Две години управление на Тръмп

Съвсем скоро – на 20 януари 2019 г. – ще се навършат две години от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 45-ти президент на САЩ. По време на предизборната кампания той бе считан за антисистемен играч както в рамките на Републиканската партия, така и от останалите участници в политическия живот на страната. Днес Доналд Тръмп вече е част от системата на американския политически живот и до голяма степен приведе в действие своята визия за страната. Това позволява да бъде извършен анализ на неговата досегашна политика по основни области, чрез които могат да бъдат формулирани изводи за нейната същност, да бъдат идентифицирани някои резултати и да бъдат изготвени прогнози за бъдещите ѝ характеристики. Поради значителния обхват и многопластовост на подобен анализ обаче, за той ще бъде обособен в три отделни части. В част първа ще бъдат засегнати темите от вътрешната политика, политиката по сигурността и здравеопазването. Във втората част ще бъдат разгледани моментите по отношение на икономическата политика на американския президент, а в третата последна част ще бъдат анализирани външната му политика и неговата политиката в сферата на отбраната.

Вътрешна политика, миграция и инфраструктура

Една от сферите на вътрешнополитическия живот на САЩ, в която Доналд Тръмп методично налага своята политика, е съдебната сфера. За периода 2017–2018 г. президентът назначи над 89 нови съдии на различни нива в американската съдебна система, включително във важните апелативни и окръжни съдилища. Осемдесет и едно нови негови предложения за съдебната система пък очакват одобрение от Сената. Тръмп успя да назначи и двама съдии във Върховния съд в лицето на Нийл Горсъч и Брет Кавано, с което наклони в полза на консерваторите баланса на силите в най-висшия американски съд. Разбира се, президентът на САЩ все още е далеч от това да постави съдебната система на страната под свой контрол. Процесът по преформатиране на американската съдебна система и назначаването на съдии е ясен и ще продължи. Сами по себе си назначенията на Тръмп не означават, че при нужда съдебните решения ще бъдат в негова полза. Към настоящия момент е пределно ясно, че съдебна система, доминирана от назначения на 45-тия американски президент, ще се противопоставя по-малко на реализирането на неговите политики особено в сферата на вътрешната сигурност и миграцията.
Като успешна за Тръмп може да се определи и политиката му по отношение на миграцията. След налагането на временна забрана за влизане в САЩ на граждани на 7 страни, от които 5 предимно мюсюлмански държави (Иран, Либия, Сирия, Йемен и Сомалия) и засилването на граничния контрол, може да се каже, че към момента миграционния натиск към САЩ по-скоро отслабва. Данните към края на август 2018 г. показват, че спрямо 2016 г. общият брой случаи на употреба на сила и други законови действия спрямо мигранти спада с 18,01%, като още по-голям е спадът при недопуснатите до територията на САЩ граждани на други страни. Спрямо 2016 г. те намаляват с 25,67%.

Данните показват още, че е налице и спад в употребата на оръжия при гранични инциденти от 55 за 2012 г., през 26 за 2016 г., до 17 през 2017 г.

Тенденциите от последните месеци показват, че до края на 2018 се очаква повишаване на миграционните потоци към САЩ, но те едва ли ще надвишат средногодишните от управлението на президента Обама.
Безспорно слабото място във вътрешната политика на Доналд Тръмп е неговата инфраструктурна политика. Въпреки заявеното предизборно обещание за изготвяне и прилагане на широка инфраструктурна програма за обновяване на пътища, летища, мостове и публична инфраструктура, до момента липса значим напредък в тази област. От друга страна, въпреки че Конгресът одобри финансиране за 5,7 млрд. долара за може би най-знаковия инфраструктурен проект на Тръмп в лицето на стената по границата с Мексико, може да се очаква, че неговата реализация след загубата на мнозинството в Камарата на представителите за Републиканската партия ще бъде проблематична и силно затруднена.

