Какво е стагнация – значение и стратегии

Всички сме запознати с икономическия растеж и спад, но друг много важен икономически феномен е стагнацията. Често тя може да бъде също толкова опасна за отделните индивиди, колкото и рецесията, особено когато е съчетана с инфлация. 

Но какво всъщност представлява икономическата стагнация? Нека разгледаме по-подробно.

Определение за стагнация

Определението за стагнация е сравнително просто:

Продължителен период на бавен или нулев икономически растеж, често съчетан с висока безработица.

Когато говорим за бавен икономически растеж, обикновено имаме предвид годишен ръст на БВП между 0% и 2%. Растеж на БВП над 2% годишно се счита за здравословен за една икономика.

Периодите на стагнация могат да бъдат временни или да бъдат предизвикани от външен шок, например петролния шок от 1973 г., когато цените на петрола рязко скочиха. 

В типичен сценарий икономиките могат бързо да се възстановят и да продължат положителния си растеж. Въпреки това, стагнацията може да бъде и системен проблем, възникващ в резултат на дълбоки структурни недостатъци в икономиката.

Последствия от стагнацията

Макар да не звучи толкова разрушително, колкото рецесията, икономическата стагнация може да доведе до сериозни проблеми за обществото като цяло.

При застой в производството по време на икономическа криза, могат да се наблюдават следните ефекти:

• Постоянна безработица – липсата на растеж в производството означава липса на необходимост от нови работници.
• Бавен или нулев ръст на доходите – наетите лица получават по-малко или изобщо не получават увеличение на заплатите поради стагнацията в икономиката.
• Слаби финансови пазари – ниското производство води до слаб растеж на фондовия пазар и по-ниска доходност от активи.
• Ръст на инфлацията – стагнацията може да бъде следствие от инфлацията или да бъде предизвикана като опит на правителството да стимулира икономиката чрез изкуствено ниски лихвени проценти и разширяване на кредитирането.

Всички тези фактори създават реални трудности за отделните хора в една икономика. 

Структурната безработица е най-често срещаното явление в условията на стагнация, което означава, че квалифицирани работници, търсещи заетост, не могат да намерят свободни позиции. Спестяването става по-трудно заради слабия ръст на заплатите и лошата доходност от активи, а инфлацията изяжда покупателната способност и средствата в джоба ни.

Когато високите нива на инфлация се комбинират със стагнация, възниква стагфлация – тежко икономическо явление, което ще разгледаме в отделна статия.

Както виждаме, стагнацията е сериозен проблем.

Причини за стагнацията: Структурни и циклични фактори

Както вече споменахме, стагнацията може да бъде временна или структурна.

Цикличната стагнация е естествена част от икономическия цикъл. Когато една икономика излиза от рецесия, тя може да премине през период на стагнация, който обикновено е временен, докато започне възстановяването.

Обичайният икономически цикъл протича по следния начин:

Растеж → Пик на растежа → Рецесия → Дъно → Възстановяване (потенциална стагнация) → Нов растеж

Стагнацията може да бъде причинена и от външни шокове за пазара, като:

• Рязък скок в цените на петрола и енергията;
• Проблеми с веригите за доставки;
• Спад в обичайното търсене на основен износен продукт и други.

В повечето от тези случаи решенията са ясни – отстраняване или смекчаване на въздействието на шока.

Способността на една икономика да се справи с тези шокове определя дали стагнацията ще бъде временна или ще доведе до дългосрочни структурни проблеми.

Структурната стагнация е най-тежката форма на този проблем, тъй като означава, че съществуват дълбоки недостатъци в организацията на икономиката, които затрудняват растежа. Най-често тя е резултат от неефективни икономически политики.

Финансова политика

Строгите и сложни регулации на капиталовите пазари могат да забавят бизнеса, който търси финансиране, възпрепятствайки неговото разширяване.

Когато бизнесът не може да се разширява, производството се забавя, растежът на работните места се забавя, разходите намаляват и икономиката също се забавя.

