Малта – островът на рицарите

Споделете тази статия

Сегашният ми пътепис е за островният архипелаг  Малта.

Както е известно тази група острови се намира на 90 километра от Сицилия и на 290 от крайбрежието на Африка. Спокойно може да се каже, че тя заема централно положение в региона на Средиземноморието.

Малта е държава със седем хилядолетия история. Архипелагът е принадлежал на финикийци, картагенци, римляни, араби, нормани и кастилци, които са оставили свой отпечатък върху малтийците, могат да се срещнат най-разнообразни физически типове. Както между впрочем и у нас.

Когато чуете разговор между малтийци езикът може да ви стори подобен на арабския, но това не е вярно. В основата си той е финикийски, тоест от групата на семитските езици. Тесните контакти с различни страни са обогатили неговата лексика, което пак ще кажа, е обичайно и за нашия език. На островите освен малтийски език се говори и английски, но немалка част от жителите говорят също и италиански. По-голямата част от тях са католици.

Островите били заселени някъде около 4,000 години преди Христа, вероятно от сицилиански селяни. По това време те били покрити с гъсти гори, а плодородната почва и обилието на дивеч и риба правили живота лесен. Местните жители могли да се погрижат за своята духовност и започнали да въздигат  забележителни храмове. Но около 1,800-та година преди Христа тези строители внезапно изчезнали. Според една от най-популярните хипотези те или били поробени, или земята на Малта вече не била в състояние да изхрани многобройните си жители.

Най-ярка е следата на рицарите от ордена на йоанитите или хоспиталиерите, които идват тук от Родос през 1530 година. Наричат ги така, защото първоначално неговите членове били монаси, които трябвало да се грижат за болните пилигрими в Светите земи. По-късно възникнала необходимост от защита на поклонниците, които се отправяли към Ерусалим и орденът се превърнал във военен и рицарски. Към средата на 12 век в неговото ръководство имало представители на най-знатните благородници на страните от християнския свят и той се превърнал във внушителна военна сила. На Родос рицарите  усъвършенствали своите военни умения и станали непобедими в морските сражения, като даже се осмелявали да нападат турците на собствената им територия. Били много повече войни, отколкото духовници.

Четири века военно-монашеското братство владее Малтийския архипелаг и до голяма степен и на него се дължи възпирането на турската инвазия към Европа. Символът на ордена-бял кръст върху червен фон, който символизира основните християнски добродетели: сдържаност, постоянство, смелост и справедливост, може да се види и днес навсякъде в Малта.

Малко известен факт е, например, че кавалерите от ордена не обичали огнестрелните оръжия-стрували им се недостойни за рицари, но били принудени да вървят в крак с времето.

Веднага се хвърляха  в очи две неща-будещата уважение привързаност към традициите и осъзнатото отдавна от малтийците значение на туризма. Навсякъде в малката държава е съвсем сигурно, че ще бъдеш посрещнат като скъп и отдавна очакван гост.

Отначало се взирах в надписа на всеки срещнат обелиск и паметник, но бързо разбрах, че е невъзможно да се види и разкаже за всичко и че трябва да бъда щастлив, ако мога да отнеса със себе си поне малко спомени от богатствата на тази страна.

Столицата била кръстена на основателя-Великият магистър Жан дьо Ла Валет, под чието ръководство малтийците разбили турските нашественици. С проектирането на Ла Валета се заел военният инженер Франческо Лапорели, изпратен там от самия папа Пий ІV.

Градът бил построен по предварително изготвен от него план, според който уличките се пресичали под прав ъгъл, но бил прокаран и околовръстен път, по който в случай на опасност бързо можело да се прехвърлят хора и товари от единия до другия му край. Всичко това, както и огромните бастиони били създадени, за да защитят надеждно града от нападения. А такива Малта преживяла не едно и две.

Бойните умения и смелост на нейните жители били доказани най-вече в една наистина страховита битка, за която даже Волтер написал двеста години по-късно следните редове:” Нищо не е по-известно от Великата обсада!”

