Кога за последен път прочетохте заглавие за вашата страна, която навлиза в период на дефлация? Вярвам, че този въпрос трябва да даде смисъл на това защо дефлацията е толкова демонизирана.

В предишна статия описахме какво представлява инфлацията и как тя изкривява икономиката. За да дефинираме накратко инфлацията, това е увеличаване на предлагането на пари. Повишаването на цените е просто следствие от повече пари, преследващи същото количество стоки и услуги.

Още по темата тук: Какво е инфлация?

В тази статия ще разгледам какво е дефлация и защо широката общественост трябва да се интересува повече от дефлация, отколкото от инфлация.

Какво представлява дефлацията

Ако дефинираме инфлацията като повече пари, преследващи стоки и услуги, дефлацията е точно обратното.

Като стандартна дефиниция можем да използваме следното:

Дефлацията е процесът, при който покупателната способност на парите нараства спрямо стоките и услугите в икономиката. В резултат на това цените са склонни да падат.

Покупателната способност на една валута се определя от предлагането и търсенето на пари. Факторите, които влияят на предлагането или търсенето, са тези, които могат да причинят дефлация.

Какво може да причини дефлация?

Започвайки от страната на предлагането на покупателната способност на парите, има един субект, който решава колко пари трябва да има в една икономика: централната банка. Централната банка прави това чрез своята парична политика.

Повече по темата тук: Какво е паричната политика: определение и примери

При провеждането на своята политика централната банка прибягва до инструменти за въздействие върху стойността на парите. Тя може или да отпечата повече пари, което води до по-ниска стойност на парите, или може да намали предлагането на пари, като по този начин увеличи тяхната стойност. Последното рядко се случва, особено за дълги периоди от време.

Каквото и да реши централната банка – да въведе или да извлече пари от икономиката, това изкривява пазарните лихвени проценти, След това тези лихвени проценти определят колко хората заемат, колко харчат, колко инвестират и колко спестяват. Всички тези решения формират търсенето на пари.

Ако лихвите са високи, търсенето на пари също е високо. Това води до набиране на покупателна способност на валутата. Това обаче не води непременно до дефлация.

Инфлация, дефлация и дезинфлация: сравнения

Както беше посочено по-горе, инфлация е, когато предлагането на пари се увеличи. Това може да се случи, като централната банка печата повече пари или банките отпускат повече кредити.

Чрез изкуствено определяне на лихвените проценти, централните банки изкривяват пазарите и влияят както на инвестициите, така и на потреблението. Инфлацията е най-полезна за правителствата, като същевременно унищожава покупателната способност на парите.

Дефлацията е обратното. Това е, когато предлагането на пари намалява, като по този начин се увеличава покупателната способност на парите. Тези, които се облагодетелстват от дефлацията, са физически лица и предприятия, защото те могат да купуват повече с парите си.

Дезинфлацията е форма на инфлация. Тя представлява намаляващ темп на инфлация. Това означава, че потребителските цени продължават да растат, но с по-бавни темпове. Точно както в случая с инфлацията, тя засяга хората и бизнеса, защото техните пари губят стойността си спрямо стоките и услугите.

Страхът от дефлация

На 21 ноември 2002 г. един от управителите на Федералния резерв, Бен С. Бернанке, каза в речта си, озаглавена „Дефлация: да се уверим, че „това“ не се случва тук“:

Уверен съм, че Фед ще вземе всички необходими средства, за да предотврати значителна дефлация в Съединените щати и освен това, че Централната банка на САЩ, в сътрудничество с други части на правителството, ако е необходимо, разполага с достатъчно инструменти на политиката, за да гарантира, че всяка дефлация, която може да възникне, ще бъде лека и кратка.

През 2008 г. Бернанке стана председател на Федералния резерв, като отговаряше за наводняването на пазарите с евтини пари, за да “предотврати” дефлацията. Това, което той направи, беше да изкриви реакцията на пазара към балона на активите, създаден чрез евтини кредити.

Ако не беше Федералният резерв да купи ценни книжа на стойност трилиони долари, САЩ със сигурност щяха да преживеят по-дълъг период на дефлация, отколкото се случи.

