Финансовата криза в Аржентина – какво се случи?!

Споделете тази статия

Песото загуби две трети от стойността си от 2018 г. насам, инфлацията се колебае около 30% и от 2015 г. икономиката се сви с около 4%, а външният ѝ дълг се увеличи с 60%. През юни 2018 г. аржентинското правителство се обърна към Международния валутен фонд за подкрепа и в момента има получен заем от 57 милиарда долара – най-големия в доларово изражение в историята на МВФ. През септември 2019 г. обаче Аржентина не успя да изплати обратно на МВФ първата вноска. Дефицитът по текущата сметка намаля от 5.2% през 2018 г. до приблизително 2.0% през 2019 г., но въпреки това икономиката на Аржентина се е свила с 1.2% през 2019 г., докато програмата на МВФ първоначално предвижда връщане към растеж през 2019 г. . Единственото нещо, което обаче не е загубило стойност в Аржентина e златото. Няма да даваме коментар. Само ще оставим тази графика, да говори сама за себе си.

Това, което се случва, не е необичайно за аржентинците. Подобно на ситуацията в Гърция, а както писахме и в Ливан, жителите, надявайки се да запазят спестяванията си, се наредиха пред банките, с цел да изтеглят долари от сметките си. Финансовата криза, обхванала страната, навлезе в деветата си седмица в началото на септември.

След като почти 6 милиарда долара се стопиха, правителството на бившия вече президент Маурисио Макри реши да предприеме спешни мерки. Страната наложи валутен контрол, след което изтегли доларовите депозити на централната банка от Федералния резерв на САЩ. 4 милиарда долара, грижливо опаковани в термопалети, бяха изнесени по въздушен път, според изказване на високопоставен държавен служител, пред The Economist.

След като самолетите, превозващи доларите от Маями и Ню Йорк, кацнаха, беше ред на бронираните камиони да превозят парите до аржентинския монетен двор. Доларите бяха разпределени по банките, които удължиха работното си време, за да могат паникьосаните клиенти да получат достъп до парите си.

Според държавния служител „това е било логистично предизвикателство… да се гарантира, че има достатъчно пари във всички клонове, за да се успокоят хората и да се избегнат слухове, туитове или публикации в социалните медии, според които има недостиг на долари.“

Близо четири години след като господин Макри пое властта, Аржентина повтаря модел, който преследва третата по големина икономика в Латинска Америка вече над 70 години. За пореден път твърдата валута се изчерпа, докато правителството се бореше с високата инфлация и свиването на икономиката.

Страната с население от 44 милиона се приближава до евентуален дефолт в размер на приблизително 115 милиарда долара в чуждестранна валута само 18 години след последната си голяма криза, когато са просрочени 100 милиарда долара. Аржентина дължи още поне 44 милиарда долара на Международния валутен фонд (МВФ) – дълг, който той ще се опита да преструктурира.

Страната е получила близо 30 спасителни пакета от МВФ през последните 60 години, повечето придружени с условия за строги икономии, които често не са били спазвани. В рамките на 200 години Аржентина не успява да върне дълговете си най-малко осем пъти.

Повтарящото се лошо управление води до едни и същи резултати. Според данните на базирания във Вашингтон Институт за международни финанси Аржентина е най-нестабилната голяма развиваща се икономика в света с най-високи нива на инфлация в най-новата история – средно 220% на годишна база от 1980 г. насам. Централната банка на Аржентина е имала 61 ръководители, като само един от тях е завършил целия си мандат, при това през 40-те години на миналия век.

Основният проблем е, че страната живее над своите възможности. Правителството редовно харчи повече, отколкото получава чрез данъци и други приходи. Почти всяка година от 1950 г. насам, с изключение на няколко години в началото на века, когато цените на износа на соя се повишиха, Аржентина завършва годината с голям фискален дефицит. При президента Макри това се равнява на около 5% от годишната икономическа продукция.

За да компенсира разликата, Аржентина често печата пари (което предизвиква инфлация), заема долари от чужбина, а понякога и двете. Тъй като Аржентина изповядва протекционистична политика, в която няма свободна търговия и има голям брой неефективни фирми, тя се опитва да генерира достатъчно долари чрез износ, за да плати дълговете си. Кръгът се затваря, когато кредиторите изискват по-високи лихви, плащанията по дълга стават неустойчиви и в крайна сметка всичко се срива.

