Добавете ценово известие

Френски франк – златната монета, движила европейската търговия

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи, Рафинерии и монетни дворове на 11.02.2022
Цена злато (XAU-BGN)
3365 BGN/oz
  
+ 2 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
43 BGN/oz
  
- 0 BGN

Преди битката при Ватерло Наполеон Бонапарт има няколко сериозни проблема. Първият е, че армиите, предвождани от Уелингтън и фон Блюхер са с поне 50% по-големи от неговата. Вторият е, че е изгубил златната си монета от 20 франка Гениус, изобразяваща ангел. Императорът е вярвал, че тя носи късмет и я е държал в себе си през цялата си кариера. Историята след това е известна – френската армия губи битката, императорът се предава и е заточен повторно, този път на остров Света Елена, където и умира през 1821 г.

Ранен вариант на златната монета френски Гениус, подобна на тази, която би носил Наполеон Бонапарт

Точно Наполеон е владетелят, отговорен за въвеждането на франка като национална валута в модерната история на Франция. Неговите военни походи, съюзи и наследници я превръщат в общоевропейска такава. Както ще видим по-долу, франкът става толкова популярен на Стария континент, че почти се превръща в еталон и стандарт за златните монети глобално, включително във Великобритания и САЩ.

Вижте повече по темата: Класация – кои са трите най-популярни златни монети в България

Дизайнът на златните монети френски франк се мени във времето, а те се разпространяват през XIX и XX в. и заради своето постоянно високо качество. Днес, почти точно два века след смъртта на Наполеон Бонапарт, те са измежду най-популярните видове инвестиционно злато по света, особено на Стария континент. Такъв е и случаят на Балканския полуостров, където френският франк е познат още от втората половина на XIX в., когато е в обращение в региона.

Тук ще разгледаме историята на франковете, включително и най-популярните му разновидности, купувани като инвестиционно злато.

Създаването на френския франк

Кратко представяне на френската парична система

Както и австрийския дукат, френският франк има древни корени. Стандартът за теглото на монетите и осчетоводяването в страната е създаден още при Карл Велики през VII в. Известен като парижки ливър (livre parisis, като ливърът е еквивалентен на паунда в британската система), при него един ливър се равнява на 20 су, а едно су се равнява на 12 динара (съпоставими с пенитата).

Вижте повече по темата: Австрийски дукат – историята на една от най-популярните златни монети в света

Но феодалите на краля са имали право да произвеждат валута, която не отговаря на стандартите на централната власт. Затова в Средновековна Франция паралелно циркулират много видове монети с еднакви имена, но с различно тегло (да не говорим за нововъведенията като монетите екю, в превод „щит“, които са еквивалентни на кроните в други страни, сечени от Луй IX през 1266 г.) Една от тях е livre tournois (ливър от град Тур). Тя запазва съотношениети между ливър, су и динар, но ливърът от Тур, със своето тегло от 80,88 грама чисто сребро, е с 20% по-евтин от парижкия.

Раждането на първия френски франк

По време на Стогодишната война, точно век по-късно, крал Жан II е освободен от плен след разгрома от Англия в битката при Поатие (1356 г.), в която Франция претърпява една от най-големите военни катастрофи през Средновековието. За нея страната плаща огромен откуп в земи и 3 млн. екю. Сумата колосална и възлиза на над двугодишния бюджет на Франция, който е най-големият в света.

В контекста на финансова и политическа криза, и за да плати откупа си, Жан II създава нова златна монета през 1360 г. – френският франк, известен още като franc à cheval, т.е. „свободен на кон“, което е алюзия към освобождаването на владетеля. Името ѝ е затвърдено и от надписа на нея:

„Johannes Dei Gratia Francorum Rex“ („Жан, по волята божия, крал на французите“)

Не изненадващо, той базира новата си монета на по-евтиния стандарт от Тур, който е обезценен наполовина за век – до 44,68 грама чисто сребро. Затова новият франк има съдържание на чисто злато от 3,885 грама и диаметър от 28 мм.

Златен франк, сечен от Жан II

Въпреки девалвацията на валутата, Жан II  не успява да отсече достатъчно монети, за да плати откупа си, и доброволно се връща в плен в Лондон.

Френският франк до Великата френска революция

Златен франк се сече и от наследника на Жан II – Шарл V. Произведените при него монети са с високо качество и франкът остава нарицателно за ливър и стабилна валута. Затова и остава в обращение дълго време.

През следващите векове валутите в Европа „се радват“ на изключително висока инфлация. Само за две столетия ливърът се обезценява с още 65% и вече възлиза на само 16,3 грама сребро или 1,398 грама злато. За да върне доверието във валутата, Анри III възобновя сеченето на франка, напомнящ на населението за по-скъпия ливър от миналото. Само че докато той започва да произвежда валута през 1577 г., един франк вече тежи само 14,188 грама сребро.

