Преди 19 години Южна Корея се движи стремително към банкрут. Азиатската финансова криза се разпространява като вирус. Тайланд, Малайзия, Сингапур и други южноазиатски държави са засегнати, като се прокрадват и страхове от глобален икономически колапс, в случай че кризата не бъде овладяна навреме.

До 1997 година Южна Корея е давана като пример за успешен икономически обрат и икономическа стабилност. Някога бедна японска колония, Южна Корея претърпява изключително бърза трансформация, която започва през втората половина на 20-ти век. В дъното на този обрат стоят адекватни политически реформи и значителни инвестиции в сферата на образованието. Мнозина наричат преобразяването на Южна Корея „Чудото на река Хан“. До края на века БВП на Корея расте значително и страната се превръща в 11-тата най-голяма икономика в света. Гражданите на азиатската държава се радват на доходи, които им позволяват на живеят по „западен“ маниер. През лятото на 1997 година обаче немислимото се случва и вирусът достига и до източноазиатската държава. Много бизнеси фалират. Необслужените кредити водят до колапс и фалити при банките, оцелелите от които отказват финансиране. Корейският вон се движи стремглаво надолу, ликвидността пресъхва, а същевременно чуждестранните инвеститори изтеглят близо 18 милиарда долара от държавата. Стотици хиляди хора губят работата си.

Вариантът пред Южна Корея е само един – държавата търси помощ от Международния валутен фонд (МВФ). През декември 1997 година се отпуска най-големият в историята спасителен пакет в размер на 58 милиарда долара. Реформите, които се изискват от Корея, включват либерализиране на търговията и капиталовите сметки, реформация на трудовия пазар, преструктуриране на корпоративното управление и др.

След налагането на мерките настъпва нова криза, която местните наричат „кризата на МВФ“. Правителството не губи време и започва набирането на средства за изплащане на заема. През януари 1998 година стартира национална кампания, която и до днес е известна като една от най-трогателните прояви на патриотизъм и жертвоготовност в света.

Златото на помощ

По онова време се смята, че домакинствата в Южна Корея притежават злато, оценено на около 20 миларда долара. Това са основно огърлици, ценни монети, кюлчета, статуетки, медали, медальони, военни емблеми и др. Повечето от тези предмети са от изключителна важност за корейските семейства и имат много по-голяма сантиментална стойност, отколкото парична такава.

Златото играе важна роля и е съществен елемент за благоденствието на корейското семейство. Много семейства празнуват първия рожден ден на новороденото дете с традиция, наречена „doljanchi“. Този обичай повелява на децата да се подаряват 24-каратови златни пръстени. Златни бижута и часовници обикновено се подаряват на младоженци. Компаниите често награждават пенсиониращи се служители със златни ключодържатели. Това са само част от примерите, които илюстрират значението на златото в Южна Корея.

Това е така наречената „търговия от любов“, която в значителна степен определя търсенето и цената на златото. В много части на света златото е много повече от красиво украшение – то е знак за финансова стабилност и корейците са наясно с това. Преди 90 години и по-конкретно през 1907 година Корейската империя дължи на Япония 13 милиона вона, които се равняват на държавния ѝ бюджет за цяла година. За да помогнат в изплащането, мъжете отказват тютюнопушенето, а жените продават сватбените си бижута.

Златото отново идва на помощ на корейците през 1998 година. Почти 3.5 милиона души, което е около половината население по онова време, доброволно участват в кампанията за набиране на средства. Огромни опашки от хора, млади и стари, богати и бедни, се образуват пред специално определените пунктове. Целта на всички тези хора е да помогнат на държавата си. Хората масово окичват блузите си с жълти панделки със следното послание: „Нека преодолеем валутната криза като събираме злато“.

Известни корейски корпорации, като Самсунг, Хюндай, Деу и др., помагат в кампанията чрез разпространяване на маркетингови съобщения. Известни корейски личности също се включват. Например Лий Джонг-беом, известна бейзболна звезда, приковава вниманието към себе си, след като дарява 31.5 унции злато за целите на кампанията. Стойността на златото се равнява на над 9000 долара и е под формата на трофеи и медали, които е спечелил в рамките на 5-годишната си кариера. Средно всеки южнокорейски гражданин е дарил 65 грама от жълтия метал, което за тогавашното време се равнява на 640 долара.

В рамките на едва два месеца са събрани 226 метрични тона, които се равняват на 2.2 миларда долара. Всяка частица от събраното количество е грижливо претопена, превърната в слитъци и доставена на МВФ. Въпреки че това количество е нищожна част от изискуемата сума, кампанията за събиране на средства служи като обединяваща сила в усилията на Южна Корея да се пребори с дълга, което показва патриотизма на хората и тяхната удивителна способност да се обединяват в трудни моменти. Въпросната „търговия от любов“ помага на страната да изплати дълга от 58 миларда долара до август 2001 година – почти три години преди крайния срок.

Рециклирането на златото се увеличава с 10 %

Корея е вероятно най-добрият пример за рециклиране на златото, което по дефиниция на Световния съвет по златото означава, че златото се „продава за пари в брой от потребители или други играчи по веригата за доставки“, включително държави.

Разбира се, това не е единственият пример.

Въпреки че като цяло централните банки са нетни изкупвачи на ценния метал от 2010 година насам, Венецуела в режима си на ликвидация от март 2015 година продава по-голяма част от златните си резерви в усилието си да компенсира ниските цени на петрола и да намали дълговете си. За щастие социалистическата страна притежава злато, което да може да ползва в период на нужда, тъй като според някои венецуелци към настоящия момент е по-евтино да използват банкнотите вместо салфетки, отколкото да си купуват такива.

Тъй като скъпоценният метал е практически неразрушим, цялото злато, което е било добито досега, е все още налично под една или друга форма. Това прави неговото рециклиране важна част от предлагането. Процентът на рециклиране има тенденция да се повишава по време на икономическа криза или когато цените на златото във валутата на дадена страна се увеличават.

Мартина Петрова
по статия на Франк Холмс, Форбс