Защо Европа залага на изкупуване на злато срещу инфлацията

Споделете тази статия

Данните за април показват, че Унгария е ускорила политиката за изкупуване на злато, като утроява резервите си. Тя обаче не е изключение, а по-скоро затвърждава правилото. През последните години централните банки в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като цяло осъществяват изкупуване на злато.

Привидно подобно поведение изглежда парадоксално. От половин век парите по целия свят са фиатни, а не са обезпечени в злато. Затова тук ще разгледам каква е причината, поради която банките се впускат в изкупуване на злато.

Увеличаването на резервите от злато в ЦИЕ

През последните години в региона няма страна в ЦИЕ, понижаваща резервите си от злато. Даже и в редките случаи, когато се наблюдават временни продажби, те се дължат на текущата икономическа конюнктура. Стратегията на всички държави, включително България, е да увеличават резервите от злато.

Графика 1: Динамика в резервите от злато на централните банки (Турция – сиво; Сърбия – розово; Румъния – бледолилаво; Полша – зелено; Унгария – червено; България – лилаво)

Резерви от злато в Централна и Източна Европа

Източник: World Gold Council; централните банки на съответните страни

Все пак между страните от ЦИЕ има значителни различия при изкупуваните количества. Трябва да имаме предвид, че графиката обхваща периода до края на 2020 г., а от тогава досега страните като цяло увеличиха запасите си, като при лидерите сред тях се случиха следните промени.

Унгария – най-бързият растеж на резервите от злато

През април 2021 г. централната банка на Унгария (на снимката) извърши един от най-смелите ходове, насочени към изкупуване на злато. Тя придоби 63 тона от метала, с което резервите ѝ нараснаха до 94,5 тона, което е рекорд в историята на страната.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

106 лв.Продайте: 97 лв.

Но политиката за увеличаване резервите от злато не датира от днес. През последното тримесечие на 2018 г. тя изстреля запасите си с още по-бърз темп – само в рамките на три месеца те скочиха десетократно. През същата година централната банка репатрира съществуващите си резерви. Това означава, че вместо да ги съхранява в трезор в Лондон, финансовата институция ги прибра на съхранение в самата Унгария.

С последните си действия централноевропейската държава се превърна в лидер по отношение на скоростта, с която увеличава резервите си. Това важи не само в рамките на Европа, а в момента и глобално.

Скокообразното покачване на резервите от злато на Полша

През 2019 г. Националната банка на Полша започна рязко увеличаване на резервите от злато. Тогава в рамките на само едно полугодие тя закупи 100 тона злато. С този ход тя почти удвои своите резерви, които в историческия си пик се доближиха до 240 тона.

Графика 2: Резерви от злато на Полша

Резерви от злато на Полша

Източник: Национална банка на Полша; Tradingeconomics

Въпреки съвсем лекия им спад след това, страната не се е отказала от увеличаването на резервите си. Всъщност в края на март 2021 г. гуверньорът на централната банка на страната Адам Глапински обяви в интервю, че целта е страната да купи „поне“ още 100 тона в рамките на следващите няколко години. По днешните цени това ще струва на Полша около 5,5 млрд. долара.

Сърбия – рекордьорът на Балканския полуостров

Според официалните данни на Националната банка на Сърбия, през 1999 г. нейните резерви възлизат на почти нула. Но от 2002 г. има само две години (самата 2002 и 2006 г.), когато тя е продавала злато. През целия останал период тя е нетен купувач, независимо от цената на благородния метал. А след като купува 10,2 тона през 2019 г. и още 5 тона през 2020 г. нейните резерви надхвърлят 32 тона и тя на практика е лидер на Балканския полуостров.

Графика 3: Стойност на резервите от злато (в млн. динара; лява скала) и годишен темп на увеличаването им (в тонове; дясна скала)

резерви от злато на сърбия

Източник: Национална банка на Сърбия; World Gold Council; собствени изчисления

От началото на 2021 г., заради лекото поевтиняване на благородния метал, в парично изражение резервите от злато на Сърбия поевтиняха леко. Въпреки това данните на World Gold Council и Националната банка показват, че тя не спира с изкупуването на злато, като през януари и февруари е придобила по 0,1 тона.

