Добавете ценово известие

Какво всъщност е БРИКС?

Публикувано от Драго Матович в категория Анализи, Златни вести на 08.09.2023
Цена злато (XAU-BGN)
4344,27 BGN/oz
  
- 53,09 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
51,32 BGN/oz
  
- 1,36 BGN
Съюзът БРИКС отскоро е в центъра на вниманието и медиите следят и отразяват всяка негова стъпка.

Съюзът БРИКС отскоро е в центъра на вниманието и медиите следят и отразяват всяка негова стъпка. Но какви всъщност са дейностите и целите му обикновено не е много ясно. Какво изобщо е БРИКС? Как и защо е основан и каква е целта на тази група от държави? По долу ще разберем. 

Kои държави съставляват БРИКС?

Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка формират междуправителствената организация, известна като БРИКС – една от (номинално) най-мощните икономически структури в света. Главната цел на блока е засилване на търговията и синхронизиране на икономическите отношения между страните членки, както и реформиране на международния икономически ред. Ето данни, илюстриращи мащабите на тази група: 

БРИКС в цифри:  

  • 26,7% от общата площ на Земята
  • 41,5% от световното население (3,25 милиарда души)
  • Общ БВП от около 26 трилиона долара
  • 25% от световната икономическа продукция
  • 4,5 трилиона долара валутни резерви (до 2018 г.)

Източник: Световна банка 

Като цифри БРИКС икономически с лекота задминава ЕС или САЩ, но все още не може да достигне Г 7 по общ БВП.

Създаването на БРИКС 

Иронично терминът БРИК е въведен на Запад от Goldman Sachs през 2001 г. Първоначално е използван за растящите икономики на Бразилия, Русия, Индия и Китай. Преди двадесет години на тези страни се гледаше като на бъдещи суперсили и се очакваше, че до 2050 г. те ще се изравнят с – или дори ще изпреварят – развитите икономики.  

Първата формална среща на БРИК (по това време Южна Африка все още не е член на алианса) е на 16 юни 2009 г. в руския град Екатеринбург. Тогава светът все още се възстановяваше от Голямата рецесия през 2008 г., която нанесе тежък удар на повечето страни, в това число и на развиващите се икономики. Целта ѝ беше засилване на икономическото сътрудничество между страните членки, определяне на начини за подобряване на перспективите пред растежа и реформиране на световната финансова система. Позицията, която БРИК(С) поддържат и до днес, е, че тя е доминирана от западните страни и е в ущърб на развиващите се икономики. 

Още на първата среща на БРИК става въпрос за необходимостта от нова световна резервна валута. Тя трябва да е по-стабилна, предвидима и справедлива от щатския долар, който не е директно набеден за виновник, но това се подразбира. БРИК се споразумяват да местните си валути в търговията помежду си колкото се може повече, за да намалят зависимостта си от долара и да подкрепят покупателната на собствените си фиатни валути.  

Друга тяхна цел е реформа на МВФ и Световната банка. Според БРИК тези институции са несправедливи и „хищнически“ настроени към развиващите се страни. 

Групата БРИК на думи посочва, че иска да се превърне в единен икономически и геополитически блок, който да представлява гласа на развиващите се икономики на международната сцена. Въпреки заявените си намерения, самият БРИКС е твърде нестройна организация, без ясно дефинирани механизми и структури. По-голямата част от нейното сътрудничество се случва на годишните ѝ срещи, на които страните обсъждат и се договарят за определени тенденции и политически планове. Най-формалната форма на сътрудничество се осъществява чрез съвместни проекти, каквито са Новата банка за развитие, BRICS Pay (международна платежна система за страните членки на алианса), BRICS cable и т.н. Ето какви стъпки предприема съюзът за постигането на целите си. 

