Правителствата искат да подринат растежа с разходи и бюджетни дефицити

Споделете тази статия

Читателят на икономическите новини може да получи световъртеж от астрономическите стойности на публичните разходи и бюджетните дефицити. Последните изключително високи стойности идват от САЩ. Там президентът Байдън се готви да обяви най-големият бюджет в историята на страната от 6 трлн. долара. Прогнозираният дефицит е от над 1 трлн. долара.

За сравнение, даже въпреки извънредните програми през последната фискална година разходите достигнаха 5,8 трлн. долара, а дефицитът 2,3 трлн. долара. Казано иначе, почти половината от разходите се финансираха от дълг.

В Европа публичните разходи също ще продължат да растат. С това и дефицитите отново ще се превърнат в хроничен феномен. Прогнозата показва, че включително и догодина в нито една страна няма да се наблюдава излишък.

Две прогнози за разходи и бюджетни дефицити – Европа и САЩ

В светлината на тези данни прогнозата за растежа е изключително оптимистична. Даже и номинално страните да постигнат тези стойности, те вероятно ще са просто статистическа заблуда. Математически е много лесно да се увеличи размерът на брутния вътрешен продукт. За това е достатъчно да се покачи компонент като правителствените разходи. В реалността обаче стандартът на живот, измерен през доходите и инвестициите, може да стагнира или дори да се понижава. Подобни динамики сме виждали неведнъж в историята, например след Голямата депресия в САЩ.

Таблица 1: Прогнозирани бюджетни дефицити и растеж в някои Европейски страни

Държава Икономически растеж Бюджетен дефицит
2020 2021 2022 2020 2021 2022
Германия -4,9 3,4 4,1 -9,4 -7,6 -4,9
Гърция -8,2 4,1 6 -9,7 -10 -3,2
Испания -10,8 5,9 6,8 -11 -7,6 -5,2
Франция -8,1 5,7 4,2 -9,2 -8,5 -4,7
Италия -8,9 4,2 4,4 -9,5 -11,7 -5,8
Люксембург -1,3 4,5 3,3 -4,1 -0,3 -0,1
Португалия -7,6 3,9 5,1 -5,7 -4,7 -3,4
България -4,2 3,5 4,7 -3,4 -3,2 -1,9
Румъния -3,9 5,1 4,9 -9,2 -8 -7,1
Европейски съюз -6,1 4,2 4,4 -6,9 -7,5 -3,7

Източник: Пролетна икономическа прогноза на Европейската комисия

Разбира се, България не прави изключение, но бюджетните дефицити не са новост у нас. След Голямата рецесия от 2008 г. ни отне цели седем години, преди да излезем на маргиналния излишък от 0,2% от БВП. Румъния пък ще е страната с най-бавно възстановяване на разходите, като тя ще остане далеч извън маахстрихските критерии и догодина.

В САЩ прогнозираните дефицити в бъдеще са още по-зрелищни. Прогнозата на Центъра за бюджет към Конгреса показва поредната астрономическа цифра: до 2031 г. новосъздаденият дефицит ще е в размер на 12 трилиона долара.

Таблица 2: Прогнозирани дефицити в САЩ

Показател 2020 2021 2031 2022-2031

 

Приходи (трлн. долара) 3,4 3,5 5,7 48,9
Разходи (трлн. долара) 6,5 5,7 7,6 61,2
Дефицит (трлн. долара) -3,1 -2,2 -1,8 -12,2
Дефицит (% от БВП) -14,9 -10,3 -5,7 -4,4
Дълг, притежаван от публиката (към края на годината, трлн. долара) 21 22,4 35,3
Средногодишен лихвен процент по дълга 1,6 1,4 2,4 1,6

Източник: Център за бюджет към Конгреса

Тук има лоша, по-лоша и най-лоша новини. Лошата е, че това означава почти удвояване на националния дълг само за десетилетие. Той в момента възлиза на 28,3 трлн. долара. По-лошата е, че този растеж ще се случи според базовия сценарий. Казано иначе, даже и самите управляващи не изключват значително по-голямото увеличение на дълга.

Най-лошата е, че лихвата по обслужването му средно към 2031 г. се очаква да бъде 2,4%. Казано иначе, при прогнозирано ниво на задлъжнялост от 35,5 млрд. долара според оценките на Конгреса, след десетилетие страната ще плаща по 1 млрд. долара годишно, само за да обслужва дълга си. Това са над 30% от средствата, събрани от данъци през 2020 г.

