Моят разказ за тази страна ще започна от един малко известен /поне на нас, българите/ град-Задар. Незаслужено подминаван, главно от незнание. А той с право може да бъде причислен към един от бисерите в огърлицата от забележителни градове, пръснати по крайбрежието на Адриатическо море. Кристално бистра вода, свеж въздух и красота, на която очите не се насищат. Онзи, който като мен за първи път идва тук спира стъписан от толкова хубост, защото не е подозирал, че съществува, не е очаквал да я намери.

Вълните на този бряг, особено големите, са рядкост, защото от яростта на морето го пази наниз от острови, точно 1185 на брой. Не знаех, че са толкова много докато не се озовах там. Запазил съм спомен за кокетни вили до самата вода, потънали в буйна растителност. И още-зелени паркове, в които играят деца, неправдоподобно голям яхтклуб в един от винаги спокойните заливи.

Широка улица ме изведе бързо до площада, където вниманието ми привлякоха древни стени, капители и колони, открити при археологическите разкопки, кръгла църква и висока камбанария до нея. И си припомних една малко известна, стара история, която по парадоксален начин свързва Задар с Четвъртия кръстоносен поход. Участниците в него, най-вече френски рицари, се оказали неплатежоспособни и тогавашният дож на Венеция, Енрико Дандоло поискал от тях, за да ги превози с кораби до Египет, първо да завземат Зара/това е някогашното име на Задар/. Което те направили. Причината била в това, че венецианците се нуждаели остро от дървен материал за мачти на своите кораби и жадували да овладеят обраслите с гори брегове на Източна Адриатика. Освен това Зара била донякъде конкурент на венецианската търговия. Но участниците в Четвъртия кръстоносен поход, които забравили доблестната идея, която ги събрала, нападнали и завладели Задар като прости разбойници. Постъпката им силно разгневила самия вдъхновител на похода, папа Инокентий Трети, които отлъчил от църквата както кръстоносците, така и венецианците, но този гняв на божия наместник на земята ни най-малко не стреснал дожът Енрико Дандоло, който въпреки преклонната си възраст от 90 години се отличавал с голяма физическа сила и сам предвождал флота на нападателите.

После се отправих към Сплит.

Видях го за първи път преди повече от две десетилетия. Тогава бях убеден, че едва ли ще имам възможността да се върна някога, но съдбата се оказа благосклонна и ето ме отново тук. Бях любопитен какво е успяла да съхрани паметта ми и побързах да хлътна в тесните улички на стария град.

Онова, което изненадва посетителя е симбиозата на култури-от съвременността почти без преход Сплит те пренася във времената на Римската империя-с цялата й гордост и самочувствие, което бих нарекъл заслужено, защото именно тя е оставила в почти целия познат някога свят внушителни следи от своето безспорно величие.

Трябва да отбележа, че историята на Сплит е неразривно свързана с личността на Гай Аврелий Валерий Диоклециан/ чието истинско име всъщност е Диокъл/. Той бил син на освободен роб, който в армията се издигнал до командир на преторианците, провъзгласили го през 284 година за император. Бързам да ви кажа, че той е единственият владетел на Рим, оттеглил се през 303 година доброволно от властта и прекарал последните години от живота си тук, в един огромен дворец, днес храм, построен близо до родния му град Аспалтос, Далмация.

Диоклециан постъпил в армията млад, убеден че е определен от провидението да стане император. Отличавал се с властолюбие, винаги изглеждал намръщен и сериозен, сякаш през цялото време замислял велики дела. Постоянно ходел на лов, защото му било предсказано, че ще стигне до върховната власт след като убие глиган. Така и станало, защото пробол собственоръчно с меча си още на войнишкия сбор префекта Апър, когото обвинил за смъртта на император Нумериан. Любопитното обаче е, че на галски името”апър”означава точно ”глиган”. Иди после, че не вярвай..

Хърватия, пътувай с кеш

Заслугите му към Рим обаче са безспорни, защото именно той започва сериозни реформи в армията и въвежда системата на така наречената „тетрархия”,при която двама императори /августи/ и двама подимператори /Цезари/ управляват съответно по една част от империята, но законите се издават от името на целия колегиум.

