Икономисти очакват свиване на програмата за количествени улеснения, но може ли Фед да го направи?

Споделете тази статия

Почти 65% от икономистите (т.е. 28 от 43-ма), интервюирани от Reuters, очакват Федералният резерв на САЩ да оповести, че ще свие четвъртата си програма за количествени улеснения през септември. Също така 42% от анкетираните не вярват самият старт да се наблюдава преди декември тази година, а 50% предвиждат, че централната банка ще приключи с тази програма между края на 2022 г. и края на 2023 г.

Техните предвиждания се дължат на два фактора. От една страна, индексът на потребителските цени през юли се задържа на равнище от 5,4% на годишна основа. Така това се превърна в седмия пореден месец, през който показателят надхвърля очакванията на анализаторите. Федералният резерв първоначално посочи, че очаква индексът на потребителските цени да надхвърли „леко“ 2%. Сега той е над двойно по-висок от целта на централната банка, респективно се очаква тя да спази обещанието си и да започне свиване на програмите за количествени улеснения.

От друга, също през юли броят на новоназначените нарасна с 943 хил. души. В друга статия сме посочили на какво се дължи това и защо това число е изключително подвеждащо за състоянието на икономиката. Във всеки случай, икономистите, анкетирани от Reuters, несъмнено са го взели предвид.

Вижте повече по темата: Защо наблюдавахме спад в цената на златото

Тяхната прогноза в същото проучване е безработицата да се задържи над нивата си от преди пандемията поне в рамките на следващата година. На тази позиция са 57% от анкетираните. Други 30% смятат, че тя ще остане по-висока през следващите поне две години.

Няколко съображения за програмата за количествени улеснения

Когато говорим за програмата за количествени улеснения и целите, спрямо които тя се модулира, трябва да имаме поне няколко неща предвид:

  • Програмата за количествени улеснения започна още през 2019 г.

Програмата за количествени улеснения не беше обявена в разгара на пандемията. Тя стартира през септември 2019 г., т.е. когато икономиката на САЩ би трябвало да е в най-доброто си състояние. На практика този факт сам по себе си доказва, че растежът, постигнат след Голямата рецесия, е напълно неустойчив и зависим от продължаващото печатане на пари.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг I: Наркотиците, които убиват съвременната икономика

Същото е вярно и за понижаването на основния лихвен процент. Когато през 2018 г. Федералният резерв започна да го увеличава, борсите претърпяха корекция. В резултат на това, той беше свален трикратно още преди разразяването на коронакризата.

  • Централните банкери са склонни да променят целите си, за да не спират програми за печатане на пари…

Представители на централните банки са напълно наясно, че ако понижат или спрат програмите за количествени улеснения, икономиките, които са пристрастени към лесните пари, ще влязат отново в рецесия. Затова те променят условията, при които понижаването на тези програми да се случи.

Вижте повече по темата: Новата целева инфлация на ЕЦБ и ускореният крах на покупателната ни способност

Това е вярно както за ЕЦБ (описали сме защо в свързаната по-горе статия), така и за Федералния резерв. През последните няколко месеца и двете банки промениха целевата си инфлация от предишните „близо до, но под 2%“ към „целева инфлация от 2% в средносрочен план“. В САЩ целта е определена буквално като: „2% в по-дългосрочен план“. Разбира се, определенията „средносрочен“ и „по-дългосрочен“ хоризонт могат да означават какъвто период от време регулаторите решат. Те никъде не са конкретизирани като точен брой месеци или години.

  • … и да манипулират самия начин, по който измерват „инфлацията“

Не на последно място, регулаторите хронично променят начина, по който измерват „инфлацията“. Например при една от последните корекции, Федералният резерв реши, че няма да взима предвид промените в цените на горивата и хранителните стоки. Измерителят, който централната банка използва, се нарича „ценови индекс на личните разходи за потребление“. Целта на този ход беше, разбира се, да се понижи стойността на „инфлацията“. Затова докато през юни и юли хармонизираният индекс на потребителските цени се покачи с 5,4%, личните разходи за потребление се покачват с 4%.