Производството им спира отново към средата на XVII в., въпреки че франковете остават в обращение, когато Луй XIII въвежда луидаргинта (тегло от 24,93 грама сребро, равняващ се на три ливри) и луидора (6,189 грама злато, равняващ се на десет ливри). Новите монети са базирани на испанския долар.

Възстановяването на франка по време на революцията

През 1795 г. Националният конвент – първата форма на републиканско управление в историята на Франция, загърбва изцяло старата парична система. На нейно място идва десетичната такава с франка като водеща парична единица. Теглото на един франк се равнява на 4,505 грама чисто сребро, а по-малките парични деноминации се делят по следния начин: 1 франк = 10 десима = 100 сантима. Запазено е съотношението между цената на златото и среброто от тройунция злато = 15,5 тройунции сребро.

Дизайнът на новите франкове датира от времената на революцията. Сред най-ранните такива е именно „късметлийската монета“ на Наполеон Бонапарт – Гениус, автор на която е главният гравьор Аугустин Дюпре през 1791 г., т.е. още по времето на монархическата парична система.

Сребърна монета от 30 су с образа на Луи XVI, сечена през 1792 г. – един от първите образци на френски Гениус. Тя изобразява символите на революцията, включително ръката на справедливостта (вляво на гърба) и новата конституция.

Тя значително се различава от съществувалите дотогава монархически златни и сребърни монети – на нея е изобразен ангел, стъпил на пиедестал, изписващ френската конституция върху плоча, а над него стои надписът „Република Франция“. Сред нововъведенията е и изобразяването на номинала на монетата – феномен, който като цяло не се наблюдава при монархическите монети.

Заради работата върху паричните единици и подкрепата на революцията (на петфранковата сребърна монета с тегло от 25,03 грама авторът изобразява Херкулес, заобиколен от богините на свободата и справедливостта Либертас и Юстиция) Дюпре е осъден на смърт от роялистите, но според легендата собствената му златна монета от 20 френски франка Гениус донася „късмет“ на автора си, защото той успява да избегне екзекуцията. По всяка вероятност гравьорът е подкупил с нея палача.

Наполеон Бонапарт – утвърждаване и експанзия на френския франк в Европа

Само четири години след обявяването на Първата република през 1795 г. новият режим във Франция банкрутира. Това помага на Наполеон да завземе управлението и да се обяви за първи консул, като на практика концентрира цялата власт в ръцете си. В процеса франкът става и официалната валута на страната. Година по-късно е основана и Централната банка на Франция, която е натоварена с изработването на новите монети, като тези, изобразяващи Наполеон Бонапарт, започват да се секат през 1803 г.

Дизайнът им загърбва символите на революцията. Вместо тях водещо (и единствено) място заема Наполеон, изобразен в духа на древноримските владетели – първоначално като първи консул, а от 1804 г. като император.

Наполеон сече златни монети с номинал от 20 и 40 франка следващи стандартите, заложени от монетата от 20 франка Гениус, съдържаща 5,8 (0,18668 тройунции) грама злато при чистота от 900 или 21,6 карата. За сравнение, сребърна монета от 5 френски франка през този период тежи 25 грама и съдържа 22,5 грама сребро (също чистота от 900).

Френски франк с изображението на Наполеон Бонапарт като първи консул и император

Качеството на златните франкове ще остане непроменено до Първата световна война. Към 1879 г. обаче Франция, както и останалите страни от Латинския паричен съюз, спират да секат сребърни монети, с което преминават към златния стандарт, макар сребърната монета от 5 франка да остава в обращение. Това е обаче е в бъдещето.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – пет десетилетия по-късно

Към 1812 г. империята на Наполеон обхваща почти цяла континентална Европа, до Русия и Османската империя – чрез преки завоевания, клиентски държави и съюзи. С това и франкът се разпространява навсякъде, превръщайки се във водещата валута. В Италия, Нидерландия и Швейцария се секат директни копия на френските монети, също изобразяващи Наполеон. Заради ликовете на Бонапарт и племенника му, монетите остават известни като „френски Наполеон“ и до днес.

Въпреки края на империята през 1815 г., нейните златни и сребърни монети остават в обращение в цял свят. Във Франция възстановената монархия (до 1848 г.) не променя паричната система – франкът е твърде популярна валута, за което спомага и фактът, че до падането на Наполеон от него са отсечени милиони бройки. И е на път да стане още по-широко възприета.

