Индекс на потребителските цени - значение и роля

Най-лошата форма на данъчно облагане е инфлацията.  Това е така не само защото инфлацията ви отнема покупателната способност, но и защото оказва влияние върху всеки от нас. Парите, които използвате, са в непрекъснато обезценяване.

Повече по темата, тук: Как се определя покупателната способност?

Тъй като е толкова важен икономически фактор, въпросът как да се изчисли и представи инфлацията заема централно място в работата както на икономистите, така и на политиците от десетилетия. Така се появява Индексът на потребителските цени (ИПЦ).

В тази статия обаче ще открием защо ИПЦ – точно както брутният вътрешен продукт  – е лош показател за инфлация. 

За да не повтаряме твърде много за това какво е инфлацията и как тя влияе лично на вас, препоръчвам първо да прочетете нашата статия “Какво е инфлацията?“.

Имайки предвид всичко това, нека започнем.

Какво е Индексът на потребителските цени (ИПЦ)?

Според определението, предоставено от Европейската комисия:

Индексът на потребителските цени, съкратен като ИПЦ, измерва промяната във времето на цените на потребителските стоки и услуги, придобити, използвани или заплатени от домакинствата. Това е важна мярка за инфлация в Европейския съюз (ЕС).

Накратко, статистиците, икономистите и политиците използват ИПЦ, за да установят как цените на стоките и услугите, купувани от потребителите, се променят с течение на времето. 

Най-често показателят се дава на ежемесечно и ежегодно. По този начин се показва колко са се променили средно цените на някои стоки и услуги.

Например, индексът на потребителските цени в България през април 2025 година е 3,5% на годишна база.

Значението на индекса на потребителските цени в икономиката

Ако продължим да четем същата страница, на която Европейската комисия дава определението за ИПЦ, те изброяват няколко цели на този индекс. 

Тези цели са именно:

• Да служи за ръководство за паричната политика;
• Да служи за индексиране на търговски договори, заплати, обезщетения за социална закрила или финансови инструменти;
• Да се използва като инструмент за дефлация на националните сметки или за изчисляване на промените в националното потребление или жизнения стандарт

Дори и без да навлизаме в много подробности, е съвсем очевидно, че ИПЦ е важен икономически показател. Централните банки и правителства използват ИПЦ, за да установят цената, на която заемате пари, цената на труда под формата на заплати и в опита си да ни кажат колко „богати“ сме, като използват абстрактни концепции като брутния вътрешен продукт.

Повече по темата, тук: Какво е брутният вътрешен продукт (БДП)?

Като цяло ИПЦ – като индекс, предназначен да измерва инфлацията – играе изключително важна роля в ежедневието ни. Въз основа на стойностите на ИПЦ централните банки изкуствено определят лихвените проценти, правителствата си играят със заплати и абстрактни числа.

Затова нека видим как правителствата изчисляват ИПЦ. След това ще видим защо индексът на потребителските цени е толкова лош показател за инфлацията.

Как се изчислява Индексът на потребителските цени?

Изчисляването на Индекса на потребителските цени може да изглежда като много трудна задача. Можете да си представите десетки, ако не и стотици статистици, които работят, опитвайки се да решат важен проблем – да представят инфлацията в една цифра.

ИПЦ е сравнително стандартизиран показател. Всичко, което националните статистически агенции (НСА) правят е да проучват няколко хиляди хора, за да видят за какви продукти и до каква степен те изразходват парите си. 

В общи линии НСА молят хората да им кажат какво купуват и колко от разходите им се разпределят към тези стоки и услуги. По този начин НСА знаят какви тежести да поставят за промените в цените на продуктите, които включват при изчисляването на ИПЦ.

Индекси, използвани при изчисляването на окончателния индекс на потребителските цени

Има два индекса, които се следят при изчисляването на крайния ИПЦ. Първият е Индекс на Ласпер (the Laspeyres CPI), вторият е Индекс на Пааше (the Paasche CPI). Няма да навлизам в твърде много подробности за двата.

