Tavex използва бисквитки, за да гарантира функционалността на уебсайта и да подобри потребителската удовлетвореност. Събраните от бисквитките данни ни помагат да осигурим най-голяма удовлетвореност за Вас, да поддържаме профила Ви защитен и да персонализираме рекламното съдържание. Можете да разберете повече в Политика за бисквитките.
Моля, изберете какви бисквитки ни разрешавате да използваме
Бисквитките са малки файлове с букви и цифри, които се изтеглят и записват в браузъра Ви, когато посещавате даден уебсайт. Те могат да се използват за проследяване на страниците, които посещавате в уебсайта, за записване на въведената от Вас информация или за запаметяване на предпочитанията Ви, като например езикови настройки, докато сърфирате в уебсайта.
Тук ще намерите всички бисквитки, които може да се съхраняват в браузъра Ви, докато разглеждате сайта, за какво се използват и за колко най-дълго се съхранява всяка една от тях.
Миналата седмица борда на централната банка на САЩ реши да остави основният лихвен процент на нивото до което го свали месец по-рано през юни и на практика отложи обсъждането на бъдещи повишения на лихвите за есента (Септември). В резултат на бездействието и по-мекия тон на ФЕД, цените на златото и среброто скочиха рязко във втората половина на седмицата. Цената на златото скочи от 1249 долара за тройунция в сряда до 1269 долара в петък, а тази на среброто от 16.42 долара до 16.75. Иначе казано, последното изказване на Джанет Йелън просто подсили възходящата тенденция в цените на скъпоценните метали, която се установи след предишното нейно изказване. Нищо ново под слънцето…
Eдинствената по-интересна част от последното становище на ФЕД е натъртването от страна на борда, че банката планира да започне да съкращава своя баланс “сравнително скоро”. Което най-вероятно означава последното тримесечие на тази година, когато се очаква и следващото вдигане на лихвения процент по депозитите на частните банки във ФЕД (който ние наричаме “основен лихвен процент”). Липсата на съществени новини ни предоставя добра възможност да поговорим за това какво представлява баланса на ФЕД, защо е важен, и какви са евентуалните последици от неговото съкращаване.
Как балансът на ФЕД спаси банковата система
Когато настъпи кризата през 2008 г., много банки и финансови институции, които бяха търгували с ценни книжа подкрепени с ипотеки (т.нар. mortgage-backed securities или просто ипотечни облигации) бяха изправени пред фалит. Тогава не ставаше въпрос просто за няколко дребни нестабилни банки или фондове. Ставаше въпрос за потенциален масов фалит из цялата финансова система на САЩ, да не говорим за предсмъртното състояние, в което се намираха някои от най-големите банки в страната (Morgan Stanley, Goldman Sachs, и т.н.).
За да предотврати колапса на банковата система в масови фалити, Федералният резерв предприе най-голямото изкупуване на финансови активи някога предприемано, от която и да е централна банка. От Септември 2008 година до днес, чрез няколко епизода на т.нар. “количествени улеснения” (quantitative easing) ФЕД изкупи държавни ценни книжа и облигации подкрепени с ипотеки на стойност 1.91 и 1.77 трилиона долара. В резултат на това балансът на централната банка нарастна повече от четири пъти до нива, които бяха немислими само няколко години по-рано (вижте графиката долу, която представя динамиката на размера на активите, които ФЕД държи).
Както сами виждате, това е огромно количество пари, и съответно огромно количество ликвидност, която ФЕД е нялал в банковата система на САЩ през последните десет години. Изкупуването на подобни финансови активи от банките представлява точно това – инжекция на кеш (т.е. ликвидност) в замяна на облигации. Би трябвало да се досещате какво ще се случи, ако ФЕД реши да се отърве от тези активи. Досега политиката на централната банка беше или да изкупува още или да револвира (възстановява) облигациите, които вече държи, за да държи банковата система възможно най-ликвидна. Съдейки по последното изказване на Йелън, обаче (както и някои от предишните месеци) това е на път да се промени.
Съкращаването на този баланс крие големи рискове
Ако започне да продава облигациите, които държи, централната банка вече няма да налива, а ще изсмуква ликвидност от банковата система. Това би могло да има катастрофални последици поради огромния размер на баланса. Всичко зависи разбира се от това каква част от балансовата си стойност ФЕД ще реши да съкрати и как ще реши да го съкрати.
Балансът на ФЕД е толкова огромен, че колкото и малка част от него да продаде, това ще наводни пазара с облигации, които ще доведе до скок в лихвите по тях. Припомняме, че цените и лихвите по облигациите се движат в противоположни посоки – когато цената расте, лихвата пада, и обратното. Наводняването на пазара с облигации означава спад в цените и скок в лихвите. Като се има предвид колко огромен играч на на финансовите пазари е ФЕД, този скок въобще не би бил малък. Балансовата стойност на ценните книжа, които ФЕД държи е по-висока от стойността на депозитите на частните банки във ФЕД.
Това означава, че банките нямат достатъчно базови пари, за да изкупят целият баланс на централната банка. Депозитите, които банките държат във ФЕД стигат, за да изкупят едва 64% от стойността на баланса му. Тоест, ако ФЕД реши да продаде своите облигации (с колкото и малка част от тях да започне) това ще доведе до рязък скок в лихвените проценти, който би ускъпил цената на кредита твърде много, за да може да бъде понесен от корпоративния сектор, който, както сме споменавали преди, вече е стигнал нивата на задлъжнялост от 2006-та.
За да ги избегне ФЕД ще предприеме по-предпазлив подход
ФЕД не иска това да се случи. Затова и най-вероятно няма да започне да продава ценните книжа, които държи, обратно на пазара. Вместо това централната банка най-вероятно просто ще изчака облигациите да стигнат матуритет (ще ги държи до падежната дата) и постепенно ще спре да ги револвира. По този начин пак ще съкрати своя баланс, но по много по-плавен и най-вече, много по-поносим за пазара начин, който няма да доведе до толкова рязък скок в лихвите. Лихвите най-вероятно пак ще се покачат, просто защото търсенето за облигации ще падне след като най-голямата институция, която през последните десет години ги е изкупувала напълно ще спре да го прави.
По този начин съкращаването на баланса на ФЕД на практика представлява “прикрито” вдигане на лихвите, както много експерти обичат да казват. Очевидно е, че съкращаването на баланса на централната банка ще подсили ефектите, които вдигането на основния лихвен процент има върху пазара. В краткосрочен план това не вещае нищо хубаво за златото и среброто, защото означава скок в лихвите по корпоративните облигации и държавни ценни книжа, както и подсилване на курса на долара.
Следващият най-добър момент за закупуване на злато и сребро
Когато ФЕД започне да съкращава своя баланс (най-вероятно в последното тримесечие на тази година), цените на златото и среброто е вероятно да паднат. Най-вероятно тогава ще настъпи и следващата много добра възможност за купуване на двата метала. Защото в дългосрочен план, когато паралелното съкращаване на баланса и вдигането на основния лихвен процент започне сериозно да вреди на платежоспособността на американските корпорации, златото и среброто ще са сред най-добре представящите се активи. Но до тогава все още има много време…
Междувременно, поне в близките седмици до края на лятото тенденцията най-вероятно ще продължи да е възходяща. От ФЕД, както и от ЕЦБ, са заели (поне временно) пасивна позиция и последните становища на представителите и на двете централни банки бяха изключително премерени, именно за да не предизвикат преждевременен скок в лихвите. Затова можем да очакваме и двата благородни метала да продължат да се представят добре, поне в близко бъдеще.
Коментари