Последната част от анализа на направеното от Доналд Тръмп разглежда неговата международна политика и политиката му в сферата на отбраната. Тези две области са основните инструменти, чрез които американският президент желае да реализира визията си, че САЩ отново да бъдат почитани и уважавани като безспорен световен лидер. Именно действията на 45-тия президент на САЩ във външната политика и отбраната ще покажат до голяма степен, как ще изглежда света в следващите години и каква роля ще имат САЩ в него.

Отбрана

Доналд Тръмп бе избран с обещанието да осигури на САЩ мир чрез сила. Буквално това означава той да направи управляваната от него държава толкова силна и почитана, че тя да налага безпроблемно своите интереси по света. При това в условия, при които никой да не планира действия в ущърб на американските интереси. Именно поради тази причина президентът на САЩ първо постави под натиск своите съюзници от НАТО да изпълнят незабавно изискването за 2% от БВП разходи за отбрана. Нещо повече, през юли 2018 г. Тръмп призова военните разходи на съюзниците от НАТО да нараснат до 4%. Изискване, чието изпълнение би затруднило дори САЩ. Подобно послание, но директно свързано с покупка на американско въоръжение, Тръмп отправи към своите партньори в Азия в лицето на Южна Корея и Япония. Основната цел на всичко това е, от една страна, да разтовари военния бюджет на САЩ като накара своите съюзници да поемат полагащата им се част от финансирането на общата отбрана, а от друга – да увеличи военната мощ на целия Северноатлантическия съюз и дефакто САЩ, което да играе ролята на възпиращ фактор срещу всяка възможна агресия срещу САЩ, страните от НАТО или техните стратегически партньори в Азия.

Щатски долар

Продаваме 1,8790 1.858 1,8580 1.879 1,8790

Купуваме 1,8580

Сравнение Известие Добавете към количката

От гледна точка на разходите за отбрана управлението на Тръмп реализира действия към тяхното устойчиво нарастване за период от две години. За фискалната 2017 г. те са 606 млрд. долара, като за фискалната 2019 г. те ще бъдат 686.1 млрд. долара при максимален таван от 716 млрд. долара. Посоченото означава, че разходите за отбрана на САЩ ще нараснат от 3 на 3,1 % от БВП. Величина, която до края на мандата на Доналд Тръмп, вероятно ще се запази на тези нива или ще се увеличи слабо. Освен увеличаването на общия военен бюджет на САЩ в него настъпват и структурни промени. От тях най-ясно забележими са тези, свързани с нарастването на разходите за киберсигурност и за ракетните програми на страната.

Нарастващите военни разходи, заявени от Тръмп, представляват сериозен риск за увеличаване на бюджетния дефицит и вече много високия държавен дълг. САЩ обаче не разполагат с голям избор от гледна точка на управлението на своята отбрана. Те харчат най-много за отбрана в сравнение с другите страни по света и са държавата с най-висок технологичен потенциал за разработване на отбранителни системи. Въпреки това обаче към момента САЩ се бавят с процесите на подмяна на въоръжението си и разработването на нови системи в областта на стратегическото ядрено въоръжение, противовъздушната отбрана, танкостроенето и подводния флот. Проблемите с новия самолет F35 също не са решени напълно. Всичко това означава, че САЩ ще продължат да вдигат военните си разходи и ще реализират процеси по превъоръжаване и подмяна на остарели оръжейни системи в ключовите сфери на своята отбрана. Обявеното, но все още нереализирано излизане на САЩ от Договора между САЩ и СССР за премахването на ракетите със среден и малък обсег, е стъпка в този процес. Това действие е израз желанието на САЩ да разработи еквивалентни оръжия, чрез които да навакса технологичното си изоставяне от Русия, вероятно и Китай, а също така да принуди Китай и може би държави като Индия и Пакистан да се присъединят към бъдещ нов договор, регулиращи подобни оръжия.

Външна политика

Областта на външната политика на Доналд Тръмп определено е мястото, където той отново следва голяма част от първоначално заявените си от предизборната кампания цели и въпреки че търпи критика в някои отношения, реализира и значителни пробиви. Прави впечатление, че в международната област Доналд Тръмп до голяма степен се доверява на Съветника по националната сигурност Джон Болтън и своя зет Джаред Къшнър. Развоят на събитията обаче показва, че когато американският президент се довери на своята преценка и опита си на бизнесмен, то той е способен да постигне успехи в сферата на световната дипломация.

Първоначално политиката на американския президент във връзка с конфликта в Сирия бе в тотален разрез със заявените от него предизборни намерения и на моменти беше противоречива. Тръмп прекрати срамната програма Timber Sycamore, чрез която САЩ по времето на президента Обама предоставяха финансова и оръжейна помощ за ислямистките групировки от сирийска опозиция. САЩ обаче два пъти се поддадоха на международен натиск и извършиха удари в Сирия след недоказани обвинения за използване на химическо оръжие от страна на сирийското правителство. Посоченото е логично следствие от изначално сгрешената стратегия на САЩ за участието в сирийския конфликт и се дължи на факта, че те реално само следват развоя на събитията в близкоизточната държава, които към момента се диктуват от Русия и Иран. В края на 2018 г. с известна доза изненада за всички Доналд Тръмп обаче се върна към своите предизборни обещания и нареди изтегляне на армията на САЩ от Сирия. Това може да донесе негативи за американския президент в средите на политическия и военния елит в САЩ, но със сигурност ще увеличи популярността му сред неговите избиратели, а и ще създаде предпоставки за по-бързо приключване на войната в Сирия и успокояването на обстановката в близкоизточната държава.