Индекс на Ласпер има следната формула:

Индексът на Ласпер проследява промените в цените на една кошница от стоки, която остава непроменена във времето. Това означава, че дори ако предпочитанията на потребителите се променят – да речем, хората купуват повече ябълки тази година, защото крушите са твърде скъпи – такива промени не се отчитат. Индексът на Ласпер се интересува само от промените на цените на стоките и услугите спрямо „базовата година“.

Базовата година е моментът, от който започваме да проследяваме промените в цените на стоките и услугите.

Формулата на Индекса на Пааше изглежда така:

Индексът на Пааше разглежда промените в цените на кошницата от стоки и услуги, които имаме в момента. Той проследява промените в предпочитанията на потребителите и изчислява промените в цените през тази година спрямо базовата година за кошницата, която имаме днес.

И накрая, имаме Индекса на Фишър, който комбинира тези два индекса в един, като ни дава окончателната стойност на ИПЦ. 

Индексът на Фишър е геометричната средна стойност на индексите на Ласпер и Пааше:

По този начин ИПЦ на Фишър отчита както промените в цените на стоките и услугите, така и на кошницата на тези стоки.

След изчисляването на ИПЦ, инфлацията според дефиницията на статистиците – че инфлацията е общото увеличение на цените – е процентната промяна на ИПЦ. Например, ако ИПЦ през базовата година е 110 и ИПЦ през следващата година е 120, тогава процентът на инфлация ще бъде:

По този начин цените на стоките и услугите се увеличават средно с 9,09% за една година. Достатъчно висока загуба на покупателната способност.

Недостатъците на ИПЦ

За да разберем защо ИПЦ е недостатъчен показател, първо трябва да разберем какво е инфлацията.

“Инфлацията е процесът на създаване на пари чрез печатане на пари и кредитна експанзия.”

Така инфлацията показва с колко се увеличава количеството пари в икономиката. Това, което статистиците се опитват да измерят с ИПЦ, са увеличенията на цените на потребителските стоки. Това, което те не осъзнават, е, че повишаването на цените е резултат от повече пари, които се вкарват в икономиката.

Сега, когато сме наясно какво е инфлацията и за факта, че цената на проследяването на ИПЦ се променя, а не инфлацията сама по себе си, нека анализираме многото още недостатъци на този показател.

Цените не са същите

Голямата грешка, която НСА правят, когато изчисляват ИПЦ, е, че събират цените на напълно различни стоки и услуги в един показател.

По същество, това, което статистиците казват е, че цената на ябълките е еквивалентна на цената на бутилките с вода. Това е погрешно, защото говорим за два различни продукта, които реагират на различни пазарни условия. Ябълките са по-изложени на природни бедствия от бутилките с вода.

Очевидно – според статистиците – когато проследявате промените в цената, добавянето им заедно отговаря на целта, дори ако логиката е недостатъчна.

ИПЦ е само средна стойност

Точно както пише австрийският икономист Лудвиг фон Мизес в своята книга „Човешко действие“:

Претенциозната тържественост, с която статистиците и статистическите служби изчисляват индексите на покупателната способност и разходите за живот, е неуместна […] Една разумна домакиня знае повече за промените в цените, доколкото това засяга нейното собствено домакинство, отколкото статистическите средни стойности могат да покажат.

Наличието на един индекс за средни промени в цените на стоките, които се различават напълно една от друга – като ябълки и билети за самолет – няма нищо общо с разходите за живот на домакинство. 

Не всеки купува самолетни билети и не всеки купува ябълки. Дори и всеки да го прави, със сигурност не представлява един и същ процент от доходите му.

Може да даде стимул за повече регулации

Тъй като ИПЦ е само средна стойност, ако започнем да разглеждаме промените в цените на различните класове стоки и услуги, ще видим, че в някои случаи промените в цените са по-високи, отколкото в други. 