Разходите и дефицитите не водят до растеж

Пълен мит е, че увеличените правителствени разходи са правилния ход за излизане от криза или постигане на икономически растеж. Ако беше така, Голямата депресия нямаше да се проточи до 1945 г., а Забравената рецесия от 1920 г. нямаше да се нарича така. Тя е „забравена“, защото е една от малкото кризи, при които властите не правят нищо. Страни като Либия, Науру, Тувалу и Кирибати, където властите харчат съответно 165, 134, 124 и 108% от БВП, щяха да са икономически рай.

Не е нужно да гледаме към третия свят. Въпреки постоянно увеличаващите се правителствени разходи и дефицити, развитият свят също не се представяше феноменално от Голямата рецесия досега.

Графика 1: Бюджетни дефицити (% от БВП)…

…и икономически растеж (% на годишна основа) на някои страни

Източник: Федерален резерв, Евростат, Международен валутен фонд

Напротив, ежегодно правителствените разходи поставяха рекорди в разглежданите страни, а особено Европа беше с маргинален растеж през 2019 г. – преди коронакризата. Всъщност двигателят на съюза – Германия, едва не изпадна в рецесия още тогава.

Проблемите с разходите и бюджетните дефицити

Хроничното задлъжняване чрез трупането на дефицити обаче води до много негативни ефекти. Зрелищна демонстрация на това беше имплозията на дълговите пазари през 2008 г. Лошата новина днес е, че днес светът е много по-задлъжнял. Тази задлъжнялост се увеличи още по-скоростно в хода на коронакризата.

Правителствените разходи и дефицити заслужават отделна книга. Същото важи и за погрешната идея, върху която стъпват – т.нар. паричен мултипликатор. Това е допускането, че 1 лв., долар или евро, взети назаем и разходвани от държавата, могат да създадат положителни ефекти за повече от 1 долар в икономиката. Тук ще разгледаме само някои от техните негативни ефекти върху икономиката.

Елиминиране на реформите

Политиките на централните банки днес елиминират дисциплината. Тъй като институции като ЕЦБ и Федералния резерв монетизират дълга (т.е. печатат нови пари, с които купуват правителствени облигации), управляващите нямат никакъв стимул да спрат да разходите. Силно вредната последица от това се видя в периода на между Голямата рецесия и коронакризата. През него идеята за реформи беше заличена и вместо тях изпитахме увеличаване на размера и функциите на управляващите във всички направления.

Пример за това е самият Европейски съюз. Вместо администрацията да се свие до основните функции, с които блокът е създаден: свободно движение на хора, стоки и капитали, днес той регулира все повече аспекти от живота. За целта, в него работят почти 50 хил. души на трудов договор, без да броим легионите подизпълнители. Разходите за тях са цели 6% от всички плащания от бюджета или над 11 млрд. евро за миналата година. Това е почти половината сума от бюджета на България за същата година.

Заради изкуствено понижената лихва, която е в негативна територия в Европа (включително и за България) и реално в САЩ, в момента всъщност политиците имат стимул да увеличават харчовете. Логиката е следната: добре е да теглиш кредити при отрицателна лихва, защото с тях можеш да рефинансираш старите задължения. Така обаче общата задлъжнялост се покачва.

В резултат на това, още преди пандемията и новите разходи за рефинансиране на страните от ОИСР възлизаха на 12 трлн. долара. Към 2019 г. развитите икономики плащаха 2% от съвкупния си брутен вътрешен продукт само за обслужване на лихвите.

Увеличаване на данъците

Има няколко проблема с бюджетните дефицити. На първо място, те увеличават задлъжнялостта, която сама по себе си забавя растежа. Въпреки печатането на пари от банките, щедрите разходи обикновено изискват увеличаване на данъците, които нанасят още един удар върху икономиката, инвестициите и равнището на разполагаемия доход.

Освен най-големия бюджет, администрацията на Байдън готви именно и придружаващо го увеличаване на данъците. Такова вече получиха във Великобритания, също най-голямото в историята.

Това не е добра новина за икономиката. Високите данъци обезкуражават спестяванията, инвестициите, иновациите и понижават средствата, оставащи за данъкоплатците.