Здравеопазване

През първата и втората година на своето управление Доналд Тръмп не успя да отмени здравната програма на своя предшественик, известна като Obamacare. Въпреки това той я отслаби чрез приемането на различни реформи, като например отмяната на данъчните утежнения за хора без здравни застраховки или отмяната на възстановяването на разходите при обслужването на хора с ниски доходи. Липсата обаче на сериозна либерализация на здравноосигурителния пазар досега на практика доведе до падане обхвата на здравното застраховане и вдигане стойността на здравните застраховки. От друга страна, загубата на мнозинство в Камарата на представителите означава, че амбициите на Тръмп за напълно демонтиране на Obamacare вероятно ще претърпят провал и здравеопазването в САЩ ще запази текущото си положение.

Грижа за ветераните

Проблемът с ветераните от войните в САЩ е изключително наболял. Поради участието на страната в множество военни кампании през последните десетилетия, се създаде армия от хора, които страдат от различни заболявания, включително ментални разстройства. Решаването на проблемите на ветераните в САЩ има чисто изборен аспект и той е най-ясно видим от факта, че в този електорален разрез Тръмп спечели спрямо Хилъри Клинтън в съотношение 2:1. Този факт постави Тръмп в позицията след изборите задължително да обърне сериозно внимание на своите гласоподаватели ветерани. В конкретен план бе заявено увеличаване на разходите за лечение на ветерани, страдащи от различни заболявания и ментални разстройства. Бе реализирана оптимизация в администрацията, свързана с ветераните, която да подобри тяхното обслужване. Като част от тази оптимизация дори бяха уволнени, съкратени и понижени около 1800 служители. Допълнително администрацията на президента Тръмп реализира програми в подкрепа на образованието, преквалификацията, кредитирането при стартиране на бизнес и търсене на работа от страна на ветераните.

Икономика и Енергетика

Състоянието на икономиката на САЩ безспорно е един от главните фокуси в политиката на Доналд Тръмп по време на неговия мандат и това не е случайно. Именно чрез събуждането на американската икономика и нейното реиндустриализиране той в своите представи разчита да направи Америка отново велика. Основните действия на американския президент по отношение на икономиката на САЩ са насочени към енергетиката с оглед осигуряване на евтина и сигурна енергия, подобряването на търговската позиция на САЩ в световната икономика и стимулирането на икономическото оживление чрез фискални мерки.

Какво се случи в американската енергетика?

Енергетиката е ключов елемент от системата на националната сигурност във всяка държава. Тя е и гръбнакът на всяка икономика. Невъзможно е една национална икономика да бъде силна без тя да притежава силна енергетика и стабилна енергийна система. Поради тази причина енергетиката е приоритетна област на всяко управление и тя изисква ефективна политика по насърчаване на нейното развитие. Президентската изборна кампания показа, че Доналд Тръмп е напълно наясно с този факт. Не случайно една от първите стъпки на неговата администрация бе да премахването на наличните и потенциалните пречки пред развитието на енергетика на страната, поставени от администрацията на президента Обама. Тръмп обяви изтеглянето на страната от Парижкото споразумение за климата. Причината за това оттегляне е, че неговото прилагане щеше да ощети традиционната енергетика в САЩ – нещо, което страната няма как да си позволи.

Въпреки многогодишната политика по насърчаване на възобновяемите енергийни източници, производството на електроенергия от фосилни горива формира гръбнака на американската енергетика с общ дял за 2017 г. от 62.9% (32.1% от електроенергията в САЩ се получава от газови централи и 29.9% – от въглищни централи). Ако към това добавим дела на ядрената енергетика (20% за 2017 г.), се получава наглед стряскащия резултат, че почти 83% от електроенергията в САЩ е дело на традиционната енергетика. Нещо повече, ако от дела на енергията от възобновяеми източници премахнем този на американските водноелектрически централи, то всички останали модерни и обявени за чисти източници на енергия (биомаса, вятърна, слънчева и геотермална енергия) допринасят с едва 9,6% в общия енергиен микс на САЩ.

