Полша – история на съвременния икономически успех

Споделете тази статия

Свикнали сме да мислим за Източна Европа като за по-бедната и слаборазвита част на континента. За това има известни основания – източноевропейските държави наистина произвеждат по-малко от западноевропейските, и имат по-нисък стандарт на живот. Често обаче сравнението свършва дотук, тъй като състоянието на икономиките се разглежда като статика[1], но се пренебрегва тяхното развитие. Ако разгледаме динамиката на икономическото развитие на двете части на континента обаче установяваме, че източната се развива значително по-бързо през последните три десетилетия[2]. Свидетелство за това са и скорошното включване на Естония в групата на нордическите държави от страна на ООН и причисляването на Полша към развитите пазари от FTSE[3] – първата източноевропейска страна, получила този статут. В този текст ще се съсредоточим върху случая на Полша и пътя, който страната извървява до днешната си позиция на водещата икономика на Източна Европа.

Състоянието на полската икономика днес

Преди да разгледаме причините за икономическите успехи на Полша, обаче, добре е да видим точно колко са големи те. Най-простото и широко употребявано мерило за икономическо развитие е брутният вътрешен продукт, и по тази причина започваме именно от там. БВП на Полша се е увеличил почти пет пъти през последните две десетилетия[4], до почти трилион евро. Прави впечатление, че през целия период страната има само един период на значителен спад, при това съвпадащ с пика на кризата, през 2009 г., но само година по-късно успява да се върне към растеж. Очаквано, динамиката на БВП на глава от населението следва много близо тази на номиналния БВП, въпреки че през последните години леко изостава.

Брутният вътрешен продукт обаче далеч не изчерпва ключовите показатели, които описват развитието на дадена икономика. Особено интересна и характерна за Полша (при това доста повече, отколкото за повечето други европейски държави) е липсата на инфлация през последните години – през 2014 и 2015 г. в страната дори се наблюдава спад на индекса на потребителските цени с почти 1%. Въпреки това, няма и помен от наличие на дефлационна спирала, от която икономистите така се опасяват когато цените престанат да растат[5] – тъкмо обратното, задържането на ценовите равнища през последните пет години, съчетано с чувствителния ръст на разполагаемия доход на практика означава, че благосъстоянието и покупателната способност на поляците се увеличава доста бързо след кризата.

Това обаче само по себе си не би значело много, ако ръстът на доходите и задържането на цените не бяха съчетани и с възстановяване и ескпанзия на пазара на труда. Такава обаче е налице, при това с доста значителни темпове – в средата на 2018 г. заетостта в страната е достигнала 68% от работоспособното население, което е исторически рекорд в демократичната история на Полша, и представлява значителен ръст спрямо 60% в началото на 2014 г. Същевременно, коефициентът на безработица се е свил до 5,7% в средата на годината, което също е най-доброто представяне на страната от 1990 г. насам. С други думи, полският пазар на труда не само се е възстановил напълно от щетите, понесени по време на кризата, но и е постигнал най-доброто си състояние след падането на комунистическия режим в страната.

Струва си да обърнем внимание и на инвестициите, тъй като те са белег както за привлекателността на дадена икономика за бизнеса, така и очакване за бъдещата икономическа активност. Според данните на UNCTAD, през 2017 г. преките чуждестранни инвестиции с натрупване в края на годината в Полша са били 234 милиарда щатски долара, спрямо 167 хиляди долара десетилетие по-рано.

Потоците чуждестранни инвестиции пък се колебаят между 10 и 15 милиарда долара годишно през последните няколко години. Постепенно, самата Полша започва да се превръща в значима страна-инвеститор, като според последните данни инвестициите с натрупване от страната са възлизали на 31 милиарда долара.

Въпреки че е далеч от изчерпателна, представената по-горе картина дава достатъчно ясна представа за разцвета и постиженията на полската икономика през последните няколко години. Оттук, следва да проследим и причините за тях.

Шокова терапия

Монетарни ограничения, съкръщаване на държавните разходи, премахване на ценовите контроли и либерализиране на външната търговия

Вероятно най-важният аспект от деконструирането на социалистическите режими и прехода към либерална демокрация и пазарна икономика е начинът, по който се разпадат институциите на колективизираната икономика. Най-общо, това може да стане по два начина – постепенно,  в хода на няколко години или дори десетилетие, или драстично, в много по-кратки срокове. Полша, сочена често за най-успешният пример за преход към пазарна икономика след 1989 г., илюстрира вторият подход, известен и като „шокова терапия“.

Към края на съветския период, Полша е натрупала значителен външен дълг и страда от чувствителна инфлация и липса на достъп до стоки, благодарение на ценовия контрол и субсидиите към държавните фирми. Валутният контрол от своя страна означава, че търговията е заместена от контрабанда и укриване на приходи. След падането на режима, избраният път е т.нар план Балцерович, по името на икономиста Лешек Балцерович.

В най-общи линии, шоковата терапия на Полша включва пет мерки: монетарни ограничения, които целят възпиране на инфлацията и предотвратяване на хиперинфлация, съкращаване на държавните разходи най-вече в областта на субсидиите и облекченията на данъци, с цел свиване на дефицита, балансиране на бюджета и прекратяване на укриването на данъци, премахване на ценовите контроли и преминаване към режим на пазарно определени цени, либерализиране на външната търговия и възможно най-голямо намаляване на ролята на държавата в нея и елиминиране на държавната собственост и контрол на производството, за сметка на частна собственост.

