Какво се случва с икономиката на Румъния?

Споделете тази статия

Автор: Адриан Николов

Често когато се разглежда икономическото развитие и сближаването на жизнения стандарт и доходите спрямо средноевропейските нива, България бива сравнявана с Румъния. Това е до голяма степен оправдано – двете страни споделят в немалка степен както и отправната точка на политическата и икономическата си история през последните три десетилетия, така и основната си посока на развитие, към все по-голяма интеграция със западноевропейските пазари. И докато генералното направление и крайната цел е една и съща, политиките и мерките с които те се преследват често са различни; по тази причина, тук ще разгледаме накратко пътя на Румъния към изграждане на работещ пазар и либерална демокрация.

Макро преглед

Най-общо, в новата икономическа история на Румъния има два периода на бърз подем – точно преди приемането на страната в Европейския съюз през 2007, и последните няколко години на възстановяване от кризата и път към (вече почти достигнатия) връх на икономическия цикъл. Ако продължим със сравнението с икономиката на България, двете страни започват от практически едно и също равнище на икономическо развитие, с малко над 2000 евро БВП на глава от населението в началото на хилядолетието. Към момента на присъединяването на двете страни към ЕС обаче, „ножицата“ в икономическото им развитие се разтваря значително, като през 2008 г. Румъния достига 7100 евро на глава, на фона на 4900 за България. Графиката по-долу сравнява динамиката на показателя за двете страни, от периода на присъединяване към ЕС до последната година за която Евростат предоставя данни.

Източник: Евростат

Видно, по-бързият ръст преди началото на икономическата криза е бил и на цената на по-голям срив в хода ѝ; оттам насетне двете страни растат с почти един и същ темп, и съответно по-високото равнище на Румъния е резултат от малко по-високата база. Агрегираните данни обаче разказват само част от историята; не бива да пренебрегваме чувствителните регионални различия между отделните части на страната. Докато към 2017 г. БВП на глава от населението в Букурещ е бил 22 хиляди евро, то в най-бедната част на страната – североизточният той е едва 5900, а само три от регионите на страната според NUTS-2 класификацията на Евростат надхвърлят 10 хиляди евро. За разлика от България, обаче, където по-голямата част от икономическия ръст е съсредоточен в столицата и няколко силни икономически центъра, през последното десетилетие в Румъния се наблюдава изпреварващ ръст на по-изостаналите региони, и в този смисъл има основания да очакваме сближаване както в рамките на страната, така и към средноевропейските равнища.

Бурното икономическо развитие през последните няколко години върви ръка за ръка и с експанзия на пазара на труда – въпреки че Румъния още не е достигнала средноевропейските равнища на заетост (69% от населението на възраст между 20 и 64 години, спрямо 72% средно за ЕС през 2017 г.), страната поставя рекорди на трудовия пазар за демократичната си история. В края на 2018 г. пък безработицата достига 3.9% – все по-близо до естественото и здравословно ниско ниво, под което показателят индикира  стагнация на трудовия пазар. Повод за притеснение по-скоро дава инфлацията; доскоро, в съзвучие с общоевропейските тенденции хармонизираният индекс на потребителски цени намаляваше, или растеше с около процент годишно, то само през 2018 г. ръстът му е бил с 4.1%. Трябва да имаме предвид, обаче, че и предишният период на икономически възход, както и кризата в Румъния бяха съпроводени с доста висока инфлация, на моменти достигала дори 6-8% на годишна база, и в този смисъл повишенията в потребителските цени в такива периоди са характерни за икономиката на страната.

Антикризисна политика

Бързото възстановяване и връщане към растеж в Румъния след кризата до голяма степен са резултат от навременната и относително успешна антикризисна политика. Началото им е поставено с чувствителни намаления в заплатите и социалните придобивки на държавните служители, съчетано със свиване на броя им с около 60 хиляди души; същевременно, данъкът върху добавената стойност е увеличен от 19% на 24%, в името на балансирането на бюджета и елиминирането на значителните бюджетни дефицити, които достигат 9% от БВП през 2009 г. (трябва да имаме предвид, обаче, че повишението на ДДС е стриктно временна, антикризисна мярка; след края на кризата данъкът бива намаляван, и достига своето предкризисно ниво през 2017 г.).

