Виетнам – историята на Диана Маринова

Споделете тази статия

Февруари месец се завърнах от Виетнам и Камбоджа, когато там се провежда най-важният празник за Азия –Лунарната Нова година (или Лунна, ако така ви харесва повече). Пътешествие в Азия, по това време на годината, минава под знака на първата пролет и Лунарната Нова година. Шум от клаксони, цветове и букети от разцъфнали клонки на праскова.  Забавно, пъстро, зареждащо и по драконовски стабилно – така се усеща Виетнам сега.

Обикновено пътувам с Катарските авиолинии, а нужната ми валута винаги обменям в Тавекс. Няма друг, който да доставя до адрес и винаги да има наличност освен тях. Разумно е да обменим валута още в България, това ни спестява време и притеснение от възможноста да попаднем на некоректна обменна фирма. В тези държави никои не е чувал за български лев, а щатските долари обикновенно са с много неизгоден курс. Имайте предвид също, че валутата им е в милиони.

Виетнамски донг
Купуваме: 0.0000740
Продаваме: 0.0000860
BGN   

За десетдневен престой с почти всичкo предплатено в туристическия пакет са ни необходими 400-500 лева в местна валута – за любима бира Сайгон или някой сувенир. Дребните бакшиши може да даваме на сервитьори и пиколо – не са задължителни, но ги приемат с радост.

Лунарната нова година във Виетнам и Камбоджа

Навсякъде се вижда трескаво приготовление за празника – символите са почти като у нас – вместо елхи – цъфнали праскови, отглеждан специално за случая сорт – в розово, бяло и жълто. Клонки или цели малки дръвчета. Обсипани с плодове мини мандаринови дръвчета или дръвчета помело. Навсякъде хвърчат моторчета с тези дръвчета, обикновено прегърнати от седящата отзад жена. Тези, с колите, ги привързват някакси на тавана на автомобила. Дръвчета и цъфнали клонки – във всяка ръка, във всяка кола, на всеки мотор, витрина, ъгъл, на всяка крачка. Пъстра и шумна емоция е пазарът за цветя в този предновогодишен ден.

Тъй като, все пак сме във Виетнам, за да видим и повече – правим и една обиколка в Храма на литературата. Алеите в парка  са с екскорт от мраморни плочи, по-малки или по-големи, съдържащи имената на учениците завършили в съответната година. Защо са с различен размер – това е един древен университет,основан 1070г., подготвящ кадри за висше управление в двора на императора. Изпитът се прави на всеки випуск, на 4 години – лично от императора под ръководсто на мандарин. Явно, че в древен Виетнам са съзнавали колко важно е за правилното и стабилно развитие на страната добре подготвените висши служители. Изпитът е бил толкова строг, че понякога са го взимали успешно само няколко ученика (и техните имена са записани на малките мраморни плочи), понякога 10-12 ученика (явно силен випуск, имената, на който са изписани на по-големите своеобразни мраморни дипломи). „Дипломите” са инкрустирани със слънце- символ на императора и два дракона – символ на власт и сила, стоящи върху костенурка – ествествено символ на мъдрост и дълголетие. На това много приятно и до днес любимо на ученици и студенти място, може да се видят и другите свещени символи – феникс – на нежността, еднорог – пратеник от Рая. Но виждаме и нещо, което само по себи си говори за мотивацията за отлични знания и блестящ успех на студентите – дрехите на обикновения ученик и дрехите на мандарина – пост, за който се обучават и към който върви пътя на успеха. Станал веднъж висш служител в управлението, всеки един от тези ученици ще осигури стабилно и богато бъдеще на цялото си семейство. Виетнам– многомилионна държава – от 4 до 12 висши служители на всеки четири години. Отразям факта, без да коментирам.

 

И понеже вече сме наясно за новогошината украса, нека разкажа и за трапезата. Пак има лека препратка към нашата празнична трапеза – сега ще откриете приликите. Задължително на масата трябва да има кокошка или петел, варен ориз, оризов кейк, плодове, чай, сладкиши, ароматни свещи, напитки, снимка на починалите близки, които също, макар и символично са част от семейството споделило тази вечеря. (СНИМКИ 8,9)

В Азия празнуват няколко дни, дори седмица ТЕТ – първата вечер – със семейството, втората – на гости при родителите и посещение в храм, третата – с близки приятели и нататък – волна програма.