Други конкретни стъпки, които Тръмп предприе по отношение на своята енергетика, бяха отмяната на лимитите за въглеродни емисии на енергийните централи, въведени по времето на Обама, замразяване на автомобилните стандарти за консумация на гориво, разрешаването на строежа на дългоотлагани петролопроводи като Keystone XL, Dakota и New Burgos, добива на газ и петрол в някои райони на Аляска и Мексиканския залив. Тръмп осъществи и действия към повишаване капацитета на САЩ да произвежда и изнася втеченен природен газ. Към настоящия момент обаче все още е рано да бъде дадена оценка за това, дали енергийната политика на Тръмп е успешна. Добивът на въглища, който е пряко свързан с дейността на топлоелектрическите централи в САЩ, почти е непроменен от началото на неговото управление, а заетите във въгледобива нарастват незабележимо (1,6% растеж през 2017 г.). Въпреки това спокойно може да очакваме, че енергийната политика на текущия американски президент няма да се промени до края на мандата му.

Икономическа и търговска политика на Тръмп

Основната икономическа, а и до голяма степен вътрешнополитическа цел на Доналд Тръмп, чието изпълнение диктува голяма част от действията и плановете на американския президент в областта на икономиката, има за корен процесите в глобалната икономика и политическия живот в света след краха на Източния блок след 1989 г. и разпада на СССР. След 1992 г. и идването на власт в Белия дом на Бил Клинтън САЩ започнаха да водят политика, която чисто икономически, а и политически бе насочена буквално към фаворизиране на либерализацията на световната търговия, икономика и политически живот. И това бе напълно в реда на нещата. САЩ бяха победителите в Студената война и като единствен съществуващ към този момент голям световен икономически, военен и политически лидер получиха възможност да наложат на света своята визия за неговата организация. В чисто политически план това означаваше демокрация и реализиране на политики, които да демократизират света или отделни негови региони. Съществен елемент в това бе икономическата и търговската политика на САЩ. Основната идея бе, страната чрез система от свободна търговия, фаворизираща нейните основни външнотърговски партньори и съседи, да успее да трансферира своето високо икономическо благосъстояние към света, а така по косвен начин да се създаде икономическа основа за неговото демократизиране. Полза от това имаше и САЩ, защото свободната търговия със света означаваше нови пазари за американски стоки и услуги. Наглед честна и равноправна сделка към онзи момент.

Първото важно проявление на новата политика на САЩ е Северноамериканското споразумение за свободна търговия от 1994 г., известно още като НАФТА. Допълнителен тласък на процеса по установяване на свободна търговия в света и участието на САЩ в нея даде създаването на Световната търговска организация (СТО) през 1995 г. В края на 2001 година в СТО влезе Китай, а това създаде условия за достъп на американски стоки до широкия китайски пазар и ускори значително търговията между двете държави.

Вижте повече по темата: Как Китай се превърна в световния експортен хегемон

Свободната търговия и отварянето на САЩ към света бе истински допинг за световната търговия, продажби и печалби. От теоретична гледна точка всички имат изгода от свободна търговия, защото ограничените икономически ресурси се оползотворяват по-най ефективен начин в страните, участващи в международната търговия.

В наличност

Щатски долар

Продаваме 1,7370 1.703 1,7030 1.737 1,7370

Купуваме 1,7030

Сравнение Известие Добавете към количката

Пряк ефект от това е, че потребителите купуват качествени стоки на ниски цени, а фирмите реализират положителни финансови резултати. При тези условия е напълно възможно, свободната търговия обаче да доведе до изтичането на значим производствен и икономически потенциал към държави, в които себестойността на произведената продукция е по-ниска или прилагат политика по насърчаване на своята икономика. Именно това е случаят със САЩ. Ако оставят процесите в международната търговия, каквито са те в момента, то те в обозримо бъдеще рискуват да допуснат голяма част от стойността в световната икономика да започне да се създава извън САЩ. При един такъв сценарий американската икономика ще има роля само на разпределител и преразпределител на вече създадена на друго място стойност.

Към момента високотехнологичните производства, новаторските услуги и развойната дейност маскират този процес. Трансферът на технологии и интелектуална собственост към Китай обаче е дългосрочна заплаха и за тези сектори. Всяка държава с претенции да е геополитически лидер, не би приела лесно всички посочени по-горе процеси, още повече, че примерът с израстването на САЩ като световен хегемон върху руините на Великобритания, причинено именно от изтичането на производствен и икономически потенциал, е достатъчно пресен, за да бъде забравен лесно.