Историята е следната. През 1565 година турците и техните съюзници дошли на Малта с намерение след като завоюват островите, да проникнат в Южна Европа през Сицилия и Италия. Срещу 48- хилядната армия на нападателите защитниците можели да противопоставят едва 8,000, от които 540 рицари, 4,000 граждани малтийци и още толкова испански и италиански наемници. След героична съпротива и помощта на още 8,000 войници, пристигнали в решителния момент от Сицилия, нашествениците били прогонени. Бранейки себе си малтийците спасили тогавашна Европа от отоманските турци.

Спокойно може да се каже, че столицата Ла Валета, наречена сполучливо от сър Уолтър Скот”град, построен от джентълмени за джентълмени” е шедьовър на бароковия стил с изобилие на прекрасни архитектурни образци, но когато употребите думичките”il Palazz” за малтийците това означава, че става дума единствено за двореца на Великите магистри, макар че на старинния площад има още много забележителни сгради. Където мен, уви, не ме допуснаха, защото бях „въоръжен” с камера.

Прави впечатление особеният цвят на сградите-в почти кехлибарено жълто. Това се дължи на камъка, с който са построени. Той е толкова мек, че може да се реже със специални триони- заприлича ми донякъде на сега широко употребяваният итонг. Видях подготвени за транспорт късове в една каменоломна.

Днес богатото минало на островите е достъпно за всекиго. Като се имат предвид размерите на страната, на Малта са съсредоточени удивително много забележителности, отдавна вписани в културното наследство на човечеството под егидата на ЮНЕСКО. Трябва да се пътува с кола  и лодка из този архипелаг, за да оживеят сухите цифри от справочниците-обща площ 320 квадратни километра, населени острови Малта, Гозо и Комино, но интерес представляват и ненаселените Коминито, Филфла и Свети Павел. Терасите подсказват колко малко е обработваемата земя, плодовете от която все пак до голяма степен задоволяват нуждите на островните жители, а те са 1202-ма на квадратен метър, Малта е една от най-гъсто населените държави в света, макар това да не личи.

Имах късмета да попадна на една от многобройните „фестас”-народни празненства. Нямам представа на какво или кого беше посветена тя, но ще опитам да ви я опиша, защото беше изключително интересна. Оставям настрана оглушителната музика и шествието, по-интересно беше друго-обичай, който не бях срещал. От балконите в малките улички, отрупани с празнично облечени хора политаха шепи бонбони и малки пакетчета с разнообразни подаръци. С весела врява и глъч стотиците малчугани, а и възрастни хора, се надпреварваха да се докопат до тях-но любезно и без блъскане, очевидно на почит беше най-вече бързината. От балконите се сипеха като несекващ дъжд също цветя и разноцветни конфети. Неописуемо весел празник, който завинаги се е врязал в моята памет.

Но времето ми беше малко за да я разгледам подробно, затова посветих по-голямата част от престоя си тук на загадъчната древна столица Мдина, построена от арабите-един от най-значимите туристически обекти на архипелага.

След вратите с релефни гербове се озоваваш в град с тесни, криволичещи улици, покрити с каменни плочи.

Първото селище на това място е било основано от римляните. Нарекли го Мелита-име, с което после бил назован целият остров. През 870 година след Христа го завладяват арабите, които заграждат около една трета от него с крепостна стена. Селището извън нея получила името Рабат, а цитаделата нарекли Медина, което име малтийците преиначили на Мдина, запазено и до днес.

Днес Мдина е запазен къс от Средновековието, защитен от яки дебели крепостни стени. От тях се откриват обзорни гледки, които дават представа колко плодородно е околното поле и колко добра защита на града осигурява високото плато, на което той е построен.

По-късно много религиозни ордени построили в Мдина свои храмове. Наричат го”безмълвният град”, защото тишината му се нарушава само от звъна на камбани и тропотът на живописните каляски, които по всяка време очакват пред вратите му уморените от обикаляне на тесните улички туристи.

