Хаос в Европейския съюз или какво се случи с Дойче Банк през 2016

Споделете тази статия

Немската национална банкова система е една от най-засегнатите от отрицателните лихвени проценти, наложени от Европейската централна банка (ЕЦБ). В последно време ЕЦБ, заедно с Централната банка на Япония и Федералния резерв на САЩ, са направили банкирането труден бизнес благодарение на въпросните ниски лихвени проценти. Техните решения убиват банковото дело каквото го познаваме. Въпросът на деня: Успяха ли да го направят фатално за Дойче Банк?

Безпокойството около най-големия заемодател в Германия нараства. Част от проблема се корени в доверието. Щом започне да намалява, може да се изгуби напълно в спиралата на несигурността. Страхът, че нещо лошо може да се случи, прави нещата още по-лоши. Нека вземем за пример ликвидността. Именно липсата й предизвика проблемите през 2008-ма година. Банките се нуждаят от пари в брой. Те трябва да продават активи. Продаването създава продаване, а изгледите за толкова много продажби плашат вложителите и инвесторите.

Според Блумбърг хедж фондовете и търговците на деривати започват да изтеглят пари от Дойче банк. Millennium Partners са изтеглили 34 милиарда, Rokos Capital Management – 4 милиарда, Capula Investment – 14 милиарда. Първите стъпки към негативната ситуация са предприети от само 10 хедж фонда. „Само“ 10, защото е важно да се уточни контекстът. Клинетите на Дойче Банк наброяват 800 хедж фонда. 200 от тях използват банката за клиринг на деривати. Банката има 600 милиарда долара под формата за клиентски депозити, а също така има 246 милиарда долара ликвидни резерви. Всичко това предполага, че ликвидността не е проблемът на Дойче Банк. В допълнение към 246-те милиарда долара ликвидни резерви банката би могла да има достъп до огромни суми, осигурени от ЕЦБ, ако са необходими. Също така е вероятно немското правителство да се намеси в случай на нужда. И в краен случай, ако се налага да продава активи, Дойче Банк доказа, че може да го направи. Наскоро банката продаде Abbey Life Insurance за 1.2 милиарда долара.

Всичко това има за цел до покаже на инвеститорите, че ситуацията не е тревожна. Тогава защо акциите се понижават? Защо са се понижили с 57% от началото на годината? И защо съотношението между пазарната цена на акцията и счетоводната стойност на компанията е 0.233? По данни на Саймън Балард от Блумбърг това е третото най-ниско съотношение от 26-те акции на банковия индекс Euro Stoxx. Ако проблемът (все още) не е в ликвидността, значи е в доверието/платежоспособността. Това не звучи сериозно, но акциите не се търгуват на такова ниско съотношение между пазарната цена и счетоводната стойност, освен ако няма сериозни притеснения за качеството на активите. В случая на Дойче Банк проблемът може да се корени в това, че банката е толкова голяма и взаимосвързана, както и толкова съществена на пазара на деривати, че хората не могат да преценят дали активите са безопасни.

В такъв случай доверието би трябвало да е истиснкият проблем. „Всички форми на пари са обезпечени от доверието до някаква степен“, казва Джим Рикардс. То може да бъде изгубено толкова бързо. По своята същност то е психологическо, което го прави и трудно предвидимо, но винаги знаеш, когато го няма.

Същото се случва сега с Дойче Банк. Загубата на доверие е свързана с компетентността. Вече от 8 години сме в ерата на количествените улеснения и ниските лихвени проценти. Дълговете са по-големи. Финансовата репресия поставя интересите на задлъжнели правителства пред тези на спестяващите и пенсонерите. И сега властите започват да говорят за забрана на пари в брой.

Практически количествените улеснения така и не са проработили, затова и  наближаваме към паричния ендшпил. Как да инвестираме, когато това се случи? Този въпрос беше дискутиран по време на конференцията на Money Week. Какви ще са следващите стъпки, които ще предприемат централните банки? Как да се подготвим?

Банките може би ще са следващите жертви на неспособността на централните банки да се справят с проблема, защото техните бизнес модели са засегнати от ниските лихвени проценти. Как банката оцелява в ерата на ниски или отрицателни лихвени проценти? Когато има непрестанни тревоги дали банката има достатъчно капитал? И когато правителството се намесва в икономиката за своя собствена изгода, как да се справим с подобен проблем? Може би Дойче Банк има отговорите.

Мартина Петрова
по материал на Дан Денинг от 06.10.2016 – https://www.bullionvault.com)

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2148.54 BGN/1Oz - 0.26 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.5990 BGN/1Oz - 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2148.54 BGN/1Oz - 0.26 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.5990 BGN/1Oz - 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

“Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики”

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