Срок за обработка на онлайн поръчки до 2 работни дни.
Добавете ценово известие

Непозната Швейцария - история на Симеон Идакиев

Публикувано от Tavex в категория Анализи, Пътуване на 08.03.2019
Цена злато (XAU-BGN)
4251,04 BGN/oz
  
- 38,02 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
49,90 BGN/oz
  
- 0,10 BGN

Пътувахме през Швейцария със „Суис пас” в джоба и се чувствахме наистина европеици. Какво означава „Суис пас”? Билет-практически за всички превозни средства-влакове, автобуси, метро, та дори и за корабчетата по многобройните швейцарски езера. Не струва много, можеш да си закупиш такъв за ден, седмица, месец или за колкото време ти е необходим. Изключително удобство, защото не тичаш към поредната каса / и опашка/, а просто се качваш на следващото превозно средство. За мен остана загадка как се разпределят похарчените средства между тях, но очевидно е намерен начин.

Ще ви разкажа впечатленията си от по-малко познатата Швейцария, от не толкова известни за нас места, извън уредените й градове. Бяхме поканени с колежката Вики Далчева от една неправителствена организация и с удивление открихме същия порядък в безбройните й резервати както в Алпите, така и в равнината – без поза, с една дълбоко осмислена грижа и будеща възхищение далновидност. Защото и тук са правени грешки, стремежът към просперитет е бил заплатен със загуба на безценни животински и растителни видове. На това отдавна е сложен край и се докоснахме до опит, от който можем сериозно да се поучим. Докато и ние не сме загубили богатствата, които все още притежаваме.

Първото доказателство за тази далновидност намерихме на приблизително 2200 метра надморска височина близо до малкото градче Мюрел, където се намира един от центровете на “Про натура”, най – голямата неправителствена организация на Швейцария. Тук в една старинна вила се организират изложби с различни видове експонати от флората, фауната и минералите на Алпите, обучават се студенти, провеждат се семинари, организират се походи с една единствена цел – да се възпита чувство на обич към величествената природа на Швейцария. Вила “Касел”, така се нарича тя, е уникална постройка в сърцето на планината до ледника на един от планинските първенци, Юнгфрау.

Убедихме се, че опознаването на околната среда в Швейцария е дело най – вече на неправителствените организации. Те оказват необходимия натиск върху властите за защита на природата. Разбира се тук също са налице много и противоположни интереси и работата на неправителствените организации е тъкмо в това – да се докаже, че природата стои над всичко друго.
Разказаха ни една забавна история от първите стъпки на прохождащия туризъм- през 1864 година, собственик на един от първите хотели предложил на двама английски туристи безплатен престой за цялата зима, ако са решени да устоят на тежките условия. Те не само издържали, но и останали очаровани. Останалото, както се казва, е история, родили се прочути днешни курорти като Интерлакен, Монтрьо и – Цермат, намиращ се в подножието на живописния Матерхорн. При население близо до това на България – около 300,000 швейцарци са заетите в сферата на туризма, а в планинските райони всеки трети печели хляба си от това поприще. Самите швейцарци са сред най – запалените туристи на европейския континент. А за швейцарските хотелиери думата”гостоприемство” е свещена. Убедихме се в това.

Имахме възможността да плаваме в езерото на Ню Шател с екологична лодка, задвижвана с помощта на слънцето. Енергията, която се добива от слънчевите панели на покрива, се акумулира в батерии. Резервите, с които разполага лодката са достатъчни, за да се движи тя в продължение на цели три часа в пълна тъмнина със скорост от 8 до 10 км/час. Това се равнява на близо 30 км. път. Друго преимущество на тази лодка е че се движи съвсем безшумно, не смущава дивата фауна и птиците спокойно могат да бъдат наблюдавани. Тази атрактивна лодка, както и още една, са собственост на центъра за опазване на околната среда”Шам Пите”, посещаван от 25- 30,000 туристи годишно. Освен това в него се организират изложби, посветени на природата. Цели класове ученици, а и много семейства идват да ги разглеждат по всяко време на годината.