Рабат и Мдина са особени, свещени места, защото пазят спомени от пребиваването тук на Свети Павел. Присъствието на апостола на Малта 60 години преди Христа е извън всякакво съмнение. Корабът, на който бил светецът, отплавал от Крит за Рим, за да бъде изправен там пред съда Свети Павел, но попаднал в буря и заседнал в плитчините край Малта. Близо до мястото на корабокрушението била вилата на Публий, римският наместник на островите. Свети Павел  излекувал неговия баща от треска, привлякъл го към вярата и го ръкоположил за епископ. Ползвайки  се с относителна свобода за придвижване той продължил своята евангелска мисия и излекувал чудотворно мнозина. Три месеца по-късно, изпратен с почести и многобройни подаръци от малтийските си приятели, Свети Павел продължил пътя си към своето мъченичество в Рим. На мястото на резиденцията на Публий върху основите на раннохристиянска черква въздигнали римокатолическият храм „Свети Павел”.

Светецът сторил множество чудеса, изцерил и покръстил мнозина в християнската вяра. Запазена е пещерата, в която първоначално бил затворен. Смята се, че самият той е проповядвал на това място по време на тримесечния си престой. По-късно около тази пещера били прокопани многочислени катакомби, в които погребвали мъртвите, считайки мястото за особено свято. Пак там били основани и множество светилища. Както е знайно на много места по света катакомби са били използвани за укритие от преследвани по различни, най-вече религиозни причини хора, но това никога не се е случвало на Малта-евреи, езичници и християни живеели по това време в мир и съгласие.

Най-силно впечатление прави вътрешността на този импозантен храм, построен в бароков стил и особено мозаечният под, изпъстрен с цветни картини, надгробни плочи на рицари, гербове на благородници и други символи. Очевидно се е смятало престижно по-изтъкнатите жители на Малта по онова време да бъдат погребани именно тук. В самата катедрала и в музея до нея могат да се видят множество картини, дело на изтъкнати майстори на четката, между които и графики на Дюрер.

Бях чел и за още една интересна история. През 1429 година армия от 18,000 маври нападнала Малта. По онова време малтийците наброявали между 16 и 18,000 души, от които обаче само 4,000 били въоръжени. Една балада разказва, че маврите, искайки да покажат на обсадените, че ще ги победят не с глад а със сила, им изпратили хляб. Гордите малтийци обаче го върнали обратно като пъхнали във всеки хляб и парче от местното сирене. Атаката на маврите била отбита, макар че те все пак успели да пленят 3,000 от защитниците на острова.

Според едно друго предание обаче причината за успеха било появяването в небето на бял кон на Свети Павел, размахал меч и точно това видение изплашило нападателите

И още нещо, изключително интересно-на много места по бреговете на островите могат да се видят улеи-следи от колела. В това не би имало нищо странно, но работата е там, че те отиват някъде дълбоко под морската повърхност!!  Показаха ми такива в рибарското селище с трудно произносимото име Маршаслокк, което наричат исторически микрокосмос на острова, защото в него били намерени мегалитни здания от късния неолит, от картагенската епоха и византийският период. Селището е пъстро и колоритно с ярко боядисаните рибарски лодки и проснатите да се сушат мрежи. Казват, че когато водата е бистра на дъното могат да се видят стъпала, останки от жилища или просто камъни, безспорно обработвани от човешка ръка… Неслучайно една от версиите за изчезналия континент Атлантида сочи Малта като единствената суша, останала от него.

Освен паметниците от  рицарските времена исках да зърна и останките от така наречения”неолитен период” на архипелага. Защото храмовете от онова време са сред най-древните архитектурни паметници в света. Затова се запътих към Тарксиен. Първото от тези мегалитни съоръжения, сега в руини, е построено 2,800 години преди Новата ера. Но последният от четирите храма, създаден 700 години по-късно, е запазен великолепно. В един от тях беше намерена гигантска каменна статуя, която вероятно символизира  Богинята-майка, култът към която е широко разпространен в региона на цялото Средиземноморие.

