Доминиканската република – мечтата реалност – Симеон Идакиев

Споделете тази статия

Едва ли има българин, който да не чувал за Доминиканската република. Тя е разположена на Хаити, един от онези Карибски острови, за които всеки от нас тайно си е мечтал, приказна страна от приключенските романи, чието слънце, море и тропик създават неповторимо усещане. Днес тя е предпочитано туристическо място, за което ще се опитам да ви разкажа.

Ще започна обаче от срещата с българи, които ми оказаха безценна подкрепа там-семейството на инженер Здравко Иванов. Той се оказа главен мениджър на една от плаващите електростанции, собственост на компания от САЩ, каквито не знаех, че съществуват, а се оказа доста широко разпространена практика. Те се докарват с кораб до страната, която се нуждае от допълнителна електроенергия, закотвят се в устието на река, свързват се с електропреносната й мрежа и осемте генератора, задвижвани от мощни дизелове двигатели започват да подават ток. Тъй като е на понтон тя сравнително лесно може да бъде пренесена до друга точка в света. Тази се оказа конструирана в Сингапур, а когато поел работата Здравко не подозирал, че това ще бъде новото му работно място задълго. И още една интересна подробност-екипът се оказа изцяло български, който се справяше отлично с тази нестандартни задача.

В почивния ден на Здравко поехме от столицата Санто Доминго на изток по живописното крайбрежие-колоритно, екзотично, сред шпалир от ярки цветове. Скоро спряхме край малък мотел край пътя, потънал в зеленина. Здравко ми показа стар форд, паркиран отпред, произведен още през 1916 година и ме попита дали съзирам в него нещо веобичайно. С изумление установих, че надписите на уредите върху таблото са на……български език. Освен приятна изненада това бе подсещане за далечна България, макар че не разбрах как и защо тази кола се беше озовала тук.

 

После продължихме пътя си към  Алтос де Чавон. Зад това название се криеше старинно селище-типично колониално градче, потънало в тропическа растителност, но с архитектура, която наподобява по-скоро Испания.

Алтос де Чавон ме върна във времената на испанската конкиста. Остров Хаити е сред първите, открити от Христофор Колумб още през декември 1492 година. Той бил поразен от неговата красота, нарекъл го Еспаньола в чест на страната, финансирала неговата експедиция, и тук поставил основите на първата отвъдокеанска колония. Островът станал удобна отправна точка при завладяването на Новия свят. С право казват, че всеки, който иска да проследи маршрута на великия мореплавател трябва да започне от днешната Доминиканска република.

Алтос де Чавон е сред първите градове в новооткритите земи, в които била приложена онази урбанизационна структира, създадена при управлението на крал Фердинанд и кралица Изабела в Испания. Тя се характеризира с правоъгълна планировка и еднакво широки улици.

В превод името на селището „Алтос де Чавон” се превежда като „хълмовете над  река Чавон”. Гледката, която се разгръща от тях е поразително красива-пълноводна река, която разсича гъстата джунгла-хармония, която нарушаваха само ясно видимите поражения от наскоро преминалия ураган. Всяка година непредсказуемата стихия  /това проклятие на този регион/ връхлита върху острова, като понякога взема и човешки жертви, сякаш да докаже за пореден път, че е по-силна от хората.

Потърсихме в Алтос де Чавон символи от далечото минало, защото и това селище е олицетворение на съдбовната среща между два свята. Традиционните ценности на местните жители и техният свят били грубо погазени със силата на оръжията. Драматичен сблъсък, завършил с победа на пришълците и коствал смъртта на хиляди хора. Според хронистът съвременник на събитията Лас Касас по време на пристигането на испанците броят на коренните обитатели надхвърлял един милион, а само тридесет години по-късно от тях останали живи едва 16,000. Наричали това цивилизаторска мисия, историческа предопределеност, но нищо не може да оправдае подобно варварство.

За щастие всичко това отдавна беше останало в миналото и днес спокойствието на градчето покорява. Особено приятно беше край струята на бликащия фонтан, която носеше прохлада в горещия ден. Разгледах с интерес и изненедващо внушителният амфитеатър наблизо.