В навечерието на празничната нощ посетихме за час и прочутото водно куклено шоу – тези, които разбираха какво се говори в спектакъла се смееха от сърце, ние се смеехме, за да не ни хванат, че не разбираме. Интересно е – посетете го, ако имате свободни часове вечер в Ханой.

И така, неусетно стана време за същинската част – полунощ. Въоръжени с информация за стратегическите точки в центъра, където е най-добрата видимост на зарята, ние се отправихме на там. През деня вече бяхме видяли заредените и охранявани от военни служители места, от където щяха да се изстрелват фойерверките и имахме нагласата, че ще е впечатляващо. Но не, не беше впечатляващо, беше повече от удивително, забавно, интересно и красиво!

Предприемчиви хора има много във Виетнам Например има печеливш бизнес, за който трябва да са налице следните необходими обстоятелства: Лунарна Нова Година, място, където смея да твърдя -близо милион, а може и повече хора искат да наблюдават зарята (нещо, което ама много си струва да се види), необходимост да поседнеш, защото да стоиш прав няколко часа и да си пазиш място за наблюдение е доста изморително и услужливи търговци, които за 5000 донги (40 стотинки) ти продават стар вестник, на който да седнеш на паважа (цената е като за блондинки, като мен, иначе, ако си местен, за толкова получаваш 3 вестника – достатъчни за цялата компания. Но е весело и готино, помни се цял живот.

Зарята продължи 15 минути, като всяка красива фигура изтреляна в небето беше придружена от шумното възхищение на многохилядната тълпа. Една красива репортерка се опитваше да отрази събитието като умело прескачаше тела, крака, ръце и вестници с умението на акробат, но все пак успя да справи.(снимка 15)  Минути след приключване на залповете хората се разотидоха в абсолютен синхрон – без бутане и инциденти. И ние с тях – пеш до хотела. Вървейки няколко минути до хотела видяхме нещо интересно по улиците – бяха наизлезли хора от къщите си и палеха малки огньове на тротоара, където изгаряха амулетите за късмет от предишната година. Много интересен ритуал, който се опитах да заснема (не много качествено) без да смущавам хората – всеки потънал в своите лични равмосметки и мисли за отминалата година.

А в хотела, до възглавницата, бяха оставени в дантелена торбичка джинджифилови бонбони…

Лунарната нова година се пада на различна дата всяка година, за 2019-та тя беше на 5-ти февруари.

6-ти февруари – първият ден от годината на земния глиган, мисля, че е подобаващо да бъде отбелязан с разходка с джонга в Залива на дракона – едно от новите природни чудеса – за да е красива и силна годината, а също така и в Квартала на богатите – за да е богата. Няма как в Азия да не се поддадеш на символиката.

Ривър сайд – комплекс, в който живеят успешни, богати хора, предимно лекари, политици, архитекти, строителни инженери, а най- евтините къщи започват от 1 млн. долара за 120m². И за да сме в крак с обективната действителност – нека се разходим и през един хорър (поне за мен) от близкото минало – жп линията, минаваща през Ханой. Все още се ползва, поне по 10 пъти на ден, но и туристите се забавляват с фотосесии. На снимки е лесно, ама я живейте на сантиметри от профучаващия влак. Забелязах, че много малки деца бяха респектирани с някой друг шамар от майките си, ако прекрачваха линията.

ТЕТ съвпада и с първия ден от пролетта. Интересно, как времето в този ден рязко се промени – беше топло, изгря приветливо слънце и на небето нямаше нито едно облаче, за разлика от предния облачен ден.

Хюе – древната столица на Виетнам

Сега ще ви разкажа нещо ново, което научих. Само преди 100 години всяко семейство тук е имало по 20 деца – мъжете воюват, жените правели деца, каза нашият гид, но бързо се поправи, че ги отглеждали. Или малко са воювали тези мъже или често са били в отпуска – 20 деца все пак не се правят току така.

Основната религия във Виетнам е Конфуцианството – основава се на по-философско отношение и поглед на нещата. Конфуцианството се придържа към хармонията – човек-природа. Това се вижда и в  прекрасната градина на Забранения град – много растения – цветя, дървета, храсти, езера със златни рибки. В Китай също са будисти, но течението на тяхния Будизъм счита човека за по-висше създание от природата – така в техния Забранен град растенията са много по-малко. Конфуцианството е по-мека и смирена философия/религия, те се считат за по-добри и човечни, мъжът и жената са равни.

