Пътят на златото

Споделете тази статия

Пътят на златото

Златото неслучайно служи като пари от хилядолетия – то е актив, който не може да бъде създаван произволно, за разлика от фиатните пари, печатани от централните банки. Нещо повече, добиването даже на грам от метала е изключително скъпо начинание. Тук ще разгледаме с какви инвестиции, усилия и времеви срокове е свързан златодобивът в България

 

Една от основните предпоставки за избора на златото за пари е фактът, че никой не може да създава благородния метал от нищото и да увеличи рязко неговото количеството, респективно паричното предлагане. Необходими са огромни усилия и инвестиции за добиването даже на един грам злато.

За разлика от него, от съвременните фиатни пари могат да се емитират неограничени количества с натискането само на едно копче – даже не е нужно да се печатат физически банкноти. Това превръща централните банкери в съвременните финансови алхимици.

Но ако хората изгубят доверие в създаваните от тях фиатни пари, валутите ще се сринат до естествената си стойност – нула. На обратния полюс е златото, чиято покупателната способност расте във всяка криза. Неслучайно романтичните представи за метала от времената на Калифорнийската златна треска съществуват и до днес.

Но в реалността за добива даже на един грам злато са необходими над десет години чакане, административни процедури и инвестиции за стотици милиони лева. Тук ще видим точно колко труден процес е това.

Златодобивът в България

У нас злато се добива от следните находища и компании:

  • „Челопеч” и „Хан Крум“ (рудник „Ада тепе“) – „Дънди прешъс металс“;
  • „Чала” – „Горубсо-Кърджали“;
  • „Елаците” – „Елаците-Мед“;
  • „Асарел” – „Асарел-Медет“.

С работещи шест рудника, от които средно годишно се добиваше около 9 тона злато преди стартирането на дейността на „Ада тепе“ през 2019 г., България се подрежда на трета позиция сред златодобивните държави в Европа. Всъщност само за десетилетие количеството извлечен метал нараства над два пъти. Но страната може още да расте, защото секторът продължава да привлича инвеститори.

Графика: Добив на злато в България

Източник: Министерство на енергетиката

Очаква се скоро да започне работата в „Милин камък“ („Асарел-Медет“). За находище „Седефче” (Горубсо-Кърджали) е дадена концесия от 2017 г., но добивът не е стартирал. Компанията „Прохорово майнинг“ има 35-годишна концесия за добив на злато и мед от находище „Прохорово“, но той също не е започнал.

Няколко компании са на още по-ранен етап по пътя към добива, например „Горубсо – Кърджали“ има инвестиционен интерес към находищата „Китница“, „Момчил“ и „Надежда“.

До момента две концесии са прекратени заради социален натиск. Първата от тях беше за добив в Трън, където инвеститорът щеше да вложи 100 млн. лв., а втората – за проучване в планина Средна гора, недалеч от Павел баня.

Да влезем в обувките на инвеститор и да видим как изглеждат всички стъпки на процеса от самото начало.

Откриване на находище и златна руда

В добива се влагат милиони левове за проучване, машини и строителство, въпреки че първият грам злато се изкопава между 10 и 15 години по-късно. През този период рисковете за вложенията са не само геоложки, технически и търговски, но и политически, и социални.

Началната стъпка към добива е проучването на терен, като първо трябва да си набележим такъв. За избор на локация, частична информация може да се получи от Националния регистър на запасите, а тя се заплаща на получена страница данни.

Националният регистър на запасите съхранява всички документи за проведени проучвания. Информацията от преди 1989 г. обаче е частична и понякога подвеждаща, защото по линията на тогавашния Съвет за икономическа взаимопомощ на България ѝ е било забранено да проучва и добива злато. Ако геолозите през социализма са се натъквали някъде на златоносни руди, проучванията са спирани.

На база на получената от регистъра информация, трябва да се наемат геолози, които да обходят и огледат терена за външни белези, показващи възможното наличие на злато. След огледа, който е единственото ни позволено засега действие, се определят границите на площта, в която ще търсим руда.

Следва проверка в дирекция „Концесии“ в Министерство на енергетиката дали набелязаният парцел е свободен; ако той е такъв, трябва да подадем заявление по образец за намерението си за проучване.

Заявлението за проучване обаче се публикува. Това означава, че независимо как сме открили конкретния терен, всички евентуални конкуренти научават за него. Ако в едномесечен срок от публикуването те също подадат заявление, ще се състезаваме с тях в конкурс. Това е риск, но засега инвестицията ни не е голяма.

Да приемем, че сме получили разрешение за проучване на площ от 10 кв. км. За да започнем геолого-проучвателни дейности, първо ще са ни необходими екип от поне десет души, включително геолози и задължително поне един маркшайдер, високо проходим автомобил, картен материал и специализиран софтуер. Геолози с опит в дейностите по търсене и проучване ще намерим трудно, защото голяма част от тях работят за големи чуждестранни компании в чужбина.

