получава изключителната привилегия единствено той да произвежда монетите в обращение и днес е главният монетен двор и единствен производител на официалните френски евро монети.