Друго интересно нещо научих там – повдигна се завесата за интимния живот на императора.  Естествено, че той си има и императрица – нейните деца са законните наследници – до тук ясно. Има и харем, жените, в който живеят в специална сграда в Забранения град. Много жени – много проблеми – за това има и евнуси, които следят за реда. На какви условия трябва да отговаря жена-кандидат за харема:  да е девствена (проверяват я евнусите. Как – не искам да знам), да има естествено червени устни и добре развити гърди – признак, че ще ражда здрави деца (проверява я кралицата-майка), да е много слаба (така са ги харсвали. Краката им  е трябвало да бъдат много слаби, а това се е постигало като са ги увивали с парче плат, който са пристягали силно), да са много интелигентни, забавлявали са господаря, когато е тъжен, четяйки му стихове и философски трактати. Когато харемът е опожарен от бомбадировките през 1953г. от французите, много от жените загиват, защото не са могли да ходят с атрофиралите си слаби крайници. За французите мога да кажа и още нещо лошо, защото вече се настроих да критикувам – използвали са невероятно красивите дърворезби от двореца, за барбекютата си.

Малко преди да дойдат неканените колонизатори, императорът си е живеел добре. Иска баня – ляга на рогозка и харемът с влажни кърпи го бърше, прави му масажи, пее му и други спа процедури и т.н (да не си помислихте нещо друго). Императорът е и божествена фигура, но е и с естествени нужди, колкото и да не ви се вярва. Сега ще се опитам интелигентно да пресъздам тяхното задоволяване – сяда божеството на гърнето инкрустирано с дракони и не след дълго божественото съдържание, което бива поето от специално отговорен за това служител е отнесено в близката гора и закопано след произнесена молитва. След това бива и посадено дърво в близост. В днешното време тази гора е унищожена. Представям си, ако не беше какво име би следвало да има този горски масив.

Виетнамски донг
Купуваме: 0.0000740
Продаваме: 0.0000860
BGN   

Около двореца, в продължение на отрязък от няколко километра се намира т.нар Парфюмена река, наречена така, не защото в нея са изливали парфюми, а защото по брега цъфтят камфорови и евкалиптови дървета. За няколко долара ще се повозите на лодка – дом , богато изрисувана като дракон. В предната част са наредени малки столчета, където да поседнем. На пода, покрит с балатум веднага е спретната импровизирана сергия със сувенири, а в задната част се вижда и част от обзавеждането – котлон, телевизор, посуда, малък хладилник, рогозки. С канче загребат вода направо от реката и си правят импровизирана баня на борда. Това не пречи децата на семействата лодкари да ходят всеки ден на училище.

На малка масичка са наредени задължителните за Новата година три неща – печени семки от диня – за късмет и пари, джинджифил – за заряд и ентусиазъм, сладки – да е сладък живота на семейството.

Нощен Хюе – романтика, влюбеност, красота, като от декор на Аватар. Вечер изпълнена с мистиката на отиващия си ден, отнесени със залеза тайни и магическите формули на тайствен калиграф.

Нека се отбием в пагодата Тиен Му. Фигури на своеобразни гардове има пред вратите на почти всеки храм – отляво стоящия гледа строго, отдясно – усмихнато. Символизират приканване към честност на пристъпващите прага на храма, да забравят двуличието, да не говорят едно, а да правят друго. Всеки, търсещ закрила и опрощение свише трябва да е смирен, честен.  Няма бедни и богати – пред божественото всички са равни.

В този храм може да видим и колата на високо почитания монах Тик Куанг Дук,  който през 1963г. в знак на протест срещу режима на Нго Динх, пристига с нея  в Сайгон и в характерна медитивна поза лотос се самозапалва. Когато огънят е утихнал, очевидците разказват, че сърцето му все още е туптяло в овъгленото му тяло.

Хайде сега да разгледаме и една от най-новите атракции не само във Виетмам, но и в света – 150-метровия пешеходен мост, държащ се от две огромни ръце – ръцете на Буда – Златния мост в Ба На Хилс. За около два часа път от Дананг се изкачаваме в планината и при съвършено организиран ред, с лифт,всяка една кабинка която е за 10 човека, се придвиждаме нагоре на два етапа – първа спирка – високата 27-метрова статуя на Буда, наистина впечатляваща, огромна, с няколко тераси удобни за панорамни снимки  към планината, граничеща с Лаос или към пищно аранжирания с цветя двор, в който има фигурки на пеперуди-феи или огромни пауни. И отново с лифта – спирка номер 2 – площад от който тръгват лъчовидно  няколко улици в ретро стил. Кабинковият лифт в Ба На Хилс е открит на 29 март 2013 г. и държи световния рекорд за най-дългият такъв с дължина 5 801 метра.

