История
Произходът на френския златен франк
Завладяващата история на златния франк започва през 14-ти век по време на Стогодишната война. Това е поредица от военни конфликти между Франция и Великобритания, а по време на битката при Поатие във Франция през 1356 г. френският крал Жан II е заловен от английските си врагове. Англичаните изискват откуп от три милиона златни монети за френския крал. След като условията са договорени, крал Жан е освободен и завръщането му от плен се увековечава с въвеждането на златна монета „franc à cheval“, което означава „свободен на кон“ и препраща към краля, възседнал коня си и галопиращ към свободата. Въпреки че новият златен франк се използва в търговията в цяла Франция, неговата еднородност често е била обект на преоценка. Това се променя, когато Наполеон Бонапарт идва на власт в началото на 19-ти век.
Наполеон Бонапарт разпорежда уеднаквяването на златните френски франкове
Считан за един от най-великите военни лидери в света, Наполеон Бонапарт като далновиден политик успява в края на Френската революция да се наложи като Първи консул в новото френско правителство. Твърд привърженик на златото, той въвежда стандартизацията на златния наполеон през 1803 г. Новата монета с неговия лик първоначално се отсича с номинал 20 и 40 франка. По-късно се въвеждат и отсичат по различно време номиналите от 5, 10, 50 и 100 франка, но най-популярната и следователно най-многобройна остава златната монета от 20 франка. Първата златна монета 10 франка е въведена през 1850 г. с тегло 3,225 грама и съдържаща 90% злато, или 2,902 грама злато.
Златната монета от 10 франка е издадена за последно през 1914 г. и въпреки че дизайнът и изображението се променят през годините, номиналът и еднородността остават същите, допринасяйки за популярността и репутацията й на надеждна златна монета. Затова всичките златни монети от 10 франка, отсечени през 19-ти и 20-ти век, се наричат „наполеони“.
Наполеон III, изобразен на френската монета от 10 франка
Роден през 1808 г. в Париж, Шарл Луи Наполеон III Бонапарт е племенник на Наполеон I. Израснал е в изгнание поради отстраняването на Наполеон I от властта през 1815 г. и последващото изгонване на династията му от Франция. По време на живота си в изгнание, Шарл Луи Наполеон непрекъснато крои планове как да се завърне като законен наследник на Френската империя, наричана още Наполеонова Франция.
През 1848 г. тази възможност му се представя, когато френският крал Луи Филип е свален при Февруариската революция. Шарл Луи Наполеон, който преди това се е завърнал във Франция, успява да си осигури мнозинство на последвалите избори. Заклева се като президент на новата Френска република. През първите години той управлява като президент, но поради това, че е ограничен от френската конституция само до един мандат на власт, той извършва преврат и се провъзгласява за император на Франция, като по този начин продължава своето управление като диктатор.
Макар да управлява авторитарно, Наполеон III се доказва като ефективен лидер и внася значителни положителни промени във френското общество. През двете десетилетия на неговото управление Франция просперира както в икономическо, така и в социално отношение. Сред най-забележителните социални реформи са правата на работниците да стачкуват и да се организират и по-широкият достъп на жените до обществено образование. Неговите икономически политики включват развитие на френската икономика чрез понижаване на данъците, което стимулира търговията. Той инвестира значително в инфраструктура - строят се железници, канали, пътища и пристанища. По време на неговото управление френската флота нараства до втората по големина след британската. Френското промишлено и селскостопанско производство нараства драстично, което води до възможността гладът да затихне за първи път от векове.
Въпреки че Наполеон III се радва на широка подкрепа сред френския електорат, той се сблъсква с нарастваща вътрешна политическа опозиция. През 1870 г. Наполеон III е пленен, когато армията му губи решителна битка срещу пруските сили. След загубата Франция се предава и губи френско-пруската война. Политическите врагове на Наполеон III се възползват от отслабената позиция на Франция и отсъствието на Наполеон III, като му отнемат правомощията на император на Франция. След подписването на мирния договор между Франция и Прусия, Наполеон III е освободен. Въпреки това, Наполеон III не е в състояние да се върне у дома заради отнетата политическа власт и общественото недоволство от изгубената война. Шарл Луи Наполеон Бонапарт решава да се премести във Великобритания със съпругата си, където остава до смъртта си през 1973 г.
Произход на златния френски франк
Забележителната история на тези златни монети започва през 14ти век, повреме на Стогодишната война. Това е било поредица от конфликти между Франция и Британия и по време на битката при Поатие през 1356 г., френският крал Йоан II бил пленен от английските си врагове. Англичаните поискали откуп за френския крал, точно 3 милиона златни монети. След като условията били договорени крал Йоан II бил освободен. Завръщането му от плен било ознаменувано с въвеждането на златна монета, наречена “franc”, “което на френски означава “свободен”. Въпреки че след това новият златен фрак бил използван в търговията в цяла Европа, често бил обект на проверка за еднородност и еднаквост. Това се променило, когато в началото на 19ти век Наполеон Бонапарт дошъл на власт.