Трудови политики

Прекомерно регулираните пазари на труда могат да доведат до липса на гъвкавост и слаб растеж на заетостта, причинявайки проблем, известен като ефектът „инсайдер-аутсайдер“.

Ефектът „инсайдер-аутсайдер“ в икономиката се отнася до разделението между хората, които са част от утвърдена работна сила (инсайдери), и тези, които са извън пазара на труда или не са наети (аутсайдери).

Инсайдерите често имат сигурни работни места и утвърдена преговорна сила, което им дава предимство по отношение на заплатите и трудовата сигурност. За разлика от тях, аутсайдерите, сред които могат да бъдат безработни, временни работници или хора с по-малък опит, изпитват затруднения при намирането на работа или осигуряването на добри заплати заради това неравенство.

Този ефект може да доведе до твърдост на заплатите, при която възнагражденията за инсайдерите остават високи дори в периоди на икономически спад, докато аутсайдерите трудно навлизат на пазара на труда, задълбочавайки неравенството и създавайки икономически неефективности.

Ефектът често е причинен от свръхрегулация на пазара на труда и е особено проблематичен по време на икономически забавяния.

Данъци и държавни разходи

Прекалено високите данъци, съчетани с неефективно управление, също могат да доведат до стагнация в икономиката. 

Ако икономиката е обременена с прекомерни данъци, които извличат ресурси от продуктивни лица и компании и след това се насочват към държавни програми, които не генерират ново производство, това може сериозно да задуши икономическия растеж.

По-ниските данъци могат да подпомогнат икономиката чрез увеличени разходи, спестявания и инвестиции.

Институционални фактори

Често съществуват утвърдени групи със специални интереси, които може да се съюзят с правителствата с цел да ограничат конкуренцията или да затворят пазарите. 

Фактори като корупцията или слабата правова уредба могат да доведат до нестабилна или недостъпна икономическа среда, което причинява стагнация.

Политически фактори

Политически фактори като санкции, военни конфликти или нестабилно управление също могат да доведат до стагнация.

Реални примери за стагнация

Периоди на стагнация са били наблюдавани по целия свят в различни моменти. Ето няколко от най-известните случаи, без определен ред.

Стагниращата икономика на Япония

Япония вероятно е най-често споменаваният модерен пример за структурна стагнация. 

В продължение на повече от три десетилетия икономиката на Япония е в застой. Тази стагнация се дължи основно на два фактора – (1) последиците от отрицателните лихвени проценти и (2) демографската криза. 

През последните 10 години икономиката на Япония е нараствала годишно в границите между 0,2% и 1,5%.

Стагфлацията през 1970-те години

През по-голямата част от 70-те години на миналия век Съединените щати и други развити икономики преживяват сериозен епизод на стагфлация – комбинация от икономическа стагнация и изключително висока инфлация. 

Този период започва с петролния шок от 1973 г., но последвалият икономически удар разкрива и дълбоки структурни проблеми. 

Икономиката се възстановява през 80-те години благодарение на бума в IT индустрията, мащабната дерегулация на капиталовите пазари и намаляването на данъците.

Развитите икономики след кризата от 2008 г.

Периодът след световната финансова криза често се посочва като пример за стагнация сред развитите икономики. Възстановяването беше бавно, а пазарите изпитваха затруднения при връщането към растеж. В повечето страни икономическият ръст се колебаеше около 2%.

Забавеният икономически растеж остава изразена тенденция сред развитите икономики след кризата от 2008 г.

Заключение

Икономическата стагнация е по-малко тежко състояние в сравнение с рецесията, но въпреки това оказва негативно влияние върху обществото като цяло. Продължителните периоди на стагнация могат да бъдат трудни за преодоляване, а стагниращите заплати и високата безработица представляват сериозни предизвикателства.

Важно е правителствата да поддържат икономически политики, които насърчават растежа и позволяват на икономиката да се развива. Често това, което изглежда като лесно решение, може да доведе до напълно противоположен на очаквания резултат.