Още от самото си създаване през 1914 г. Федералният резерв е емитирал банкноти с някакъв вид обещание или задължение, отпечатани върху лицето на банкнотата. С течение на времето тези обещания са се променяли. Смятаме, че ще е интересно да разгледаме еволюцията на тези обещания като пример за това, как се е променяла паричната политика на САЩ.

Оригиналната серия банкноти на Федералния резерв от 1914 г. има следното обещание отпечатано върху нея:

“Тази банкнота се приема от всички национални банки и банки от системата на Федералния резерв като платежно средство за всички видове данъци, митнически и други публични такси. Тя подлежи на обратно изкупуване срещу злато при поискване в Министерството на финансите на САЩ във Вашингтон, окръг Колумбия или срещу злато или законни пари във всяка банка от системата на Федералния резерв.”

В действителност, тук има 4 обещания. Първото е, че всички банки, членки на системата на Федералния резерв, ще приемат банкнотите на своите гишета, така както и самите Резервни банки, т.е. 12-те регионални федерални банки. Второто обещание е, че правителството ще приема банкнотите при плащането на данъци. Третото обещание е да се запази златният стандарт, като Федералният резерв и Министерството на финансите са задължени да изкупуват банкнотите срещу злато. Четвъртото и последно обещание е, че банкнотите могат да се осребрят с нещо, наречено законни пари.

Какво значи законни пари?

Нека се съсредоточим върху това последно обещание, което е най-любопитното. Какво означава законни пари? Федералният резерв дава кратко описание в рубриката си “често задавани въпроси”, общият смисъл на което е: това е сложно нещо.

Преди създаването на ФЕД през 1913 г. в САЩ цари хаос от различни правителствени валути, както е показано в диаграмата по-долу. Най-важните от тях са банкнотите на Съединените Щати, известни като грийнбекс (заради зеленото мастило на гърба на банкнотите). Министерството на финансите е упълномощено да ги издава, когато започва гражданската война и едва през 1994 г. е освободено от задължението си за обратно изкупуване на старите банкноти на Съединените щати срещу нови.

Законът от 1862 г., с който урежда правната рамка на банкнотите на САЩ, ги обявява за законни пари и легално платежно средство – фразеология, която предполага, че законността е различна от легалността на парите. Докато законът никога не е дефинирал изрично законните пари, легалното платежно средство вече е добре познат термин, включващ всеки платежен инструмент, който по подразбиране може да се използва за погасяване на задължение. Например, ако Джеймс дължи на Джудит $20, легално платежно средство е всеки платежен инструмент, който Джудит не може да откаже да приеме, когато Джеймс поиска да погаси дълга си.

Хората често приемат, че правителствените пари и легалното платежно средство са синоними, но в действителност има много примери за правителствени банкноти, които не са легално платежно средство. Вземете например Шотландия, където в момента нито шотландските банкноти, нито ценните книжа на Bank of England имат статут на легално платежно средство. Сребърните и златните сертификати в Съединените щати, две форми на циркулиращи хартиени пари, издадени от Министерството на финансите през 19-ти и 20-ти век, не са легално платежно средство – поне до 1919 г. за златните и до 1934 г. за сребърните. Нито пък банкнотите на националните банки представляват форма на легално платежно средство. Това са частни банкноти, издадени от различни банки по държавна поръчка (вж. диаграмата по-горе). Министерството на финансите обещава да приема банкнотите на националните банки по номиналната им стойност при плащане на повечето федерални данъци или да ги използва като разписка за дълг, но отказва да им предостави статут на легално платежно средство.

Тъй като в закона от 1862 г. няма официално определение за законни пари, знаем, че те не е задължително да бъдат легално платежно средство и че в посочената категория попадат и грийнбекс. Така че, един по-внимателен прочит на обещанието за законност на парите върху банкнотата на Федералния резерв от 1914 г. просто означава, че те са конвертируеми в банкноти на САЩ, които по случайност са легално платежно средство.

По-късно се появява по-разширено определение на понятието законни пари. Към 1935 г. председателят на ФЕД Маринер Еклес включва в категорията законни пари не само банкнотите на САЩ – грийнбекс – но и сребърните сертификати, и банкнотите на националните банки. Уилям Макчесни Мартин, който е председател на ФЕД от 1951 г. до 1970 г., определя законните пари като “всякакви средства за размяна, които често циркулират от ръка на ръка като пари под санкцията на закона”. Чрез тази щедра дефиниция законните пари се отнасят до цялото многообразие от правителствени валути, включително легалните платежни средства – банкнотите на САЩ, нелегалните платежни средства като сребърните и златните сертификати, банкнотите на националните банки, и накрая, излезлите от печат банкноти, но все още валидни банкноти(като например тези на Министерството на финансите на САЩ)

Резултатът е, че първоначалното обещание за обратно изкупуване на банкнотите на Федералния резерв със законни пари ефективно свързва тогавашната нова валута с многообразието от разпознаваеми правителствени валути, които вече се използват. Това обещание осигурява на обществеността така необходимата приемственост между познатото и не толкова познатото. В края на краищата, ФЕД е нова институция, която още не е спечелила доверие. По-тясното обвързване на задълженията му с грийнбекс и с всяка друга съществуваща по това време банкнота, би помогнало на каузата му.