Швейцария е страна, разположена върху 41,290 кв.км. с малко повече от 7 милиона население. Това означава, че тя е сравнително гъсто населена, но всеки квадратен метър от нея се използва. Очевидно в страна като нея не е достатъчно действията за опазване на околната среда да се ограничат само до създаване на национални паркове и природни резервати. Убедихме се, че тук се мисли за природата навсякъде- и в града, и в селото. Разработват се мащабни програми, свързани с развитието на земеделските площи, защото те заемат около 50 % от територията на Швейцария, а други 30% са покрити с гори. Тук си дадохме сметка, че между Швейцария и България има съществени прилики – голяма част от територията и на двете страни е заета с характерните за планините екосистеми. Които са изключително богати и трябва да бъдат запазени. Така че швейцарският опит в опазване на околната среда е особено ценен и за нас.
Сигурно знаете и все пак ще подчертая, че Швейцария е страна с изключително добре развита транспортна мрежа-почти всички пътища, свързващи Франция и Италия, минават през нея.Забележителни са колоритните, сякаш взети от детска игра влакове, които се движат дори и по привидно най – недостъпните склонове, над реки и пропасти, за да достигнат до целта си с невероятна –или по-точно казано, с швейцарска точност. Интересно е да се отбележи, че дългият тунел през Алпите – Готард, е построен още през 1882 година. Стотици виадукти и мостове пресичат реки, долини и каньони и откриват пред очите на очарования пътник невероятно красиви гледки.

Разбира се, най – точните часовници са тези на гарите – разписанията на швейцарските железници се спазват до секунда. Със своята пленителна красота и местонахождение в сърцето на Европа, Швейцария е сред страните с най – развит туризъм в света. Тъкмо благодарение на него швейцарците преоткриват своята страна и започват да извличат полза от грандиозната й природа. Днес цели области се прехранват благодарение на туризма и все още швейцарците се смятат за пионери в областта на хотелиерството. Всяка година чуждестранните туристи внасят в страната повече средства отколкото нейните жители. Така Швейцария става”център на света”. Което не е далеч от истината, защото през страната минава континенталният вододел, простиращ се от североизточните части на Русия до Пиринеите. Не е твърде известно, но е истина, че навремето бил замислен уникален проект, който да свърже Северно със Средиземно море , посредством воден път през Швейцария. Днес няма и следа от него, но едно малко езеро в кантона Во носи името “Център на света”. Многозначително название, което обяснява самочувствието на швейцарците, че наистина живеят в него.
Планината Юра, чието име на езика на келтите означава”гора” е по – ниска, но не по – малко красива. Прекосихме я с колата на един от изявените швейцарски природозащитници и наш домакин, Пиер Галан, като спирахме отвреме-навреме, за да й се полюбуваме. Интересно е, че именно в тези райони се заражда прочутата в цял свят часовникарска индустрия. Ето как- през зимата, когато земеделската работа затихва , жителите на Юра правят части за часовници и компютри – и може би в това трудолюбие се крие тайната на швейцарското благополучие…Подходящо място да си припомним, че всъщност само преди около 160 години Швейцария е била слабо развита селскостопанска страна – при всяка лоша реколта настъпвал глад, който засягал хиляди хора. Днес държавата подпомага селяните и някогашните ферми са се превърнали в модерни земеделски стопанства. Но в страната на фермите и кравите в действителност има по – малко фермери , отколкото в повечето други западноевропейски страни. Нашият приятел ни заведе в една типична швейцарска ферма, която днес е по-скоро атракция с окачените по фасадата й съдове, където се е произвеждало някога прочутото швейцарско сирене.