Една от важните победи за Доналд Тръмп, а и за цялата международна общност, е пробивът в отношенията със Северна Корея и спадането на напрежението около комунистическата държава. Въпреки текущия застой на преговорите, срещата на американския президент с лидера на Северна Корея Ким Чен-ун даде начало на процес, който може да доведе до по-голяма стабилност на Корейския полуостров и да увеличи сигурността за държави като Южна Корея и Япония. Въпреки това е твърде оптимистично към настоящия момент да очакваме, че ще бъде реализирана пълна денуклеаризация на Корейския полуостров. Основната причина се корени в това, че дори да е напълно добронамерен към севернокорейския лидер, Доналд Тръмп няма как да даде сигурни дългосрочни гаранции на режима в Северна Корея, че няма да бъдат правени опити за неговата смяна. САЩ имат дълго досие от неизпълнени подобни обещания в миналото. Това означава, че напрежението на Корейския полуостров може да спадне, но едва ли ще изчезне напълно в обозримо бъдеще.

Важна стъпка във външнополитически план за САЩ бе подкрепата за техния стратегически близкоизточен партньор Израел чрез признаването на Йерусалим за столица на еврейската държава. Въпреки че това действие предизвика многобройни протести и скандали в международната политика, американската дипломация успя да тушира всички негативи и изглежда е на път да постигне значим успех. С друг свой ход, насочен към Близкия Изток, Доналд Тръмп излезе едностранно от сделката с Иран. Самата сделка, въпреки че през 2015 година разреши напрежението около иранската ядрена програма, реално е нереципрочна и е структурирана в ущърб на Израел и Саудитска Арабия. Съгласно нея Иран получава обратно всички свои блокирани чуждестранни авоари в замяна на ангажимент за прекратяване на разработването на ядрено оръжие чрез редуциране на броя центрофуги за обогатяване на уран и запаси от обогатен уран за срок съответно от 10 и 15 години и превръщането на атомния реактор в Арак в такъв за мирни цели. При това иранската ядрена сделка не включва в себе си ракетната програма на Ислямската република. Тоест желанието на Тръмп да предоговори споразумението с Иран, наглед е правилно действие, но в неточен момент. То само изостря и без това нестабилното положение в Близкия Изток и поставя в неудобно положение страните от Европейския съюз, участващи в сделката. Още повече, че с подобни прибързани и едностранчиви ходове администрацията на Тръмп може да тласне Иран още по-силно към задълбочаване на сътрудничеството с Русия и Китай. Допълнителен фактор за това е оръжейната сделка със Саудитска Арабия, осигурила на американския отбранителен комплекс поръчки на обща стойност 460 млрд. долара. Тя крие сериозен риск за промяна на баланса на силите в региона, от което Иран и подкрепяните от него държави няма да са доволни и по всичко личи, че вероятно ще предприемат ответни мерки.

Най-важната част от външната политика на Доналд Тръмп, от която може би зависят процесите в света през следващите години, е тази, свързана с Русия. По време на предизборния период Тръмп заяви намерение за сътрудничество с Русия и президента Путин по ключови области най-вече в сферата на международната сигурност. Посоченото беше заявка за значителна промяна в международната политика на фона на нейното състояние по времето на президента Обама. Постоянните скандали в САЩ, свързани с предполагаемата, но недоказана руска намеса в изборния процес, и интересите на неоконсервативните кръгове в САЩ поставиха Тръмп под натиск да отхвърли всички съмнения за руска подкрепа. Това го тласна в посока изостряне на тона, втвърдяване на политиката и утежняване на санкциите спрямо Русия. Това може и да спасява имиджа му в САЩ, но от гледна точка на международната политика вещае не диалог и сътрудничество, за началото на които имаше индикации след срещата в Хелзинки, а само контрапродуктивно противопоставяне, от което светът няма нужда в момента. Ситуацията около обявеното изтегляне на САЩ от Сирия в края на 2018 г. обаче е светъл лъч на надежда за нормалност в международната политика, защото развоят на събитията издава макар и косвено наличието на скрит за световната общественост диалог с Русия, а това само по себе си заслужава адмирации.

На база на всичко посочено може да се каже, че основните предизвикателства пред външната политика на Тръмп понастоящем са доколко той ще устои на вътрешния натиск да увеличи противопоставянето с Русия, по какъв начин ще се развият отношенията на САЩ с Иран и дали американската дипломация ще успее да доведе до край мирния процес в рамките на Корейския полуостров.

Какво ни очаква?

Вътрешнополитическата ситуация в САЩ след междинните избори за Камарата на представителите и Сената показват, че Доналд Тръмп вече няма как да бъде свален от власт предсрочно поради стабилизиране на републиканското мнозинство в Сената. От друга страна, липсата на мнозинство в Камарата на представителите за неговата партия означава, че някои от икономическите му реформи, включително задълбочаването на данъчната реформа, ще бъде силно затруднено или невъзможно, а ако се случи, вероятно ще е на цената на компромиси с Демократическата партия. Ако въпреки това Тръмп успее да наложи своите цели и успее да реализира политиката си, то вероятността за неговото преизбиране ще нарасне значително. Много вероятно е, да очакваме противопоставянето с Русия да не отслабне, което не е от интерес за световната общност, защото при най-лошия възможен сценарий може да се стигне до нова студена война. При всички положения обаче стратегията на Тръмп в сферата на вътрешната и външната политика е дългосрочна и като цяло е насочена повече към решаване на стратегическите проблеми на САЩ. По отношение най-вече на икономиката тя е рискована поради многото неизвестни, които я съпътстват. Реално обаче Тръмп и САЩ нямат друг избор. От изпълнението на тази стратегия зависи дали САЩ ще продължат да бъдат глобалния лидер в средносрочен и дългосрочен план, или ще допуснат, лидерството да им се изплъзне.