Може да се подобри само това, което може да се измери

Споделете тази статия

Да започнем със 170-годишната притча на Фредерик Бастиа за счупения прозорец.

Счупен е прозорецът на магазин. Разбира се, магазинерът е разстроен от загубата на 6 франка (0.06 унции злато, или около $75). Доволен обаче е стъкларят, при когото ще отидат тези 6 франка за поставяне на новото стъкло. Обсъждайки очевидния аргумент, че бизнесът на стъкларя е поощрен, Бастиа казва, че стъкларят действително печели пари, но това е само видимата част от цялата случка. Има и невидима страна. Ако магазинерът не трябваше да сменя прозореца, той щеше да даде 6-те франка на обущаря, за да поправи обувките му. Резултатът е че обущарят не печели 6 франка, а магазинерът има същия прозорец, както преди, но е по-беден с 6 франка. Невидимото тук са потребителят (магазинерът) и другият производител (обущарят). Потребителят консумира по-малко, а бизнесът на другия производител се свива пропорционално на печалбата от дейността на производителя на стъкло.

Уроците на Бастиа

Бастиа не спира с въвеждането на концепцията за видимото и невидимото. Той добавя, че наложените от правителството ограничения може да се разглеждат като „частично разрушение“.

Смятаме, че би трябвало да определим ден, в който да почитаме Бастиа!

Както и да е, нека пренесем притчата на Бастиа в съвременната епоха на централните банки и паричната политика. Ще разгледаме едно от водещите предложения на т.нар. otherwise-free-marketers (привърженици на  свободния пазар, с изключение на отношението им към парите и кредитите) – таргетирането на номиналния БВП (nGDP). При таргетирането на номиналния БВП паричната политика се опитва да доведе до фиксиран темп на растеж на БВП, за разлика от таргетирането на инфлацията, където се цели увеличаване на потребителските цени с постоянна ставка, таргетирането на безработицата, където се залага на поддържането на определен процент хора, търсещи работа, таргетирането на лихвения процент, при което е заложена определена ставка и таргетирането на цената на златото, при което тя е точно фиксирана.

Каква обаче е „правилната“ цифра за всяка от тези статистически данни? Не знаем – нито пък дирижистите знаят! Но това, разбира се, създава големи възможности за публикуване на научни материали, да не говорим за политическата власт, която някой може да има, ако бъде отговорен за управлението на икономиката…

Дори и да имаше „правилна“ цена, то тя би била валидна само за един момент. И след това – напред към следващата цена. Така функционират действително свободните пазарите (за разлика от привидно свободните – съжаляваме, не можахме да устоим). Дори ако „правилните“ цени винаги са се знаели, механизмът за въвеждането им по никакъв начин не е еквивалентен на механизма, по който пазарът ги налага. За да се таргетира номиналния БВП, се предполага, че централната банка трябва да въведе политики за растеж на БВП. И това ни води до ключовия въпрос: как централната банка може да увеличи БВП?

За да отговори, човек трябва да разбира какво е включено в БВП и какво не. По аналогия с финансовите отчети, БВП се измерва на парична основа. Това най-общо означава, че отчитате приходи, когато депозирате чек и отчитате разходи, когато пишете чек. Паричната база може да работи за малки бизнеси без капитал и без дългосрочни договори, като например пицария, която наема помещенията си. Всеки ден тя купува продукти. И всеки ден продава пици. Ако приходите са по-големи от разходите, тя печели пари. Всяко дете с елементарни познания за парите може да го разбере.

По-големите предприятия обаче, трябва да използват базата на текущо начисляване. Това е така, защото паричната основа не изобразява точна картина на това, къде има финансиране, капитал, дългосрочни договори и т.н. Например, да предположим, че застрахователна компания издава едногодишна полица, по която трябва да се платят $1000, когато годината приключи на „0“, и получава премия от $100 днес. Може ли тя да отчете печалба от $100 през 2019 г.?

Не, не може.

Счетоводството на базата на текущо начисляване изисква от компанията да регистрира плащането от $1000, което ще бъде дължимо след шест месеца. Не можете просто да отчитате паричния депозит и да игнорирате съответните задължения.

Очевидно е, че следването на такава политика е рецепта за губене на пари. И балансите би трябвало да отразят този факт.

БВП се измерва на парична основа. Това означава, че разглежда само текущата дейност и пренебрегва промените в баланса. Той пренебрегва капитала.

Това води до съществен въпрос. Ами ако се предизвика превръщане на капитала в доход? Какво ще стане, ако хората са стимулирани или измамени или по друг начин притиснати или манипулирани да похарчат спестяванията си?

Това ще предизвика растеж на БВП!

Обратно към Бастиа за момент – счупването на прозореца добавя към БВП. Но това не е препоръка за разбиване на прозорци. В нашето модерно време с вездесъщите кредити, човек може да вземе заем, за да поправи прозореца, без това да се отрази на потреблението. Гледната точката на Бастиа остава в сила. Използването на БВП като мярка за икономиката е абсурдно.

