Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите

Напоследък често говорим за криза и рецесия, но тук ще се съсредоточим върху промените в производството. То е изключително значимо за икономиката. Динамиките в сектора по правило засягат пряко много хора, и са индикатор за случващото се изобщо. Но по-важното е, че именно растящото производство (при равни други условия) ни прави по-богати. По-долу ще разберем защо.

Вижте повече по темата: Анатомия на всяка икономическа криза

Цикълът на бумове на и рецесии (бизнес цикъл) е свързан с потребление, нарастващо по-бързо от спестяванията в икономиката. Основната причина за това в нашето съвремие е изкуственото понижаване на лихвата по кредитите. То оказва още по-голямо отражение върху производството. Нека се запознаем как се случва това, през призмата на структурата на производството.

Какво е структурата на производството и как се изменя

Както пише икономистът Карл Менгер:

„Струва ми се, че е от огромно значение за нашата наука да изясним причинните връзки между стоките.“

Последователността и броят на производствените етапи и взаимната свързаност между тях във времето до достигането на финалния етап на потреблението, се нарича структура на производството. Всички стъпки, предхождащи етапа на крайното потребление, се наричат етапи на капиталовите стоки. При тях всеки по-горен етап води до производството на стоки от по-долен етап. Капиталовите стоки/етапи се наричат още „междинни“. Колкото по-къса е структурата на производството, толкова по-слабо развита е една икономика.

Структурата на производството може да се представи със следната схема:

Графика 1: Структурата на производството

Източник: Мъри Ротбард, „Човек, икономика и държава“ (Man, Economy, and State)

Производството зависи следните фактори:

• труд,
• капитал (т.е. реалните спестявания в икономиката),
• природни ресурси,
• време.

Процесите, залегнали в тази структура, водят до създаването на два вида стоки:

• Капиталови стоки – капиталовите стоки или ресурси се използват за направата на други стоки, използващи се в производството, а не се предлагат на крайните потребители (примерно робот за монтиране на гуми в завод на производител на автомобили);
• Потребителски стоки – стоките и услугите, които ние като потребители консумираме.

Структурата на производство в действителността

Обяснението до момента е като извадено от учебник, но концепцията за структурата на производството може да се обясни със следния пример:

Когато отидем до своя дилър на инвестиционно злато, виждаме изложени златни монети или кюлчета. За да се стигне до тях обаче, златото е изминало много дълъг път, целият от който е описан в поредица от статии, но който опростено може да изглежда по следния начин:

Таблица: Структурата на производство на направата на златни монети или кюлчета

Тук даже няма да обсъждаме още по-предходни етапи, като добиването на каучука, стоманата и пясъка за производството на гумите, каросерията и стъклата на камиона, който превозва добитата руда и т.н. Друг пример е структурата на производството на един автомобил, която от концепция до краен продукт в представителствата отнема около десетилетие и въвлича стотици други икономически отрасли.

За разлика от златото, пример за структурата на производството и приложението ѝ към по-ежедневен сценарий откриваме отново в „Човек, икономика и държава“:

За производството на шунков сандвич за човек, стоящ във фотьойла си, съпругата му трябва да използва енергия, за да разопакова хляба, да нареже шунката, да я постави между филиите и да ги занесе. Целият този труд може да се нарече работа на съпругата. Следователно следните сътрудничещи си фактори са пряко необходими за доставянето на потребителската стока: трудът на съпругата, хлябът и шунката в кухнята и ножът. Също трябва да има и земя, на която да се построи стая, в която се случват всички тези дейности. Освен това, този процес задължително трябва да отнеме време. Горните фактори могат да се нарекат производствени фактори от първи ред, тъй като, в този случай, те се използват пряко за направата на потребителската стока. Обаче много производствени фактори от първи ред не съществуват в готов вид в природата и трябва също да бъдат произведени с помощта на други производствени стоки. Така хлябът в кухнята трябва да се произведе с помощта на следните фактори: хляб-в-магазина и работата на съпругата, която го донася (заедно с винаги присъстващите земя-под-формата-на-стая и време). В настоящия процес те представляват производствени фактори от втори ред, защото се използват за направата на производствени фактори от първия ред. Производствените фактори от по-горни редове са тези, които участват в направата на производствени фактори от по-долни редове.

