Европа обещава още „стимули“ – новите и старите неуспехи на Драги

Споделете тази статия

На територията на все по реалният Brexit през горещото лято на 2012 г. Марио Драги обеща да направи каквото е необходимо, за да спаси еврото. Ако в действителност беше успял, щеше ли да има Brexit? Дали италианските и холандските популисти щяха да бъдат достатъчно стабилни там, където са? Щеше ли Германия да поеме по същия път? Все въпроси, които намират своят отговор в 2019 година.

Иронично е, че за място на речта му беше избран Лондон. Обединеното кралство, разбира се, никога не се отказа от лирата в полза на приемането на еврото. Все пак, най-голямата заплаха за общата европейска валута се проточи с години и това не беше разточителното гръцко правителство, нито неблагоприятната производителност на Club Med (нарицателно на държавите със столици на юг от Берлин). Еврото може да не изчезне изведнъж, но определено е в опасност от обезценяване. Обезценяване, което може да бъде поддиктнато от хаотичната политика на Даунинг Стрийт.

Ако се върнем назад във времето, крайната цел на паричната политика на ЕЦБ бе да върне стабилният икономически растеж. Намалелите разходи за обслужване на дълга на PIIGS бе само страничен ефект. За тези, които все още не се сещат „прасетата от PIIGS“ са държавите изпаднали в рецесия след световната криза, а именно Португалия, Италия, Испания, Гърция и Ирландия.

„Доколкото размерът на тези суверенни премии възпрепятства функционирането на предавателния механизъм на паричната политика, те попадат в рамките на нашия мандат.“

Дали на 26 юли 2012 г. някой си е представял, че седем години по-късно ЕЦБ на Драги ще се ангажира с още повече „стимули“ и „нерестриктивност“? Разбира се, че не. Неговите думи тогава са :

„Повярвайте ми, това ще е достатъчно“

Дали под „достатъчно“ е имал предвид неограничено във времето?

Както обикновено се случва с всичко, което правят централните банки, или твърдят, че ще направят в бъдеще, планът беше отпразнуван както подобава. Той беше приветстван, когато Драги първоначално обещаваше без никакви подробности, а след това отново бе приветстван през септември 2012 г., когато най-накрая бяха обявени и детайлите.

Един пазарен коментатор, цитиран в Wall Street Journal, повтори това, което мнозина мислеха или се надяваха и няколко месеца по-късно беше наречено „програмата за OMT(Outright Monetary Transactions)“. Неговите думи тогава са :

„Имахме солидна подкрепа за това, а Драги отметна всяка точка по отношение на нарастващите очаквания. ЕЦБ заяви, че ще направи всичко, което е необходимо. Това даде надежда, че нещата ще се получат..“

И тогава дойде NIRP(политика на отрицателни лихвени проценти), QE(програмата за количествени улеснения), и още няколко години, които се предполагаше, че ще доведат до глобално синхронизиран растеж. И най-накрая, през 2018 г. след шест години, се предполагаше, че е дошъл краят на нетрадиционната парична политика.

По-скоро не!

Официалното изявление на ЕЦБ, публикувано преди седмица, беше всичко, което бихте могли да очаквате, но не и прекратяване на нетрадиционните мерки. Оскъдно на факти и съдържание, подобно на обещанието на Драги, направено седем години по-рано. Драги изглежда все още е склонен да обещава. В последното си изказване, той коментира:

 

„Управителният съвет също така подчерта необходимостта от силно нерестриктивна позиция по отношение на паричната политика за продължителен период от време, тъй като темповете на инфлация, както реализираният, така и прогнозният, се задържат трайно под целевите нива.“

 

Къде е Икономиката на Европа (в тъмно синьо) и къде би трябвало да бъде ако разтежа беше наистина стабилен. Тук си задаваме въпроса, това че ЕЦБ се хвали, че има ръст всъщност има ли значение, ако този ръст е почти 0 ? Отговора е по-скоро не.

След тежкия опит придобит от САЩ по време на голямата депресия, след люлеещата се инфлация през седемдесетте и осемдесетте години, си представяме, че е научен урока никога да не се свързват растящите нива инфлация с икономически ръст, и икономичска криза с ниски нива на инфлация, но явно централните банкери на Европа, не са си написали домашното. Ето и поредния пример с немските 10 годишни ДКЦ и спада им от над 4% на -0.4% от 2008 насам :

Дали изобщо някоя политика може да бъде „силно нерестриктивна“, ако е необходимо „за продължителен период от време“? Управителният съвет има предвид, че през септември 2019 г. ще бъдат предприети още мерки, като намаление на лихвените проценти (с MRO вече на нулата и лихви по депозитите все още на дъното -40 bps) и почти сигурно ще бъдат подсилени от рестартиране на QE.

