Какво е паричната политика: определение и примери

Може би най-влиятелната структура, когато става въпрос за благосъстоянието на гражданите на една държава, е централната банка. Тя не само е мощна институция, но е и една от най-незабележимите.

В тази статия ще обясня какво правят централните банки, защо и как действията им влияят на стандарта ни на живот. Считам, че е важно да се разбере какво засяга най-много икономиката, понеже това има пряко отражение върху живота на всеки гражданин.

Определяне на паричната политика

Първо, трябва да разберем, че централните банки – наричани още парични власти – са държавни институции, които прилагат и провеждат паричната политика. Но какво всъщност е паричната или паричната политика?

Когато става въпрос за влияние върху развитието на икономиката, изпълнителната власт може да прилага два вида политики: фискална и парична. 

Фискалната политика се прилага от правителството чрез Министерството на финансите. Тези политики се отнасят до данъчното облагане и бюджетирането. Когато правителството иска повече пари, то увеличава определени данъци или взема заеми. Разбира се, намаляване на данъците почти никога не се случва.

Когато говорим за парични политики, трябва да мислим за мерки, които засягат показатели като нивото на инфлация, процента, с който заемаме пари, нивото на безработица и т.н. 

Според Банката за международни разплащания:

Паричната политика притежава властта да издава „пари“, непогасимо задължение на държавата, използвано като средство за плащане.

Накратко, паричната политика установява каква форма приемат парите и каква стойност имат. Фискалната политика определя къде трябва да отидат парите. Тези две политики са полезни една за друга, тъй като по-голямото търсене на средства за покриване на прекомерни държавни разходи идва в повечето случаи от емитента на парите.

Но този процес не може да продължи вечно. Парите, създадени от нищото, водят до инфлация. Твърде много пари водят до хиперинфлация.

Какви са инструментите за прилагане на паричната политика?

Както беше посочено по-горе, централната банка оформя формата и стойността на парите. Но за да направите това, са необходими специални инструменти. 

Чрез управление на този набор от монетарни инструменти се помага на централната банка да изкривява пазарите и да създава фалшиви обещания през определени периоди.

Операции на открития пазар

Институциите с най-голям капитал за инвестиране във всяка държава е централната банка. Всяка централна банка може на практика да печата неограничени количества пари и да купува активи. Това обаче може да доведе до икономически балони.

Операциите на открития пазар са начинът, по който централната банка се намесва на финансовите пазари, за да получи решенията, взети от Съвета на гуверньорите.

Основните операции на открития пазар са:

• Споразумения за обратно изкупуване (репо сделки): това са споразумения между централната банка и търговските банки, при които централната банка предлага заем на търговските банки срещу конкретно обезпечение (като държавни облигации), но при които търговската банка се съгласява да изкупи обратно обезпечението в определен момент в бъдещето;
• Обратни репо сделки: това са споразумения, които работят обратно в сравнение с репо сделките, по начина, по който търговските банки предоставят на централната банка заем в замяна на ценни книжа, които трябва да бъдат изкупени обратно на бъдеща дата;
• Привличане на депозити: централните банки предлагат депозити за търговските банки, за да усвоят от ликвидността на финансовия пазар;
• Предоставяне на заеми: в случай на споразумения за обратно изкупуване, собствеността върху обезпечението се променя (от търговската банка на националната банка и обратно), но централната банка може да отпуска заеми на търговските банки и да не получава собствеността върху обезпечението (подобно на ипотечен заем);
• Покупка и продажба на активи с цел инжектиране или усвояване на ликвидност от финансовите пазари;
• Валутни суапове, при които централната банка:
  • Купува чуждестранна валута срещу националната валута и продава чуждестранната валута в бъдеще – тази операция инжектира национална валута на валутния пазар, понижавайки стойността й спрямо други валути;
  • Продава чуждестранна валута за националната валута и купува националната валута в бъдеще – тази операция абсорбира национална валута от валутния пазар, увеличавайки нейната стойност спрямо други валути;

От всички тях най-използваните операции са репо сделките. Тези споразумения са и начинът, по който се определя лихвеният процент, тъй като споразуменията се извършват чрез лихвите на паричната политика (лихвени проценти по депозити и кредити).