Неконтролируемата инфлация на Турция

Турция е абсолютният лидер по резерви от злато (към 700 тона) от разглежданите страни. Централната банка на страната го изкупува директно от пазарите от 2017 г. досега. Държавата е и лидер по инфлацията в групата. Затова не е изненадващо, че благородния метал играе огромна роля в страната – всъщност златото се превърна в спасител за турците от фиаското на лирата.

От 2017 г. до 2020 г. Турция е ако не най-големият купувач на злато глобално, какъвто беше случаят през миналата година, то сред най-големите.

Графика 4: Най-големи купувачи и продавачи на злато през 2020 г.

Източник: World Gold Council

Ако видим данните на месечна основа, Турция е единствен продавач в региона от ноември 2020 г. досега. Означава ли това, че страната е променила дългосрочната си политика?

Отговорът е: „не“. Действителните причини са свързани с колосалната инфлация в Турция и дефицитът на злато, който се наблюдаваше през миналата година, поради затварянето на рафинериите и пазарите на метала. За да балансира пазара и да спре още по-голямото бягство на турците към златото, заради неговото относително поскъпване спрямо обезценяването на турската лира, централната банка започна продажби.

Втората причина е свързана със срива на резервите на централната банка на Турция в конвертируема валута. В един момент те изтъняха застрашително и страната просто започна да продава актив, който има в относително изобилие – златото.

Защо централните банки следват политики на изкупуване на злато

Има две причини, всяка от които е стратегическа. Нека започнем първо с негативната за притежателите на златото, която обаче е и по-слабо вероятна, предвид размерите на резервите на централните банки в ЦИЕ (с изключение на турските).

Потискане на цената на златото

Идеята на централните банки е следната: ако местните валути се обезценяват и хората се насочат към златото, което обикновено е спасител на покупателната способност при кризи, финансовите институции биха могли да се намесят и да спрат или забавят това бягство към сигурната стойност.

В този случай централните банки имат поне две възможности да потиснат цената на златото – да предоставят резервите си от злато на пазарите чрез заеми и суапове или да продават директно. Предвид обаче неголемите запаси на всяка отделна страна в региона, това едва ли е най-вероятният сценарий, освен при координирана манипулация на пазарите на злато.

Подобни действия не са просто спекулативна възможност. За тези възможности говореше самият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан в изявление пред Конгреса на САЩ:

„За разлика от реколтата,… частните страни при петролните договори на практика нямат възможност да ограничат глобалното предлагане на суровината.… Те не могат да ограничат и предлагането на злато, което е още една стока, често търгуваща се над тезгяха, и при което централните банки са готови да отдадат на лизинг все по-големи количества злато, ако неговата цена се повиши.“

Попитай централния банкер

Възможностите за въздействие върху цената на златото не са единствената причина, поради която централните банки го купуват. За другата можем да питаме самите тях.

„През историята златото е изпълнявало няколко функции в различните парични системи. Въпреки че от гледна точка на паричната политика то изгубва част от значимостта си през 70-те години, неговата роля като традиционен резервен актив остава ключова и до днес. Тъй като златото няма кредитен или търговски риск, то подпомага увеличаването на доверието в една страна във всички икономически обстоятелства, което го превръща в един от най-важните резерви глобално.

Пиковите стойности на правителствен дълг и притесненията от инфлацията допълнително увеличават значимостта на златото като сигурен актив и средство за съхраняване на стойност в националната ни стратегия“, посочват от централната банка на Унгария в изявление.

Както стана ясно от цитираните по-горе коментари, на такова мнение са и централните банкери в други страни в региона.

Заключение

Въпреки края на златния стандарт през 1971 г., днес някои централни банкери продължават да го разглеждат като котва към сигурността и стабилността на паричните системи. Същевременно поне някои от тях, особено в Централна и Източна Европа, виждат ясно подриването на парите, до които водят политиките на институции като Европейската централна банка и Федералния резерв.

Затова не бива да ни учудва, че в две от последните три години се наблюдават рекордно изкупуване на злато от централните банки, респективно 656 тона през 2018 г. и 669 тона през 2019 г.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2941.36 BGN/1Oz - 0.90 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
43.8015 BGN/1Oz - 0.03 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани


Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2941.36 BGN/1Oz - 0.90 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
43.8015 BGN/1Oz - 0.03 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