Бъдещето на кеша: Исландия или Швеция

Споделете тази статия

Швеция може да се определи като един от лидерите сред държавите с най-голям дял безналични разплащания. Разказват се всякакви анекдоти за просяци, които приемат карти, църкви, преминали към устройства за мобилни плащания вместо кутии за събиране на дарения и банки, които вече не предоставят на клиентите си пари в брой. Не е учудващо, че Швеция е единствената страна в света със значителен спад в количеството на банкнотите и монетите в обращение – от 109 млрд. SEK през 2006 г. до 56 млрд. SEK през 2018 г. Можете да прочетете още за шведското чудо в блога – Moneyness.

Но докато сценарият на Швеция предвещава смърт на кеша, друга скандинавска държава – Исландия, дава сериозни доказателства за обратното. Ако Швеция е близо до челните редици на т. нар. безналична революция, то Исландия е не само по-напред, тя е на самия фронт. Никоя държава не осъществява повече безналични плащания на глава от населението от Исландия, достигайки 426.9 бр. през 2016 г. Докато Швеция има невероятно ниско съотношение на паричните средства към БВП – около 1.75%, Исландия го е свалила до впечатляващите 1.2% от началото на 2000-та! (Съотношението “парични средства към БВП” е броят на банкнотите и монетите в обращение в края на годината, разделен на годишния БВП. Данните са взети от тук.)

Вероятно е логично да се предположи, че подобно на Швеция, Исландия също се характеризира с постоянен спад на количеството банкноти и монети в обращение. Обаче графиката по-долу показва, че това не е така.

Не всички скандинавски страни вървят към намаляване на употребата на пари в брой. Това се вижда много ясно, когато исландците загубиха доверие в банките и започнаха да изтеглят депозитите си.

След кредитната криза от 2008 г. Исландия отбеляза огромно възраждане на търсенето на пари в брой. Темповете на растеж на количеството банкноти и монети в обращение далеч надхвърлят тези на Швеция, а както илюстрира графиката по-долу, те са много по-напред и от ръста на еврото в обращение. Що се отнася до съотношението на паричните средства към БВП на Исландия, то се е удвоило до около 2,4% по време на кризата, което означава, че за островната нация кешът е станал по-популярен, отколкото в Швеция.

Търсене на пари в брой в Швеция, Исландия и Европа

Какво се случва? Тук може би е удачно да цитираме наскоро издадения доклад на Банката за международни разплащания (БМР) – „Плащанията се променят, но кешът все още управлява“ и да отбележим разликата между търсенето на банкноти и монети като „разплащателно средство“ и като „средство за съхранение на стойност“. Малко вероятно е съживяването на исландското търсене на пари в брой да се дължи на нуждите от средства за разплащане. По-вероятно, то се дължи на търсенето на пари в брой, като средство за съхранение на спестяванията. Хората събират банкноти с висок номинал, за да ги прибират в сейф, а не за да отидат на пазар с тях.

Най-лесният начин, да се определи дали паричните средства се използват за съхранение на стойност или за разплащане, е да се проследи купюрната структура на монетите и банкнотите. На теория банкнотите с по-голям номинал се ползват най-вече за съхранение на стойност, докато тези с по-малък номинал се използват предимно при разплащания. По-долу в графиката е показана еволюцията на купюрната структура в Исландия с течение на времето.

Купюрна структура на исландските банкноти и монети от 2001 г. насам

Можете да видите, че ръстът на банкнотите и монетите с ниска номинална стойност надвишава леко ръста на банкнотите с по-висок номинал преди финансовата криза от 2008 г. От този момент нататък обаче, търсенето на банкноти с висока номинална стойност избухва. През 2013 г. Централната банка на Исландия дори представя нова банкнота от 10 000 исландски крони (която в момента струва около 96 щ.д.) в отговор на нарастващите изисквания на исландците.

Според документа на БМР, един от факторите, от който зависи търсенето на банкноти като форма за съхранение на стойност, е нивото на лихвените проценти. Ако решите да задържите парите в брой, губите лихвата, но колкото по-нисък е лихвеният процент, толкова по-малка е загубата ви и банкнотите с голям номинал стават по-атрактивни. В действителност, докладът на БМР установява, че по-ниските лихвени проценти по целия свят обясняват до голяма степен световната жажда, появила се след кризата, да се държат банкноти с висока номинална стойност като тези от 500 евро, 1000 швейцарски франка, 10 000 йени или 100 щ.д., както е илюстрирано в таблицата по-долу. Може би това се случи и в Исландия, след като и там ставката на лихвения процент чувствително спадна след 2008 г.

От доклада на БМР “Плащанията се променят, но кешът все още управлява”

Исландия е донякъде уникална поради страхотните щети, понесени от нейните банки по време на кредитната криза. Трите най-големи исландски банки (Kaupthing, Glitnir и Landsbanki) фалираха. Преди кризата Landsbanki установи банково присъствие във Великобритания и Холандия. Исландското правителство отказа да изпълни ангажиментите си за гарантиране на депозитите за чуждестранните си клиенти, като същевременно защитаваше исландците. Кризата разкри, че безопасността както на банките в Исландия, така и на схемата за гарантиране на депозитите, не е толкова сигурна, колкото повечето хора смятаха преди. Това може да обясни отчасти експлозията в търсенето и презапасяването с исландски банкноти. Банкнотите, в края на краищата, са пряко гарантирани от правителството и при тях не съществува нещо като риск от неизпълнение, от който е застрашен личният депозит.

Освен че имат финансови стимули да притежават повече банкноти, исландците също имат и емоционални причини за това. Те са недоволни от банкерите и ги обвиняват за нестабилното положение на Исландия в навечерието на финансовата криза през 2008. Около 26 банкери са получили присъди до пет години, което прави Исландия единствената държава, осъдила банкери заради ролята им в кризата (линк към статията можете да видите тук. В страната дори се флиртува с идеята за суверенни пари – парична система, в която частните банки вече няма да могат да издават пари, отстъпвайки тази роля на държавата.

В този контекст не е чудно, че търсенето на банкноти с висока номинална стойност нараства. Ядосаните исландци демонстрират протеста си срещу банковата система, като предпочитат да държат за черни дни 5 банкноти от по 10 000 исландски крони под дюшека си, вместо да внесат 50 000 крони в спестовна сметка с ниска доходност.

Исландска крона
КУПУВАМЕ: 0.01322
ПРОДАВАМЕ: 0.01456
BGN   

Да обобщим, Исландия и Швеция са водещи в света по безкасови разплащания. Въпреки това, докато Швеция олицетворява свят, в който дигиталните плащания ще доведат до края на парите в брой, Исландия ни разказва нещо различно. Дори в един свят, където всеки плаща с карта или приложение, хората все още искат да имат достъп до старомодния кеш. Банкнотите и монетите все още са полезни в редица случаи на плащане, например когато платежните системи са повредени или при ползване на работещи с монети перални машини. В случая с Исландия този факт се потвърждава от продължаващото увеличаване на количеството банкноти и монети с малка номинална стойност, в крак с растежа на БВП.

Източник: https://www.bullionstar.com/

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2102.16 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
24.6577 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2102.16 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
24.6577 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

“Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики”

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