Вижте повече по темата: Как президентските избори в САЩ влияят върху цената на златото

Именно желанието за запазване на господството на САЩ в света се явява основният мотиватор при формирането на икономическата политика на Доналд Тръмп. Нейното основно ядро е триадата, формирана от протекционизъм, свързан пряко с налагане на мита за вносни стоки от определени държави и предоговаряне на ключови търговски споразумения, данъчна реформа, изразена в понижаване на данъчната тежест и премахването на регулации в областта на икономиката. Основното следствие от това е създаване на работни места при това в производствения сектор. От посочената триада Тръмп досега успя успешно да приложи мерки за ограничаване на регулаторната тежест. Чрез тях той желае да спести на американския бизнес регулаторни разходи, които по различни оценки са в размер на около 2 трилиона долара всяка година. Президентската администрация отдавна надмина установената от Тръмп норма за всяка нова регулация да отпадат две стари. Към настоящия момент тя извърши действия по дерегулиране на 29 сфери от американската икономика, федералните агенции са издали около 100 дерегулативни директиви, Конгресът пък е направил над 50 промени в законодателството в посока дерегулация и е отменил 14 регулации от времето на президента Обама.

Данъчната сфера се характеризира с намаляване на данъчната тежест при облагането на корпоративните печалби, където данъчният размер на най-високия етаж бе намален значително от 35% на 21%. В сферата на облагането на доходите на физическите лица бе реализирана реформа, която цели да остави във физическите лица и икономиката около 1,5 трилиона долара за срок от десет години. Към момента всичко това води до увеличаване на бюджетния дефицит, като за фискалната 2018 г. той нараства до 779 млрд. долара. Въпреки това са налице данни, че администрацията на президента Тръмп планира втора вълна на данъчните реформи, която ще бъде реализирана през фискалната 2019 г., но подробности около нея все още липсват.

По отношение на търговската и митническата политика Тръмп неотклонно следва протекционистична линия при желание да постигне реципрочност в световната търговия. Той анулира и предоговори наново НАФТА, изтегли се от Търговското споразумение за тихоокеанско сътрудничество и от споразумението с Южна Корея, наложи мита върху вноса на стомана и алуминий в САЩ и наложи мита върху вноса на китайски стоки сумарно за 250 млрд. долара. Данните за търговията на САЩ за 2018 г. показват, че търговският дефицит на страната се увеличава и вероятно в края на годината той може надхвърли този от 2017 г.

Въпреки това към момента по-голям интерес от нова търговска сделка със САЩ има именно Китай. Това е така, защото търговската експозиция на азиатската държава към САЩ от гледна точка на износа е в размер на 505.47 млрд. долара за 2017 г., докато тази на САЩ към Китай е едва 25.70% от тази сума. Тоест със своята търговска политика Тръмп теоретично може да ощети и да подложи на риск много по-голямата търговска експозиция на Китай, докато всички възможни мерки на Китай могат да повлияят негативно на търговски обеми само в рамките на около 130 млрд. долара. В действителност обаче Тръмп няма интерес от задълбочаване и изостряне до краен предел на търговската война с Китай. Едно такова действие ще оскъпи живота в САЩ, ще изнерви финансовите пазари и ще влоши перспективите за развитие пред икономиката на САЩ, а американският президент няма интерес от развития в подобна посока. Следователно бързото договаряне на търговска сделка между Китай и САЩ ще бъде от полза и за двете държави. Положителен сигнал в тази посока е временното примирие в търговската война, сключено в Буенос Айрес на срещата на страните от Г-20.

Що се отнася до състоянието на американската икономика, към момента то е изключително добро. Икономическият растеж дори надхвърля прогнозите за 2018 г. и към третото тримесечие е 3.5% на годишна база, като очакванията през следващото полугодие са той да остане в диапазона от 3 до 5%. Безработицата е на рекордно ниски нива за последните четири десетилетия и е в размер на от 3.7%. Значим тренд на нарастване за последните две години бележи и индустриалното производство. Към момента то нараства с 4,1% на годишна база. Разбира се, успехите в икономиката не могат да се причислят изцяло на политиката на Доналд Тръмп. Съществена част от тях се дължат на разхлабената парична политика, провеждана от Федералния резерв през последните няколко години и чието затягане вече започна. Посоченото може да забави скоростта на развитие на американската икономика въпреки реформите на Тръмп, а дори съдържа потенциал да предизвика рецесия. Тя със сигурност ще е неминуема, ако Федералният резерв не може да реши по подходящ начин сложната задача за плавно охлаждане на американската икономика. Със сигурност при един хипотетичен сценарий за изпадане в рецесия допълнителна тежест пред икономическото развитие на САЩ ще бъдат нарастващият бюджетен дефицит и увеличаването на държавния дълг на САЩ, който към началото на четвъртото тримесечие на 2018 г. достига до нива от 21.7 трилиона долара или 105.40% от БВП.