Развитие на БРИКС 

След първата среща на БРИК, БРИК се развива със следните дейности: 

  • През 2011 г. Китай кани Южна Африка да се присъедини към организацията и така БРИК става БРИКС. Същата година е основан и Форумът на БРИКС 
  • През 2012 г. блокът обяви проекта BRICS Cable – подводен фиброоптичен кабел, който ще свързва страните от групата и останалите държави от глобалния юг. Основната идея е да се намали зависимостта на страните от третия свят от съществуващата телекомуникационната система, която според БРИКС е под контрола на Запада.  
  • През юни 2012 г. организацията предложи да инвестира 75 млрд. долара в МВФ инвестиция при условие, че самите БРИКС получат по-голяма тежест във взимането на решения на фонда. Тъй като планът им се провали, през 2014 г. те създадоха собствена финансова институция – Новата банка за развитие на БРИКС, неформално известна като Банката на БРИКС. Тя трябва да е конкурент на Световната банка и МВФ и на думи трябва да е по-справедлива от тях, като не би поставяла политически или фискални условия за заемите, които отпуска. Това би направило банката по-привлекателна за развиващите се страни, които трудно могат да изпълнят изискванията на МВФ или Световната банка за отпускане на кредитиране.  

Първоначалният капитал за банката е 100 млрд. долара, като всички държави имат равен дял. Нито една от страните не може да увеличи дела си без одобрението на останалите членове. Фокусът на Банката на БРИКС е върху заемите за финансиране на инфраструктурни проекти, проекти за „устойчиво развитие“ и развиване на отношенията с други многостранни организации и банки. От основаването си тя е финансирала 96 начинания на обща стойност 34 млрд. долара. Цифрата може да звучи впечатляващо, но в действителност е само малка част от заемите на Световната банка. За сравнение, само през 2021. г. тя отпусна 98 милиарда долара под формата на кредити, грантове и инвестиции.  

Да не говорим, че Световната банка има 189 членове в сравнение със скромния брой страни членки на Новата банка за развитие, като тук дори не включвам мащабите на МВФ.  

БРИКС днес  

БРИКС продължава да се стреми към първоначалните си цели – задълбочаване на финансовите и търговските взаимоотношения на страните членки, заобикаляне на долара в международните разплащания (дедоларизация) и ограничаване на зависимостта от други международни институции (МВФ, Светската банка, Г 7 и т.н.).  

Идеята на БРИКС е, че мащабните ѝ членки могат взаимно да си осигурят всички необходими ресурси, продукти и услуги.  По този начин те искат да намалят зависимостта си от долара и световната финансова система, ръководена от САЩ. Този стремеж се засили в значителна степен след санкциите над Русия заради войната в Украйна. Държавите и централните банки по света видяха колко бързо могат да бъдат откъснати от международната финансова система и се впуснаха в търсене на алтернативи.  

Прочетете повече по темата:  Проучване: Централните банки връщат своите златни резерви у дома  

Това накара страни като Аржентина, Саудитска Арабия, Етиопия, Египет, Обединените Арабски Емирства и Иран да поискат да се присъединят към групата тази година. Това ще се случи на 1 януари 2024 г. Но осъществимо ли е загърбването на долара? 

Доларът засега доминира финансовия свят 

Доларът продължава да е световната резервна валута. От споразумението от Бретън Уудс през 1944 г., щатският долар е основното средство за международна търговия. Тогава това се случва заради бързия икономически възход на САЩ и големите златни резерви, които крепят американската валута. И въпреки че Америка напусна златния стандарт през 1971 г., доларът продължава да има доминираща позиция в света.  

Според Федералния резерв в периода от 1999 г. до 2019 г. доларът е използван при 96% от всички търговски транзакции в Северна и Южна Америка, 74% в Азия и Пасифика и за 79% в останалата част на света. Само миналата година в долари са извършени 88% от всички международни транзакции в света.  

Дедоларизация в страните членки на БРИКС 

На фона на това, държавите от БРИКС успяха да постигнат определено ниво на дедоларизация, което потвърждават и цифрите през последните няколко години.  

Русия 

Ще започнем с Русия, имайки предвид, че тази страна в момента е санкционирана от Запада и че избягването на долара е водеща политическа цел за нея. Общият дял на транзакциите, извършени в щатски долари и евро във вноса на Русия от януари 2022 г. до май 2023 г., е спаднал от 67,3% на 35,9%. Това е значителен спад, като е важно да се отбележи, че вносът на Русия не се повлия особено от санкциите. През 2021 г. вносът на Русия възлиза на около 260 милиарда долара, а през 2022 г. е около 250 милиарда долара.  

