Андора - държавата на слънчевите склонове - Симеон Идакиев

Така се случи, че на път за Андора, минах през Испания.

Когато се спомене името „Европа” в представите на повечето българи вероятно изплува такава картина-космополитен център на някой голям град като Мадрид, например. С донякъде лекомисленият, но артистичен Пласа Майор или Пуерта дел Сол-площади, побрали много история, слава, самочувствие и богатства. Макар да е знайно, че последните в повечето случаи, те дължат на някогашните си колонии и имперска политика. Което е особено вярно за испанската столица.

И редом до този космополитен европейски гигант, ако ми бъде позволено това сравнение, миниатюрната Андора!!! Изглежда необяснимо, но само на пръв поглед, защото тя, според една легенда, дължи съществуването си на противоборството между два коренно различни свята-западноевропейският и арабският. Всеки от които обаче оставя свой отпечатък и днес е част не само от сложната история на Европа, но и от нейното културно наследство.

В Андора ме събудиха петли и хлопатари като в родопско село, но приликите бяха дотук. Защото отсреща съзрях не меките гънки на Родопа, а стръмните склонове на Източните Пиринеи.

Припомних си данните от туристическите справочници. Страната е основана през 819 година, когато било съставено историческото „Писмо”, с което се давала свобода на скотовъдците от долината на река Валира, но за неин създател се смята франкският крал Карл Велики. Преданието, за което споменах разказва, че именно с помощта на пет хиляди андорци той успял да спре нашествието на арабите и страната получила своя суверенитет под покровителството на Урхелския епископ.

Днес Андора е парламентарно княжество като глава на държавата /съуправители/ са вече споменатият испански епископ и президентът на Франция-гаранти за нейната независимост. Законите се коват от 28-те депутати от парламента, а се управлява от правителство, начело с премиер-министър.

Нескончаем поток, върволици от коли се устремяват към Андора всеки божи ден. Защо? Ами защото страната е рай за данъкоплатците, свободна от мита и акцизи зона. Което е много мъдро, защото й осигурява целогодишен туристически поток. Цените наистина са значително по-ниски от тези в съседните страни. Което обяснява и неправдоподобно високата на пръв поглед цифра на туристите, които я посещават всяка година-между 9 и 11 милиона. Представяте ли си? Никак не е лошо при население от 70,000 души. Ние, ако ни посетят през лятото 1,5 милиона души, го смятаме за голям успех.

Разбира се, туристите не идват тук само на пазар. Княжеството е прочуто и с минералните си извори, особено тези в градчето Калдеа. И още-със спокойствието, чистата природа и красотата на долината. В безбройните хотели и ресторанти обслужването е безупречно. Андора с право се слави и като един от най-слънчевите ски-курорти в Пиринеите. Казват, че сезонът тук започва още през октомври, а снегът се задържа чак до края на май. Въпреки скромните си размери /княжеството е толкова малко, че може да се прекоси с кола най-много за час/ то предлага ски-писти с различна степен на трудност, а общата им дължина е 296 километра. Наистина рай за любителите на зимните спортове. А ние да не сме по-малко богати на минерални извори или слънчеви планини? Но по-добре да спра със сравненията!!!

В столицата Андора Ла Вея преобладаваха, както можеше да се очаква, банките. Страната не е имала и собствена парична единица. До 1999 година са били в обръщение френският франк и испанската песета, а сега, разбира се, еврото. Но тя не сече собствени монети,  въпреки споразумение от 2004 година, което й дава това право.

Официалният език е каталонски, но се говорят свободно испански /кастеляно/, френски  и по-малко английски. Когато се озовеш тук ти изглежда невероятно, че на територия от едва 468 квадратни километра има цели 52 селища, но е факт.

Сетих се за една забавна история от миналото, която доказва, че  все пак и тук някога са се плащали данъци. От 1162 година тя трябвало всяка година да дава по 4 пушени бута, 40 хляба и няколко меха с вино, веднъж на всеки две години имала и задължението да дава обяд на 100 души. А до неотдавна трябвало да плаща 960 франка на Франция и съответно 260 песети на Испания.

Сърцето на Андора е в така наречената Каса де ла Вал, най-старата и най-забележителна сграда, символ на цялата страна, ”Домът на долината”.

Триетажната каменна сграда, строена през ХІV век, за кратко изпълнявала функциите на затвор, а през 1702 година била купена, за да служи като седалище на правителството и парламента. На най-долния етаж се помещава и съдът на Андора, а в сградата има даже спални, в които нощували при лошо време депутатите, които не можели да се завърнат по домовете си.

Неохотно си тръгнах от старинната част на Андора ла Вея, покорен завинаги от нейното обаяние, което струи от тесните улички, потънали в зеленина.