Извади ли Турция златото “изпод дюшека”

Споделете тази статия

Отношението на турското правителство и по-специално на неговата централна банка към златото има своите характерни специфики. Малко са правителствата, които се намесват толкова директно в пазара на злато, както турското.

Турска лира
КУПУВАМЕ: 0.2680
ПРОДАВАМЕ: 0.2839
BGN   

Златото е популярно в Турция. Според доклад на Световния съвет за злато от 2015 г., Турция представлява около 6% от световното потребителско търсене на злато. Освен това е изчислено, че в Турция има около 3500 тона злато “под дюшека”, което я прави една от страните с най-големи златни запаси в света. Счита се, че съществуването на това “злато под дюшека” възпрепятства растежа на банковото посредничество. Насърчавайки турците да депозират златото си в банките, турските власти вярват, че ще се увеличи цялостната обвързаност на населението с банките, което вероятно ще доведе до по-бърз икономически растеж. Между другото, Индия също беше много агресивна, опитвайки се да вкара “свободното” злато в банковата система, след като въведе схема за златна монетизация през 2015 г.

Задължителни резерви под формата на злато

Централната банка на Република Турция (CBRT) стана особено активна в кампанията за привличане на злато в банковата система. Една от стъпките в това направление беше да позволи на търговските банки да съхраняват част от задължителните си резерви под формата на злато.
Централните банки често (макар и не винаги- например, Канада) изискват от търговските банки, приемащи депозити, да замразят фиксирана сума от резервите си в централната банка. Лихвеният процент, който Централната банка обичайно дава за тези задължителни резерви, е по-нисък от пазарния, понякога дори и 0%. Изискваните резерви следователно функционират като вид данък върху банковата система. Ако банките не бяха задължавани да държат средства в сметките си в централните банки, те биха инвестирали фондовете си на други места с по-висок процент.

Турските банки бяха в застой през 2011 г., когато CBRT приложи специална програма, наречена “механизъм за икономисване на резерви” (Reserve Option Mechanism – ROM). Вместо да изискват от банките да държат резервите си в турски лири, които са с нисък лихвен процент, механизмът за икономисване на резерви им позволи да покрият до 30% от задължителните резерви, като депозират злато в централната банка. Тази възможност бързо бе възприета от турските банки, които започнаха да депозират злато до максимално допустимото количество. Графиката по-долу илюстрира популярността на ROM. 30% – ният транш е въведен на етапи, започвайки с 10% транш през 2011 г., впоследствие увеличен на 20% и след това на 25% през 2012 г. и почти винаги е бил използван в пълния му капацитет.

Графика 1: Използване на механизма за икономисване на резерви на CBRT

Предвид желанието на турските банки да депозират злато, трябва да се отбележи, че механизмът за икономисване на резерви предлага на банките по-евтина алтернатива за изпълнение на изискванията за резерви, отколкото традиционния начин за заемане на турски лири и задържането им като депозит в CBRT. С други думи, ROM предоставя на банкерите начин за намаляване на размера на данъка, наложен на банковия сектор под формата на изискване за задължителни резерви.

Депозитни сметки в злато

За да подпомогнат привличането на необходимото злато, турските банки започнаха да предлагат на населението възможност да открива депозитни сметки в злато. Те могат да бъдат или текущи депозитни сметки, с възможност за теглене по всяко време, или срочни депозитни сметки, които са блокирани за определен период. Срочните депозити са с по-висок лихвен процент. Понастоящем HSBC-Турция плаща на вложителите на злато 1,25% за едногодишен срочен депозит, както е илюстрирано по-долу. Всъщност данъчното облегчение, което CBRT предоставя на банките с механизма за икономисване на резерви, се споделя с турското население чрез лихвения процент.

Лихвен процент на турските срочни депозити в злато

Златото се държи предимно в неразпределена форма (allocated accounts). Когато клиент депозира физическо злато в банката, тя на свой ред депозира съответния грамаж в CBRT, за да изпълни част от изискванията за резерв. Клиентът също така може да депозира турски лири, за да открие сметка в злато. В този случай банката може да използва тези средства за закупуване на злато, за да покрие изискванията за резерв. Като цяло банките като че ли не позволяват на клиентите да изтеглят златото си във физическа форма. ISbank е изключение, но позволява конвертиране на златни депозити само в размер по-голям от 5 килограма. Турските банки имат и други възможности за осигуряване на злато, включително заемане или замяна на институционалния пазар на злато.

До средата на 2013 г. данните на CBRT показват, че банките са отворили депозитни сметки в злато на стойност около $12 милиарда, представляващи около 200 тона злато. Златните депозити обаче се свиват през 2015 г. и 2016 г., като в крайна сметка падат до около 75 тона. Към април 2018 г. златните депозити достигат забележителните 150 тона, както се вижда от синята линия в графиката по-долу.

Златни депозити направени в турските банки
Златни депозити направени в турските банки

Трябва да се има предвид, че само една част от тази депозитна база от 150 тона е била открита действително със злато “изпод дюшека”, болшинството вероятно е било закупено чрез депозиране на турски лири. Така че, макар и ROM да е почти изцяло използван и да е успял да насърчи ръста на златните депозитни сметки, по-голямата част от турското (около 3,500 тона) злато “под дюшека” все още остава извън банковата система.