Характерно за този подход е настъпването на значителна икономическа криза веднага след въвеждането на новите мерки; самата Полша губи почти 12% от брутния си вътрешен продукт в рамките на 1991 г.; в рамките на една година отчетената инфлация е над 580%. Резкият преход към пазарна икономика обаче води до много бързо възстановяване след кризата, и страната се връща към растеж още през 1992 г. Благодарение на относително добре развитата си инфраструктура и добра работна ръка в сравнение с много от другите пост-съветски държави, както и на близостта си до Запада Полша успява да превърне в пълен успех своя преход, и много по-бързо да приеме принципите на пазарната икономика.

Фокус върху бизнес средата

Създаването и поддържането на добре работеща пазарна икономика обаче е само една от предпоставките за успеха на Полша. Институционалната среда и условия, работата на съда, прозрачността на държавата, търговските връзки са от не по-малко значение. За да опишем как седят тези условия в Полша, ще се спрем на няколко от най-важните индекси, които агрегата условията на средата и кристализират оценките на тези иначе сложни феномени в няколко сравними цифри.

Вероятно най-показателният индекс е „Правене на бизнес“, изготвян от Световната банка[6]. Индексът покрива десетина общи категории, от регистрирането на фирма през плащането на данъци и защитата на интересите на акционерите до изпълнението на договори и обявяването на несъстоятелност. Полша попада сред икономиките, където правенето на бизнес е „много лесно“, на 27 място от общо 190 държави; пред нея от бившите социалистически страни се класират само трите балтийски републики. Трябва да имаме предвид, обаче, че Полша през последното десетилетие постоянно подобрява своето постижение във всички категории на индекса – докато през 2010 г. постижението ѝ е било 63/100, където 100 е най-доброто постижение в света[7], то през 2018 г. то вече е 77/100.

От всички подкомпоненти на индекса, Полша има най-добра оценка за трансгранична търговия – максимумът, най-вече благодарение на участието си в свободната търговска зона на ЕС, но и цялостната си отвореност към международните пазари. Стартирането на бизнес, както и създаването на основните условия за производство също получават оценки близки до максималните. Има какво да се желае при изпълнението на договори и защитата на инвеститорите, но като цяло динамиката на повечето индикатори през последните години ясно демонстрира значителните подобрения в бизнес средата си.

По-малко розова картини чертае индекса на икономическа свобода на фондация Херитидж. Тук Полша попада в групата на умерено свободните страни, отново зад балтийските държави, но и зад Румъния, на 45-то място от 170 страни[8]. Основната причина за по-лошото класиране на Полша тук обаче е ерозията на съдебната власт в страната и проблемите с корупцията и прекалено щедрите социални разходи които според авторите на индекса се влошават през последните години. Графиката по-долу включва оценките на Полша в отделните категории на индекса за икономическа свобода.

Балансирани бюджети

Вече споменахме по-горе няколко детайла за публичните разходи на Полша, но си струва да се спрем на тях по-подробно, тъй като политиката на максимално балансирани бюджети и фискална предвидимост е сред важните фактори, за добрите икономически постижения на страната. Антицикличната политика, която според някои е позволила на Полша да се справи добре с кризата през 2009 г. води до доста раздут дефицит, до -7.3% от БВП през 2010 г. Оттогава обаче, последователни полски правителства целят балансирането на бюджетите си, като всяка следваща година дефицитът се свива, достигайки -1.7% през 2017 г. Същевременно, Полша исторически е сред европейските страни които поддържат ниски нива на държавен дълг – от началото на хилядолетието равнищата на дълга ѝ гравитират около 50% от БВП, и дори кризата не можа да промени това значително[9]. Не без значение са и усилията на страната да свие държавните си разходи, които от над 50% в началото на 90-те вече са свити до 42% от БВП; тук обаче трябва да отбележим, че последното управление е на път да обърне тази политика.

В заключение

Очертаването на ключовите развития и особености на икономиката на Полша през последните години със сигурност не изчерпват всичко; стига само да се сетим за влиянието на плаващия валутен курс на злотата и участието във вишеградската четворка, която често се явява коректив и противовес на политиките на ЕС. Имаме всички основания, обаче, да смятаме че в близко бъдеще Полша ще остане просперираща, икономически силна и привлекателна за инвеститорите. Ако има значителна заплаха за това ѝ състояние, то идва предимно от настоящото управление на страната, което предпочита да контролира по-пряко икономическите и социални процеси, често не в полза на собственото си население и бизнес. Острите реакции на много от политиките на управляващите, които често предизвикват масови протести и критики както от съседите си, така и в Брюксел сочат, че поляците най-вероятно няма да гледат безучастно изземането на собствената им икономическа свобода, ако управляващата партия „Право и справедливост“ (PiS) реши да ѝ посегне.

Автор : Адриан Николов

[1] Както обича постоянно да ни напомня Насим Талеб, когото пък аз обичам да цитирам.

[2] Повече данни и анализ може да намерите на сайта на инфограф

[3] Пълно описание на процеса и изискванията за това тук

[4] Евростат не публикува данни за новите страни членки на ЕС преди 1995 г.

[5] Както видяхме по-горе, периодите на дефлация са съчетани със значителен ръст на брутния вътрешен продукт. Същевременно, през 2017 г. динамиката на индекса на потребителските цени се връща близо до считаното от ЕЦБ за „здравословно“ равнище от 2%.

[6] Към момента на писане на настоящия текст актуалното издание на индекса е за 2018 г. Вижте пълния профил на Полша тук

[7] Понастоящем това е Нова Зеландия; дълги години преди това беше Сингапур.

[8] Пълен профил на Полша вижте тук

[9] Това не иде да рече, че 50% дълг е нисък, особено на фона на примери като Естония, която поддържа дълг по-нисък от 10% от БВП през почти цялата си пост-социалистическа история; на фона на повечето страни от ЕС обаче равнището му е приемливо.

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2133.64 BGN/1Oz - 0.52 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
25.2221 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2133.64 BGN/1Oz - 0.52 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
25.2221 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

“Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики”

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