Тъй като пазарът на труда и заетостта понасят тежък удар в хода на кризата, немалка част от антикризисните мерки се съсредоточават и върху повишаването на гъвкавостта му, чрез улесняване на процедурите по прекратяване на трудови договори от страна на работодателите, въвеждане на срочни и временни договори. Същевременно, нов социален кодекс значително намалява влиянието на профсъюзите, като повишава критериите за представителността им и елиминира националните колективни договори.

Реформите преминават и през свиване на социалната държава, в частност на социалните помощи, чрез повишаване на изискванията за получаването им, затягане на контрола и прехвърляне на значителна част от финансовата тежест към местната власт. Първоначално, управляващите обмислят и променяна на здравноосигурителния модел по подобие на прилагания в Холандия, но тези намерения са изоставени на фона на значителен граждански натиск, а промените в здравето се ограничават със затварянето на най-неефективните болници. Не без значение е дерегулирането на някои централно определяни цени, в частност тези на природния газ и приватизирането на задлъжнели публични компании в хода на възстановяването.

Доброто и не толкова доброто в публичните финанси

Въпреки че повечето от мерките, които Румъния взема с цел борба с кризата са в посока въвеждане на повече пазар и облекчаване на държавната намеса в много сектори, част от тях преминават през целенасочено харчене и стимули в смятани за ключови отрасли. Това ясно личи при прегледа на ключовите показатели на държавните финанси, и в частност на дълга на правителството и бюджетния дефицит, представени на графиката по-долу Докато дългът в никакъв случай не може да бъде определен като завишен, особено на фона на този на много западноевропейски икономики, през годините след кризата се наблюдава почти двукратното му увеличение, а и равнищата му остават далеч зад най-бюджетно консервативните европейски страни (Естония, например, преминава през същия период без да увеличи дълга си над 11% от БВП през нито една година). По-притеснителният индикатор е дефицитът, който Румъния не успява да коригира и да доведе до бюджетна консолидация дори в годините си на най-бурен икономически растеж; това означава, че най-вероятно няма да и успее на фона на забавянето на европейските икономики и предстоящата криза.

Източник: Евростат

По-окуражително е обстоятелството, че Румъния успява да запази относително ниската си, особено на фона на останалата част от ЕС данъчна тежест, като дори я намалява през последните години. Според статистиката на Евростат, към 2017 г. общите приходи от данъци и социални осигуровки на страната е била 25.8% от БВП, на фона на 40.2% средно за ЕС; понастоящем, този показател е по-благоприятен единствено в известната с добрата си бизнес среда и отвореност към инвестициите в Ирландия, където той е едва 23.5%. Другото положително е, че докато повечето европейски страни се движат към повишаване на преразпределението, то през последните години Румъния го свива.

Бизнессреда и инвестиции

Последните няколко години бележат и значителен ръст на инвестициите  Румъния  – според данните на UNCTAD, през 2017 г. притокът на чуждестранни инвестиции е бил 5.16 милиарда щатски долара, а общите инвестиции с натрупване са достигнали 88.1 милиарда долара, на фона на 70.1 милиарда  през 2015 г. Най-често като движещ фактор зад тях се посочва добре образованата и относително нископлатена, на фона на Западна Европа, работна сила, както и стабилната монетарна политика и ниски данъци. Подобрението в бизнессредата през последните години личи и в класирането на страната в индекса Doing Business на Световната банка, което достига 72.3/100 в последното му издание. Най-големите проблеми на страната са свързани предимно с ефективността на администрацията, като според авторите на индекса затрудненията през потенциалните инвеститори идват най-вече от издаването на разрешителни, както и от някои аспекти на прилагането на законодателството и разрешаването на съдебни спорове.

Рискове

Въпреки че повечето от разгледаните по-горе индикатори и особености на северната ни съседка дават повод за оптимизъм, доброто икономическо бъдеще на страната далеч не е лишено от рискове. Основните проблеми обаче идват не толкова от икономиката, колкото от политиката. Най-често цитираните заплахи са свързани с превземането на държавата от страна на водещата партия и политическата нестабилност, съчетани с ширеща се корупция и липса на независимост и ниска компетентност на съдебната власт. До голяма степен, това са сред ключовите проблеми, пред които е изправена и България; не е невъзможно формулата за тяхното решение и у нас да дойде от Румъния, когато, разбира се, тя самата я намери.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2249.35 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
26.4954 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2249.35 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
26.4954 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

„Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики“

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