На последната среща на върха на БРИКС през 2024 г. в Казан, Русия, страните членки подписаха Казанската декларация, която в своето съдържание включва и раздел за търговията с благородни метали. След тази декларация Министерството на финансите на Русия също изрази мнение за евентуално създаване на борса за търговия с благородни метали, която да бъде съвместно разработена от страните от БРИКС като противовес на западния контрол над пазара на благородни метали.

В този текст ще разгледаме предложението и подписаната от групата декларация.

Казанската декларация на БРИКС

Казанската декларация беше основната цел на тазгодишната среща на върха на БРИКС, на която страните членки подчертаха 134 точки на съгласие помежду си. Темите обхващаха широк спектър като дипломация, дигитализация, данни, търговия и други.

Казанската декларация също така коментира накратко търговията с благородни метали в точка 91.

Подкрепяме усилията за увеличаване на оборота на благородни метали в рамките на БРИКС въз основа на общи стандарти за качество.

Точка 91 всъщност обхваща повече търговията с диаманти в Африка и само бегло споменава благородните метали в това изречение.

Инфографика 1: Страни членки на БРИКС

Възможна борса за благородни метали на БРИКС

Развивайки по-нататък точката за благородните метали, руското Министерство на финансите излезе с изявление, че ще предложи разработването на механизъм за борса за търговия с метали. „Създаването на механизъм за търговия с метали в рамките на страните от БРИКС ще доведе до формирането на справедлива и равнопоставена конкуренция въз основа на принципите на борсовата търговия,“ се казва в съобщение на министерството, цитирано от руската информационна агенция Ореанда.

„Механизмът ще включва създаването на инструменти за ценови индикатори за метали, стандарти за производство и търговия с кюлчета, акредитация на участниците на пазара, клиринг и одит в рамките на страните от БРИКС,“ добави

руският министър на финансите Антон Силуанов, „а участващите държави ще имат надежден начин за стабилна борсова търговия в рамките на асоциацията.“

Потенциалът

Тази декларация и обявеният възможен механизъм за борса за метали привлякоха вниманието, тъй като хипотетично такава борса би могла да има голямо значение за международния пазар на благородни метали и злато.

Инфографика 2: Страни по производство на злато

Както се вижда от графиката, Китай и Русия са най-големите производители на злато, докато Южна Африка (100 т) и Бразилия (80 т) не са в топ десет, но произвеждат значителни количества на година.

В допълнение към производството, Китай и Индия са най-големите страни по търсене на злато в света. Китай консумира около 980 тона злато на година, а Индия не изостава с около 850 тона. В тези държави златото е традиционна инвестиция, често срещан подарък и задължително присъства при всякакви формални събития като сватби, рождества и други.

Допълнително, централните банки на Русия, Китай и Индия натрупаха големи количества злато през последните 5 години. Русия закупи над 100 тона злато през този период, Китай закупи над 300 тона, а Индия – над 220 тона злато. Всичко това, докато западните държави (по-конкретно G7) запазиха резервите си непроменени от години насам.

По всички параметри тези страни от БРИКС са сериозни играчи на пазара на злато и съвместна борсова платформа или механизъм биха могли да им дадат значително влияние върху цените на златото. Въпреки това, най-значимите финансови и пазарни механизми за злато все още остават на Запад.

Западните пазари и институции за благородни метали

Пазарите за благородни метали, както повечето големи финансови пазари, все още се управляват и намират в западни държави. Най-важните институции в света на златото, които имат голямо влияние върху цената му, са следните:

Лондонският пазар за кюлчета (LBMA): Най-големият пазар за злато в света, който определя стандартите за търговия със злато и сребро. Той също така осигурява прозрачност с Лондонския златен фиксинг – бенчмарк цена, използвана по целия свят.
COMEX (Ню Йорк): Част от групата CME, COMEX е основна борса за фючърси, където се търгуват злато и други благородни метали. Фючърсните договори на COMEX имат значително влияние върху световните цени и бяха причина за много от увеличенията в цените на златото през тази година.
Цюрихският пазар за злато: Значимостта на Швейцария в пречистването и съхранението на злато (особено в Цюрих) я превърнаха в център за търговия със злато, където рафинерите са силно регулирани, за да се гарантира чистота и етично добиване. 3 от 5-те най-големи рафинерии на злато в света се намират в Швейцария (Valcambi, PAMP, Metalor).
Големите банки като JPMorgan Chase, HSBC и UBS участват в търговията с благородни метали, осигурявайки ликвидност и услуги за хеджиране.

Тези институции са най-големите и най-значимите в света на златото и имат голямо влияние върху предлагането, търсенето и цената му. Това е, което БРИКС се стреми да създаде алтернатива на. Но дали това предложение от страна на БРИКС е реалистично?

БРИКС – съюз на празни обещания

Всяка година, когато наближи срещата на върха на БРИКС, медиите по света са в трескаво очакване, следейки всяко тяхно движение и изказване. Всяка година се дават грандиозни обещания, срещата приключва и нищо от тях не се реализира.

БРИКС досега от създаването си през 2009 г. е реализирал само минимални и незначителни проекти, които са повече церемониални, отколкото с реална значимост. Организацията сама по себе си няма структура, така че приравняването ѝ към организация като ЕС или G7 би било грешка. Няма институции на БРИКС, управленски системи или съвместни офиси. Досега цялото сътрудничество на групата се основава само на тези годишни срещи.

Важно е да се подчертае използването на внимателен език в декларациите им. Повтарящи се думи са: подкрепя, приветства, признава, потвърждава и т.н. Това е, защото тези декларации не са обвързващи и са неясен контур на хипотетични цели, които отделните държави членки избират дали ще следват.

Банката на БРИКС

През 2009 г. групата се зае да замени или поне да създаде алтернатива на МВФ и Световната банка. Това не се случи. Създадената през 2014 г. Банка за развитие на БРИКС досега предостави само около 32 милиарда долара кредити. Това е по-малко от една трета от това, което само Световната банка раздава за една година (без да броим МВФ). Освен това банката все още използва долара като основна валута и трябваше да спре инвестициите в Русия, за да избегне санкции за банката.

Освен това проекти като телекомуникационния кабел на БРИКС не са реализирани и изглежда са оставени предимно незавършени.

BRICS Pay

BRICS Pay, който трябваше да бъде алтернатива на платежната система SWIFT, използвана от банките по целия свят, е на нестабилна основа. За да се издигне системата или да бъде конкурент на SWIFT, страните от БРИКС ще трябва да се споразумеят коя валута ще бъде използвана като основа за търговия. Това е мястото, където интересите се сблъскват, тъй като Китай би предпочел това да бъде юанът, нещо, което не е приемливо за най-големия му съперник, друг член на БРИКС – Индия.

Индия открито заяви, че БРИКС не планира създаването на съвместна валута и че Индия няма да подкрепи такова предложение.