През 303 година започва последната и най-жестока фаза на гоненията срещу християните, проведени всъщност от неговите съимператори. Това трае до 311 година когато новата религия била призната, след като станало ясно, че не може да бъде унищожена.

Като истинска”перла”сред тези градове обаче безспорно блести Дубровник. Казват, че е най-добре да пристигнеш тук по море, за да оцениш истински не само неговата хубост, но и тази на цялото крайбрежие, осеяно, както вече стана дума, със стотици острови. Макар че за мен пристигането по суша беше не по-малко привлекателно.Твърди се, че архитектурните шедьоври на този град, сътворени със забележително майсторство, са главно въпрос на средства, но това е само част от истината, защото никакво богатство не може да замени талантът и уменията.

Бях чел, и това се оказа самата истина, че малко страни в света могат да се похвалят с такова разнообразие от забележителности на толкова малка площ, което превръща Хърватска в една от най-красивите в Европа. Без да подценявам и останалите, разбира се, и най-вече България. Но и тук земите, в които през 7 век се заселват хърватите, от древни времена са кръстопът на племена и народи и точно това е причина за уникалното културно наследство на страната, запазила в музеите, църквите и археологическите обекти многобройни останки от гръцката, римската и средновековна епоха. Влиянието на Изтока и Запада, пречупено през традициите на хърватите са причина за създаването на тяхната самобитна култура.

Дубровник, пътувай с Tavex

Неслучайно днес Дубровник, както между впрочем Сплит, старият град на остров Хвар и много други, са превърнати в градове-музеи. Вероятно това, както и съчетанието от модерни курорти около историческите градове са причина все повече хора да посещават Хърватия и да я избират за място, където да прекарат своята ваканция.

Туристическите агенции в Дубровник предлагат разнообразни маршрути. От пристанището, например, непрекъснато отплават лодки и корабчета до по-близки и по-далечни острови. По-голямата част от туристите, очевидно като мен, се качваха на лодките с прозрачно дъно, макар че през тях не можеше да се види кой знае какво. А други бяха избрали твърдата сигурност на скалите за слънчеви бани, риболов или чаша студено точено пиво, тоест наливна бира. Любителите на силни усещания пък бяха приканвани да се спуснат с акваланг към дълбините. Както се казва, вкусове разни.

Край крепостта „Свети Иван”, бранила някога входа на пристанището завихме надясно и заплавахме бавно край стените. Всеки нос тук има име и то на светия-редят се”Свети Спасители”,”Света Маргарита”,”Свети Петър”.И така чак до крепостта Бокар.

И още яхти, катери, лодки и лодчици, отправили се по своя път нанякъде.

Разходката по крайбрежието на Хърватска е незабравимо преживяване. Едва сега си дадох сметка, че разположена в източната част на Ядранско,тоест Адриатическо море, тя разполага с истинско богатство от великолепни полуострови, да не говорим за повечето от хилядата острови, прочути със своите живописни заливи. От тях 66 са населени, а Крк, Црес, Брач, Хвар и Корчула са и доста големи.

Името на най-близкия до Дубровник е Локрум.

Спорна е информацията, но тукашните туристически справочници твърдят, че на остров Корчула, на няколко часа плаване оттук с кораб, е роден прочутият пътешественик Марко Поло, пръв видял и описал на тогавашния свят чудесата на Далечния Изток. Не знам дали той наистина е роден тук , но от борда на лодката това започна да ми струва все по-вероятно. Защото гледано от тези брегове и острови ширналото се към безкрая море сигурно е примамвало неудържимо любознателните мечтатели като него-не само повярвали, че могат, но и дръзнали да скъсат пъпната връв със сушата и да се отправят към неизвестното. Пътешествие, което, както днес знаем, със сигурност си е струвало.

Според мен пътешествениците като Марко Поло са го правили не толкова, за да спечелят пари и слава, макар че тези стимули не са за подценяване, а за да задоволят безкрайното си любопитство, знаещи прекрасно колко опасно и то и че може да не се завърнат обратно у дома. Самочувствие може би са черпели от величието, богатствата и влиянието на някогашните градове-държави, Венеция и, разбира се, от Дубровник.