Русия използва и други валути за осъществяване на международните си транзакции – рубла, юан, дирхам (ОАЕ) и египетски паунд. Търговията на Русия, извършвана чрез останалите валути от БРИКС, с изключение на юана, е ограничена, тъй като централната банка на Русия вижда малка полза от тях.  

Китай  

Друг добър пример на дедоларизация е нарастващата значимост на китайския юан, чийто дял в международните транзакции се увеличава от 0,63% до 3,2% в периода от 2013 г. до януари 2022 г., което го изстрелва от тринадесета до четвърта позиция сред валутите в обръщение. Прогнозите са, че тази година делът му ще достигне до 4,5%. През март 2023 г. Китай се договори с ОАЕ за доставка на втечнен природен газ, като сделката беше уредена в юани на Шанхайската борса за петрол и природен газ. Тази сделка представлява повратна точка в международната търговия, тъй като през изминалите 40 години щатският долар е главната валута за търговия с петрол и газ (петродолар).   

През последните 20 години Китай постепенно намалява валутните си резерви в щатски долари: през 2005 г. доларът представляваше 79% от общите валутни резерви на страната, след това спадна до 58% през 2014 г., а днес формира само 25% от тях.  

Китай се надява, че юанът ще стане основната търговска валута за държавите от БРИКС, както и за всички развиващи се страни. С развитието на останалите икономики от БРИКС, а и на страните от третия свят, ще расте и значимостта и ролята на юана.  

Бразилия 

Новоизбраният президент на Бразилия Лула да Силва каза:

Всяка нощ си задавам въпроса защо цялата световна търговия се основава на долара?

Той е един от най-активните застъпници на идеята за създаване на единна валута на БРИКС и дори на обща валута в Южна Америка.  

През май тази година лидерите на всички южноамерикански държави подписаха Бразилския консенсус. Споразумението се стреми да стимулира инвестициите и  търговията и да премахне едностранните търговски мерки между страните от Южна Америка. По-рано тази година Бразилия и Аржентина предложиха да създадат единна валута помежду си. Аржентина се надява, че в сътрудничество с Бразилия ще избегне или смекчи икономическите си проблеми. В момента годишната инфлация в Аржентина е 100%, а доларите във валутния ѝ резерв се изчерпват и тя не може да обслужва заемите си безкрайно, като вносът на продукти също е затруднен. Недостигът на долари в Аржентина се дължи на решението на Аржентинската централна банка да продава валутата, за да поддържа стойността на песото – нещо, в което тя очевидно се проваля зрелищно.  

През март тази година юанът изпревари еврото във валутните резерви на Бразилия и в момента е втората най-значима валута сред тях, въпреки скромния си дял от 5,4%. Това е рязък скок, тъй като до 2018 г. Бразилия нямаше юани.  

Индия 

Индия като цяло e скептична към повечето предложения на БРИКС в тази сфера и сътрудничи предпазливо. Въпреки че вижда ползите от сътрудничеството в съюза, тъй като той ѝ позволява да развива по-бързо икономиката и търговията си и да укрепи валутата си, Китай остава най-големият съперник на Индия в Азия и страната опитва да поддържа добри отношения със западните си партньори. Все пак през миналата година Индия започна преговори с Русия за разплащане на стокообмена в индийски рупии. Преговорите бяха успешни в началото, но в последствие се провалиха, тъй като Русия не видя полза от трупането на рупии. 

Важно е да се отбележи, че, освен посочените примери, всички бъдещи членки на БРИКС също искат да намалят зависимостта си от долара, което може да засили инерцията на постепенната дедоларизация.  

Единна валута на БРИКС? (или просто замаскирани юани) 

Това ни довежда до една от най-честите теми, свързани с БРИКС – създаването на единна валута, с която да се заобиколи хегемонията на щатския долар в международната търговия. До момента са обсъждани три възможни подхода. И трите са спекулации, тъй като нито една от страните членки на БРИКС не говори открито по темата, с изключение на Бразилия. 

Ето какви решения са обсъждани по отношение на единната им валута: 

  • Единна валута на БРИКС 

Президентът на Бразилия Лула да Силва говори на срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург за важността на създаване на единна валута с цел да се избегне доларът в международната търговия. Той посочи еврото като пример, за да покаже, че въвеждането на такава валута е постижима цел. Останалите членки обаче запазиха мълчание по въпроса, а индийското правителство дори заяви, че „няма идея за единна валута на БРИКС. 

