Босна и Херцеговина – мост между религии и култури – Симеон Идакиев

Споделете тази статия

С дъжд ме посрещна Босна и Херцеговина.Затова не успях да се насладЯ както трябва на живописното градче с донякъде необичайното за нашето ухо име Яйце. Казват, че идва от формата на скалите, върху които е построена крепостта.

Градът е разположен точно там, където се сливат реките Плива и Врбас. Надморската му височина е горе-долу колкото на София, 470 метра, а археологическите разкопки недвусмислено доказват, че хора са обитавали това място още преди 6000 години, макар че най-много са находките от периода на Римската империя.

Мостовете на Босна и Херцеговена

И моят разказ започва от тук неслучайно. Именно в Яйце през 1943 е основана Титова Югославия. С цели може би благородни, но сме свидетели, че само след няколко десетилетия това изкуствено обединение се срути с гръм и трясък и се превърна в трагедия за стотици хиляди хора. Понятието ”Югославия” доби негативен смисъл, събудиха се неподозирани страсти и вихри от омраза, изостриха се противоречия, които столетия не бяха пречили на хората с различни религиозни убеждения и етническо самосъзнание не само да живеят заедно, но да постигат хармония и да си помагат. Всичко това за щастие вече беше в миналото и аз исках да видя с очите си как живеят днес хората в държавното обединение „ Федерация Босна и Херцеговина” и” Република Сръбска.”

По-дълго се задържахме, разбираемо защо, при изключително красивия водопад, където някой разказа забавния анекдот, че навсякъде в бивша Югославия, където е бил партизанин Тито има градове, кръстени на негово име: Титово Ужице, Титоград, Титовелес, само този град, макар че тук е създадена Югославия, прави изключение, защото би било много смешно да се нарича Титово Яйце. Назовавали са го обаче континенталният Дубровник, босненската Венеция и музей под открито небе, все имена, които той заслужава.

 

Най-после облаците се разпръснаха и Баня Лука, главният град на Република Сръбска, по чиято покана всъщност бях тук, ме посрещна с ведро небе и ярко слънце. В центъра са архитектурните шедьоври като Бановината, народния театър и други красиви сгради от различни периоди. Пак тук е предпочитаното място за разходки, както и за колоните автомобили, пълни с весели сватбари. Като у нас – шум, клаксони, музика, веселие. Животът в Баня Лука отново се бе оказал по-силен от отчуждението, омразата, смъртта.

Босненска марки от Tavex Сараево

Но скоро моето спокойствие беше нарушено. Отначало не си давах сметка от какво, но много скоро открих източника-обонянието ми безпогрешно долови аромати, на които беше невъзможно да се устои,освен ако не си вегетарианец.Но тъй като не бях бързо се озовах в богоугодното заведение, кебапчийницата, която носеше името „Муйо”, народен герой от приказките-нещо като нашия Пижо. Убедих се, че славата на банялучките „чебапи” не е случайна.Нали казват, че най – добрият начин да се пребориш с изкушението, е да му се отдадеш. Така постъпих и аз.

Босна и Херцеговина обмени валута с tavex

Не отминах и една природна забележителност, живописният каньон Крупа. Място изключително популярно, защото е еднакво удобно както за пикник, така и за разходка, че и за докосване до изкуството. През лятото тук си дават среща творци от много държави. За по-пъргавите и любознателни хора изкачването нагоре по течението на реката носи още любопитни находки-извори, каскада от водопади, останки от средновековен град, параклиси и манастира „Свети Илия”, полуразрушени, но и работещи воденици.

Босненски марки за пътуване

Но най – важно, разбира се, си остава неповторимото очарование на този каньон, особено когато го погледнеш отвисоко. Място, създадено сякаш за туризъм и единение с природата.

Разделих се с Крайна, Северозападна Босна и Република Сръбска при живописния каньон на река Врбас малко над Баня Лука.

На географските карти очертанието на Република Босна и Херцеговина удивително напомня човешко сърце-пулсиращо и живо.

Символът на най-големия град на Херцеговина, Мостар, е знаменитият мост. Построен бил още през далечната 1556 година по заповед на Сюлейман Великолепни, разрушен по време на войната и тържествено възстановен през 2004 година. Смели момчета скачат от височина 24 метра.Опасно е, наистина. Малка загуба на равновесие и неточно положение на тялото може да им струва живота или да ги осакати.