А после поехме отново на път, като аз с обясним интерес очаквах нови вълнуващи гледки и открития. Имах измамното усещане, че сякаш пътувам през една девствена, останала почти непроменена природа, дотолкова витална беше тя. Особено при пустите необитаеми плажове, описвани картинно и майсторски в приключенските книги от юношеството. Отблизо изглеждаха още по-хубави. Сякаш бяхме сред първите хора на брега, край рифовете, в които с грохот се разбиваха вълните на това романтично Карибско море….

Продължихме на изток по крайбрежието. Целта ни сега беше прочутият екологичен курорт”Байаибе” в близост до един от големите градове на Доминиканската република със звучното име Ла Романа.

Привлекателността си Байаибе  дължи най-вече на уникалното си местоположение и близостта на два големи национални, забележете, подводни парка на републиката. Наблизо са и природните резервати но островите Каталина и Саона. Не е чудно, че това привлекателно място гъмжи от туристи. Особено много са лююбителите на дайвинга, на гмуркането, както и риболовците. Но ако не сте почитатели на тези спортове можете да изберете разходка с някоя от многобройните лодки със стъклено дъно, които ще ви позволят без рискове да се полюбувате на кипящия под повърхността живот и изумителната кросита на кораловите рифове.

Атмосферата на „Байаибе” се допълва от екзотичните пазарчета, където се предлагат не само сувенири, но и множество произведения на народното изкуство-тъкани и картини, по-правило с преобладаващи ярки цветове, типични за страните, разположени в тропиците.

В горещ ден, какъвто беше този, плажовете на Байаибе не са от най-посещаваните. Само сянката от палмовите корони е някаква защита от жестокото слънце и горещината става поносима единствено от влиянието на пасатите. Те определят специфичния климат на острова. Южните брегове на Доминиканската република се мият от водите на Карибско море, а северните-от тези на Атлантическия океан.

И малко география. Хаити, чиято по-голяма част е заета от Доминиканската република, е един от големите Антилски острови. Те са разположени между Флорида и североизточния бряг на Венецуела, и погледнати на картата имат формата на огърлица. Някога били населявани от индианското племе „кариби”. Доказано е, че местните жители са имали родствена връзка с индианците от днешният Белиз.

Индианското наименование на острова било Кискейе, което според някои историци означава”Майка на всички земи”. Никога няма да научим дали действително е било така, защото други източници го опровергават, но имахме усещането, че сме на сигурно място, въпреки, че стояхме върху незначително малко парченце земя, обградено от вода. За онези, които са го обитавали преди нас, сушата е била  много повече от един остров, а дом, убежище, надежда и препитание-цяла макар и малка вселена сред огромния и заплашителен океан.

 

Истинската красота на Карибско море обаче е под привидно спокойната му повърхност. Това твърдят посветените в тайнството на подводния свят гмуркачи. И са прави. Убедихме се и ние при посещението си в Националния аквариум на Доминиканската република, недалеч от столицата Санто Доминго. Той предоставя уникалната възможност да се потопиш без неопренов костюм в изумителния свят на морските обитатели. Кораловите градини буквално кипяха от живот

Такива мисли събуди у мен посещението на наистина великолепния аквариум, но ще завърша днешния си разказ за тази изключително интересна страна със спомен за курорта Бока Чика- име, което в превод  от испански означава „Устни на момиче”. Всъщност не съм сигурен, че ще успея да ви разкажа за това място-старинно рибарско селище. Представете си късен следобеден час, почти смрачаване, когато горещината се замества от приятна прохлада, а светлината на ниското слънце сякаш струи отвсякъде. Както смеховете и музиката, станала причина даже във водата да се полюшват стройни тела на мулатки. Нега и безгрижие, умение не просто да се наслаждаваш на живота, а да му се отдадеш. Място, за което си сигурен, че още преди да си го напуснал, ще поискаш да посетиш отново. И се убеждавам колко прав наистина е бил „адмиралът на морето и океаните” Христофор Колумб зърнал острова да изрече фразата:”Най-хубавата земя, която моите очи някога са виждали!”

 

СИМЕОН ИДАКИЕВ

 

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2501.04 BGN/1Oz - 0.32 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.9825 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2501.04 BGN/1Oz - 0.32 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.9825 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

„Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики“

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