Златната френска 10 франкова монета е била узаконена от Наполеон Бонапарт
Наполеон Бонапарт, считан за един от най-знаменитите военноначалници, много обигран и в политиката, в края на Френската революция успял да се утвърди като първия консул при новия френски консулски режим. Верен поддръжник на златото, през 1803 г. той узаконява стандартизирането и създаването на златната монета “Наполеон”. Първоначално новата монета била сечена в две деноминации – 20 и 40 франка. Деноминациите от 5, 10, 50 и 100 франка са въведени по-късно и са били сечени в различни моменти, но най-популярната и постоянно сечена била златната монета от 20 франка. Първата златна монета от 10 франка е пусната през 1850 година. Тя тежи 3.225 грама и съдържа 90%, т.е. 2.902 грама чисто злато. Златната монета от 10 франка е сечена з а последно през 1914 година и макар че дизайнът и изобразяваният лик са се променяли, деноминацията и еднаквостта на монетите са се запазили, допринасяйки за репутацията и полулярността на монетата като заслужаваща доверие монета. Съответно всички златни монети от 10 франка, сечени през 19ти и 20ти век са наричани “Наполеони”.
Френската златна монета от 10 франка – златният стандарт на Европа
По ирония на съдбата Наполеоновата 20 франкова златна монета е постигнала повече в обединяването на Европа по отношение на монетната система и оттам в търговията и постигане на просперитет, отколкото Наполеон е целял да постигне чрез сила. И докато завладяните от него територии скоро били загубени, със златния франк се случва точно обратното. Той надделява и се утвърждава като основа на първия голям европейски паричен съюз, наречен “Латински монетарен съюз”. Съюзът първоначално бил сформиран през 1865 г. между Франция, Белгия, Италия и Швейцария в опит да обедини валутите на съответните държави в единна еднаква валута. Безспорната еднаквост на златния френски франк и привлвкателността на сравнително голямата френска икономика са стимулирали основаването на нова “евро” валута.
Членовете-учредители приемат франка и се договарят свободно да разменят помежду си своите ззлатни и сребърни монети паритетно, без значение на това дали са с различен дизайн или мотив. Също така стандартизират съотношението между двата ценни метала, като 4.5 грама сребро е било равно на .290322 грама злато, съотношение 15.5 към 1. Стандартизацията улеснява и опростява търгивията между страните членки, изглежда доста привлекателна идея и подтиква други страни също да се присъединят. The standardisation facilitated. Съюзът има много грешки, като например някои държави издават повече банкноти от определенто в разрез с фиксираното съотношение между банкноти и монети, но това e по-скоро в следствие на грешна човешка преценка, а не поради провал на унифицирането на самите монети. Независимо от това съюзът продължава да се разширява до настъпването на Първата световна война и официално се закрива 10 години по-късно през 1927 г.
Популярността на златния франк е факт и днес
Златните “Наполеони” са били широка разпространени в европа и по цял свят през 19ти и 20ти век. Франция контролирала голяма част от Европа в началото на 19ти век и достигнала своята колониална мощ в началото на 20ти век. Златният 20 франков “Наполеон” улеснявал търговията и инвестициите и се превърнал в предпочитан избор заради стабилната си еднородност/еднаквост и надеждност. Повечето “Наполеони” били изсечени след 1850 г., което съвпада с разширяването на Латинския монетарен съюз и възхода на френската колониална империя. Производството им приключва в началото на 20ти век с последния им вариант “Петел“ (Мариана). Макар и да не се произвеждат вече, популярността им е жива и всъщност и днес те са една от най-търгуваните залатни монети в няколко европейски страни, включително и Франция.
С разрастването на Френската империя, нуждата от злато и сребро се увеличава. За да задоволи огромното търсене, златни франкове започват да се секат в няколко монетни двора. През годините, в които тази златна монета се предлага, тя се произвежда в повече от 20 френски монетни двора, а също и в страните под френско управление. Всеки монетен двор, който произвеждал златни франкове, бил задължен да добавя уникален идентификационен знак на всяка монета, така че произходът на златния франк да бъде по-лесно проследим. Знакът може да е буква, символ или монограм. Например буквата „А“ обозначавала Парижкия монетен двор, докато буквата „R“, или символът на короната, били знаци на Монетния двор на Рим. Въпреки че производството на златни франкове е широко разпространено в цяла Франция и Европа, по-голямата част от тези златни монети били изсечени именно от Парижкия монетен двор (Monnaie дьо Paris). Основан през 864 г. от френския крал Карл Плешивия, Парижкият монетен двор е най-големият и най-старият монетен двор във Франция и също така най-старата френска институция. Въпреки че монетният двор е държавна институция и отговарял за изсичането на френските монети в обращение, той споделял тази отговорност в продължение на почти едно хилядолетие с други френски монетни дворове, от където произтичат многото различни маркировки върху златната монета Наполеон.
През 1878 г. Парижкият монетен двор получава изключителната привилегия единствено той да произвежда монетите в обращение и днес е главният монетен двор и единствен производител на официалните френски евро монети.