На стръмното западно крайбрежие на Малта посетих една невероятно красива природна забележителност, така известната Лазурна пещера, където водата е с необичайно яркосин цвят и до която може да се стигне единствено с лодка. Добър източник на доходи за местните рибари, които вместо да ходят на риболов предпочитат да  показват пещерата на многобройните туристи. А зрелището наистина си заслужава. Казват, че по време на Втората световна война при сигнал за въздушно нападение много хора намирали сигурно убежище именно в нея от падащите бомби.

Размерите на втория по големина остров на архипелага, Гозо, са още по-скромни-14 на 7 километра, но неслучайно го наричат „Бисерът на Малта”. От големия остров го делят шест километра, които лесно и бързо се преодоляват с редовните фериботи или лодки.

Преди години била лансирана идеята за построяване на мост, който да свърже Гозо с Малта. Повикани били японски инженери за проучване и технико-икономическа обосновка. Те решили, че проектът е напълно осъществим, но когато назовали колосалната цена за неговата реализация, идеята била напълно изоставена. За огромно облекчение на повечето малтийци, особено на жителите на Гозо, които с основание се страхували, че малкият остров ще загуби своята неповторима прелест.

Историята на Гозо прилича на тази на Малта, но неговите жители заплащали по-висока цена, страдали повече от пиратските набези, защото не били така добре защитени както обитателите на големия остров. При едно от тези нападения всички жители на Гозо били пленени и продадени в робство. При опасност някои от тях заминавали даже за Сицилия, но при първа възможност се връщали вкъщи. Нещо повече-немалко пътешественици били толкова очаровани от острова, че се заселвали тук завинаги.

За жителите на Гозо казват, че са спестовници, което обаче не означава стиснати, защото щедро даряват за благородни цели. Отначало сдържани към пришълеца, когато го опознаят и го приемат дружески, то това означава за цял живот.

На най-високата точка на острова е построена цитаделата „Виктория”. Към нея водят изключително ниски стъпала. Когато попитах защо са такива отговорът беше, че ако са по-високи, то рицарите, обковани в желязо, просто не биха могли да стигнат до нея. Не се бях замислял за това колко тежка е една рицарска броня.

На площада в центъра има малък пазар, на който се продават много сувенири, предмети и облекла, изработени от местни майстори.

Колкото и да е малък този остров изключено е човек само за ден да види всичките му забележителности. Но за щастие аз успях да посетя и Двейра-една зона с необичайна красота. Представете си малко закътано заливче, затворено отвсякъде, от което се качвате на лодка. После тя се отправя право към скалата и когато започне да ви се струва, че ударът в нея е неизбежен, съзирате черното око на тунел, в който водата от морето нахлува с голяма сила и напор. Тук е необходимо  голямо майсторство от страна на  лодкаря, който пришпорва малкия съд, когато водата започне да се отдръпва. Моментът трябва да се уцели съвсем точно. Лодката бързо се промушва през тунела и след малко е отвъд скалата в открито море. Кратка разходка край живописния бряг, поглед към така нареченото”око”-естествено образование във вид на арка в скалите и после отново следва рискованата маневра-вече  за завръщане в залива. Преживяването е неописуемо, но си струва.

Всяка година Гозо се посещава от все повече хора, но аз се надявам, че той въпреки това ще съумее да съхрани своя чар, различен от този на Малта.

Прочетох някъде, че посещението на Малта е удивително пътешествие през историята, цветовете и ароматите на най-прекрасния архипелаг в Средиземно море и ви уверявам, че това напълно отговаря на истината. Сега трябва да измислите как да го посетите вие лично. Пожелавам ви го от сърце.

 

СИМЕОН ИДАКИЕВ

 

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2612.75 BGN/1Oz + 0.06 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
31.0560 BGN/1Oz + 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2612.75 BGN/1Oz + 0.06 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
31.0560 BGN/1Oz + 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

„Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики“

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