Създаването на нови етапи в структурата на производство не може да се случи и без спестяване в икономиката, т.е. без капитал. За да увеличи стандарта си на живот например, Робинзон Крузо, който първоначално бере с голи ръце кокосови орехи, трябва да задели (спести) част от тях, за да се изхранва, докато направи риболовна мрежа (труд, природни фактори), с която да увеличи производството си на храна.

Връзката между производство и потребление

Производството предхожда потреблението, затова е по-важно от икономическа гледна точка, тъй като без него няма да е възможно да консумираме. Така в теорията е напълно вярна българската поговорка: „Който не работи, няма да яде.“ В икономиката това се нарича Закон на Сей по името на Жан-Батист Сей, според който производството създава възможността за ново търсене.

Във всеки случай, независимо дали става въпрос за Робинзон или за нас, колкото повече естествено се увеличава структурата на производството, толкова повече се подобрява качеството и продължителността на живота ни, защото имаме достъп до толкова повече, по-евтини и по-усъвършенствани потребителски стоки (смартфоните днес са много по-напреднали компютри от цялата техника на Apollo 11, който каца на Луната). Това може да се докаже като се види капиталовия запас, да кажем в САЩ.

Графика 2: Капиталов запас на САЩ (в постоянни долари от 2017 г.)

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Да видим обаче как става това по нормален начин.

Триъгълникът на Хайек и естественият растеж на производството

Производството е функция от фактори като труд, земя и природни дадености, време и капитал (или още спестявания). Тук ще разгледам последния вариант.

При увеличаване на спестяванията се свиват потребителските разходи, което понижава търсенето на крайния етап от структурата на производството, респективно търсенето за капиталови стоки от първи, втори ред и т.н., следователно приходите на компаниите в тези отрасли се свиват.

Същевременно се понижава и лихвата за бизнесите, което води до относително нарастване на приходите на компаниите, намиращи се по-далеч от етапа на крайно потребление. Нещо повече, тъй като вече предприемачите имат по-голям обем от реални спестявания, които са им достъпни при по-ниска лихва, те могат да получат финансиране за повече проекти и да създадат изцяло нови етапи в структурата на производството.

Това е илюстрирано от графиката на триъгълник, разработена от нобеловия лауреат Фридрих Хайек в книгата му от 1931 г. „Цени и производство“ (Prices and Production) На абсцисата той поставя времето или производствените етапи, а на ординатата – размерът на продукцията във всеки момент. В последствие тази концепция е критикувана от Уолтър Блок и Уилям Барнет, но остава валидна за илюстративни цели.

Първоначално икономиката е изразена чрез синята крива – има по-високи спестявания и по-къса структура на производство. В последствие потреблението се понижава, а структурата на производството се удължава (червената крива).

Графика 3: Триъгълникът на Хайек

Източник: Йорг Гидо Хюлсман, „Преразглеждане на структурата на производство“ (The Structure of Production Reconsidered)

Третият етап, който не е показан на графиката, е моментът, в който нарасналия брой потребителски стоки, произведени от удължената структура на производството, достига до самите потребители. Така чрез увеличаването на спестяванията си, те косвено финансират увеличаването на благоденствието изобщо, защото в крайна сметка отказвайки се потребление структурата на производството може да се удължи и да предоставя повече, по-различни и по-усъвършенствани потребителски стоки. А какво представляват спестяванията? Произведена, но неизконсумирана, продукция.

Производство по време на криза

По време на криза се наблюдава понижаване на лихвата, но то не се дължи на реални спестявания, а на манипулациите на лихвения процент, които в нашето съвремие се осъществяват от централните банки. Затова потреблението се увеличава (затъмненият триъгълник C), а не спада, и заедно с него расте структурата на производството (затъмненият триъгълник B).

