По-рано през юли Европейската централна банка промени своята целева инфлация. До скоро те се стремяха да постигнат „инфлация“ (измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени) от „близо до, но под, 2%“. Но от банката вече смятат, че: „ценовата стабилност се поддържа най-добре чрез целева инфлация от 2% в средносрочен план.“

Вижте повече по темата: Новата целева инфлация на ЕЦБ и ускореният крах на покупателната ни способност

В последното заседание на управителния съвет на ЕЦБ представиха и методологията, според която ще променят основният лихвен процент. Ето какви решения взеха от централната банка и какво прогнозират, че ще се случи с покупателната способност на еврото.

ЕЦБ отново обеща увеличаване на инфлацията в еврозоната

Oт ЕЦБ отново потвърждават очакванията си, че инфлацията ще се задържи висока или „над целта“, както посочват в документа. Това е втори път, в който централната банка акцентира върху увеличаването на инфлацията в официален документ само в рамките на няколко седмици.

Подобна прогноза не е изненадваща. Управителният съвет на банката реши през текущото тримесечие да увеличи значително средствата, които отпуска по програмата за извънредни покупки по време на пандемията (PEPP). Тя все пак се прогнозира да е на обща стойност 1,8 трлн. евро и да приключи през март догодина.

Същевременно централната банка:

…ще продължи да осигурява обилна ликвидност чрез своите операции за рефинансиране. В частност, третата серия от таргетирани дългосрочни операции за рефинансиране (TLTRO III) остава привлекателен източник за финансиране на банките и подкрепа на банковото кредитиране към фирмите и домакинствата.

Така е абсолютно ясно, че ЕЦБ планира да приближи скоростно Европа към ендшпила на фиатните пари. Но с последните решения централната банка сякаш обещава да продължи да надува балони за дълъг период от време.

Основният лихвен процент вече се обвързва с инфлацията

Важна методологична новост е, че основният лихвен процент вече се обвързва с хармонизирания индекс на потребителските цени. В документа на ЕЦБ се посочва:

В подкрепа на симетричната целева инфлация от два процента и във връзка със стратегията за паричната политика, управителният съвет очаква ключовите лихвени проценти да се задържат на техните настоящи равнища или да се понижат, докато инфлацията не достигне два процента значително преди края на проектния хоризонт, не остане трайно на тази стойност до края на проектния хоризонт и централната банка не прецени, че постигнатият прогрес по отношение на инфлацията е достатъчен, за да може инфлацията да се стабилизира на равнище от два процента в средносрочен план. Това също може да предполага преходен период, през който инфлацията е над целта ни.

Както се вижда, в това изречение има много „ако“. Важно е също, че ЕЦБ си оставя „вратичката“ да увеличи основния лихвен процент по собствено усмотрение, съдейки по третото условие в документа.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 181,00 лв. 164 164,00 181 181,00

Купуваме 164,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Това не е добра новина за икономиката. Както знаем от анатомията на кризите, изкуственото понижаване на лихвеният процент е действието пораждащо рецесиите. Станахме свидетели на това с Голямата рецесия от 2008 г., а в някои страни имотен балон продължи да се надува и след това. От изказването на централната банка личи, че изкуственото раздуване на настоящите балони няма да спре скоро.

Управителният съвет обаче въведе още едно нововъведение. Дали основният лихвен процент ще се увеличи вече ще зависи от представянето на хармонизирания индекс на потребителските цени и в ретроспекция. До неотдавна централната банка разглеждаше само прогнозираното увеличаване на инфлацията, когато определяше паричната си политика.

Защо лихвата се обвързва с увеличаване на инфлацията

Настоящото обвързване на основния лихвен процент с хармонизирания индекс на потребителските цени означава, че централната банка има още един стимул никога да не постигне официалните си цели. Точно този прийом – невъзможността да достигне таргетираната инфлация – се използва винаги, когато ЕЦБ иска да намери оправдание, за да увеличава печатането на пари.

Поглеждайки към ефектите от отрицателните основни лихвени проценти, частното кредитиране днес е значително над нивата си от 2008 г. Същото е вярно и за задлъжнялостта на държавите. Анализ на правителствения дълг и кредит очаквайте в новия брой на „Златен вестник“, който е достъпен безплатно в офисите на Tavex в България.

Графика 1: Кредитиране в еврозоната

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Ръстът на всички видове кредити и задлъжнялост се дължи именно на изкуствено ниските основни лихвени проценти, зададени от ЕЦБ. Затова и на тази си среща управителният съвет не промени ставките им.

От централната банка знаят, че увеличаването на основния лихвен процент ще доведе до взривяване на балоните, които те самите надуват през последното над десетилетие. Затова те вече обвързват лихвата с увеличаване на инфлацията – именно защото целта от 2% в средносрочен план много лесно може да не бъде постигната.

Графика 2: Паричен агрегат М1 и хармонизиран индекс на потребителските цени за еврозоната

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

От март 2020 г. паричното предлагане в еврозоната расте с рекорден темп. Точно увеличаването на паричното предлагане, а не нарастването на потребителските цени, представлява инфлация. Но ЕЦБ не може да обяви, че реалната инфлация е 25%. Така, използвайки статистически средни величини като индекса на потребителските цени, отне година и половина „инфлацията“ изобщо да достигне 2%.

Вижте повече по темата: Защо се печата рекордно количество валута, а според централните банки инфлацията я няма

С новите си цели и методология Европейската централна банка осигурява сама на себе си „празен чек“, с който печатането на пари и потискането на лихвата никога да не спрат. Така тя улеснява значително възможността си да аргументира продължаващата инфлация на валутата, респективно подриването на покупателната ѝ способност, и поддържането на основния лихвен процент под нулата. Не, че подобни „оправдания“ ѝ бяха необходими след Голямата рецесия, когато лихвата беше свивана все по-дълбоко в отрицателна територия.