Златото в баланса на CBRT – Какво всъщност притежава тя?

Понастоящем отчетеното злато в баланса на CBRT е 571,5 милиона грама, или 571 тона, което я поставя на 12 място в списъка на страните, класирани по размер на златните резерви. Но трябва да се внимава с това количество. По-голямата част от златото в счетоводния баланс на CBRT не е собственост на централната банка, а се държи там от името на търговските банки, използващи възможностите на ROM. Тази сума трябва да бъде извадена от общото количество злато на централната банка, за да се получи официалното количество злато, което принадлежи на турската държава.

Графиката по-долу разделя количеството злато в баланса на CBRT на две категории: 1) злато, което се държи от името на банките, за да се задоволят изискванията за резерви (синя зона); 2) злато, държано като официален резервен актив (розово поле). С въвеждането на ROM в началото на 2011 г. банките държат в CBRT от 0 тона до 417 тона към края на 2014 г. След това използването на ROM варира в по-ниски стойности – до около 260 тона, преди да се възстанови до днешните 327 тона. Същевременно количеството злато, което CBRT в действителност притежава, не се променя – то възлиза на 119 тона от 2011 г. до 2017 г. Това означава, че (до средата на 2017 г.) всички промени в наличностите на злато в баланса на CBRT се дължат на различната степен на използване на механизма за икономисване на резерви от търговските банки, а не на официални промени в собствеността върху злато в Турция.

злато в баланса на турската централна банка по категории
злато в баланса на турската централна банка по категории

Нещата се променят в средата на 2017 г., когато Турция най-накрая започва официално да купува злато. Оттогава златните и запаси се увеличават повече от два пъти – от 119 тона до 244 тона. Съобщава се, че това се случва по заръка на Ердоган, който изглежда има слабост към жълтия метал.
Що се отнася до механизма за икономисване на резерви, той беше разширен през 2016 г., когато CBRT позволи на банките да държат допълнителни 5% от задължителните резерви под формата на ковано или скрап злато. Съществуващият 30% ROM транш, въведен през 2011 г., позволява използването само на стандартно злато – златни кюлчета с определен от Истанбулската борса диапазон от тегла и с минимална чистота 995/1000. Като позволи да се използва скрап злато (необработено злато с чистота под 995/1000), за да се удовлетворят изискванията за резерви, CBRT се надяваше да привлече в банковата система допълнителни резерви злато “изпод дюшеците” на хората. Механизмът за привличане на скрап злато обаче не се оказа много популярен. Според годишния доклад на CBRT от 2017 г., в края на същата година ефектът от предоставената опция е бил само 17%.

В опит да привлекат още повече злато в банковата система, през 2017 г. турските власти започнаха да публикуват златни облигации и златни лизингови сертификати за населението. Едногодишният лихвен процент по тези облигации беше 2,4%. Първият кръг, който се проведе от 2 до 27 октомври 2017 г., привлече само 2,5 тона, а вторият тур, който продължи от 26 март до 20 април 2018 г. – 1,9 тона. Цифрите са от Доклада за финансова стабилност на CBRT от май 2018 г. Предвид малките количества злато, събрани чрез облигации и лизингови сертификати, тези усилия могат да се считат за неуспешни.

Заключение

Кампанията на Турция за изваждане на златото “изпод дюшека” не беше много успешна. Нито механизмът за икономисване на резерви от 2011 г., нито разширението му от 2016 г. за скрап злато успяха да привлекат съществена част от физическото злато на хората. Неотдавнашните опити за издаване на златни облигации и лизингови сертификати за населението също се провалиха.

Вероятно турското правителство ще трябва да увеличи усилията си, ако иска да стимулира изваждането на 3500-те тона злато “изпод дюшека”, което се предполага, че турците притежават. Това може да изисква повече разширяване на ROM или по-високи лихвени проценти по златните облигации. Настоящите 2,4% лихва върху златните облигации просто не успяха да подмамят хората да предадат златото си. Но използването на още повече ресурси за привличане на златото “изпод дюшека” би довело само до по-големи разходи за сметка на турските данъкоплатци. Струва ли си? Ако усилията за изваждане на златото “изпод дюшека” на Турция се увеличават постоянно, то в даден момент разходите за преодоляване на привързаността на хората към жълтия метал ще надхвърлят предполагаемите ползи от привличането на това злато.

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
1993.37 BGN/1Oz - 0.24 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
24.0774 BGN/1Oz + 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Иван Митев
24.08.2018, 16:05

Сегашната икономическа криза в Република Турция може да бъде прекратена до 2 часа време след като се отстрани най-същественият враг на Република Турция. Този враг е Турската централна банка, която работи без защита срещу щетите от липсата на пълна икономическа стойност на турската лира. Устойчивото спасение на Република Турция е възможна само чрез прилагането на защита срещу щетите от липсата на пълна икономическа стойност на турската лира.

Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
1993.37 BGN/1Oz - 0.24 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
24.0774 BGN/1Oz + 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

“Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики”

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