Нищо в света не е сигурно! Особено когато става въпрос за пари, пари на хартия. В последното столетие човечеството се учи да създава, надскача себе си, пренаписва науката, измисля, твори, фалшифицира.
Трудно е да се определи кое носи повече приходи – да се научиш да „прерисуваш“ Мона Лиза или да „прерисуваш“ моста върху 500 евро? Печатането на фалшиви евро банкноти, такива лева, а и банкноти в каквито и да валути, днес е сравнително често срещан опит за измама.
Вижте повече по темата: Защо са парите?
Тъй като човек е изобретателен и почти толкова алчен, всеки един от нас е добре да познава парите, с които борави ежедневно. Всичко, за което трябва да внимавате, всъщност са различните защитни елементи на банкнотите.
Предлагам ви 5 универсални метода, по които може да познаете дали една банкнота е истинска, или е много добър шедьовър на фалшификатор.
Релеф
Всяка една истинска банкнота, независимо от това дали става въпрос за банкнота от 50 лева, или пък евро, има релеф. Хартията, от която е направена, не е равна във всички части, не е гладка.
Ако върху банкнотата има изобразен лика на човек, релефа обикновено най- силно се усеща върху ревера. Върху 50 лева банкнота например проверете ревера на Славейков, за да установите дали има релеф.
При някои банкноти, като еврото например, липсва човешки образ. Релефът е силно изразен върху централният обект, например сграда, мост, монумент или пък животно. Името на банката, която емитира хартиените пари, също е релефно.
Почти винаги някъде върху банкнотата има и релефен номинал. Това е един от най-лесно приложимите техники за проверка. Съветвам ви да го прилагате винаги когато ви се налага да боравите с валута, която е нова за вас.
Воден знак
Следващият най-разпространен признак за истинност е така нареченият воден знак. Банкнотите са хартия с воден знак. Той представлява изтъняване на хартията под определена форма. Това емисионните печатници постигат с помощта на машина и е почти невъзможно да се направи извън тях.
Фалшификаторите добре знаят това и за да „украсят“ произведението си с „воден знак“, те го рисуват. Истинският воден знак прозира, гледайки банкнотата на светлина.
Ще ви издам и един трик, който също може да използвате в търсене на знака. Взимате банкнотата и я поставете над тъмна (черна) повърхност. Там, където хартията е изтънена, изображението ще се изпълни с черен цвят. Ще го видите много лесно.
След това поставяте същата банкнота над светъл фон, изображението отново ще се очертае, но ще бъде в бяло. Банкнотата е истинска! Нарисуваният воден знак винаги ще стои тъмен – дори черен.
Холограма
Централните банки вече се защитават и с друг способ – холограмата. Този тип валутни знаци представлява сменяща цвета си сребърна част от банкнотата. При накланяне на банкнотата в различни посоки холограмата трябва да сменя цветовете си, както и да се появяват поне три различни изображения.
При различните валути холограмата изглежда различно. При лева например е лента. За да направите проверка на евробанкноти например по холограма – следете правоъгълна форма в долния десен ъгъл, при швейцарския франк пък са различни знаци в геометрията.
При накланяне на банкнотата в различни посоки холограмата трябва да сменя цветовете си, както и да се появяват поне три различни изображения. Вземете 50 лв. банкнота и/или която и да е друга и обърнете внимание на сребърната ѝ лента. Цветът ѝ се променя, когато се гледа под различен ъгъл.
Най-често те са наименованието на валутата (знак за евро, лева, долар и т.н.), номиналът и някакъв произволно избран символ, свързан с държавата. Тук не е толкова важно какво точно виждате при наклон, а как го виждате.
Сменят ли се изображенията изцяло, плавно ли преминават те от обект в обект, цветовете добре разграничими ли са. Този признак също се проверява лесно. Използвайте го ако нещо ви усъмни или в случай че банкнотата е захабена и не може да усетите добре релефа.
Микротекст
Това е сравнително нова защита, но се прилага много масово. Микротекстът представлява вградена в хартията на банкнотата тънка холограмна лента, на която с много малки букви и цифри е изписан текст. Невъзможно е тази лента да бъде на мястото си „вътре“ в бакнотата, ако не е създадена така от печатницата.
При парите в евро или лева, които са фалшиви, тази лента е рисувана. Това може да установите лесно. Необходимо е да прегънете банкнотата от двете страни по дължина на микротекста.
Ако той е вграден, вие ще го усетите на допир и ще видите ясно очертанията, банкнотата няма да се прегъне върху него, а около него. Ако пък е рисунка, то прегъването ще бъде безпроблемно навсякъде по цялата банкнота.
Ако имате под ръка банкнота от петдесет лева или каквато и да е друга, още сега можете да направите проверка на миркотекста ѝ.
„Вълшебното“ мастило
Върху по-големите номинали на валутата си, банките поставят най-често – номинал, символи, напечатани с мастило, което под наклон сменя цвета си. На 50-100 лева златистото кръгче вдясно става тъмно зеленикаво, или лилаво.
При долара зеленият номинал вдясно става тъмен, почти черен. За еврото пък лилавото число на гърба до евро знака прелива в тъмно зелено. Това е един от най-трудните за фалшификаторите белег.
Много често добрите фалшификати успяват да придобият трудни за разпознаване релеф и воден знак, но „вълшебното“ мастило остава неусвоено за „ръчно правените“ банкноти. Накланяйте банкнотите си, това важи особено за 100 долара, 200 и 500 евро.
Трик за познавачи
Чували ли сте, че банкнотите имат звук? За добре тренирания слух, този на човек, който ежедневно работи с пари, истинската банкнота има характерен звук. Той се дължи на хартията.
За по-голяма сигурност банкнотите се правят от специална хартия, която при размахване издава много специфичен звук, който например лист хартия не би могъл да произведе.
Друг характерен признак на „хартията за пари“ е, че тя не е еднаква от двете страни. Винаги или лицето, или гърбът са по-гладки, дори гланцови. Тези специфики обаче са доста трудни за начинаещи в боравенето с пари. За тях препоръчвам прилагането на предходните 5.
Кои са най-често срещаните фалшиви банкноти и къде се пласират?
Доклад на БНБ от 2023 г. показва, че най-често срещани са фалшиви банкноти от 50 лв., а не тези от 20 лв., както се смяташе досега. По отношение на копюрите от други валути, в практиката най-често срещани са фалшиви 50 евро и фалшиви 500 евро.
Към новите банкноти логично се подхожда с по-голямо внимание, тъй като при тях рискът от фалшифициране е голям.
Това е причината, когато посетите банка с нови банкноти и/или пък плащате с тях в търговски обекти служителите да правят проверка на банкнотите, с които плащат.
Относно това къде се пласират, практиката показва, че се използват по-често фалшиви пари за игра – в казина и други, но не само. Опити за пласиране на пари има и в търговската мрежа.
Нерядко се правят опити за измами и при обмяна на валута – покупка на 100 евро в лева, 500 евро в лева и/или други банкноти с голям номинал.
На последно, но не по важност място, трябва да споменем, че не липсват измами и с фалшифицирани монети. В историята на фалшифицирането има случаи на фалшиви долари монети, а и редица други валути като евро, лева и т.н. При разпознаване на монети е една идея по-трудно да се установи дали са фалшиви, или не.
Колекционерите на евробанкноти и монети, а и каквито и да е други валути, са наясно с отговорите на въпроса как да разберем стойността на монета.
Радка Танкова
Коментари