Как президентските избори в САЩ влияят върху цената на златото

Въпросът кой ще застане на чело на Белия дом е един от най-важните политически въпроси глобално. Очакваната икономическа политика влияе върху цените на всички инвестиционни инструменти, включително и на златото. Тук ще видим какви динамики е имал благородният метал покрай изборите

Златото невинаги е било достъпен актив за американците. За да може да увеличава относително необезпокоявано паричното предлагане и респективно да плаща за огромните държавни проекти, през 1933 г. президентът Франклин Рузвелт първо забранява притежаването на злато от жителите на САЩ с изпълнителна заповед 6102, а непосредствено след това обезценява ударно валутата от 20,67 долара за тройунция до 35 долара за тройунция.

Почти четири десетилетия по-късно ситуацията на долара се влошава, защото през 1971 г. президентът Ричард Никсън затваря златния прозорец и развързва валутата от златото. Притежаването на метала е позволено едва от наследника на Никсън – Джералд Форд през 1974 г. Това не е маловажно, като се има предвид, че за последните три десетилетия търсенето на инвестиционно злато е нараснало с 235% според World Gold Council.

В периода между 1933 и 1974 г. златото е имало много форми на търсене: от централните банки, технологичните компании, бижутерийната промишленост и индивидуалните потребители извън САЩ, но тук ще разгледам ефектите именно от изборите в страната след легализирането на притежанието на метала.

Краткосрочни ефекти от изборите от 70-те години до днес

Трябва да се уточни, че търсенето на златото никога не зависи единствено от президентските избори в САЩ – то не се случва във вакуум. Да, платформите и обещанията на кандидатите са важни, особено когато става въпрос за печатане на долари, ограничаване на търговията или увеличаване на данъците, но от още по-голямо значение е икономическата конюнктура, в която американците отиват до урните.

Това обяснява факта, че в съвсем краткосрочен план, поне на пръв поглед, няма причинно-следствена връзка между изборите и цената на златото. Но както ще видим по-долу, всъщност може да се извадят закономерности при ценовите динамики на благородния метал.

Първите избори след легализацията на притежанието на злато са между републиканеца Джералд Форд и демократа Джими Картър, който и печели и става президент на 20 януари 1977 г. През 1976 г., когато се провеждат самите избори, благородният метал се понижава леко – от 139,29 долара за тройунция в края на 1975 до 133,77 долара за тройунция, което е спад от 3,96%.

В следващите години на избори, златото изменя стойността си със следния темп:

Графика 1: Изменения на цената на златото през години на президентски избори в САЩ

Източник: Daily FX

Към тази графика трябва да добавим и представянето на златото през 2020 г., когато стойността му се покачи от 1527,10 долара за тройунция в началото на годината до 1881,85 долара за тройунция към началото на ноември. Това е ръст от 23,2% и е съпоставим с покачването на цената по времето на второто избиране на Джордж Буш Младши.

Независимо от спечелилия изборите кандидат, графиката показва както поскъпване на златото, така и падове и при републиканци, и при демократи. Затова всъщност при президентски избори много по-важно е състоянието на икономиката и действията на централната банка, отколкото самите избори – което не означава, че нямат никакво влияние върху благородния метал.

Но ефектите от действията на президентите също се усещат през по-продължителен период от време, тъй като промяната в политиките, независимо дали говорим за данъци, външна търговия или други мерки, не се случва веднага. Освен това въздействията от решенията на президентите отнемат време, за да достигнат до реалната икономика, което е особено вярно за инфлирането на валутата например. Тоест по време на предизборна година благородният метал се влияе леко от кандидатурите и то под формата на очаквания.

Изводът е, че в краткосрочен план цената на златото се определя от икономическата конюнктура, а в дългосрочен план – от избрания президент. Ето защо.

1 унция златно кюлче Valcambi

Продаваме 4524,00 лв. 4477 4477,00 4524 4524,00

Купуваме 4477,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Златото и изборите в дългосрочен план

Да разгледаме избирането на Роналд Рейгън. Доларът се намира в галопираща инфлация през 1980 г., но председателят на Федералния резерв Пол Волкър изстрелва основния лихвен процент – немислимо днес действие, което спира понижаването на покупателната способност на валутата и понижава цената на златото измерена в долари. Тенденцията се наблюдава до втората половина на 80-те години, както се вижда при избирането на Джордж Буш Старши.