  • Използване на китайския юан като основна търговска валута между страните от БРИКС 

Логично, ако страните членки на блока се договорят за използването на една валута за търговия, то това вероятно ще е китайският юан. Китай е втората най-силна икономика в света след САЩ. Нейният БВП е два пъти по-голям общия БВП на всички останали членки на алианса взети заедно. Проблемът тук е от политическо естество, тъй като Индия вижда Китай като най-големия си съперник и отказва да приеме приоритетната роля на юана в международната търговия.  

  • Използване на отделните национални валути за цялата търговия между страните членки на БРИКС 

Засега това е единственият възможен и постижим път за страните от БРИКС. Това е подход, който всички членки подкрепят от самото основаване на съюза. Но и този подход има недостатъци. Наскоро Русия прекрати преговорите си с Индия за уреждане на търговията помежду им в индийски рупии. Русия посочи, че износът на петрол и въглища за Индия ще донесе над 40 млрд. долара в индийски рупии в хазната ѝ. Руската централна банка заяви, че подобно развитие е „нежелателно“. 

Засега цялата информация за единна валута на БРИКС е само спекулация. Отделните страни членки дават противоречиви изявления, като липсват официални или формални рамки дори за обсъждане на въвеждането на обща валута.  

БРИКС като „брак по сметка” 

Както виждаме, до момента страните от БРИКС трудно постигат консенсус по много важни въпроси – от валутата и търговията, до политическите амбиции. Това не е учудващо, тъй като групата функционира като „брак по сметка”. Няма политическо или идеологическо единомислие, което би обединило тези нации, а само определени международни въпроси, по които имат еднакви виждания и интереси.  

Китай и Индия, двете най-големи членки на блока, са сериозни политически съперници. Военните конфликти на границата им не са чужди за тях. Индия също опитва да противодейства на икономическите амбиции на Китай в Азия, като привлече западен капитал, за сметка на Поднебесната империя, представяйки се за демократична и приятелски настроена алтернатива за евтино производство.  

От друга страна, Русия е подложена на санкции и е изключена от глобалните финансови потоци. Парадоксално дори Банката на БРИКС, сред чиито основатели е и Русия, спря всички бъдещи инвестиции в страната. Финансовата институция се опасява да не бъде подложена на санкции, ако инвестира в нея. Освен това само 22% от активите на Банката на БРИКС са в националните валути на страните членки на алианса, въпреки че тя трябваше да е двигател на дедоларизацията. Този пример само показва колко трудно ще е да се заобиколи влиянието на САЩ във финансовата система, дори и в тези страни.  

Прочетете повече по темата: Китай – балонът, който просто няма да се спуска? 

Наред с политическите въпроси, икономиката на голяма част от блока стагнира или се развива с бавни темпове. Дори и Китай, който се превърна във водеща икономическа суперсила, показва признаци на забавяне.   

На фона на проблемите в БРИКС, блокът продължава да се разширява с вече споменатите Саудитска Арабия, Египет, Аржентина, ОАЕ, Иран и Етиопия. 

Те се надяват да намалят зависимостта си от долара чрез търговия, която се осъществява изцяло в националните валути на членките на БРИКС. Щатският долар все повече натежава на развиващите се страни и икономиките им. Сериозният ръст на лихвените проценти в САЩ и силният доларов индекс през изминалата година направиха търговията с долари твърде скъпа за тях, което значително оскъпи дълговете им.  

Заключение 

Преди 14 години БРИКС се впусна да създава нов алтернативен международен икономически ред, който да съперничи на САЩ и Г7. Предвид слабите резултати от създаването му до днес и значителните политически разногласия, малко е вероятно ефективно да се конкурира икономически със Запада през следващите години под формата на единен съюз. В момента той изглежда просто като плашило. 

Но с разширяването на групата и влагането на усилия за разрешаване на структурните ѝ проблеми, може би в бъдеще ще станем свидетели на развитието на действителен нов икономически блок, насочен към глобалния юг и Изтока.  

Препоръчваме Ви да прочетете още