Но не трябва ли да поставим под въпрос „силно нерестриктивната позиция „, връщайки се назад поне до 2012 г., ако не и години преди това? Или с други думи – виждали сме достатъчно „стимули“, за да знаем какво всъщност те не са. Със сигурност не може да кажем, че политиката на ЕЦБ през последните години бе успешна.

ЕЦБ просто обърква краткотрайната евродоларова рефлация с процъфтяващо възстановяване. Ето защо през 2017 г. те се побъркаха по глобално синхронизирания растеж, вместо да се вслушат в пазара на облигации, особено в Германия, който можеше да покаже и показа реалната ситуация. Драги беше предупреден от бундовете да не приема толкова сериозно добрите времена през 2017 г.

Така или иначе той го направи по емоционални причини, тъй като е почти сигурно, че ще бъде запомнен заради обещанието си, без значение дали ще го изпълни или не. Предполагайки че това е последният му шанс, той се вкопчи в идеята за глобално синхронизиран растеж и започна да вдига шум около нея, както всички други. Нямаше значение дали изобщо има някакви реални данни, както той каза през януари 2018 г .:

Силната циклична инерция, продължаващото намаляване на икономическия застой и увеличеното използване на капацитета укрепват още повече увереността ни, че инфлацията ще се доближи към целевото равнище от малко под 2%. В същото време вътрешният ценови натиск остава заглушен като цяло и тепърва предстои да покаже убедителни признаци на трайна възходяща тенденция.

Ако имаше „силна циклична инерция“ вместо обикновена глобална евродоларова рефлация, тогава би бил налице явен инфлационен натиск. ЕЦБ призна, че няма; но Драги все още вярваше, че той ще се покаже, защото… вярваше, че ще се покаже.

 

Това, което се разви през последната година и половина, напълно в съответствие с официалната истерия и погрешното разбиране на цялостната ситуация, едва ли може да се нарече убедителна основа. Не само че облигациите не бяха приети достатъчно ентусиазирано като средство за глобално възстановяване, а и паричните пазари в евро до голяма степен също опровергаха теорията. Съвсем очевидно е, че само 12-месечният курс Euribor се движеше към фантазията за излизане и нормализиране – и дори тогава той беше се изкачил само +8 bps в рамките на година.

Европейските банки не виждат това, което виждаше Драги

През юли 2019 г. ЕЦБ има дори по-големи проблеми, отколкото се предполагаше. Ставките на Евровите парични пазари напълно се сринаха. Това гмуркане включва 1- и 2-седмичните падежи на Euribor, частично фиксирани под дъното на депозитните лихви. Съмнително е дали централните банкери изобщо могат да кажат какво е или не е дъно.

А такава техническа грамотност би трябвало да има значение. Все пак това се случва в света на облигациите, а не във финансовите медии, фокусирани върху харизматични обещания и хвърляне на прах в очите.

Какво означава този хаос на паричния пазар на еврото? В общи линии, нещо се промени около края на април – към по-лошо. Може би липсата на обнадеждаващи признаци, особено в германската икономика, или може би нарастващото безпокойство, алармиращо за нещо, което се случва в сферата на глобалното финансиране извън еврото.

Още преди ЕЦБ да е признала, че обмисля подновени „стимули“ (в края на юни), европейските банки станаха много по-склонни да се освободят от „ликвидностите“ на този пазар и да платят неустойките (отрицателните лихви) за това. Те изведнъж станаха много „скромни“, за да направят нещо друго с тях, независимо от нарастващите разходи.

Много хора днес гледат на тези лавирания като на прекалено предпазливи и твърде песимистични за икономическа ситуация, която може да не е идеална, но не е и толкова лоша. Известното обещание на Драги беше толкова отдавна, че тези хора може и да не си спомнят или да не са били твърде възрастни, когато то е било направено. Сега д-р Драги гледа пазарите на облигациите и на еврото и не може да помогне. Остава му единствено да се ужасява, че не само идеята за възстановяване е нещото, което може изведнъж да изчезне.

Източник : https://www.alhambrapartners.com/2019/07/25/europe-promises-more-stimulus-seven-years-after-draghis-promise-for-stimulus/

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2612.16 BGN/1Oz + 0.06 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
31.0464 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2612.16 BGN/1Oz + 0.06 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
31.0464 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

„Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики“

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