Съществува общ страх, установен главно от централните банкери, че ако се случи дефлация, това се превръща в спирала, при която цените продължават да намаляват, предприятията се затварят, хората се уволняват, потреблението намалява още повече, като по този начин цените продължават да падат все повече.

Потенциалните ползи от дефлацията

Аргументът, че хората и фирмите просто не биха купували стоки и услуги години подред, създавайки намалено потребителско търсене, е неверен. Това идва от времевите предпочитания на хората за стоки и услуги.

Нека разгледаме един пример.

Да кажем, че България е в период на дефлация. Тъй като настоящото ниво на цените на стоките продължава да пада, мислите да отложите всякакви големи покупки, защото парите, които имате, стават все по-ценни.

Но ако пералнята ви се повреди, колко месеца ще минете без да я смените? Същото важи и за колата ви, къщата ви (може да очаквате дете, поради което трябва да се преместите в по-голямо жилище) и др.

Проблемът на централните банкери, но и на правителствата, не е, че има възможност за дефлационен период. Техният проблем е, че реалната стойност на парите се увеличава. И когато това се случи, реалната дългова тежест се увеличава.

Защо правителството наистина не иска дефлация

В същата реч от ноември 2002 г. Бернанке каза следното:

Въпреки че дефлацията и нулевите номинални лихвени проценти създават значителен проблем за тези, които искат да вземат заеми, те налагат още по-голяма тежест върху домакинствата и фирмите, които са натрупали значителни дългове преди началото на дефлацията. Това бреме възниква, защото дори ако длъжниците са в състояние да рефинансират съществуващите си задължения при ниски номинални лихвени проценти, при падане на цените те все още трябва да изплатят главницата в долари с нарастваща (може би бързо нарастваща) реална стойност.

Бернанке засяга въпроса за изплащането на дълга, който става все по-скъп. Фокусът му обаче е върху физически лица и компании. Но кои субекти са най-задлъжнели в света? Правителствата.

Това, което Бернанке наистина имаше предвид, е, че дефлацията прави дълговата тежест на правителствата по-висока и колкото по-дълго продължава дефлацията, толкова по-скъп става дългът. Това се случва, защото реалната стойност на заетата сума продължава да нараства с нарастването на покупателната способност на парите.

По този начин, ако дефлацията е полезна за хората и бизнеса, правейки стоките и услугите по-евтини и увеличавайки реалната стойност на техните спестявания, тя може да бъде опустошителна за правителствата. Точно затова централните банки трябва да продължават да печатат пари и да защитават банковата система с частичен резерв.

Как централните банки реагират на дефлацията?

Както каза Бернанке, Фед ще направи всичко възможно, за да запази икономиката на САЩ далеч от дефлация. И го направи. Както видяхме, САЩ преминаха само през десет месеца на дефлация в началото на финансовата криза от 2008 г.

Това, което Фед трябваше да направи, след като лихвените проценти паднаха на нула, беше да изкупи възможно най-много дългови ценни книжа. По този начин цените на тези активи останаха на изкуствено ниво. В противен случай те биха се обезценили още повече, което би довело до по-дълъг период на дефлация.

Дори ако чрез действията си Федералният резерв попречи на пазарите да поправят грешката на масовото вземане на заеми преди колапса на Лемън Брадърс, действията му бяха възприети като спасяване на американската икономика от по-лоша рецесия. Поне това е аргументът на държавните служители и централни банкери.

В изследване, публикувано от Станфордския институт за изследване на икономическата политика, Рамин Толуи заключава:

Неконвенционалните политики на Фед, включително покупките на активи и прогнозното ориентиране, са мощни инструменти за управление на извънредни икономически ситуации.

По този начин правителствената намеса, която изкривява това, което правят милиони участници, както физически лица, така и фирми, е нещо, което трябва да се проповядва и приветства. И това поведение позволява на правителството и централните банки да продължат да унищожават покупателната способност на нашите пари.

Заключения

Както видяхме, дефлацията се счита за едно от най-лошите икономически събития, които могат да се случат. Въпреки това, за населението като цяло аргументите на централните банкери и държавните служители не са валидни.

Физическите лица и собствениците на фирми трябва да си пожелаят дефлация. Това би помогнало на техните спестявания да увеличат стойността си, да могат да купуват повече стоки и услуги, но и да инвестират повече.