Следва детайлно обхождане на терена и вземане на повърхностни проби, чиито брой за нашия парцел е до около 200. Общо за провеждането на изкопните дейности, подготовката и анализирането на пробите ще са ни необходими около 100 хил. лв. Задължени сме да пазим дубликати от всички проби, така че ни трябва и помещение за съхраняването им.

Първоначалното проучване отговоря на въпроса има ли злато и да започнем ли сондажи, а пробите са ориентир, но не винаги резултатът се потвърждава в дълбочина. Трябва внимателно да се прецени дали да се инвестират милиони за сондажи, тъй като може да няма руда или тя да е твърде малко.

Сондирането обикновено се провежда в гори, което също поражда разходи – трябва да се направи път и площадка, а после да се рекултивира теренът. За това ни трябват множество процедури и разрешителни, които изглеждат дребни на фона на голямото начинание, но са неизбежни.

Целта на сондажите или на същинското проучване е да установим рудното тяло и неговия размер. Цената им е на линеен метър и зависи от дълбочината на пробите. Ако искаме бърз резултат, ще са ни необходими поне четири сонди, копаещи в мрежа 50х50 метра. Тази дейност струва до около 1 млн. лв. за самото сондиране, вземането на проба, обработката и анализирането ѝ. Сондажните ядки трябва да съхраняваме в хранилище.

Резултатите от пробите нанасяме на закупения от нас картен материал и ги обработваме, за да преценим дали сме загубили вложените дотук 1,5 млн. лева, което е реален риск.

Ако данните са положителни, започваме да очертаваме рудно тяло и пристъпваме към сондиране на всеки 25 метра, като може да се наложи да увеличим и дълбочината. Тази дейност ще ни струва още около 1,5 млн. лв.

Ако дейностите са финансирани с банков кредит или от инвестиционни фондове, следва да им предоставим набраната от нас информация, защото те могат да изискат потвърждаване на резултатите, тъй като поемат част от риска. Такъв е случаят на рудника „Ада тепе“ (находището „Хан Крум“), където банките са поискали нови сондажи, за да се потвърдят резултатите.

Най-големият разход при проучването е именно сондирането, което в нашия случай струва около 3 млн. лв. След него знаем има ли находище, каква е големината му и колко злато можем да добием. Все още не е ясно как точно ще го добиваме и как ще преработваме рудата. От технологията на добива и преработката зависи какъв дял от рудата ще стане продаваем продукт – концентрат, сплав или метал.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

107 лв.Продайте: 98 лв.

Получаване на права за добив – концесия

След проучванията, навлизаме в блатото на административните процедури. Независимо от техния резултат, трябва да изготвим и внесем доклад за тестовете ни в ресорното министерство. Разглеждането на документа от комисия там отнема до една година, а от приемането на доклада зависи дали имаме геоложко откритие, което дава възможност за последващи действия.

Приемаме, че сме получили хартийката, наречена геоложкото откритие, с която можем да кандидатстваме за концесия за добив. Но преди това трябва да получим и търговско откритие, за което се изисква оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Преди изготвяне на доклада по ОВОС, трябва да сме наясно с технологиите на добив и преработка на рудата – как ще я добиваме, как и къде ще я преработим, за да извадим златото, и къде ще съхраняваме непотребната скална маса.

За да отговорим на тези въпроси, възлагаме разработване на проект за добиване на рудата, който ще ни струва до 250 хил. лв. След това се определя технологията за преработка или как точно ще се отделя златото от скалната маса, което може да струва още 500 хил. лв.

Когато имаме технологията, започваме проект за изграждане на рудник, преработвателна фабрика и депо за съхранение на отпадъчната скална маса (хвостохранилище), което ще струва до 150  хил. лв. и ще отнеме минимум шест месеца.

Изготвянето на ОВОС не е толкова скъпо – максимум 40 хил. лв. и отнема до една година. Административно и политически обаче процедурата значително по-дълга: в случая на „Горубсо – Кърджали“ тя отне шест години, а на „Ада тепе“ – над осем години. Политическият риск при издаването на ОВОС е изключително голям и съществува по целия свят. Разбира се, в страни с по-слаби институции и по-висока корупция той е огромен.

В най-добрия случай дотук са минали пет години от началото на процеса, през които само даваме, а нищо не получаваме. След положителното решение по ОВОС, подаваме в ресорното министерство заявление за търговско откритие, за което също трябва да чакаме дълго. За находище „Седефче“ „Горубсо – Кърджали” получи документа две години след подаване на заявлението.

Така след седем години и ние разполагаме с търговско откритие, а в шестмесечен срок от издаването му можем да упражним правото си на получаване на концесия за добив, като внесем заявление за това, заедно с останалите изискуемите документи.

Следва възлагане за изработване на концесионни анализи – технико-икономически и правен, струващи до 35 хил. лв., които са готови за около два месеца. При открития добив е необходимо повече време за изготвяне на правния анализ, защото трябва да бъдат установени всички собственици на земи, които ще засегнем.