От злато към дълг

След като изяснихме идеята за законните пари, нека разгледаме как се променят обещанията върху банкноните на ФЕД след 1914 г. По-долу са показани серии от 1928, 1934 и 1963 г.:

Виждате, че серията от 1928 г. вече не включва нито първото (приемане в банките), нито второто обещание (данъчно приемане). Вероятно това е така, за да няма прекалено дълги надписи върху банкнотите на ФЕД и въпреки че тези обещания вече не са изписани, те продължават да бъдат залегнали в раздел 16.1 от Закона за Федералния резерв. Така че, когато плащате данъците си през 2018 г., Министерството на финансите е длъжно да приема банкнотите, точно както е било и през 1914 г., въпреки че това не е посочено на лицевата страна на банкнотата.

Когато се отпечатва серията от 1934 г., третото обещание – да се изкупи срещу злато при поискване – вече липсва, както от лицето на банкнотите, така и от самия Закон за Федералния резерв. Златният стандарт в Съединените щати формално отпада през тази година. Докато преди всеки е можел да влезе в някой офис на Министерството на финансите или в банка на Федералния резерв и да поиска банкнотите му да бъдат изкупени със злато, то сега вече нито една от институциите не е длъжна да спазва това обещание. От 1934 г. Министерството на финансите купува злато от златодобивни компании и други централни банки на цена $35 за унция, но такова задължение няма нито върху банкнотата на Федералния резерв, нито в Закона за Федералния резерв. Обещанието за закупуване на злато на цена от $35 е неформално, като президентът Рузвелт отбелязва, че цената “може да бъде променена от министъра на финансите по всяко време без предупреждение”.

В допълнение към премахването на обещанието за изкупуване срещу злато от лицето на банкнотите на ФЕД, серията от 1934 г. включва нова характеристика: банкнотите на Федералния резерв вече са легално платежно средство за всички държавни и частни дългове. Може да ни се струва странно, но за първите 20 години от съществуването на ФЕД банкнотите му не могат законно да погасят дълг. Ако Джеймс дължи на Джудит $20, Джудит може да откаже да приеме банкноти на Федералния резерв от Джеймс и вместо тях да поиска нещо друго, например банкноти на САЩ, които са легално платежно средство. Благодарение на Поправката на Томас от 1933 г. , Джудит вече е задължена да приеме банкнотите на ФЕД от Джеймс за плащане на дълга. Размишлявайки по въпроса защо банкнотите на Федералния резерв първоначално не са били законно платежно средство, смятам, че една от причините вероятно се дължи на спомените за инфлацията през 1860-те години, причинена от легалните грийнбекс. Ако нещо не получи статут на легално платежно средство, то не може да нанесе толкова щети на ценовите нива.

В продължение на почти 30 години в банкнотите на Федералния резерв не се променя нищо. И така до 1963 г., когато обещанието за обратно изкупуване срещу законни пари е премахнато, оставяйки само условието, че банкнотата е легално платежно средство за всички дългове, публични и частни.

Към 1963 г. американската хибридна валута (mongrel currency) е повече или по-малко нещо, което е останало в миналото. Още от 1934 г. публичното разпространение на златните сертификати е незаконно. Що се отнася до банкнотите на националните банки, те започват да се “пенсионират” през 1935 г. През 1961 г. Джон Ф. Кенеди инициира действия за премахване на сребърните сертификати от $5 нагоре. Премахването на сребърния сертификат от $1 е малко по-трудно. Вярвате или не, но по онова време липсва такова нещо като банкнота на ФЕД от $1. В продължение на десетилетия цялото търсене на банкноти от $1 в страната се задоволява единствено от сребърните сертификати на Министерството на финансите. През 1963 г. Федералният резерв най-накрая дебютира с първата си банкнота от $1, след което Министерството на финансите започва да анулира сребърните сертификати от $1.

Федералният резерв не издаваше банкноти от $1 до 1963 г. Преди това всички банкноти от $1 бяха под формата на сребърни сертификати, издадени от Министерството на финансите.

Тъй като повечето от паралелните правителствени валути се оттеглят, обещанието за обратно изкупуване на банкнотите на Федералния резерв срещу законни пари започва да изглежда безсмислено, ако не и объркващо. И така, то вече не се изписва върху банкнотите, въпреки че все още съществува в раздел 16 от Закона за Федералния резерв. През 2017 г. можете да донесете банкнотите си във Федералния резерв за обратно изкупуване срещу законни пари, но в замяна можете да получите единствено други банкноти на ФЕД. Категорията законни пари става безсмислена.

Повечето граждани не знаят как работят основните парични системи, но виждат какво е отпечатано на банкнотите. За обществеността преобразеният набор от обещания върху лицето на банкнотата на ФЕД е една от най-видимите прояви на промяната – от миш-маша хартиени валути, издавани от две различни институции и обвързани със златото… до единна валута със статут на легално платежно средство, издадена от доминиращата парична институция на САЩ – Федералния резерв (Министерството на финансите се оттегля на заден план).

От последната промяна на обещанието върху банкнотите на Федералния резерв изминаха повече от 50 години. Какви обещания ще бъдат отпечатвани върху парите на САЩ в бъдеще? Трудно е да се каже, защото дори не знаем дали хартиените пари ще бъдат част от бъдещето. Ако Федералният резерв някога актуализира валутата си, въвеждайки дигитална версия, която да циркулира заедно с издаването на хартиен носител, отговорните за неговия дизайн ще трябва да помислят за обещанията, които ще бъдат предоставени на притежателя на тези токени. Ще бъдат ли те законни пари или легално платежно средство, ще бъдат ли приемани за данъчни вземания? Това са въпроси, които американските монетарни власти не е било необходимо да си задават дълго време след епохата на неорганизирано издаване на валута mongrel currency, когато са се въвеждали нови пари на всеки 10 – 20 години.