„Колкото повече държавата планира, толкова по-малко може да планира отделният индивид“

От Голямата рецесия насам Европа и светът като цяло се отдалечиха от принципите на свободните пазари. Това е особено вярно от началото на пандемията, когато политиците не просто увеличиха драстично разходите и дефицитите, но и въведоха безпрецедентни регулации в много сфери на стопанствата. Проблемът е, че колкото повече държавата планира, толкова по-малко може да планира отделният индивид. Колкото по-далеч е от пазарните принципи, толкова по-нисък е стандартът на живот.

Люксембург е една от най-свободните икономики в Европейския съюз, според „Индекса на икономическата свобода“ на Heritage Foundation. Затова, въпреки че има сходни данъци с останалите в Централна и Източна Европа, даже „бедните“ жители на страната имат по-висок разполагаем доход от средната класа в другите държави.

Графика: Медианен разполагаем доход на домакинствата

Източник: Евростат, Pew Research Center, Heritage Foundation, собствени изчисления

Ако видим таблицата по-горе, именно Люксембург ще има едно от най-бързите възстановявания и най-малък бюджетен дефицит.

Освобождаването на пазарите и понижаването на данъците много страни в Европа направиха икономически чудеса след Втората световна война. Днес Старият континент загърбва доброто си историческо наследство и се насочва по обратния път.

Подриване на покупателната способност

За да се осигурят средства за програмите на властите, централните банки инфлират фиатните пари с безпрецедентен темп. Тази инфлация води обезценява валутите. Така реалната покупателна способност на парите в джоба ни се изпарява ежедневно. За две десетилетия сривът на парите по целия свят, включително в България, Румъния, Европа като цяло и САЩ, възлиза на стойности във високите двуцифрени проценти.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

106 лв.Продайте: 97 лв.

Докато е трудно да спрем управляващите да трупат бюджетни дефицити и дългове за наша сметка, можем да се опазим от ерозията на стандарта си на живот. Както сме дискутирали неведнъж, най-добрият спасител на покупателната способност при кризи е златото.

Дестабилизация и създаване на дългова наркомания

През 2008 г. съотношението дълг към БВП на света беше 280%. През април 2021 г. то вече е 368%. Тогава икономиките се доказаха като фундаментално нестабилни, особено точно в най-задлъжнелите страни. Днес те стават все по-крехки с всеки следващ ден. По думите на Насим Талеб:

Дългът и левъриджът водят до чупливост. Те оставят по-малко място за грешки, тъй като икономическата система изгубва способността си да издържа екстремни промени в цените на активите и стоките.

Стойност, за която Талеб не говори пряко, е лихвеният процент. Той е постиснат на исторически рекордно ниски стойности днес, затова и страните са пристрастени към харченето. Щедрите дефицити обаче ще доведат до унищожаване на икономиката, ако лихвата по дълга нарасне даже и само с 1 процентен пункт. Тогава разходите по обслужването му ще се изстрелят с трилиони долари ще видим много по-голяма дългова криза, отколкото в миналото.

Увеличаването на разходите по обслужването на дълговете, натрупани през последните 13 години, не е някаква утопия. Питайте гърците по въпроса.

Заключение

Грешките от Голямата рецесия днес отново се повтарят. Разликата е, че са по-големи от всякога. Ако преди тринадесет години преминахме през дългова криза, днес задлъжнялостта – както публичната, така и частната, е на астрономически равнища.

Политиците в развития свят са забравили спомена за Голямата рецесия. Зад увеличаващите се разходи стоят обещанията за Нирвана. В САЩ те са свързани с идеята за „зелена“ икономика и подобряване на инфраструктурата. Част от тези мантри се чуват и в Европа. Хубавите думи не бива да залъгват никого. Цялата икономическа история показва, че изстрелването на правителствените разходи, бюджетни дефицити и дълг води не към Нирвана. Те водят към Венецуела днес или Япония от 1946 г., когато правителствените облигации възлизат на 200% от БВП и цялата банкова система се срива.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2943.70 BGN/1Oz + 0.27 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
43.3112 BGN/1Oz - 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани


Коментари

Щатският долар се обезценява най-бързо от лятото на 2008 г. - Tavex
11.06.2021, 11:10

[…] е: ако правителството на САЩ продължава да увеличава разходите и бюджетните дефицити, което вероятно ще се случи, предвид плана на […]

Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2943.70 BGN/1Oz + 0.27 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
43.3112 BGN/1Oz - 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