Аржентинците използват песо за ежедневни плащания, но разчитат на щатския долар за спестявания, за определяне на цените на недвижимите имоти или за извършване на сделки с имоти – понякога с цели куфарчета, пълни с долари. Аржентинците разполагат със 70 до 150 милиарда долара, съхранявани под матраци или в сейфове, изчисляват икономисти. Те имат около 500 милиарда долара под формата на активи в чужбина, заяви Орландо Феререс, консултант и бивш заместник-министър на финансите.

„Търсенето на песо е много ниско поради проблем с надеждността на валутата“, каза Мартин Редрадо, бивш управител на централната банка на Аржентина. Той беше отстранен осем месеца преди да изпълни мандата си през 2010 г. от тогавашния президент Кристина Киршнер. Двамата имаха противоположни мнения по отношение на плановете ѝ да използва доларовите резерви на страната за изплащане на държавния дълг. Тя изпрати федерална полиция в банката, за да му попречи да влезе в кабинета си, с което неговият мандат беше прекратен.

Понякога обаче дори спестяването на долари не е достатъчно. Често хората купуват злато и с него бягат от страната или го складират с надеждата да настанат по-добри времена, купувайки само необходимия минимум от стоки с кеш. Както е известно, потребителите са двигателят на икономиката, така че това поведение логично доведе до свиване на аржентинската икономика с почти 11%, бедността нарасна, предприятията бяха разграбени, а тогавашният президент Фернандо де ла Руа избяга от президентския дворец с хеликоптер.

Сегашната криза може да изглежда по-малко драматична, но за сметка на това може да се окаже дългосрочна, предупреждават икономистите. Икономиката на Аржентина се възстанови в началото на века с нарастващите цени на износа на стоки и благодарение на ръста на Китай. Малко експерти в наши дни обаче очакват такова решение на проблема.

Валутният контрол ограничава компаниите и фермерите да изпращат долари в чужбина, като същевременно позволява на обикновените граждани да изтеглят или прехвърлят в чужбина до 10 000 долара на месец.

„Предстои труден път“, заяви Клаудио Лозер, аржентински икономист и бивш директор на отдела за западното полукълбо на МВФ.

Възходът на перонистите

В средата на август започнаха и нови проблеми, когато господин Макри загуби с голяма разлика първичните избори срещу левоцентристките перонисти. Според резултатите от гласуването перонистите бяха определени за сигурни победители, което в крайна сметка се случи при повторното гласуване на 27-ми октомври. Това предизвика масово разпродаване на местните пазари на акции и валута на фона на задълбочаваща се рецесия, при която лихвените проценти достигнаха около 70%.

Кандидатът на перонистите Алберто Фернандес и неговият коалиционен партньор госпожа Киршнер обещаха да премахнат пазарните реформи, замислени от господин Макри, и да не въвеждат непопулярните мерки за строги икономии. „Политическият и икономическият свят няма да им повярват какво искат да направят отново с Аржентина“, каза господин Макри в деня след загубата му през август. По-късно той се извини за коментарите си.

Нека припомним, че под управлението на госпожа Киршнер и покойния ѝ съпруг Нестор Киршнер, който я предшестваше на поста, публичните разходи нараснаха до над 45% от икономиката на Аржентина, а до 2015 г. броят на държавните служители е нараснал с около 60% спрямо 2003 г. Понастоящем около 26% от работната ръка на Аржентина е в публичния сектор; за сравнение в американския публичен сектор работят около 14%.

Всичко това дойде на фона на някои „облекчения“ за аржентинците, които не са нищо повече от популистки ходове на правителството. По време на трите мандата от 2003 до 2015 г. аржентинците свикнаха да плащат едни от най-ниските сметки за ток в света, тъй като държавата похарчи милиарди за енергийни субсидии. Разходите за заплати и социални помощи драстично се повишиха, а правителството отпусна и 1,3 милиарда долара за безплатно излъчване на футболни мачове. Нищо чудно че златото е толкова скъпо в Аржентина тази година.

 

 

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2595.57 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
29.8003 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2595.57 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
29.8003 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

„Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики“

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