Микс от всичко по малко – рицари, римски войни, богове, фонтани, валс по улиците, цветя, свещени статуя на Буда, кухни от цял свят, гара Любов и отлична организация.  За децата има и богат увеселителен парк.

В този район на Виетнам има и няколко фабрики за производство на мраморни изделия. За процъфтяване на този бизнес, започнал от преди стотина години, важен фактор е Марбъл маунтин, в кариерите на която се добива висококачествен бял и черен мрамор, а ръчно изработените статуетки и фигури се продават в цял Виетнам. От там си закупих оригинален шах, ръчно резбована мраморна дъска и много интересни фигури – уникати. В селището се занимават от столетие и с бране на ароматни билки – особен интерес към специфичния им аромат, съставка на парфюми и козметика имат арабските търговци. Обикновено тези фабрики са фамилна собственост – бизнесът се наследява и усъвършенства от поколения наред.

Виетнамски донг
Купуваме: 0.0000740
Продаваме: 0.0000860
BGN   

Всички сме виждали уникално красиви снимки на нежни виетнамки в типичната носия Ао Дай. Толкова грация има в походката и нежно развените рокли с дълбоки до кръста цепки. Ръчно или фабрично изрисувани или избродирани тези носии, на повече от 3 века, са символ на женственост, грация и романтика. В Северен Виетнам може да видите много повече жени по улиците с Ао Дай, но ще е интересно да научите, че в същност тази носия се налага на север едва през последните десетилетия – след обединението на севера и юга през 1976г. Преди това носията е била типична дреха за жените от юга – като по-богат и по цветно-фриволен район. На север чичо Хо е считал, че е излишен лукс да се харчат пари за такава пищна дреха – платът от коприна е скъпо удоволствие. За това там са се носили семпли дрехи – предимно къса кафява блуза и черен панталон.

Може ли да се влюбиш в нещо, без да го докоснеш, дори и с поглед? Разходете с мен из един от най-красивите градове – Хой Ан, влюбете се (в него) и един ден ви пожелавам да съзерцавате тази феерия от цветове и усмивки, на брега на реката, с купичка сладолед от дуриан и лимонена трева, кафе и фреш от маракуя.

Обяд в симпатичен сайгонски ресторант с още по-симпатично меню, поднесено по типично артистичен начин: пролетни рулца в светещ ананас-птица, супа от морски дарове – в кокосов орех, сезонни плодове в круша с форма на дракон. И бира Сайгон, разбира се.

За гордостта на виетнамските герои и патриоти – тунелите Ку Чи , е изписано много, всеки може да прочете в Гугъл. Наистина е впечатляващо, респект към патриотизма и силата на виетнамският дух. 25 години копани на ръка в твърда глинеста почва тунели на 3 етажа, започнати през 1948 година, като тунел дълбок 3 метра се е изкопавал (на ръка) за 24 часа от 3-4 човека, а пръстта се хвърляла с панери в реката. Интересни тактики са прилагали войниците на виетконгската армия, като например – носили са еднакви сандали, наречени хошиминки, ходейки в редица в едни и същи стъпки – тактика за объркване на американците за брой на войниците, поръсване около шахтите за проветрение с пипер и силни подправки – за заблуда на кучетата, които са ползвали американците за да откриват входовете на тунелите, своеобразни клапани за затваряне на отсечки от коридорите, в случай, че врагът подпали някой тунел. Хапвали са предимно „касава” (кореноплодно наподобяващо сладък картоф) подправен със счукани орехи, захар и сол. Почерпиха ни и нас с любимата, може би по принуда, храна на виетконгските бойци.

Южняците опредят Севера като по консервативен, вероятно, защото там е и ядрото, от което е започнало разселението на виетнамският народ из днешните територии. Хората в двете до скоро държави имат дори различни предпочитания, към сутришната напитка. Например, на север – предпочитат чай, на юг – кафе с мляко.

Тъй като темата се върти все около Лунарната Нова година, нека спомена, че я посрещат всички виетнамци – будисти, конфуцианци, католици. Пости се 15 дни преди празника – (още една препратка към празниците у нас).