Не пропускам аквариумите, където и да ги срещна. Добър навик, защото как иначе можеш да видиш подводните обитатели на местните бистри води. А в този на пристанището на Дубровник беше и разрешено да се снима. В малкия басейн при входа първо ме посрещна доста едрата риба”гоф”, в чиито вкусови достойнства се бях убедил предишната вечер. От следващите видове морски обитатели успях да различа октопода, наричан тук”хоботница”, както и змиорките. Останалите ми бяха неизвестни.

Може да се каже, че сърцето на Дубровник е прочутият площад Страдун. Най-вече, защото само в един ъгъл са оцелели от катастрофалното земетресение през 1667 година, почти сринало до основи града , две сгради-дворецът”Спонца” и този на Ректорите, наричан още”княжески двор”-резиденция на някогашните владетели.

През 15 и 16 век Дубровник преживява своя така да се каже”златен период”-време на културна и политическа мощ. Още през 1272 година той имал свой Устав, княз и Сенат, които основали Републиката и я управлявали при това добре. Столетия, благодарение на изкусна дипломация и храбростта на своите защитници, тя съхранила своята независимост. Първият и неоспорим закон гласял:”Свободата на Републиката е главна цел на всеки гражданин.”

По стръмните тесни улички или закътани в дворчета се редуват коноба след коноба. Доста време се чудих докато схвана, че това е местното название на малки ресторантчета, всяко от които непременно предлага и морски деликатеси. Както и безброй магазинчета за сувенири, където се продава абсолютно всичко, ателиета на художници и какво ли не още…Наистина е космополитен този град.

Слънцето започна да клони на залез и сенките в стария град се удължиха. И изведнъж видях, че към портите с церемониален марш се отправиха гвардейци в старинни костюми-както някога. А за мен дойде време да поема към може би най-интригуващо пътешествие из Дубровник-по върховете на каменните крепостни стени, които го опасваха. Обиколка, която се оказа, че трае почти час и половина, защото дължината на този маршрут е почти два километра.

Латинското име на Дубровник е Рагуза и всъщност е основан от сливането на два града-Лаус, разположен на малък остров и Дъбрава-славянско селище в подножието на горист хълм. Плитчината между двете части на града била засипана през 12 век, обединявайки селището около новопостроения площад Страдун.

От своето основаване през 7 век градът е под защитата на Византия, но след кръстоносните походи попада под венецианска власт, а според Задарския мирен договор от 1358 година става част от Унгарско-хърватското кралство.

От 14 век до 1808 година Дубровник е свободна държава с име Рагузка република и през 15 и 16 век е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по влияние и мощ.

Градът бил управляван от аристокрация, обединена в два градски съвета, които поддържали строга социална система, но отменили търговията с роби в началото на 15 век. За свободолюбието на неговите жители вече споменах.

Републиката постепенно западнала след криза в средиземноморската търговия и особено след катастрофалното земетресение през 1667 година. През 1699 година градът бил принуден да продаде част от територията си на османците, за да се избави от напредващите войски на Венеция-така нареченият Неумски коридор, който съществува и днес.

През 1806 година Дубровник бил завзет от Наполеон, а през 1815, след решение на Виенския конгрес го анексира Австрия като част от кралство Далмация. После, както е знайно, е част от Югославия и след нейното разпадане е окупиран и немилостиво бомбардиран. За щастие след края на войната започва мащабната му реконструкция и днес той изглежда такъв, какъвто го видях-с излекувани рани.

Вижте повече по темата: Френски франк – златната монета, движила европейската търговия

Строен бил Дубровник от своите жители изкусно и с любов. Крепостните му стени са образец на европейските фортификационни съоръжения и продължават да пазят спомена за миналото на този забележителен град, създаден според един поетичен израз”от камък и звезди”, съхранил уникални паметници на сакралната архитектура, великолепни дворци и обществени здания, тесни улички и къщи с блестящи от залязващото слънце покриви.

Що се отнася до мен трябваше да го погледна оттук, отгоре, за да разбера колко заслужено той е намерил място в списъка с културни и природни забележителности на ЮНЕСКО, защо го наричат ласкаво още”Златният град”? И колко истина има в думите на прочутия драматург Джордж Бърнард Шоу, който при посещението си тук през далечната 1929 година емоционално възкликнал: