Пътят на златото

Споделете тази статия

Изразът „печатане на пари” в днешно време се използва по-скоро фигуративно. Огромната част от парите са практически виртуални и никога не се превръщат в банкноти и монети. Въпреки това, създаването на нови пари от нищото, продължава с пълна сила и върху него стъпва цялата съвременна финансова система.

Алхимиците на новите пари са централните банкери. Може нито една печатница да не заработи и само в рамките на няколко часа да има нови пари на пазара, вследствие на едно или друго решение на  “властелините на парите”.

Техните пари се уповават на сляпата вяра и неслучайно загубата на доверие в цветните хартийки е най-големият им страх. За да осъзнаем защо след всеки финансов или икономически трус стойността на златото се измерва във все повече банкноти, трябва да разберем какво стои зад производството на един грам злато и зад “печатането” на една банкнота. Не е изненада и че популярните и иновативни дигитални валути по правило следват логиката на златото и бягат от субективността на човешките решения.

Златото е реален продукт, за производството на който са необходими много труд и инвестиции. Романтизмът от времето на Калифорнийската златна треска като че ли е жив и до днес и ако в миналото златотърсачите са приемани като авантюристи, то и днес добивът на злато е все така рисково начинание, независимо че вече е високотехнологичен процес.

Повечето хора възприемат добива на злато, като възможност за бързо забогатяване и считат, че златото в земята е под формата на кюлчета, които само чакат да бъдат извадени на повърхността. Носят се и легенди за милиони тонове злато в недрата на България, които често биват използвани произволно на политическата сцена. Реалността обаче е много по-различна.

Какво е нужно, за да добием злато в България? В следващите страници заедно ще минем по пътя на златото у нас.

 

В България злато се добива от находище „Челопеч” (Дънди прешъс метaлс), находище „Чала” (Горубсо-Кърджали), находище „Елаците” (Елаците-Мед) и находище „Асарел” (Асарел-Медет). Очаква се скоро да започне добива на Ада тепе /Дънди прешъс метaлс/, в Брезник (Асарел-Медет) и „Седефче” (Горубсо-Кърджали). Вярно е, че през последните години има повишен инвеститорски интерес и за нови находища.

Разходката ни по пътя на златото показва, че за да се добият първите грамове злато се започва със „стъпване на геолозите на терен” или с процеса на проучване. До получаване на златните кюлчета са необходими милиони инвестиции за проучване и строителство, в т.ч. и на скъпоструващи подземни изработки, за машини и съоръжения, като всичко това е без никаква възвращаемост за период между 10 и 15 години. Рисковете за вложената инвестиция са не само геоложки, технически и търговски, но много често и политически.

И все пак, какво е нужно, за да добиеш първия си грам злато?

Да си представим, че сме инвеститор, който желае да вложи пари в добив на злато.

 

Откриване на находище

За да започнем дейност по откриване на находище на златни запаси, трябва да си набележим терен за проучване. За избор на терена, частична информация може да получим от Националния регистър на запасите, която естествено се заплаща на страница поискана информация.

Националният регистър на запасите съхранява всички документи за проведени в България проучвания. За съжаление информацията от преди 1989 г., т.е. във времето на социализма е частична, недостатъчна и в много случаи подвеждаща. Това е така, защото преди 1989 г. по линията на тогавашния СИВ (за по-младите читатели – Съвет за икономическа взаимопомощ между бившите соц. републики) на България ѝ е било забранено да проучва и добива злато. И ако тогавашните геолози са се натъквали някъде на златоносни руди, проучванията са спирани.

На база на получената от регистъра информация, трябва да наемем геолози, които да проходят и огледат терена за външни белези, по които специалистите съдят за възможността на дадено място да има злато. След огледа на терена (това е единствено разрешеното ни към момента действие), с помощта на наетите специалисти, определяме границите на площта, в която желаем да търсим златна руда.

Следва да проверим в дирекция концесии в Министерство на енергетиката дали набелязания от нас терен е свободен и ако е свободен да подадем заявление по образец, с което да заявим намеренията си.

Заявлението за проучване се публикува. Това означава, че независимо как сме стигнали до желанието за проучване (стари документи, външни белези или дори чиста авантюра), всички евентуални конкуренти научават за нашето желание и за конкретното място и ако в едномесечен срок от публикуването също подадат заявление се състезаваме на обявен конкурс. Това е риск, но предполагаемо, инвестицията към този момент не е голяма.

Приемаме, че с или без конкурс сме получили разрешение за проучване за определена територия, която условно приемаме, че е от 10 кв. км. За да започнем геолого – проучвателни дейности, като начало ще са ни необходими екип от поне 10 души (геолози и задължително поне един маркшайдер), високо проходим автомобил, картен материал и специализиран софтуер.

Геолози, с опит в дейностите по търсене и проучване, ще намерим трудно, защото голяма част от тях работят за големи чуждестранни компании на терени в чужбина. Следва детайлно обхождане на терена и вземане на повърхностни проби. Броят на пробите е в зависимост от външните белези и за приетата от нас площ от 10 кв.км ще бъде между 100 и 200 повърхностни проби. Общо за провеждането на изкопните дейности, в т.ч. и вземането, подготовката и анализирането на пробите, ще са ни необходими между 90 – 100 хиляди лева. Задължени сме да пазим дубликати от всички проби, които вземаме от терена, така че ще ни е необходимо и помещение за съхраняването им.

Това първоначално проучване би трябвало да ни отговори на въпроса има ли все пак злато и дали да започнем да дупчим (да сондираме). Пробите от канавите служат за ориентир, но не винаги резултатът се потвърждава в дълбочина. Тоест, рискът от хвърляне на милиони за сондиране, трябва внимателно да бъде преценен, защото може да има златоносна руда, но може и да няма, или тя да не е в количество, което да възвърне инвестицията ни.

Сондирането обикновено се провежда на трудно достъпен терен в гора, което също предполага разходи – трябва да се направи път и площадка, а после да се рекултивира теренът. Всичко това предполага различни процедури и разрешителни, които изглеждат дребни на фона на голямото начинание, но са неизбежни стъпки.

Ако решим да започнем сондиране или същинското проучване, целта ни е да разчертаем, тоест, да установим рудното тяло и неговия размер. За провеждане на сондажните дейности има различни методики. Цената на сондажите е на линеен метър и зависи от дълбочината на сондиране. Ако искаме бърз резултат, ще са ни необходими поне 3-4 сонди, като започваме сондажи на всеки 50 метра – т.нар. мрежа на сондиране 50 на 50. За провеждане на тази дейност ще са ни необходими от 700 хиляди лева до 1 милион за сондиране, вземане на проба от сондажната ядка, обработка на пробата и анализиране. Всички извадени сондажни ядки сме длъжни да съхраняваме в пригодено за целта хранилище.

Резултатите от пробите нанасяме на закупения от нас картен материал и ги обработваме, за да преценим дали сме загубили вложените дотук 1,5 милиона лева, каквато реалност съществува, или е необходима следваща инвестиция.

Ако резултатите са положителни, започваме да очертаваме някакво рудно тяло и да пристъпваме към следващо сондиране на всеки 25 метра – т.е. мрежа на сондиране 25 на 25, като може да се наложи да увеличим и дълбочината. За провеждане на тази дейност ще са ни необходими още около 1,5 милиона лева за сондиране, вземане на проба от сондажната ядка, обработка на пробата и анализиране. Отново всички извадени сондажни ядки сме длъжни да съхраняваме в пригодено за целта хранилище.

Ако дотук сме работили със собствен капитал, можем да спрем с провеждането на сондажи, но ако сме ползвали други форми на финансиране, т.е  заемен капитал, предоставен от банки или от инвестиционни фондове, следва да им предоставим набраната от нас информация, защото те могат да имат още изисквания за потвърждаване на резултатите, тъй като също поемат част от риска. На Ада тепе, например, банките са поставили условие да се дупчи наново, за да се потвърдят резултатите от вече направените сондажи.

Големият разход в процеса на проучване е именно сондирането, което в нашия случай оценяваме (грубо) на около 3 млн. лв. Това е етапът, след който вече знаем има ли находище, каква е големината му, какво количество злато бихме могли да добием, но все още не знаем как ще го добиваме и как ще преработваме рудата. От технологията на добив и преработка зависи какъв процент от откритото от нас злато може да превърнем в продаваем продукт – концентрат, сплав или метал.

Final_part1_RGB (1)

Получаване на права за добив – Концесия

След прекратяване на проучванията навлизаме в блатото на административните процедури. Независимо от това дали проучванията са с положителен, или отрицателен резултат, т.е. дали сме открили, или не златоносна руда, следва да изготвим и да внесем доклад за проведените проучвания в ресорното министерство, с което сме сключили договора за търсене и проучване на площта. От приемането на този доклад, при положителен за нас резултат, зависи ще имаме ли т.н. геоложко откритие, което ни дава възможност за последващи действия. Разглеждането на доклада отнема от 6 месеца до една година, в зависимост от графика за заседания на съответната експертна комисия.


Най-после сме получили хартийката
, наречена геоложкото откритие, която ни дава право да поискаме концесия за добив, но преди това трябва да направим следващата стъпка, наречена търговско откритие. За да го получим, законът изисква положително решение по ОВОС – оценка въздействието на околната среда.

Преди изготвяне на доклада по ОВОС, трябва да сме наясно за технологията на добив и технологията за преработка на рудата, т.е. как ще я добиваме, как и къде ще я преработваме, за да извадим златото от нея и къде ще депонираме – т.е. съхраняваме отпадъка – непотребната ни скална маса, от която сме отделили златото.

За да отговорим на тези въпроси, възлагаме разработване на проект за добиване на рудата, който ще ни струва от 150 до 250 хиляди лева. Трябва да започнем и технологични изпитания за технологията на преработка, т.е. след като извадим рудата от земята, как да отделим златото от скалната маса. Този проект е доста по-скъп, защото се правят много опити и анализи и може да достигне до половин милион лева. Когато вече имаме готовата технология и за добив и за преработка, следва възлагане на проект за строителство, както на рудник, така и на преработвателна фабрика в т.ч. и депо за съхранение на отпадъчната скална маса –  хвостохранилище. Тези проекти ще ни струват от 100 до 150  хиляди лева. Изготвянето на проектите в най–добрия случай може да стане за около шест месеца.

Самият ОВОС не е толкова скъп – в рамките на 20-40 хил. лв., като изработването му би следвало да отнеме от 6 месеца до 1 година. Административно и политически обаче този процес отнема много години. Примери в това отношение има много. В Горубсо (Кърджали) отне 6 години, а на Ада тепе поне 7-8 години. Политическият риск при издаването на ОВОС е изключително голям, като той се наблюдава в цял свят – разбира се, в страни с по-слаби институции и по-високи възприятия за корупция, този риск е далеч по-голям.

В най-добрия случай вече са минали почти пет години от първоначалната ни инвестиция. Пет години, в които само даваме, а нищо не получаваме. Най-после имаме и положително решение по ОВОС и подаваме в ресорното министерство заявление за търговско откритие. Тук също е необходимо голямо чакане. Търговското откритие на „Горубсо – Кърджали” АД, за находище „Седефче”, е издадено близо две години след внасяне на влязло в сила положително решение по ОВОС.

Минали са от 5 до 7 години и ние вече имаме и хартийката, наречена търговско откритие. В шест месечен срок от издаването му можем да упражним правото си на получаване на концесия за добив, като внесем заявление за получаване на концесия по право в едно с изискуемите документи.