Обработваните селскостопански земи са разположени най – вече по Платото и част от Юра. Те заемат едва четвърт от националната територия. За това пък грижата за тези свидни за швейцарците земи беше очевидна. Учудиха ни не толкова стройните редици лозя, които виждахме навсякъде – те, сякаш се сливаха с небето….Удивлението ни дойде от мрежите, с които грижливите стопани бяха покрили лозите – те предпазват гроздето от птиците, но става дума вероятно за хиляди километри…

И да не забравя да спомена, че основният природен ресурс на Швейцария е водата. Тя е в изобилие, сякаш за да компенсира бедната камениста почва…Между Алпите и Юра, в безбройните долини, текат бистри и чисти реки – Рона, Тичино, Ин –с живописни водопади.

Разбира се, в този мой разказ няма да подмина другото богатство на Швейцария -множеството езера, най – вече тези в алпийските райони. На първо място Женевското. Но не по – малко красиви са и тези на Ню Шател, Люцерн, Цюрих, Лугано и Лаго Маджоре. При Лаго Маджоре Швейцария достига най – ниската си точка – едва 193 метра.

Сигурно знаете, че Швейцария е федерална държава, основана на принципа ”Единство, да – еднаквост, не!” В нея официалните езици са немски, френски и италиански. В училищата се изучават задължително два от тях, а понякога и трите заедно. За разлика от останалите държави Швейцария няма столица в истинския смисъл на думата. Тя има своя “федерален” град. Може да се каже, че в езиково и културно отношение в нея съществува голямо разнообразие. Още една от силните й страни. Сигурно това е дало оснавание през 1832 година френският писател Шатобриан да напише:”Какво може да желае Швейцария? Свобода? Тя й се радва от четири столетия. Равенство? Има го. Република? Конституцията й е републиканска. Намаляване на данъците? Та тя почти не плаща данъци. Какво желае тогава? Желае промяна, защото в това се състои основният закон на живота”. А ние си меслехме, че промяната за Швейцария се състои в отварянето към света – в разбиране на понятието – да мислим глобално за природата. Разнообразието в единството й дава сетива – широко отворени към другите народи, дружелюбност към различния….

Моят разказ за Швейцария ще завърши с впечатленията ми от прекрасния европейски град Цюрих, разположен в северния край на едноименното езеро. От тук на всеки 15 минути тръгва кораб с различен маршрут. Хората се качват, пият кафе и бира, прочитат някой вестник или разговарят с приятели и след това слизат – всеки на избраната спирка. Своеобразни водни автобуси. Цюрих е най – големият град на Швейцария, израснал около някогашна римска крепост от 15 век преди Христа.

Тук се опитахме да направим равносметка на видяното и усилията на швейцарците за опазване на природата. Очевидно нейните ресурси са много – прелестни планини и върхове, езера, гори и пасища, високоефективно селско стопанство. Питахме се защо в нашата България, която не й отстъпва по хубост има все още огромни площи пустеещи плодородни земи, къде са българските ябълки, череши или чушки. Та тук в Швейцария плащат на стопаните, за да поддържат малки кътчета с естествена растителност? Защо швейцарските крави са на такава почит, а при нас по селата срещаме тук – там измършавели животни при толкова много неизползвани пасища? Защо Родопите, Пирин, Рила не са изпълнени с мелодичния звън на хлопатарите, защо от години главно говорим за туризъм, а все още не получаваме достатъчно от него? Имаме впечатляващи планини, море, лонгозни гори и столетни борове, да не говорим за Дунав и прелестните низини. Защо палим и сечем горите, когато ни очаква трудна битка за вода в не толкова далечвото бъдеще? Защо, защо…? Отговорът на тези въпроси открихме тук, в Швейцария. На прага на една къща в малкото градче Мюрел чухме стогодишна баба, спряла погледа си на планинските върхове да изрича: „Боже, колко е хубава Швейцария!!!”

Та нима България е по-малко хубава??? Благоговението пред нашата природа, чувството на отговорност, че сме я взели назаем от нашите деца, е ключът за нейното опазване и добруването на хората-сегашни и бъдещи. Не бива да забравяме това.

СИМЕОН ИДАКИЕВ

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още