Пътят на златото 3.0

Споделете тази статия

Нашият герой успешно управлява златна мина. Той добива златен материал с различно тегло, форма и златно съдържание (проба). За да достигне до крайните клиенти обаче, материалът трябва да бъде превърнат в нещо по-ликвидно. Търговията е по-ефективна, когато пазарните участници имат доверие един на друг. Един от лесните начини, да се повиши нивото на доверие, е да се търгува стандартизиран и разпознаваем продукт. Рафинериите същестуват, за да решат този проблем. Те превръщат златния материал от мините и скрап златото от вторичния пазар в ликвидни продукти. В този брой предприемчивият ни герой ще се запознае с бизнеса на рафинерията и рисковете, които крие той.

Златото е материален актив. Хората, свикнали с търговията на виртуални активи (акции, облигации, валути), рядко се замислят за рисковете, свързани с търговията на нещо материално. За разлика от  виртуалните активи, които имат установена една цена или обменен курс, за физическото злато няма установена равновесна цена. Цената, която ще договорите, зависи от това какъв продукт притежавате (формата), къде го притежавате (мястото) и кога желаете да направите сделка (времето). Рафинериите не само преработват тонове злато от мините и вторичния пазар в ликвидни инвестиционни продукти, a както ще видим, те предлагат различни услуги на другите пазарни участници, свързани с логистиката на това злато.

Какви инвестиционни продукти ще произвеждат рафинериите определя пазарът. Най-просто пазарът на злато може да се раздели на две нива – пазар на едро и пазар на дребно, като търгуваните продукти на двата пазара се различват по своите параметри. Пазарът на едро е по-организиран и доминиран от търговски асоциации (LBMA) или организирани борси (COMEX), които налагат конкретни стандарти и правила за търгуваните продукти на одобрени рафинерии, с цел пазарните участници да знаят какво точно получават (или трябва да доставят), когато правят сделки един с друг. Пазарът на дребно е по-диверсифициран и в голяма степен ликвидността на даден продукт зависи от географската ширина, на която се намирате.

Стандартът на LBMA е кюлчета от близо 400oz. (12.5kg.) с проба 99.5% и по- висока. Стандартът на COMEX е кюлчета от близо 100oz. (3.1kg.) или кюлчета от 1kg. с проба 99.5% и по- висока. Тук има два интересни момента. Първо, няма точен грамаж и второ, няма точна проба на златото или проба 99.99%. Това са параметри, които обикновено са фиксирани и се знаят предварително, когато малките инвеститори купуват кюлчета и монети. Причината това да е така е, че рафинерията на нашия герой произвежда едните кюлчета много по-евтино. На едровия пазар участниците не желаят да плащат по-висока премия за точен грамаж и проба, особено, ако са наясно, че след това златото ще бъде претопено за производството на бижута с по-ниска проба.

Теглото при производството на кюлчета за пазара на едро (монетарни кюлчета) не e точно, защото обикновено се ползват калъпи, в които се изсипва рафинирано до определена проба и стопено злато. По този начин, грамажът никога не може да е точен, но ако е позволен толеранс на теглото от +/- 10% (както е в случая), това не е проблем. От друга страна, за да се произведе кюлче с точен грамаж, е нужно първо да се претеглят гранули и след това да се разтопят в специални калъпи. Разбира се, героят ни може да автоматизира производството, но това също представлява допълнителен разход.

Пробата при изработката на монетарни кюлчета също не е точна, защото се ползва много опростен процес (процеса на Милер) . При него златото се стопява в огромни индукционни пещи, в които се впръсква хлор под формата на газ. Резултатът от химичната реакция е злато с проба около 99.5%. Процесът е бърз и евтин, но за сметка на това няма как да се достигне до злато с проба 99.99% или по-виска, на която са свикнали малките инвеститори. За да се рафинира злато с проба 99.99% ви е нужна електролиза . Както се досещате процесът е бавен,  а още по-голям проблем е, че голяма част от оборотния капитал на рафинерията е заключен под формата на златни аноди, нужни за процеса.

Цената не е обменен курс

Малките инвеститори често виждат публикувана спот цена на златото в Ройтерс, Блумбърг или някой специализиран сайт и я възприемат като обменен курс. На практика става въпрос за злато, търгувано на едровия пазар в Лондон в кюлчета, покриващи стандарта на LBMA. Към това трябва да прибавим и факта, че в Лондон има добре развит пазар на златни сертификати (записка, че банката ви дължи определено количество злато) и реално Ройтерс публикува тяхната цена. В случай, че желаете да закупите или продадете физическо злато, ще трябва да платите такси на банките, опериращи в Лондон, така както плащате такси за това, че теглите или внасяте пари кеш в някоя търговска банка. В голяма степен самите котировки в Лондон са индикативни. На пазара има няколко банки, които дават котировки купува и продава (точно тях Ройтерс публикува), но те важат до определени количества и често могат да не бъдат актуализирани навреме.