Следва възлагане за изработване на концесионни анализи – технико-икономически и правен. Цената е от 15 – 35 хиляди лева и може да бъдат изготвени за около два месеца. При открит добив е необходимо повече време за изготвяне на правния анализ, защото трябва да бъдат установени всички собственици на земи, които ще засегнем.

Готови сме със заявлението и го внасяме. И започва голямото чакане да се произнесе държавата. Започва едно съгласуване между министерства, едно прехвърляне на документи, едно прехвърляне на отговорности и си минава още една година. Вече станаха 8 -9 години от първата ни инвестиция – злато още нямаме.

 

Строителство и изграждане на рудник и фабрика

С получаването на концесия обаче съвсем не спират административните спънки. Издаването на т. нар. виза за проектиране е изцяло в ръцете на местната власт и тук рискът, свързан със социалното напрежение, е особено видим. По пътя към първия добит грам злато задължително се минава през инвестиции в местната инфраструктура и други проекти на местната общност, които понякога стигат и до няколко милиона лева. Това по принцип е нормално, въпросът обаче е доколко честни и открити ще бъдат взаимоотношенията с местната власт.

Тъй като инвеститорът е силно зависим от местната администрация, това създава предпоставки за всякакви злоупотреби и съответно забавяне или оскъпяване на проекта. Не малко проекти са били временно спрени именно на тази фаза – с получена концесия, но без разрешително от местната власт. На местно ниво се пренася и вече нагорещения обществен дебат, който е просто неизбежен и съпътства всяка една такава инвестиция у нас в годините на прехода.

Успешното преминаване на всички административни процедури означава, че вече можем да започваме работа.

Три са основните ни обекти – рудник, обогатителна фабрика и хвостохранилище.

Рудник

Ако намереното от нас находище позволява добив по открит способ, първоначалната инвестиция е по-малка и е в порядъка на 3 – 5 милиона лева, закупуване на земята от собствениците за изграждане на инфраструктура – пътища, площадки , разкривка – изземване на земната маса, за да разкрием запасите, тежка техника – багери, булдозери, камиони за превозване, а  вероятно и трошачка. Взривяването можем да извършваме с външен изпълнител.

Ако обаче находището не позволява добив по открит способ, инвестицията е доста по- голяма и много зависи от дълбочината на запасите. Започва изграждане на инфраструктурата и минните изработки, по които ще стигнем до запасите, за да ги добиваме. Един линеен метър хоризонтална изработка – галерия струва не по-малко от 1500 – 2000 лева, а един линеен метър вертикална изработка – комини струва не по-малко от 700 – 1000 лева. Разбира се, цените са в пряка зависимост от терена, като това са минималните.

Общата инвестиция за изграждане на инфраструктура, минни изработки, машини и съоръжения ще бъде не по – малка от 10 – 15 милиона лева. Ако дълбочината на запасите налагат изграждане на шахта, инвестицията се увеличава с още минимум 5 милиона.

Времето за изграждане на рудника е от 6 месеца – при открит способ, до две години – за подземен.

Или годините вече са станали 11 от първоначалната инвестиция.

Фабрика

Тук се започва с определяне на терен за строителство, закупуването му и  изграждане на инфраструктура. Колкото по – близо е теренът до находището, толкова по-ниски ще са  разходите за транспорт на рудата. Следва строителство на сгради, закупуване и монтаж на машини и съоръжения. Каквато и технология да сме избрали за преработка на рудата ще са ни необходими трошачки, мелници, транспортни ленти.

Общата минимална инвестиция за изграждане на преработвателни мощности е над 15 милиона лева.