Графика 4: Триъгълникът на Хайек по време на криза

Източник: Хесус Уерта де Сото, „Пари, банков кредит и икономически цикли“ (Money, Bank Credit, and Economic Cycles)

Въпреки че по това време се наблюдава значителен оптимизъм в икономиката, защото и потреблението, и производството се увеличават (фазата на икономическия растеж), в крайна сметка тази структура е неустойчива. На практика новото потребление и производство са невъзможни в дългосрочен план, тъй като не са подкрепени от действителни спестявания – те са погрешни инвестиции.

Затова след фазата на експанзията икономиката изпада в рецесия. Тя е процес на оздравяване, тъй като елиминира производствените етапи и потреблението, които не могат да се поддържат от спестяванията (въпросните погрешни инвестиции). Целият процес на кредитната експанзия и икономическите цикли, до които тя води, е разгледан в статията за това.

Важното тук е да се разбере, че не всяко нарастване на производството е позитивно. Когато то се финансира чрез действително увеличаване на спестяванията, породено от желанията на хората в икономиката да потребяват по-малко, то е устойчив и позитивен феномен. Когато се дължи на изкуственото понижаване на лихвите и кредитната експанзия, които не са съпроводени от ръст на спестяванията, то е неустойчиво. По тази причина трябва да сме много скептични към действията и политиките на централните банки, ако искаме да виждаме непрекъснат растеж на производството, респективно на стандарта си на живот.

Защо производството е по-важно и по-голямо от потреблението

Ако видим данните за брутния вътрешен продукт (БВП), те показват, че по-голямата част от него е потреблението. Това не е случайно – целта е била БВП като измерител да докаже кейнсианската концепция, че икономически растеж се поддържа чрез потребление и респективно по време на кризи трябва да се прави всичко възможно, за да не се позволи потреблението да се понижи.

В книгата си „Структурата на производството“ (The Structure of Production), икономистът Марк Скаусен предлага по-добър измерител за изчисляване на икономическата активност от БВП, който той нарича брутно производство. Тъй като то включва и поръчките, направени между отделните бизнеси, неговата метрика на практика предоставя по-добра представа за икономиката като цяло.

Брутното производство обаче доказва и нещо друго, което всъщност някои икономисти отдавна знаят – производството е значително по-голямо от потреблението. Конкретните метрики измерители и начините им за изчисляване ще разгледам в отделна статия, но засега е важно да се елиминира погрешната представа за размера на едното спрямо другото.

Ето как изглежда разликата между тях в САЩ, която е единствената страна, събираща официални данни за брутното производство:

Графика 5: Брутното производство (синя линия) спрямо потребителските разходи (червена линия) в САЩ

Източник: grossoutput.com

Заключение

Производството е най-важният икономически отрасъл, защото без него финансите и потреблението биха били невъзможни. Също така, въпреки разпространеното мнение, подхранвано и от индикатори като БВП, то е значително по-голямо от сектора на потреблението.

Производството се случва благодарение на труда, капитала, природните фактори и винаги е процес, заемащ място във времето. Респективно то се влияе от лихвения процент, който е следствие от реалните спестявания. Когато при лихвата се наблюдава изкуствено понижаване, например заради политиките на централните банки, в производството настъпват погрешни инвестиции (етапът на бума), които трябва да се ликвидират (етапът на рецесията). Затова и трябва да сме мнителни по отношение на политиките на централните банки.

Структурата на производството има различни етапи, последният от които е крайното потребление. С увеличаването на броя на предхождащите го етапи се удължава и самата структура. Колкото повече се удължава и увеличава структурата на производството, толкова по-висок е стандартът на живот, защото толкова повече, по-сложни и по-усъвършенствани стоки могат да се произвеждат; колкото повече произвеждаме, на практика сме толкова по-богати.

Автор: Даниел Василев