Френски франк – двигателят на търговията в Европа

С взимането на властта през 1848 г. и самообявяването си за император четири години по-късно, Наполеон III, който е племенник на Наполеон Бонапарт, продължава да сече френски франк. Връщайки се към корените на валутата, той възобновява и производството на Гениус. При него се произвеждат и златни монети с номинали от 5, 10 и 100 франка (последната има съдържание на чисто злато от 29,03 грама), но те не са твърде популярни за ежедневни транзакции.

10 франка френски Наполеон

По негово време френският франк затвърждава водещата си позиция, в случая – чрез мирни средства. През 1865 г. е основан Латинският паричен съюз, в който членуват Франция, Белгия, Италия и Швейцария. Гърция се приесъединява по-късно, но е и изхвърлена, заради лошата си парична политика – познат сценарий.

Вижте повече по темата: Латинският паричен съюз: дядото на еврозоната

Идеята е да се стандартизират монетите на страните, за да се улесни търговията между тях. Еталонът е, разбира се, френският франк, а Швейцария и Белгия дори заимстват името му. Така франкът де факто става валутата на Европа и през немалка част на XIX в. е световна резервна валута – статус, на който се радва щатският долар днес.

Френският франк – основа за всички пари по света?

Но французите отиват една стъпка по-далеч. Те опитват да превърнат франка в модел за всички други монети по света. На конференция в Париж през 1867 г. двадесет държави, включително САЩ, Великобритания и Русия, се обединяват около идеята за стандартизирането на парите си около френския франк. Идеята е той да е общоприет във всяка страна, а съдържанието на благородни метали в отделните монети да е кратно на това във франка. Аргументът за това е, че е най-разпространената валута глобално, което за пореден път показва колко значим е той в икономическата история.

Вижте повече по темата: Интернационалните златни монети – първият опит за стандартизиране на парите

Начинанието се проваля, защото САЩ и Великобритания трябвало съответно да се намали златото в долара и да се увеличи стойността на суверена. Но идеята за малко да се осъществи – и в двете страни са предложени решения за привеждането на местните валути към френския франк.

Краят на златния френски франк

Латинският паричен съюз се разпада на практика през 70-те години на XIX в., макар че на хартия съществува до 1927 г. В началото на Първата световна война Франция изоставя и златния стандарт – той не би ѝ позволил да поддържа разходите си за финансирането на подобно начинание. С това емитирането на златния френски франк спира (изключая опитът за връщането към него между двете световни войни), но търсенето за него – не.

Вижте повече по темата: Как да се върнем към златен стандарт?

Донякъде иронично, през 60-те години на XX в. именно Франция срива лондонския златен пул, тъй като Шарл де Гол разпродава долари, за да получи срещу тях злато. Това прави поддържането на златния стандарт невъзможно и Ричард Никсън го напуска през 1971 г. С влизането си в еврозоната, Франция загърбва франка през 1999 г., а той се приема от централната банка на страната до февруари 2005 г.

Най-популярни видове френски франк, закупуван като инвестиционно злато

Някога най-разпространената валута в Европа, златният френски франк се е емитирал в много дизайни, които не се ограничават до двамата Наполеон. Основна тема са символите на Франция и на Великата френска революция – свободата, равенството и братството.

Ето параметрите на някои от популярните дизайни на франка, търгуващи се като инвестиционно злато днес.

Таблица: Характеристики на златния френски франк

Къде се произвежда франкът?

Освен многообразието от дизайни, златният френски франк има много производители. Само във Франция монетните дворове, които го секат, са над двадесет, а отделно той се емитирал и в други страни. Всяка институция е бил длъжна да постави върху монетите отличителен символ.

Буквата „A“ се среща най-често. Тя е знака на Парижкия монетен двор, който е и най-старият в света (основан през 864 г. от Карл II Плешивия). Корона или буквата “R” са оказвали, че монетата Наполеон е отсечена в Рим. Освен в съвременната столица, монетите са били произвеждани в още няколко италиански града.

Заключение

Златният френски франк носи спомени за едни от най-динамичните периоди от историята на Европа. Той напомня за възхода, краха и новото израстване на Франция като република и империя и за времена, в които владетелите са се опитвали да установят стандарт на стабилни висококачествени пари от злато и сребро.

Днес за инвеститорите франкът продължава да носи много висока стойност, която не се изчерпва единствено с богатата му история. Със своето непроменено количество злато и различни дизайни, той остава високоликвидно вложение.

Същевременно монетите с номинал от 20 франка, които исторически са едни от най-добре приетите и широко използваните, са прекрасен подарък и много удачни за навлизане в света на инвестиционното злато. Причината е, че тяхното съдържание на чисто злато от 5.80644 грама (или 0.18668 тройунции) ги прави изключително достъпни. Това са само някои от причините, поради които над два века след превръщането му в официална валута, златният френски франк продължава да е сред най-търсените форми на инвестиционно злато в света.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още