Световният балон във висшето образование

Споделете тази статия

Образованието е една от най-добрите инвестиции, които човек може да направи. Редица проучвания на висшето образование през последните 50 години показват категорично, че то носи висока дългосрочна възвръщаемост при сравнително малък риск. Според мнозина висшето образование е далеч по-добра инвестиция от тази в акции, облигации, а дори недвижими имоти и злато. И наистина, като университетски преподавател с 20-годишен опит, аз истински вярвам във висшето образование. Но дори с целия този преподавателски опит в 10 различни страни, на 3 континента, по почти 20 различни предмета, свързани с икономика, финанси и бизнес, смятам, че модерното образование (в сегашната си форма) не си струва времето, парите и усилията.

Балонът на образованието

В действителност модерното университетско образование е един огромен глобален балон. Навсякъде по света университети от всякакъв вид никнат като гъби след дъжд. Без да се замислят, родителите се впускат да записват децата си с надеждата да им осигурят по-светло бъдеще. Въпреки това, не всичко е наред в модерното образование и “индустрията“ страда от сериозни проблеми. Качеството на образованието е компрометирано, а университетите са се превърнали в гигантски фабрики за дипломи. Академичността е вече минало – днес, всичко се прави само за пари. Крайната цел е добре да се изцедят родителите – до последната стотинка. Конкуренцията между университетите е унищожителна особено за цялостното качество на образованието, което е изцяло погълнато от надпреварата. Университетите оцеляват и просперират, като привличат студенти и им гарантират успех. Няма място за провал, което означава, че никой не изостава и всички минават. Академичните стандарти стават все по-ниски, учебниците все по-тънки, а изпитите все по-лесни. Студентите по бизнес днес могат да завършат, без да са научили основни неща за счетоводните отчети; студенти по икономика могат да завършат, без да знаят какво е растеж и бизнес цикъл; дори студенти по медицина завършват, без да са усвоили напълно анатомия и физиология. Тези проблеми са навсякъде по света.

Професорите

Първопричините могат да бъдат открити на различни нива. В световен план, университетското образование е огромен балон, подхранен от рязък ръст в предлагането, съчетан с бедствен недостиг на качество. Просто няма на разположение достатъчно образователни кадри в света, които да отговорят на академичните нужди. Много хора се стремят да станат професори, защото смятат, че работата е “лесна и доходна“. Затова днес е изключително модерно да се създават докторски степени. Почти всеки бакалавър може да се запише да учи за доктор срещу символична сума. Примамката в предлагането на докторски степени в днешни дни е, че повечето програми дори не изискват курсови работи, така че “обучението“ на докторанти струва жълти стотинки, понеже в програмата всъщност няма никакво обучение, а само научно изследване. Също така университетите могат да задължат докторантите да преподават на бакалаври и така да извличат двойна полза от тях – първо от таксите, които те плащат и второ като ги използват за евтина работна ръка. Много докторанти дори са в задочна форма на обучение, което означава, че могат да присъстват само спорадично през семестъра, а само няколко години по-късно да притежават чисто нова диплома и така да започнат работа като асистент професори в почти всеки университет по света. Въпреки това, те имат ограничено познание по предметите си и далеч не са компетентни, за да ги обяснят ефективно на новоприетите студенти.

Родителите

Глобалният балон се поддържа от амбициозни родители от цял свят. Бедата идва от обичайния проблем принципал – агент, който е толкова широко разпространен в банкирането и корпорациите. Родителите с готовност плащат за образованието на децата си, но нямат възможността да следят и контролират качеството му. Същата сляпа вяра, която ги караше да инвестират в балона на недвижимите имоти, сега ги кара да инвестират в този във висшето образование. За жалост, те не могат да “видят“ качеството на образованието, камо ли да го оценят. Основна цел на университетите е първо да заблудят родителите, че нивото на образованието е изключително високо; вторият приоритет е да се заблуди образователния контролен орган; следващият е студентите да са щастливи; чак накрая идва самото качество. Принципът е, че оцеляването не зависи от качеството, а от заблудaта на родителите и доволството на студентите.