На теория всяка златодобивна мина или търговец на скрап в България може да получи цената в Лондон. Като за начало трябва да има достатъчно добра търговска репутация, за да си отвори сметка в някоя от банките, търгуващи злато в Лондон (не много лесна задача). След това трябва да се свърже с акредитирана от LBMA рафинерия (да се надяваме, че нашият герой е успял да се сдобие с акредитация), която да приведе златния му материал в кюлчета, покриващи стандарта. Накрая, трябва да организира транспорт до Лондон, където да внесе и продаде златото.

На практика, това не се случва. Първо, защото златният материал може въобще да не стигне за направата на кюлчета. Второ, защото мината или търговецът  най-вероятно няма ресурса да предприеме стъпка едно и две и предпочита да получи кеш възможно най-бързо, за да не спъва оперативната си дейност. Трето, най-добрата цена може въобще да не е в Лондон към момента на продажбата, а в някоя друга локация по света, имаща различни изисквания за формата на златните продукти. Затова в повечето случаи мините и търговците на скрап продават златото директно на рафинерията и й оставят нелеката задача да намери реален купувач и да организира транспорт до него.

 

Параметри на контракта

Обикновено рафинерията и доставчикът на златен материал сключват контракт. Най-важните елементи в него са цената, начинът на плащане и какво се случва в случай на спор за пробата на доставения златен материал. Прието е цената, която рафинерията плаща на доставчика, да е договорена спрямо спот цената в Лондон. Често се ползва „LBMA Gold price“, това е бенчмарк цена за унция в долари, евро и паунди, която се публикува два пъти дневно в сайта на LBMA. Ползва се от цялата индустрия при оценяването на златни продукти и техните деривати, както и в случая на контракта между рафинерията и доставчика на злато. Плащането най-често е на две части, като първо доставчикът получава предплащане, когато рафинерията получи златото за анализ, а след това има финално плащане, след като резултатите от анализа са ясни и златото е фиксирано. Златното съдържание на приетия материал се анализира в лаборатория, ползваща метода на огнената проба. Това е най-точният, познат на човечеството, метод за определяне на златна проба.

Много често мините застраховат (хеджират) златната продукция предварително, като продават фючърс контракти на COMEX или форуърд контракти в Лондон (LBMA банките). В този случай мината трябва да достави рафинирано злато до трезор на COMEX или на банка в Лондон. От гледна точка на пазара като цяло това не е ефективно.

Например, ако в Китай има голямо търсене на кюлчета от 1 кг. проба 99.99%, няма смисъл мината да транспортира кюлчета проба 99.5% от 400oz. до трезор на банка в Лондон, след това тази банка да ги транспортира обратно в рафинерията, която да ги рафинира повторно, този път в 99.99% 1kg. и най-накрая да ги транспортира и продаде в Китай, където е реалното физическо търсене. Това, което се случва е, че рафинерията на нашия герой изработва кюлчета директно за доставка на китайския пазар. Това намалява разходите по веригата и държи цената на физическото злато по-ниска.

Това не променя факта, че мината има задължение в Лондон или Ню Йорк. Затова нашият герой и повечето големи рафинерии предлагат инструмент, наречен локационен суап. На практика, мината предава собствеността на добитото злато на рафинерията, а рафинерията предава собственост на злато в съответния стандарт в Ню Йорк или Лондон. По този начин мината може да изпълни задължението си по фючърс/форуърд контракта.

Ако се чудите от къде героят ни притежава злато в Лондон, отговорът е, че не притежава. Това което има, е добре установени търговски отношения с банките в Лондон. Централните банки и банките от LBMA съхраняват в трезорите си тонове злато, за да получават по-голяма доходност от него, те често го дават на заем. В случая при сделката с мината, героят ни е направил телефонно обаждане до Лондон и е попитал своята банка за заем в злато, който да върне след месец. Банката с удоволствие го отпуска срещу пазарна комисионна (лизингов процент). Така героят ни успява да помогне на мината да изпълни задължението си в Лондон.