Самото издаване на концесията за добив отнема още около година чакане, докато ведомствата си прехвърлят документацията и отговорностите. До момента процесът ни е отнел почти девет години и още нямаме злато.

Сблъсъкът с местната власт

Концесия не е последната административна спънка. След нея, местната власт трябва да издаде виза за проектиране, а през този етап социалният риск е огромен. Затова преди да започнем добив на злато, задължително се инвестират милиони в инфраструктурата и други локални проекти.

Тъй като инвеститорът е силно зависим от администрацията, се създават предпоставки за всякакви злоупотреби от нейна страна и забавяне и оскъпяване на дейностите. Много проекти са били временно спрени именно на тази фаза – с получена концесия, но без разрешително от местната власт. На локално ниво се пренася и нагорещеният обществен дебат, съпътстващ всяка подобна инвестиция у нас през Прехода. Все пак успешното преминаване на всички административни процедури означава, че вече можем да започваме работа.

Изграждане на съоръженията

На този етап се създава основната инфраструктура за добива на злато.

Рудник

Ако находището позволява добив по открит способ, първоначалната инвестиция е по-малка – между 3 и 5 млн. лв. В нея се включва закупуване на земята от собствениците за изграждане на инфраструктура (пътища, площадки и разкривка) изземване на земната маса, придобиване на тежка техника и взривяване, извършващо се от външен изпълнител.

Ако находището не позволява добив по открит способ, инвестицията е много по-голяма и зависи от дълбочината на запасите. Започва изграждане на инфраструктурата и минните изработки, по които ще стигнем до самите запаси, като минималната цена за линеен метър хоризонтална изработка (галерия) е 2 хил. лв., а за вертикална изработка (комин) – хиляда лв.

Общата инвестиция за изграждане на инфраструктура, минни изработки, машини и съоръжения ще бъде минимум между 10 и 15 млн. лв. Ако дълбочината на запасите налагат изграждане на шахта, инвестицията се увеличава с още над 5 млн. лв.

Времето за изграждане на рудника е от шест месеца при открит способ, до две години при подземен. Така годините от първоначалната инвестиция вече са 11.

Фабрика и хвостохранилище

Тук се започва с определяне на терен за строителство, закупуването му и  изграждане на инфраструктура. Колкото по-близо е теренът до находището, толкова по-ниски ще са  разходите за транспорт на рудата. Следва строителство на сгради, закупуване и монтаж на машини и съоръжения. Каквато и технология да сме избрали за преработка на рудата, ще са ни необходими трошачки, мелници, транспортни ленти.

Общата минимална инвестиция за изграждане на преработвателни мощности е над 15 млн. лв. Отделно от нея, хвостохранилището също е изключително скъпо.

Въвеждане в експлоатация

Годините от първоначалната инвестиция са 15. Похарчили сме вече над 50 млн. лв. и още нямаме продукт. Това е минималният размер на инвестициите, които обаче не зависят от количеството открито от нас злато.

Реалните вложения обаче са много по-големи. За стартирането на добива от„Ада тепе“, който е първият нов рудник у нас за последните 40 години, бяха инвестирани общо 164 млн. долара.

Освен тях имаме и следните текущи разходи, преди да получим крайния продукт – концентрат или кюлче:

  • Разходите за добив: между 5 и 15 лв. за тон при открит способ и между 25 и 50 лева за тон при подземен;
  • Транспортирането от рудника до фабриката: 0,2 лева на тон километър, т.е. за превозването на 1 тон на 10 километра ще платим 2 лв.;
  • Разходите по преработка на рудата и транспорт на отпадъка: между 15 и 25 лв. на тон.

Общата сметка показва, че разходите за обработването на 1 тон руда са около 40 долара на тон. Отчетът на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ за 2015 г. показва, че разходите за тон са 36,46 долара на тон руда, без концесионната такса.

Текущ разход от 40 долара на тон руда означава, че при днешните цени на златото ни трябват поне 1 грам чисто злато на тон, за да постигнем печалба. Рудниците в България добиват над тази норма, например в „Челопеч“ от над 2 млн. тона руда годишно се добиват почти 115 хил. тройунции злато. От „Седефче“ очакваният среден добив е от 1,55 грама за тон, а в най-богатите участъци – 62,5 грама за тон, според Българската агенция за инвестиции.

Заключение

Ако съпоставим пътя на златото с този на фиатните пари, няма как да не разберем колко крехка е съвременната финансова система. В първия случай са необходими над десетилетие усилия и инвестирането на стотици милиони лева, още преди добивът да е започнал, а във втория – натискането на копче. Затова докато златото представлява истински и стабилни пари, защото то не просто е осезаемо, а е подплатено с действителни вложения, фиатните средства на практика нямат никаква реална стойност.

 

Статията е написана след провеждането на пространствени интервюта с експерти в областта на добива на злато. Използваният пример е хипотетичен, но описаната история кореспондира с опита у нас от последните 10-20 години.

Автор: Даниел Василев

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2979.48 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
40.9156 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани


Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2979.48 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
40.9156 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