Основен извод, който може да бъде направен по отношение икономическата политика на Тръмп, е, че тя не бива да се оценява краткосрочно и от гледна точка само на настоящия момент. Доналд Тръмп има за цел да накара американската икономика да заработи отново, като създаде защитен купол, под който тя да бъде стимулирана, за да израсте до нужния мащаб и вероятно с нужните качествени характеристики. Именно от способността на Тръмп да спре или обърне процеса по изтичане на производствен и икономически потенциал от САЩ, зависи и бъдещето на страната като световна сила и лидер в световните процеси. При неуспех центърът на съвременната цивилизация неумолимо ще се премести на изток, което означава големи като магнитуд трансформации в света.

Външна политика и очаквания

Последната част от анализа на направеното от Доналд Тръмп разглежда неговата международна политика и политиката му в сферата на отбраната. Тези две области са основните инструменти, чрез които американският президент желае да реализира визията си, че САЩ отново да бъдат почитани и уважавани като безспорен световен лидер. Именно действията на 45-тия президент на САЩ във външната политика и отбраната ще покажат до голяма степен, как ще изглежда света в следващите години и каква роля ще имат САЩ в него.

Отбрана

Доналд Тръмп бе избран с обещанието да осигури на САЩ мир чрез сила. Буквално това означава той да направи управляваната от него държава толкова силна и почитана, че тя да налага безпроблемно своите интереси по света. При това в условия, при които никой да не планира действия в ущърб на американските интереси. Именно поради тази причина президентът на САЩ първо постави под натиск своите съюзници от НАТО да изпълнят незабавно изискването за 2% от БВП разходи за отбрана. Нещо повече, през юли 2018 г.  Тръмп призова военните разходи на съюзниците от НАТО да нараснат до 4%. Изискване, чието изпълнение би затруднило дори САЩ. Подобно послание, но директно свързано с покупка на американско въоръжение, Тръмп отправи към своите партньори в Азия в лицето на Южна Корея и Япония. Основната цел на всичко това е, от една страна, да разтовари военния бюджет на САЩ като накара своите съюзници да поемат полагащата им се част от финансирането на общата отбрана, а от друга – да увеличи военната мощ на целия Северноатлантическия съюз и дефакто САЩ, което да играе ролята на възпиращ фактор срещу всяка възможна агресия срещу САЩ, страните от НАТО или техните стратегически партньори в Азия.

От гледна точка на разходите за отбрана управлението на Тръмп реализира действия към тяхното устойчиво нарастване за период от две години. За фискалната 2017 г. те са 606 млрд. долара, като за фискалната 2019 г. те ще бъдат 686.1 млрд. долара при максимален таван от 716 млрд. долара. Посоченото означава, че разходите за отбрана на САЩ ще нараснат от 3 на 3,1 % от БВП. Величина, която до края на мандата на Доналд Тръмп, вероятно ще се запази на тези нива или ще се увеличи слабо. Освен увеличаването на общия военен бюджет на САЩ в него настъпват и структурни промени. От тях най-ясно забележими са тези, свързани с нарастването на разходите за киберсигурност и за ракетните програми на страната.

