За Каталуния, Кюрдистан и узаконяването на независимостта

На 1 октомври в Каталуния ще се проведе референдум за независимост.  Испанската конституция гарантира цялостта на територията на страната и следователно изключва подобен вид допитване. Въпреки това, местната управа и парламент в Каталуния са решили референдума да бъде проведен. Правитлеството в Мадрид обяви вота за нелегален.

Независимо от формата на управление, държавите и техните правителства в крайна сметка получават легитимност от народа. Затова е неразумно даден регион да бъде насила принуждава да бъде част от държавата, ако мнозинството от хората, живеещи в него, предпочитат да се отделят.

В случая на Каталуния предполагаемо има лек превес на хората, които предпочитат областта да остане част от Испания. Но предвид позицията на властите в Мадрид против референдума голяма част от противниците на независимостта най-вероятно няма да отидат да гласуват. По този начин сепаратистите може да се окажат с мнозинство. Последиците от този избор ще са кошмарни както за Испания, така и за Европейския съюз, които ще откажат да признаят независимостта на Каталуния, след като населението в областта гласува за нея.

По-добре някои части на страната да се отделят, отколкото принудително да останат част от нея и напрежението да ескалира.

Във всеки случай забраната на подобен вид вот за самоопределение, дори и то да е прието негативно, е пагубно. Изброените по-горе причини обясняват защо действията на Мадрид по отношение на Каталуния се считат за особено неблагоразумни. По-добре някои части на страната да се отделят, отколкото принудително да останат част от нея и напрежението да ескалира.

„Международна легитимност”

За огромен ужас на САЩ, Турция и международната общност като цяло кюрдският регион в северен Ирак проведе референдум за независимост на 25 септември.

„По пътя към референдума … няма изглед за получаване на международна легитимност,“ сподели пред репортери Брет Макгърк, специален пратеник на президента на САЩ за Глобалната коалиция за борба срещу „Ислямска държава“, на 14 септември, след като делегация, включваща също и ООН и Великобритания, се срещна с кюрдския президент Масуд Барзани.

До изчерпване

В наличност

20 долара двоен орел лейди Либърти

Продаваме 5551,00 лв. 4713 4713,00 5551 5551,00

Купуваме 4713,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Може би изборът кога да се проведе референдумът е неподходящ. Но Ирак, подобно на Сирия, е изкуствено създадена структура, резултат от подялбата на интереси между Великобритания и Франция при разпадането на Османската империя. Страната сама по себе си е неустойчива. Така употребен от г-н Макгърк, терминът „международна легитимност“ е двусмислен. Ако е вярно, че държавата получава легитимност от хората, които живеят в нея, то тогава е неуместно да се използва изразът „международна легитимност“ в този контекст, тъй като това противоречи на правото на самоопределение.

Правото на самоопределение е фундаментално право и е включено в хартата за правата на човека на ООН. За съжаление то остава право само на хартия, особено сред Обединените нации. Зверствата, извършени през 1963 г. от войските на ООН при разбиване на движението за независимост в Катанга, част от тогавашната Република Конго, са ужасяващи. Масов глад настъпва след отказ да се признае независимостта на региона Биафра от Нигерия. Дори днес правителството на страната продължава да потиска етническата група игбо, която населява тази област. ООН поиска да запази държава като Югославия. Бездействието на войските на ООН са една от причините за за кръвопролитията в Хърватска и Босна по време на така наложителното разпадане на Югославия (1991 г. – 1996 г.). Югославия е поредната изкуствено създадена държава, появила се в края на Първата световна война – хървати, словенци, македонци, босняци, албанци и други са принудени да се обединят в една държава, доминирана от сърбите.

Шокиращо е как така наречената „международна общност“ все още нагло претендира за правото да решава дали една страна е легитимна

Ако тези хора бяха получили правото да обявят независимост, щеше да се предотврати масовото убийство на милиони. Шокиращо е как така наречената „международна общност“ отказва да осъзнае този факт и все още нагло претендира за правото да решава дали една страна е легитимна.

Настоящият дебат дали Крим „принадлежи“ на Русия или Украйна все още е на дневен ред. Русия завзема Крим от татарите през 18-ти век. През 1954 г. полуостровът е административно прехвърлен от Руската съветска република на Украинската съветска република (и по този начин остава в рамките на Съветския съюз). Международни преговори, заплахи за военни действия и реалната употреба на военни сили целят да повлияят на стремежите на местните. В отличен доклад, подготвен от експерта на GIS д-р Святослав Каспе, се подчертава, че подобни действия нямат смислъл, а заключението гласи, че някакво развитие ще има само, ако първо се признае, че кримското население и никой друг е пълноправен собственик на Кримския полуостров.

Пример за успешно отделяне е разпадът на Чехословакия. На 1 януари 1993 г. по взаимно съгласие страната се разцепва на две суверенни държави – Чехия и Словакия. Така разделението спестява на двата народа, както и на ЕС, евентуални бъдещи проблеми.

Моделът на Лихтенщайн

Ханс-Адам II, принц-регент на Лихтенщайн, е обезпокоен от липсата на гъвкавост на много държави и така основава Лихтенщайнския институт за самоопределяне към Принстънския университет. Освен това като част от конституционната реформа в страната той предлага и система, която да позволи общините да се отделят чрез провеждане на общински референдум. Промените са приети с голямо мнозинство.

Възможността регионите да се отделят от държавата не трябва да се приема като заплаха, а като шанс

Принц Ханс-Адам счита, че държавата влиза в ролята на доставчик на услуги за гражданите, но обикновено държи монопола върху услугите, които предоставя. За да предотврати негативните последици от тази ситуация, той предпочита да позволи на гражданите да изберат други „доставчици на услуги“ като например съседна държава.

Много малко вероятно е някоя част от Лихтенщайн да поиска да се отдели. Но идеята за доброволнo единство сплотява хората и предизвиква гордост у тях, като същевременно допълнително засилва дълбоката взаимна привързаност между принца и населението на страната.

Възможността регионите да се отделят от държавата си не трябва да се приема като заплаха, а като шанс. По този начин централното правителство е под натиск да въвежда ефективни политики. Подобна алтернатива може да послужи за важен коректив. Ако населението на дадена страна е гордо и единно, то е много по-вероятно да създаде активна гражданска среда, отколкото принудителното обединение.

Статия на принц Майкъл от Лихтенщайн  за gisreportsonline