Студентите

Балонът във висшето образование е изключително деморализиращ за студентите. Мнозинството от тях нямат академични интереси, нито пък им пука дали ще придобият образование. Те следват, защото всички други го правят и защото родителите им го очакват от тях. В университета са, за да удовлетворят родителите си – някои от тези родители дори избират главната специалност, която много често не представлява истински интерес за децата им. В днешни дни, университетите не подбират кандидатите – който може да си позволи да плати таксата, може и да се запише. Веднъж като влязат, завършването им е почти гарантирано. Мащабът на университетската система е толкова огромен и качеството е толкова посредствено, че университетите приличат на гимназии, ръководят се като гимназии и функционират като такива – на практика, те са продължение на гимназиалната система. Академичният дух се е превърнал в странна и далечна идея; самомотивацията липсва; кръшкането е широко разпространено, а преписването се е превърнало в начин на живот. Университетският живот сега се върти около убиване на времето с приятели, най-вече във Фейсбук и майтапи. Вместо студентите да полагат усилия да следват темпото на преподаване, професорите са принудени да го забавят заради студентите. В миналото, покривахме 13-15 глави на семестър; по-късно броят спадна до 9-10; сега, на студентите им е трудно да се справят едва с 5 до 6 глави на семестър. В добрите стари дни, учебниците бяха с наднормено тегло; сега те са станали анорексични и трябва да се покрият за два пълни семестъра. Дори и тези учебници не са нужни на студентите вече; сега им трябват само слайдове на PowerPoint, от които те си водят записки по време на лекциите. И въпреки това, студентите вече изискват тези “записки“ от преподавателя, за да могат да “четат“ и “учат“ от тях – нещо, което е по-бързо, по-лесно, и “по-добро“ от работата с учебници. На много изпити вече се разрешава да се ползват учебници и записки и, за да е сигурно, че всичко ще мине наред и няма да има оплаквания, може да се ползва и интернет.

Тенденции

В университетската система, в глобален аспект, съществуват две взаимно изключващи се и противоположни тенденции. Първата е появата на различни фалшиви “социални науки“, които предлагат сравнително безполезни курсове като “Социология“, “Културология“, “Политология“, и “Психология“ – предмети, които не предлагат много практични умения или възможности за реализация. Образователната система има силна мотивация да предлага такива предмети – колкото по-безполезно е образованието, толкова по-висок е шансът студентите да се върнат след няколко години, за да учат нещо “по-практично“. Същото е и с лекарите – колкото по-болен е пациентът, толкова по-добре за лекаря.
Втората плачевна тендеция е прекаленият акцент върху практичното за сметка на теоретичното и концептуалното. Фокусът е върху практически умения за изкарване на пари. Принципно няма проблем в този подход с изключение на една проста реалност – модерното 4-годишно следване е заприличало на нещо като прехвален едногодишен техникум или двугодишен колеж, вместо да предоставя широко скроено научно образование и да развива аналитичното и критичното мислене. Счетоводството вече е само “водене на сметки”, а инжинерите са просто “монтьори” и “електротехници”.

Заключение

Този мрачен поглед върху нещата няма за цел да отрича стойността на висшето образование. Напротив, днес повече от всякога се нуждаем от истинско университетско образование. За жалост, глобалният балон във висшето образование е произвел модерни университети, които далеч не са “истински“. Нямам предвид, че всички висши учебни заведения попадат в тази категория, но повечето са там. Далеч не искам да твърдя, че всички професори за неефективни, но повечето са. И накрая, не искам да кажа, че на всички студенти им липсва мотивация и подготовка, но на повечето им липсва.

Автор : проф. Д-р Красимир Петров

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2088.91 BGN/1Oz + 0.52 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
24.8281 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Антонио Бенедето
27.05.2018, 01:35

Ако още в началото на статията, беше написано мнението, че социологията и психологията не са науки, изобщо нямаше да си правя труда да чета до края. Вероятно двадесете години преподаване са се оказали достатъчни, за да изградят рамка на познанието и мисленето на автора. В своята област може да е истинска легенда, но явно не може да си обясни и да се ориентира, в бързоразвиващия се днешен свят и динамичните процеси в него. Криптовалутите стават все по-разпространени, но това надали помага много на професор, с придобити преди 20 г. знания. Бизнеса все по-често прибягва до социологически проучвания, още преди да започне производството. Изобщо, във всяка сфера на живота не се предприема нищо, преди проучване на общественото мнение. Не на последно място, но може би от най-съществено значение, социологията и психологията са част от необходимите “инструменти”, за разпознаването и предотвратяването на широко разпространените днес, хибридни атаки от трети страни. За един финансист това може да е от сферата на фантастиката, както е може би и за повечето хора, но е факт, че не само е напълно реално, а и че всеки ден сме изложени на ефекта му. Това, че България е единствената страна в ЕС, която не обръща внимание на този проблем, въпреки множеството предупреждения от ЕС и НАТО, не означава, че заравяйки си главата в пясъка, общественият, политическият и икономически живот в страната, остават не поразени. С такива икономисти, не е случайно, че инвеститорите не се редят на опашка, за да изхвърлят парите си в България.

Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2088.91 BGN/1Oz + 0.52 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
24.8281 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

“Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики”

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