Нарастващите военни разходи, заявени от Тръмп, представляват сериозен риск за увеличаване на бюджетния дефицит и вече много високия държавен дълг. САЩ обаче не разполагат с голям избор от гледна точка на управлението на своята отбрана. Те харчат най-много за отбрана в сравнение с другите страни по света и са държавата с най-висок технологичен потенциал за разработване на отбранителни системи. Въпреки това обаче към момента САЩ се бавят с процесите на подмяна на въоръжението си и разработването на нови системи в областта на стратегическото ядрено въоръжение, противовъздушната отбрана, танкостроенето и подводния флот. Проблемите с новия самолет F35 също не са решени напълно. Всичко това означава, че САЩ ще продължат да вдигат военните си разходи и ще реализират процеси по превъоръжаване и подмяна на остарели оръжейни системи в ключовите сфери на своята отбрана. Обявеното, но все още нереализирано излизане на САЩ от Договора между САЩ и СССР за премахването на ракетите със среден и малък обсег, е стъпка в този процес. Това действие е израз желанието на САЩ да разработи еквивалентни оръжия, чрез които да навакса технологичното си изоставяне от Русия, вероятно и Китай, а също така да принуди Китай и може би държави като Индия и Пакистан да се присъединят към бъдещ нов договор, регулиращи подобни оръжия.

Външна политика

Областта на външната политика на  Доналд Тръмп определено е мястото, където той отново следва голяма част от първоначално заявените си от предизборната кампания цели и въпреки че търпи критика в някои отношения, реализира и значителни пробиви. Прави впечатление, че в международната област Доналд Тръмп до голяма степен се доверява на Съветника по националната сигурност Джон Болтън и своя зет Джаред Къшнър. Развоят на събитията обаче показва, че когато американският президент се довери на своята преценка и опита си на бизнесмен, то той е способен да постигне успехи в сферата на световната дипломация.

Първоначално политиката на американския президент във връзка с конфликта в Сирия бе в тотален разрез със заявените от него предизборни намерения и на моменти беше противоречива. Тръмп прекрати срамната програма Timber Sycamore, чрез която САЩ по времето на президента Обама предоставяха финансова и оръжейна помощ за ислямистките групировки от сирийска опозиция. САЩ обаче два пъти се поддадоха на международен натиск и извършиха удари в Сирия след недоказани обвинения за използване на химическо оръжие от страна на сирийското правителство. Посоченото е логично следствие от изначално сгрешената стратегия на САЩ за участието в сирийския конфликт и се дължи на факта, че те реално само следват развоя на събитията в близкоизточната държава, които към момента се диктуват от Русия и Иран. В края на 2018 г. с известна доза изненада за всички Доналд Тръмп обаче се върна към своите предизборни обещания и нареди изтегляне на армията на САЩ от Сирия. Това може да донесе негативи за американския президент в средите на политическия и военния елит в САЩ, но със сигурност ще увеличи популярността му сред неговите избиратели, а и ще създаде предпоставки за по-бързо приключване на войната в Сирия и успокояването на обстановката в близкоизточната държава.

Една от важните победи за Доналд Тръмп, а и за цялата международна общност, е пробивът в отношенията със Северна Корея и спадането на напрежението около комунистическата държава. Въпреки текущия застой на преговорите, срещата на американския президент с лидера на Северна Корея Ким Чен-ун даде начало на процес, който може да доведе до по-голяма стабилност на Корейския полуостров и да увеличи сигурността за държави като Южна Корея и Япония. Въпреки това е твърде оптимистично към настоящия момент да очакваме, че ще бъде реализирана пълна денуклеаризация на Корейския полуостров. Основната причина се корени в това, че дори да е напълно добронамерен към севернокорейския лидер, Доналд Тръмп няма как да даде сигурни дългосрочни гаранции на режима в Северна Корея, че няма да бъдат правени опити за неговата смяна. САЩ имат дълго досие от неизпълнени подобни обещания в миналото. Това означава, че напрежението на Корейския полуостров може да спадне, но едва ли ще изчезне напълно в обозримо бъдеще.