Вижте повече по темата: Подриването на парите: Защо се печата рекордно количество валута, а според централните банки инфлацията я няма

Имаме цяла поредица от статии относно връзката между подриването на покупателната способност на парите и манипулирането на индексите на потребителските цени. Включително защо и как това се прави и къде изчезва инфлацията.

Може ли Федералният резерв наистина да понижи количествените улеснения?

Краткият отговор е: „да“, защото подобен ход е в правомощията на централната банка при всяка среща на ръководството ѝ. Но по-дългият е: това е слабо вероятно, особено ако говорим за по-дълги периоди от време и особено с драстичен темп.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

110 лв.Продайте: 101 лв.

Има по-голям шанс да се случи следното: Федералният резерв, свие леко програмата си за количествени улеснения, фондовите пазари, кредитирането и икономиката да преминат през корекция и централната банка да измисли оправдание да възстанови високото печатане на пари. Точно този сценарий видяхме вече през 2018 г. Исторически е известно, че Федералният резерв е склонен да жертва покупателната способност на долара, а не илюзията за икономически растеж.

Инфографика: Връзка между фондовите борси и основния лихвен процент и между паричното предлагане, инфлацията и разходите на правителството на САЩ

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Ето три съображения по темата.

Фондовите борси

Както стана ясно, последният път, когато фондовите пазари бяха изправени пред леко покачване на лихвата, те преминаха през корекция. Случилото се тогава вече сме обсъждали другаде.

Разходите на правителството

Буквално преди дни Сенатът одобри най-големият инфраструктурен план в историята на САЩ. Той е в размер на 1 трлн. долара и е подкрепен и от двете партии. Инфраструктурата обаче е само началото. Демократите, които са известни с гигантските си разходи, тепърва ще искат да харчат за още по-мащабни дейности. Например „Новата зелена сделка“ се очаква да струва около 100 тлрн. долара само за десетилетие.

Вижте повече по темата: Правителствата искат да подринат растежа с разходи и бюджетни дефицити

Единствената причина властите по света да могат да си позволят безпрецедентното харчене, на което станахме свидетели през последната година и половина, беше фактът, че централните банки монетизираха дълга. След края на кризата обаче става ясно, че разходите въобще няма да се понижат. Напротив, управляващите искат да харчат още повече.

Няма кой да подпомогне това, освен централните банкери – частните институции, ако могат, не инвестират в държавни ценни книжа, защото тяхната реална доходност е отрицателна, т.е. те гарантирано губят пари от това. А няма основания да очакваме, че те ще направят нещо различно от това да осигурят безпрекусловна подкрепа за политиците.

Егото на Джеръм Пауъл

Мандатът на Пауъл изтича догодина. Това означава, че президентът на САЩ Джо Байдън ще може да избере наследника му. Вероятно единственият критерий, който ще се гледа, е: кой ще е склонен да печата най-много пари.

Затова, ако Пауъл иска да запази удобната си позиция, ще трябва да преизпълни очакванията. Да не забравяме, че той беше направен председател на Федералния резерв от Тръмп, който е persona non grata във Вашингтон, което вероятно също ще тежи в ущърб на преизбирането на Пауъл догодина.

Заключение

Няма причина да очакваме, че централните банки ще спрат масивното печатане на пари. Напротив, тепърва им предстоят мащабни политически проекти, чакащи новосъздадените от тях пари.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
3036.26 BGN/1Oz - 0.10 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
40.5813 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
3036.26 BGN/1Oz - 0.10 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
40.5813 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

Как добивът на злато прави България по-богата

Защо Европа залага на изкупуване на злато срещу инфлацията

Препоръчани

Светът без златния стандарт I: Пет десетилетия по-късно

Защо биткойн се срина с 53% и какво значи това за критповалутата

Най-големите български банки спират приемането на срочни депозити: Какво означава това

Проучване: Централните банки ще продължат политиката на изкупуване на злато

Правителствата искат да подринат растежа с разходи и бюджетни дефицити

8 причини да инвестираме в злато

Как добивът на злато прави България по-богата

Стабилност чрез изкупуване на злато: Москва не вярва на долари

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Смятате, че може да пишете за блога на
Tavex?

Станете автор
0 ПРОДУКТ