Икономика на застрашените видове

Споделете тази статия

ачалото на месец март научихме новинатa,  че в кенийси резерват от старост е починал последният мъжки северен бял носорог – Судан. Останалите оцелели от вида са два женски индивида, майка и дъщеря, живеещи на същото място и представляващи особен интерес за разработващите нови спасителни репродуктивни методи учени. Независимо дали опитите за икзуствено подпамагане размножаването на носорозите бъдат успешни, факт е, че още един вид е на път да изчезне от биологичната карта на Земята поради безразборен лов и лоша организация на човешки институции.

Логично оттук възниква въпросът защо така развитата днешна цивилизация, с всичките й налични знание и ресурси, продължава да е безсилна при подобни ситуации? Защо изчезват видове?

За да си отговорим  е наложително да разберем, че изчезващите видове и тяхното съхранение са в по-голяма степен тема на полит-икономията, не на биологията или зоологията. Както казва един от  най-големите специалисти в опазването на застрашени видове Марк Стенли Прайс, независимо за какви животни говорим  – „диви“, фермерски, в зоопарк, в резерват – всички те са част от определена човешка система на управление.  Дори що се отнася до неопитомени обитатели на гори и савани, те също съществуват в система от писани и неписани правила, създадена от хора. Кой е собственик, кой и колко ги управлява, кой може да ги убива, кой е отговорен за здравето на популацията им, кой и как има достъп до тях.

Системите на собственосt и управление създават стимули за участниците в тях. Стопанинът със стадо овце получава всички икономически ползи от своя добитък (да забележим и етимологията на думата – той добива нещо), може да прави млечни продукти, да стриже за вълна, да продава месо на Гергьовден. За да получава тези икономически ползи, овчарят пази своето стадо от хищници и крадци, грижи се то да е здраво и нахранено и не на последно място работи за това да разширява бройката на членовете на стадото, за да може да получи още повече печалба.

Всъщност, точно заради тези механизми на полза и собственост, най-разпространените животни на нашата планета са тези, които са нужни на хората – кучета, крави, коне, прасета, пилета и прочие. Независимо дали човек добива директни икономически ползи, както е с горния пример, или пък вече историческата роля на вида е била заместена с модерни развлечения и спорт, както е с котките, кучетата и конете. Разлика няма, докато съществуват полза и право на собственост (т.е. знае се кой е отговорен и кой получава право върху ползите), не само, че няма изчезване на видове, ние наблюдаваме тяхното процъфтяване.

Обратното е валидно с още по-голяма сила. Създадат ли се изкривени стимули, объркат ли се правата на собственост, отговорността и ползите, влизаме в ситуация, водеща до тежки последици за биорзанообразието. Класическият пример се наблюдава при стопанствата в близост до американски резервати. Според местния закон за защитените видове, ако на земята ти се появи например застрашеният червен кълвач, този факт трябва да бъде докладван на екологичните власти, от което пък следват редица рестрикции за строителство и селскостопанска дейност – директни загуби за имота. Тъй като никой не иска загубите, възникнал е така нареченият подход  „стреляй, заравяй и си мълчи“ (shoot, shovel and shut up). Фермерите убиват птиците, не защото им пречат, а защото лошото законодателство не им оставя друг избор. Червеният кълвач значи загуби.

Кенийски шилинг
КУПУВАМЕ: 0.01540
ПРОДАВАМЕ: 0.01790
BGN   

По подобен начин е структуриран и проблемът с африканските бракониери. Бивните, рогата и кожите на много от животните в саваните имат висока стойност, особено в Китай, където са част от народната медицина. В същото време, слоновете и носорозите често унищожават насаждения на местните, докато лъвове и хиени са опасни за животите и добитъка им. Въпреки драконовските мерки против лова, за един африканец, няма нещо по-логично от масовото изтребление на видове от Червената книга – ще вземе много пари от продажбата, ще се отърве от проблемите, които създават, дори да иска, не може да ги отглежда и размножава, защото са застрашени и са притежание на държавния резерват.

Отлична демонстрация за ефективността на правата на собственост и пазарните механизми при защитата на застрашени видове е историята на южния бял носорог. Той е широко разпространен в Африка преди да бъде изловен до унищожение в  началото на 20 век. През 1900-таната година са останали само 20 индивида в малък отдалечен резерват, които със сериозни усилия на учени и консервационисти са увеличени до 840 през 1960 г.  Успехът е ограничен, защото носорозите не могат да се впишат в стопанския живот на местните фермери, а в същото време са изключително привлекателни за бракониерите.

През 1991 г. нещата се променят и белият носорог е приватизиран – разрешено е да се обособят стопани, които да извличат от него стойност и съответно да имат стимулите да се грижат и размножават вида. Оказва се, че носорогът е търсен трофей сред богатите западни ловци и това се превръща в доходоносен бизнес, който помага на ранчърите да подобрят охраната от бракониери, да контролират популацията и най-вече да организират програми за размножаване.

Ясната собственост и лова водят до това, че през 2010 се отчита ръст на популацията на белия носорог до 20 000 индивида. От 2016 г. в Южна Африка разрешават вътрешната търговия на роговете с идеята, че фермерите могат да ги добиват хуманно без да убиват животното – като самият рог израства обратно, защото е направен от същия материал като човешките нокти.  Още стимули за възпроизводство на вида, още една пречка пред бракониерите и демонстрация за това как с права на собственост и пазарни стимули се решават проблемите на изчезващия вид.

От друга страна данните за премахване на икономическите  стимули при опазване на застрашени видове са еднозначни. След като Кения забранява напълно лова през 1977 г. това довежда до 60-70% спад в популациите на големите диви животни. Популацията на лъвовете спада от 20 000 на 2 000 индивида, или десеторно намаление, слоновете намаляват 167 000 на 27 000 през 2013г. Подобни са резултатите в Танзания и Замбия, докато не въвеждат софистицирана система за трофейно ловуване, което в момента е индустрия за над 200 млн. долара в цяла Африка. Както се вижда графиката, черните носорози също страдат от неправилно поставените права на собственост и липсата на икономически стимули – за разлика от южния бял си бял събрат.

Науката се развива, дори в момента се разработват технологии, които биха могли да върнат изчезнали видове, като например тазманийският вълк или влакнестият мамут. Но дори и тогава, едва ли ще видим тяхното процъфтяване, ако ги оставим без собственик, който да ги пази от бракониери и други опасности, и без икономически модел, който да опрадава съществуването. Може би един Джурасик Парк?

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2055.46 BGN/1Oz - 0.02 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
25.8983 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2055.46 BGN/1Oz - 0.02 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
25.8983 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Манипулира ли се инфлацията – Защо и Как?

Всичко, от което се нуждаем за едно приключение в Тайланд

Колко ще ви струва Париж?

10 интересни факти за долара, които не знаете

Препоръчани

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

6 съвета за сигурно съхранение на злато и сребро в дома от Питър Шиф

Ограбват ли златните концесии България?

Измами при пътуване

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