Момчетата, най-голямата атракция на града, са студенти, които по този начин изкарват пари през ваканцията, за да продължат своето следване. Интересно е,че те изповядват различни религии-едни правят кръстния знак преди да полетят надолу, а други държат през лицето си отворени длани според мюсюлманския обичай. После скачат, всеки уповавайки се на своя бог. Правят го заедно, както столетия наред са живеели тук в мир и разбирателство техните предци. Така и трябва да бъде. Между другото на тази традиция не попречила даже войната, макар че 23-ма от тях загубили в нея живота си.

Но Мостар все още не е заличил следите от братоубийствените сблъсъци.Само на няколкостотин метра встрани от Стария град и прочутия мост стърчат изтърбушени сгради-като скелети, чиито прозорци приличат на ослепени очи, които се взират сякаш с укор в хората, преминаващи по улиците, синовете на Босна и Херцеговина. Днес това варварство и злоба изглеждат необясними, но свидетелствата стоят и доказват, че те все пак са били истина, обладали са хората.Всичко това родило зловещ, популярен тук и верен, макар и парадоксален афоризъм:” Ако не си полудял след всичко това, значи не си бил нормален!!!” Сигурно затова не другаде, а именно в Босна и Херцеговина, на хълм над местността, наречена Меджугорие, на 24 юни 1981 година на шест деца се явява Света Богородица, за да предаде чрез тях заръката си за мир между людете. Опитала се тя да ги предпази от ужасната война, но както се вижда напразно. Нарекли я. „Блажена Дева-кралица на мира”.

 

За това чудо, макар и непризнато от църквата, се разчуло бързо и към Меджугорие започват да се стичат многобройни поклонници от цял свят. Казват, че за 20 години са го посетили над 20 милиона вярващи.

Никога няма да забравя и посещението на Травник, където е роден писателят Иво Андрич. Израсъл в семейството на дребен занаятчия през 1961 година той достига до най-високото признание-Нобеловата награда за литература. Първият южнославянски творец, носител на престижното отличие.

Освен световна известност наградата му донася и значителната сума от милион и половина щатски долара. И тук с възхищение научих, че тя, както и заплатата му на посланик, че и хонорарите от книги, почти всичко, което е получил през живота си писателят дарява на своята Босна-за развитие на нейната култура и библиотеки.Но нали” никой не е пророк в собствения си дом „-с огорчение разбрах, че даже в родния му Травник все още няма улица, която да носи неговото име. Отдавам го на балканската ни недосетливост, да не кажа немарливост.

Уютно е разположението на Сараево,столицата на Босна и Херцеговина. То обаче по време на гражданската война се превръща в проклятие за нейните жители, защото за куршумите на снайперистите от околните хълмове, всяка къща, улица и човек са били лесна мишена.За щастие всичко това вече е в миналото. Удивително бързо хората бяха отстранили белезите от сраженията. Опитваха се и то успешно/ както щяхме да установим /, да заличат и белезите в душите си.

Рядко срещах, най-вече при жените, външни белези на верска принадлежност. И тук в пешеходната зона на града беше невъзможно да се разбере кой е мюсюлманин и кой християнин, а още по-малко да отгатнеш босненец, сърбин, евреин или хърватин е?

Беше си така, както е било винаги, столетия наред-живееха хората едни до други без да си пречат и най-важното, без да се мразят,въпреки скорошния конфликт.Защото народите винаги са били по-мъдри от своите политици. ,

Моят разказ за Босна и Херцеговина не може да завърши другояче освен с думи на босненеца Иво Андрич, който цял живот търсеше и строеше мостове-към сърцата на хората. Ето, чуйте неговите думи:” От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни.Така навред по света, където прелети или спре, моята мисъл среща верни и смълчани мостове като израз на вечното и вечно ненаситно човешко желание да свърже, да примири и спои всичко, което се прави пред дъха му, пред очите и краката му, за да няма дележ, ненавист и раздяла.”

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2242.05 BGN/1Oz + 0.21 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
25.4218 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2242.05 BGN/1Oz + 0.21 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
25.4218 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

„Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики“

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