И понеже споменах за пости – монасите в цял Виетнам са вегетарианци, с изключение на един малък клон по делтата на Меконг. Те са всеядни, защото вярват, че и Буда не е бил вегетарианец, че човешката душа се мърси не от храната, а от мислите, от състоянието на душата. Има и още една причина за това – монасите се издържат от милостиня, която събират от хората по делтата на Меконг, а това не са богати хора. В кошницата им за подаяния се изсипва кой каквото има – месо, риба, зеленчуци, ориз, плодове. От този микс те се хранят веднъж на ден.

В Сайгон или Хо Ши Мин (или обратното) ни очакваха приятели от Клуба за Българо-Виетнамска дружба. Една среща, за която се уговаряме от няколко месеца. Този път уговорката беше фиксирана – 11 февруари. „Какво да ви донесем?” попитах аз Тао, главен организатор на срещата „Най-вече вие сте ценни, елате с вашите усмивки, много ще се радвам. И може да донесете малко ракия – да си спомним за младежките ни години в България!”

Тао е бил практикант в Стара Загора, Монтана и Добрич близо 10 години, но говори и пише отличен български. И не само той. Очакваха ни близо 100 приятели, завършили висше образование в България или работили тук, много от тях успешно реализирани, бизнесмени, предприемачи, учители, журналисти. Председателката на клуба, г-жа Хоанг Лан е професор по Космическа физика, също завършила в България.

Разплака ни знаете ли какво – това, което у нас вече е екзотика, изчезнало като емоция, като отношение – топлота, искрена радост, желание всеки един  да се снима с нас (носихме си блузи с народни шевици) желание да играят хора, желание всеки да ни прегърне, да ни докосне. В ресторанта, в който се събрахме,  бяха подготвили специален плакат с надпис на български „Добре дошли, приятели”, прекрасна вечеря, бира, музика. Но най-изумителното беше песента, с която ни посрещнаха, на чист български „Хей балкан ти роден наш”, изпята от край до край и няколкото български песни, които ни изпя дъщеричката на Тао – Нго Ан , облечена в българска носия– дете на 15 години с прекрасен глас (Ан е родена във Виетнам и никога не е била в България) .

За Камбоджа мога много да разказвам, но в този пътепис обещах, че ще говоря само със сърцето. Затова ще се опитам да предам думите на камбоджанския скромен гид с вечно усмихнати очи, казани на изпращане „Благодаря, че дойдохте в Камбоджа, благодаря, че сте наши гости. Благодарение на вас, туристите, шофьорът ще има има с какво да нахрани семейството си, аз също ще има какво да купя за моето семейство. Благодарение на вас ние живеем!”.

Лично аз не искам да сложа край с тези думи….лично аз ще сложа начало на един по-смислен, по-осъзнат и по-красив живот – живот в реалността!

За това начало няма късно или рано – винаги е навреме!

Всички, с които съм споделяла прекрасни и всеки път различни пътешествия знаят, че аз пътувам в страните, които познавам много добре и пътувайки с мен те получават една отлична организация и много изненади, които не са планувани предварително. „Спринг Кеър“ не е туроператор, който организира пътешествия тип „миш-маш“. Пътувам с добре подбрана група и се случва да отказвам на желаещи, тъй-като не ги усещам за „моите хора“. Целта е да се получи отлична хармония и предпоставки за пълноценен тур. Ще се радвам да пътувам с всеки от вас, който има очи и душа да види красотата в многоликите и проявления.

Снимки и текст – Диана Маринова

 

 

 

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2606.74 BGN/1Oz + 0.14 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
30.3668 BGN/1Oz + 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2606.74 BGN/1Oz + 0.14 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
30.3668 BGN/1Oz + 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

„Придобива ли златото БАЛОНОПОДОБНИ характеристики“

10 интересни факти за долара, които не знаете

Пътят на златото 3.0

Валутните войни и скритата цена на евтините пари

Кога парите не са пари?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Препоръчани

Пътят на златото 2.0

Менис Юсри: Не можете да имате достатъчно от това, от което не се нуждаете наистина

Магърдич Халваджиян – Готов ли си за война, защото „няма невъзможни неща“?

Владо Каролев: Не чакам нищо от държавата

Георги Ганев: Нездравите парични режими пречат на възстановяването – Видео

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