Лихвеният процент на паричната политика

Най-мощното влияние на всяка парична власт е лихвеният процент на паричната политика. Като манипулират този лихвен процент, централните банки определят а цената на парите.

Като намаляват лихвения процент, централните банки правят парите по-евтини. Това позволява да се вземат повече кредити. Когато количеството пари в икономиката расте по-бързо от производството на тази страна, се сблъскваме с инфлация на цените. Това е когато (а също и защо) цените се увеличават.

От друга страна, когато цените също се повишат бързо, централната банка се намесва отново чрез увеличаване на лихвения процент. Това оскъпява парите. Хората и фирмите със съществуващи заеми усещат не само тежестта на инфлацията, но и тази на по-високите лихвени плащания по техните заеми. Вече близо четири години сме свидетели на такъв период.

Коефициент на задължителни резерви

Всеки път, когато депозирате сума в банка, финансовата институция не е законово задължена да задържи цялата сума при себе си. Законът позволява на банката да задържи много малка част от депозита.

Картата по-горе показва различните съотношения на задължителните резерви в Европа и Северна Америка. 

Най-ниска е стойността в еврозоната от 1%. Това означава, че ако депозирате 100 евро в банка от еврозоната, тази банка трябва да задържи само едно евро и може да отпусне останалите 99 евро под формата на кредит. Най-високата стойност е в Молдова – 31%.

Като манипулират съотношението на задължителните резерви на банковата система, централните банки налагат на кредитните институции колко могат да кредитират. Колкото по-нисък е този коефициент, толкова повече кредит може да отпусне банката. Освен това с повече кредит идва и по-високо ниво на риск. Този риск се създава от възможността за тегления на вложителите.

От гледна точка на централните банки това е много полезен инструмент, който може да бъде приложен незабавно във всички кредитни институции под ръководството на централната банка. Съотношението на минималните задължителни резерви не само може да бъде манипулирано, но може да се определя въз основа на валутата, в която са депозитите, и на оставащия падеж на депозитите. 

Целите на паричната политика

Има три основни цели, които централните банки имат, когато провеждат своята парична политика. 

Тук говорим за:

• Дългосрочна ценова стабилност – централните банки използват целта за инфлация от 2%, стойност, която няма устойчив аргумент защо трябва да се придържаме към 2%, а не повече или по-малко от това, но като се има предвид този 2% годишен темп на инфлация, това означава, че една валута би загубила 50% от стойността си за 35 години (все пак еврото успя да загуби 42% от стойността си само за 25 години);
• Ниска безработица – в повечето случаи централните банки имат една цел – ценова стабилност, но в случая с Федералния резерв, американската централна банка, има двоен мандат на централната банка – да поддържа цените стабилни и безработицата ниска;
• Икономическа и финансова стабилност – всяка страна има макропруденциален орган, който отговаря за надзора на начина, по който се развиват икономиката и финансовите пазари и се намесва, когато сметне за добре. В зависимост от всяка страна, това може да бъде или да не бъде отговорност на централната банка.

В повечето случаи централните банки имат за единствена цел ценовата стабилност. Въпреки това, както е обяснено по-горе, има централни банки с двоен мандат, като Фед. И все пак има и друг вариант, при който централната банка отговаря за две цели, но ги приоритизира.

Например Европейската централна банка има за основна цел ценова стабилност. Все пак тя е натоварена и с осигуряването на ценова стабилност, без да оказва силно влияние върху икономическото развитие в еврозоната. Следователно стабилността на икономическата система е второстепенна цел на ЕЦБ, която е по-малко важна от ценовата стабилност.

Заключения

Паричната политика се отнася до набор от мерки, цели и стратегии, прилагани от паричния орган на дадена държава. Тези мерки имат за цел да намалят въздействието на различни макроикономически и геополитически събития върху мнозина.

Но в повечето случаи те се оказват само удължаващи болката. Точно както се случи по време на пандемията. Ако не бяха централните банки, които свалиха лихвите почти до нула, нямаше да има толкова много кредитиране. Това не би създало същия размер на ценова инфлация, на който все още сме свидетели.

Докато има централен орган, който диктува каква форма имат парите и каква е тяхната стойност, винаги ще виждаме изкривявания на финансовите пазари. След това тези изкривявания се преливат в реалната икономика и точно както във финансовата криза от 2008 г., могат да оставят милиони хора без дом.