В крайна сметка героят ни има нерафинирано злато (АКТИВ) и задължение в злато към банка в Лондон (ПАСИВ). Забележете, че активите и пасивите съвпадат. В случай на спад в цената на метала, както активите, така и пасивите на рафинерията спадат, т.е. тя не е изложена на ценови риск. В рамките на месец героят ни трябва да рафинира златото и да го продаде в Китай срещу кеш. След като това се случи, тя веднага купува злато в Лондон, за да погаси задължението си.

 

Структурата на разходите

Изследване на Бостънската консултантска група в сътрудничество със Световния златен съвет изчислява, че средно фиксираните разходи на рафинериите са разпределени по следния начин: 1) 50% енергия (най-вече електричество за огромните фурни), 2) 25% разходи за труд, 3) 20% финансови разходи, 4) 5% разходи за логистика. Инвестициите в машини и съоръжения в голяма степен зависят от капацитета и избраните технологии в рафинерията . Например, информацията във финансовите отчети за 2015г. за две сходни рафинерии – Пърт (400 т. злато годишен капацитет) и Канадския монетен двор (300 т.), показват инвестиции в земя, машини и съоръжения, съответно AUD 173 мил. (EUR 230 мил.) и CAD 100 мил. (EUR 135 мил.).

 

Как се финансират

Въпреки тези различия, общото между всички рафинерии в индустрията, включително и на героя ни, е ценовият риск. Една популярна едноунциева монета се продава на крайна цена от „пазар + 6-7%“. Рядко ще намерите краен продукт, чиято крайна цена се формира на 93% от основния материал, вложен в него. Рафинериите реализират в пъти по-малка печалба в сравнение с приходите от продажбите си. Ако вземем отново за пример Пърт, за 2015г. рафинерията е реализирала продукция за AUD 6.6 млрд., в сравнение печалбата преди данъци е AUD 19 мил. или 0,3% от общия приход. В нормални дни цената на златото може да се колебае в значително по-широк диапазон от тези 0,3%. Това означава, че незначителен спад в цената може да доведе до банкрут всеки, в това число и нашия герой.

Най-лесният и евтин начин за управление на ценовия риск е да го прехвърлиш на купувача, като го помолиш да предплати част или цялата стойност на златните продукти. Това се случва в не малка част от случаите и зависи от конретните пазарни обстоятелства. Част от купувачите, обаче, не са готови да предплатят и да чакат производството на даден продукт, а го искат веднага. Нещо повече, героят ни установява, че големите му конкуренти имат продукти на склад, които да продадат веднага, така че, ако не намери бързо друго решение, е вън от бизнеса.

Проблемът има две основни решения. Първият е, героят ни да вземе заем в кеш и да хеджира покупката на златото, вторият е, да вземе злато на лизинг. И в двата случая е нужен достъп до пазарите за злато в Лондон, Ню Йорк или друг пазар, където се предлагат подходящи инструменти за хеджиране.

Резултатът в таблицата може да е един и същ, но в реалността двата метода се различават съществено по разходите за финансиране. В примера не са взети под внимание стойността на златото и парите във времето, т.е. лихвата по кредита и лизинга. В последните години практиката показва, че банките дават злато на лизинг по-евтино, отколкото кеш. Това не означава, че всеки има достъп до лизинговия пазар на злато. Ако сте непознат за банката клиент, тя ще ви помоли да предоставите обезпечение под формата на кеш преди да ви даде злато на лизинг. Това обезсмисля цялата операция, защото ви връща във вариант 1 от таблицата. Ако банката ви познава или имате S&P рейтинг, обезпечението става все по-малко или ненужно. Както нашият герой бързо ще установи – търговската репутация и доброто име са безценни в бизнеса със злато.

Въпреки споменатите два метода, преценката колко скоро ще продадеш складовата си наличност, т.е. времето, за което да хеджираш производството (в нашия пример 1 месец), е субективна. Търсенето на злато е волатилно и може да се увеличи 2-3 пъти при спад на цената или тотално да пресъхне в даден момент. Все пак безрисков бизнес няма и на нашия герой ще му се наложи да придобие специфични умения, за да води печеливш бизнес.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2100.89 BGN/1Oz - 0.13 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.7233 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2100.89 BGN/1Oz - 0.13 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.7233 BGN/1Oz - 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Колко злато има в една космическа совалка ? Инфографика

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

Няколко начина да пестим пари докато пътуваме. Част 1- самолетни билети

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Препоръчани

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Няколко начина да спестим пари докато пътуваме. Част 2 – настаняване

В Аризона златото и среброто отново са пари

Как да започнем да спестяваме в 7 стъпки ?

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Искате ли да получавате най-интересното от
Tavex на пощата си?

Станете автор
0 ПРОДУКТ