В началото на 90-те години светът отново е в криза, но едва след средата им централната банка започва да печата масирано отново. Това надува дотком балона от 2000-2001 г., но и показва, че Федералният резерв вече няма никакви спирачки пред подриването на валутата. Откакто ефектите от огромното инфлиране на долара се усещат на пазарите, цената на метала е почти само нагоре, особено по време на Голямата рецесия от 2008 г., когато и централната банка въведе програмите за печатане на пари, известни като количествени улеснения – нещо, което продължава да се наблюдава навсякъде по света и днес.

През последните пет десетилетия победа на кандидата от Демократическата партия е по-добрият сценарий за златото в дългосрочен план. Данните показват, че средно цената на метала е нараствала с почти 100% в рамките на четири години от встъпването на кандидата на тази партия в Белия дом. За същия период растежът при избиране на републиканец е по-скромно – „само“ 34,1%.

Графика 2: Покачване на цената на златото след президентските избори

Източник: Kitco

Същевременно победа на републиканския кандидат до момента е била добра новина за златото, но в по-краткосрочен план – само през първите две години след изборите, като през този период средното покачване на цената е било от 30,7% спрямо 20,8% при избиране на демократическия опонент.

През третата година след изборите тенденцията се обръща и при президентът демократ средното поскъпване на метала вече достига 56% спрямо 37,2% в рамките на 36 месеца след избирането на републиканец. Както ще видим по-долу, много вероятно е същата динамика да се повтори и след президентските избори от 2020 г.

Причината е, че демократите са значително по-склонни да покровителстват политики като увеличаване на данъците, въвеждане на нови такива, покачване на разходите на правителството и преразпределението (които обаче от десетилетия се случват при всеки президент, независимо от ориентацията му). За тази цел управляващите имат нужда от повече средства. Проблемът е, че от 50-те години досега постъпленията от данъци хронично не стигат за покриване на нуждите.

Графика 3: Бюджетен дефицит на САЩ

Източник: Tradingeconomics

Затова централната банка просто печата от нищото новите долари, които президентите харчат, с което подрива покупателната способност на валутата и надува балони.

Президентският цикъл от 2020 г. и бъдещето на златото

Една от политиките, за които имаме сигурност при съревнованието между Доналд Тръмп и Джо Байдън през 2020 г. е, че независимо кой спечели, именно безпрецедентното в исторически аспект увеличаване на паричното предлагане – т.е. инфлирането – на долара ще продължи. Разликата е, че при Байдън сривът на покупателната способност на валутата ще е значително по-бърза.

Тази сигурност, в комбинация с обещанието на председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл основният лихвен процент да не бъде понижаван през следващите няколко години, означава, че фундаментите, движещи цената на златото нагоре, не само ще продължат да се наблюдават, а ще засилят действието си.

Покачването на цената на златото ще се ускори още повече, ако търсенето, което през 2020 г. постигна най-слабата си стойност за последните единадесет години, се увеличи. Това може да се случи, ако търсенето на индивидуалните потребители се покачи, което е логично развитие, предвид изстрелването на цената, ако индустриалното търсене се покачи или ако икономиките отново бъдат затворени, което спре работата на мините и рафинериите, респективно срине предлагането. Но дори и нито едно от тези да не си случи, политиките на водещите централни банки гарантират обезценяването на валутите и покачването на стойността на златото.

Графика 4: Спад на покупателната способност на долара

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

За сравнение, трябва да се има предвид, че доларът изгуби 33% от покупателната си способност в рамките на две десетилетия между 2000 и 2020 г. През този период успяха да се взривят дотком и имотния балон, а централната банка на САЩ осъществи няколко рунда на количествени улеснения.

А въпреки че подобен темп на покачване изглежда значителен, той изобщо не е неосъществим на фона на действията на централните банкери и необходимостта от убежище за покупателната способност. Някои анализатори, като Джим Рикардс, дори смятат, че златото ще се изстреля до 15 хил. долара за тройунция, изхождайки от динамиките му при предишните бичи пазари. На фона на обещаните политики, подобна астрономическа стойност далеч не изглежда невъзможна.

Автор: Даниел Василев