Това е естествено, защото пазарите могат да се различават значително и парите влизат на всеки пазар в определен момент, който е различен от момента, в който влизат на други пазари.

Въпреки това, дори ако тези колебания на цените на различните пазари изглеждат и са естествени, на политиците може да им бъде трудно да разграничат ИПЦ – средно – от всеки отделен пазар.  

Да речем, ако ИПЦ е на 5%, но ИПЦ за храните е на 8%, политиците със сигурност ще се запитат дали трябва да регулират пазара на храни. Тази форма на регулиране идва под формата на ценови тавани или субсидии, които само допълнително изкривяват пазара.

Не проследява промените в качеството на продуктите

ИПЦ се фокусира само върху това, което потребителите плащат предварително за даден продукт. Ако определена категория продукти – да речем, технологиите – има намаляващи цени поради иновациите, но продуктите стават все по-добри и по-добри, всички ИПЦ ще покажат, че икономиката е изложена на риск от дефлация.

И когато централните банки чуят за дефлация, те искат да я избегнат възможно най-скоро.

Повече по темата, тук: Какво е дефлация и защо е полезна за икономиката?

Потребителите обаче се възползват от по-евтини и по-качествени продукти. Вашите пари придобиват сила благодарение на технологичното развитие. 

Точно както Марк Трънтън, старши сътрудник в Института Мизес, посочва:

Всеки път, когато предприемачи и инженери измислят по-добри продукти за потребителите на по-ниски цени, Фед си приписва заслугите за поддържането на инфлацията под контрол.

По принцип, централната банка – правителствена институция – се оценява за упоритата работа и развитието на частния сектор.

Алтернативи на индекса на потребителските цени

Разбира се, ако ИПЦ е толкова лош икономическа показател, какви алтернативи имаме?

Има две възможности.

Проследете правилния процент на инфлация

Истинската инфлация е скоростта, с която количеството пари в икономиката се колебае. Количеството пари в дадена икономика е много трудно да се установи поради банкиране с частични резерви, но и поради многото активи, подобни на пари, които имаме във финансовия свят. Това могат да бъдат правителствени облигации, търговски документи или фондове на паричния пазар.

Въпреки това, за средностатистическото домакинство, най-важното при установяването на темпото, с което покупателната ви способност намалява, е чрез изчисляване на процентното изменение в паричната база. Известно също като M0, то проследява колко пари има в една икономика.

Разбира се, основният контекст на такъв индекс би бил, че не проследява промените в нивото на кредитирането в една икономика. Тъй като е практически невъзможно да се знае колко дълг съществува във всеки даден момент, като повечето публични цифри са оценки на статистическите служби – придържането само към съществуващото количество пари в една икономика е достатъчно като заместител.

Този метод помага да се види реалната инфлация, която, както вече установихме, е промяната в количеството пари в икономиката.

Проследете процента на личната си инфлация

Ако сте човек, който много се интересува от финансите си, най-вероятно имате месечен бюджет, към който се придържате. Знаете колко харчите за храна, дрехи, наем и електроенергия.

По този начин може да започнете да следите промените в цените на стоките и услугите, които купувате редовно. Това означава, че ако купувате самолетен билет за първи път през последните шест месеца, може да не е толкова добра идея да следите тези разходи.

Въпреки това, такова лично проучване ще даде най-близката стойност на това колко е намаляла вашата покупателна способност с течение на времето. Разбира се, ако смятате, че тази задача е твърде тежка, винаги можете да попитате съпругата си колко са се увеличили разходите за хранителни стоки.

Заключения

Както виждаме, ИПЦ изобщо не е показател за инфлацията. Всичко, което се опитва да проследи, е общата (наричана също агрегатна) промяна в ценовото равнище.

По-добри начини за изчисляване на инфлацията са изчисляването на промените в предлагането на пари, което води до промени в ценовото равнище, или лично да изчислите промените в цените на стоките и услугите, които употребявате редовно.