Важна стъпка във външнополитически план за САЩ бе подкрепата за техния стратегически близкоизточен партньор Израел чрез признаването на Йерусалим за столица на еврейската държава. Въпреки че това действие предизвика многобройни протести и скандали в международната политика, американската дипломация успя да тушира всички негативи и изглежда е на път да постигне значим успех. С друг свой ход, насочен към Близкия Изток, Доналд Тръмп излезе едностранно от сделката с Иран. Самата сделка, въпреки че през 2015 година разреши напрежението около иранската ядрена програма, реално е нереципрочна и е структурирана в ущърб на Израел и Саудитска Арабия. Съгласно нея Иран получава обратно всички свои блокирани чуждестранни авоари в замяна на ангажимент за прекратяване на разработването на ядрено оръжие чрез редуциране на броя центрофуги за обогатяване на уран и запаси от обогатен уран за срок съответно от 10 и 15 години и превръщането на атомния реактор в Арак в такъв за мирни цели. При това иранската ядрена сделка не включва в себе си ракетната програма на Ислямската република. Тоест желанието на Тръмп да предоговори споразумението с Иран, наглед е правилно действие, но в неточен момент. То само изостря и без това нестабилното положение в Близкия Изток и поставя в неудобно положение страните от Европейския съюз, участващи в сделката. Още повече, че с подобни прибързани и едностранчиви ходове администрацията на Тръмп може да тласне Иран още по-силно към задълбочаване на сътрудничеството с Русия и Китай. Допълнителен фактор за това е оръжейната сделка със Саудитска Арабия, осигурила на американския отбранителен комплекс поръчки на обща стойност 460 млрд. долара. Тя крие сериозен риск за промяна на баланса на силите в региона, от което Иран и подкрепяните от него държави няма да са доволни и по всичко личи, че вероятно ще предприемат ответни мерки.

Най-важната част от външната политика на Доналд Тръмп, от която може би зависят процесите в света през следващите години, е тази, свързана с Русия. По време на предизборния период Тръмп заяви намерение за сътрудничество с Русия и президента Путин по ключови области най-вече в сферата на международната сигурност. Посоченото беше заявка за значителна промяна в международната политика на фона на нейното състояние по времето на президента Обама. Постоянните скандали в САЩ, свързани с предполагаемата, но недоказана руска намеса в изборния процес, и интересите на неоконсервативните кръгове в САЩ поставиха Тръмп под натиск да отхвърли всички съмнения за руска подкрепа. Това го тласна в  посока изостряне на тона, втвърдяване на политиката и утежняване на санкциите спрямо Русия. Това може и да спасява имиджа му в САЩ, но от гледна точка на международната политика вещае не диалог и сътрудничество, за началото на които имаше индикации след срещата в Хелзинки, а само контрапродуктивно противопоставяне, от което светът няма нужда в момента. Ситуацията около обявеното изтегляне на САЩ от Сирия в края на 2018 г. обаче е светъл лъч на надежда за нормалност в международната политика, защото развоят на събитията издава макар и косвено наличието на скрит за световната общественост диалог с Русия, а това само по себе си заслужава адмирации.

На база на всичко посочено може да се каже, че основните предизвикателства пред външната политика на Тръмп понастоящем са доколко той ще устои на вътрешния натиск да увеличи противопоставянето с Русия, по какъв начин ще се развият отношенията на САЩ с Иран и дали американската дипломация ще успее да доведе до край мирния процес в рамките на Корейския полуостров.

Какво ни очаква?

Вътрешнополитическата ситуация в САЩ след междинните избори за Камарата на представителите и Сената показват, че Доналд Тръмп вече няма как да бъде свален от власт предсрочно поради стабилизиране на републиканското мнозинство в Сената. От друга страна, липсата на мнозинство в Камарата на представителите за неговата партия означава, че някои от икономическите му реформи, включително задълбочаването на данъчната реформа, ще бъде силно затруднено или невъзможно, а ако се случи, вероятно ще е на цената на компромиси с Демократическата партия. Ако въпреки това Тръмп успее да наложи своите цели и успее да реализира политиката си, то вероятността за неговото преизбиране ще нарасне значително. Много вероятно е, да очакваме противопоставянето с Русия да не отслабне, което не е от интерес за световната общност, защото при най-лошия възможен сценарий може да се стигне до нова студена война. При всички положения обаче стратегията на Тръмп в сферата на вътрешната и външната политика е дългосрочна и като цяло е насочена повече към решаване на стратегическите проблеми на САЩ. По отношение най-вече на икономиката тя е рискована поради многото неизвестни, които я съпътстват. Реално обаче Тръмп и САЩ нямат друг избор. От изпълнението на тази стратегия зависи дали САЩ ще продължат да бъдат глобалния лидер в средносрочен и дългосрочен план, или ще допуснат, лидерството да им се изплъзне.