Няма нужда да се разбиват прозорци, за да се стимулира БВП. И не това правят централните банки. Те намаляват лихвените проценти. А цените на активите се движат обратно на ставките.

Един безкрайно нарастващ пазар на активите е процес на превръщане на капитала на едни хора в доход, който ще бъде изразходван от други. Всеки продавач има печалба, която може да похарчи. Тази печалба идва от капитала на купувачите. И купувачите все по-често взимат назаем този капитал, който охотно прехвърлят към продавачите. И безкрайният бичи пазар се превръща в процес на ликвидация на капитала.

В едно бедно общество никой (освен завоевател или диктатор с оръжие) не може да консумира без да произвежда. Всички са наясно с консумацията на завоевателя. Но в богато общество с много по-сложна икономика, това не е толкова очевидно. Как човек, който продава биткойни за $9 000, които е купил неотдавна за $4 000, да разбере, че неговата ваканция в Лас Вегас се заплаща от консумацията на трудно спечеленото богатство на някой друг? Човек трябва да е способен да осъзнае, че печалбата е нещо добро, че той си я е изработил и че печалбата е съзидателна, а не разрушителна. При истински свободния пазар тези неща са ясни.

„Паричната политика“ на свободния пазар

В противовес на протестите на otherwise-free-marketers, паричната политика не е характеристика на свободния пазар. Централното планиране и социализмът в паричната сфера подкопават капитализма. И при централно планиране печалбата не е непременно съзидателна. Ако някой получи доход, взет от със сила или чрез грабеж, този доход е разрушителен. И за да повторим нещо, което имаме обичай да казваме от време на време, ние обвиняваме Фед за тази разрушителна игра, а не търговците, които, лишени от доходност, са принудени да я играят.

Кейнс го видя. И го планира. Обвиняваме Кейнс. И доколкото съвременните икономисти приемат идеите и методите на Кейнс, обвиняваме и тях. БВП е идеалният инструмент на кейнсианството. Какво ли би казал Бастиа за БВП, ако беше видял как се използва, за да оправдае нещо еквивалентно на счупването на прозорец? Вече можем да видим, че таргетирането на БВП е просто различен вид рестрикция, нова форма на същата стара разрушителна сила, за която Бастия е писал преди почти два века.

Искаме да обърнем внимание и на нещо друго, което сме виждали в лекциите за таргетиране на БВП. Поддръжниците осъзнават, че трябва да поставят въпроса, кои точно дейности да бъдат стимулирани. Виждали сме ги да обсъждат това по отношение на ефективността. С други думи, таргетирането на БВП може да не е 100% ефективно, ако не създава 100% добри дейности (това понятие е формулирано и дефинирано във фразеологията на централното планиране).

Е, да, счупването на прозорец не е добра дейност. Но никой не би казал и че камъкът не е ефективен икономически стимул! Това е така, защото всъщност изобщо не става дума за ефективност. Проблемът е, че централното планиране не работи, никога не е работило и не може да работи. Ако СССР доказа нещо, то доказа точно това. Централното планиране задължително се проваля. Те не успяха дори централно да планират царевицата, която е проста и има годишен цикъл. Парите са сложно нещо и цикълът им трае десетилетия.

Централните плановици не знаят какви са правилните действия и още по-малко каква е точната цена. Дори и да знаят, те нямат механизъм за таргетиране. Те имат само един „тъп инструмент“, така както камионът е неподходящ инструмент, когато трябва да се удари комар върху челото на някого.

Те намаляват лихвения процент. Финансират се добри проекти, за които има реално търсене. Въпреки че е трудно да се каже колко от това търсене е изкуствено стимулирано от повишаването на цените на активите – така нареченият ефект на богатството, което не е богатство. По същия начин, както и обработените американски сирена не са сирене. Финансират се и маргинални проекти, за които има слабо потребление, така че проектът може да бъде финансиран само при намален лихвен процент. Финансират се и откровенно лоши проекти, тъй като капиталът е твърде евтин, а рискът се оценява неправилно. Стимулирано е и прякото потребление на капитали. И много други разрушителни неща.

Различните форми на държавно управление са фази на една и съща деволюция

Да, може да се каже, че Сталин и Мао показаха на света, че социализмът не е ефективен начин за управление на икономиката. Меко казано. Точно както  пиенето на калиев цианид не е ефективен начин да останете хидратирани.

Няма особено значение дали централните банки извършват централното си планиране по свое усмотрение или по написани правила. Няма значение дали правилата са насочени към инфлацията, цената на златото, безработицата или БВП.

Всичко това просто е „частичното разрушаване“ на Бастиа.

Едно нещо е сигурно. Централните плановици няма да определят лихвения процент на първата златна облигация, която Monetary Metals разработват за пускане на пазара.

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2678.21 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
30.5837 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2678.21 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
30.5837 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

„Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики“

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