Хвостохранилище

И тук се започва с определяне на терен за строителство, закупуването му и  изграждане на инфраструктура. Колкото по – близо е теренът до фабриканта, толкова по-ниски ще са разходите за транспорт на отпадъка. За да се определи теренът обаче отново са необходими детайлни геоложки проучвания, за да се определи стабилността на пластовете и хидрогеологията.
Изграждането на хвостохранилище е много отговорна и също скъпа инвестиция.

Final_part2_RGB
Въвеждане в експлоатация

Годините от първоначалната инвестиция вече са станали 14 – 15. Похарчили сме вече над 50 милиона и все още нямаме продукт.

Тук следва да отбележим, че изброените по-горе инвестиции, в порядъка на 50 милиона лева, са минимални и не зависят от количеството открито от нас злато. Тоест и един тон да сме открили, това е минималното, което ще вложим, ако решим да го добием.

Текущите ни разходи по добиването и преработката на златото, за да получим продукта, който ще продаваме – концентрат или кюлче са:

  • Разходите, вътре в рудника  за добив, ще ни бъдат в рамките на 5 – 15 лева при открит способ и 25-50 лева на тон – при подземен;
  • Транспортирането от рудника до фабриката е в зависимост от разстоянието и ще ни струва около 0,2 лева на тон километър или за превозването на 1 тон на 10 километра ще платим два лева;
  • Разходите по преработка на рудата, в т.ч. и транспорт на отпадъка, са между 15– 25 лева на тон.

Общата сметка показва, че разходите за обработването на 1 тон руда са около 40 долара на тон  Отчетите на мината в Челопеч за 2013 г. показват, че там разходите са малко над 36 долара на тон руда, като това е без концесионната такса и с вероятно по-ефективни процеси от предполагаемите в нашия рудник. Текущ разход от 40 долара на тон руда означава, че при днешните цени на златото ти трябват поне 2 грама чисто злато на тон, за да оцелееш финансово. За да бъдеш на печалба и да си покриеш инвестицията, вече ти трябват поне 3-4 грама чисто злато на тон. В тези рамки някъде са и рудниците в България.


Заключение

Ако съпоставим пътя на златото с този на съвременните пари, няма как бързо да не разберем колко крехка е съвременната финансова система. В единия случай имаме група хора, които просто решават, че трябва да има повече пари и те са факт след няколко електронни операции – няма нужда дори от печатна машина. В другия имаме изключително рисково начинание, което в родните условия отнема над 10 години и струва над 50 млн. лв. още далеч преди да се добие първия грам злато.

 

 

Статията е написана след провеждането на пространствени интервюта с експерти в областта на добива на злато. Използваният пример е хипотетичен, но описаната история кореспондира с опита у нас от последните 10-20 години.

Tavex

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2099.49 BGN/1Oz + 0.76 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.6775 BGN/1Oz + 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Vidimo Vidimi
23.12.2015, 19:58

Е тия ни взеха за големи балъци

Христо
19.10.2015, 16:22

Благодаря за подробната информация! Тъкмо търсих повече детайли през какви етапи преминават инвеститорите в подобни мини, Оказва се наистина, че това е доста дълъг процес, който погълва много време и пари. А дори няма гаранции след като започне добивът, че той ще съвпада с това, което са показали проучванията. Продължавайте да ни радвате с подобни качествени статии.

Tavex Gold&Exchange
19.10.2015, 16:25

И ние Ви благодарим за коментара. Със сигурност ще продължим. Поздрави.

Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2099.49 BGN/1Oz + 0.76 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.6775 BGN/1Oz + 0.02 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Колко злато има в една космическа совалка ? Инфографика

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

Няколко начина да пестим пари докато пътуваме. Част 1- самолетни билети

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Препоръчани

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Няколко начина да спестим пари докато пътуваме. Част 2 – настаняване

В Аризона златото и среброто отново са пари

Как да започнем да спестяваме в 7 стъпки ?

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Искате ли да получавате най-интересното от
Tavex на пощата си?

Станете автор
0 ПРОДУКТ