Какво представляват валутните суапове и кога се използват?

Светът на финансовите деривати е изключително сложен. Идеята две (или повече) страни да се споразумеят по договор, който не фигурира в счетоводния баланс, може да бъде както предимство, така и риск.

Повече по темата тук: Дериватни финансови инструменти: значение и видове

Един такъв договор е валутният суап. Но преди да обясним какво представлява валутният суап, нека си припомним какво е суап.

Според дефиницията на CFA института:

Суапът е твърдо обвързващо споразумение, при което две страни си разменят серия от парични потоци в бъдеще.

С прости думи – две страни се договарят да си изплащат суми, които са или фиксирани по определена лихва, или променливи, обвързани с междубанков лихвен процент. Размяната на сумите се осъществява и продължава съгласно условията на договора.

Сега нека видим какво представлява и как работи валутният суап.

Какво представлява валутният суап?

Според дефиницията на Corporate Finance Institute:

Валутният суап е деривативен договор между две страни, който включва размяна на лихвени плащания, както и – в определени случаи – размяна на главници, деноминирани в различни валути.

Когато две страни сключат валутен суап, те трябва да платят т.нар. главница. Това на практика е същото като главницата по банков заем. Причината е, че при подписване на валутен суап, и двете страни се финансират чрез дълг.

Как функционира валутният суап?

За да разберем по-добре как работи валутният суап, нека разгледаме пример. Компания A е базирана в САЩ и иска да разшири дейността си във Франция. За целта ѝ трябват 1 милион евро.

Компания B е базирана във Франция и иска да разшири дейността си в САЩ. За това ѝ трябват 1,15 милиона долара.

Нито една от двете компании не разполага с нужните средства в брой, така че и двете прибягват до заем.

Тъй като за тях е по-евтино да заемат средства в собствената си национална валута – компания A в щатски долари, а компания B в евро – както заради това, че вече имат финансова история в съответните държави, така и защото най-вероятно имат контакти сред местните банкери, те решават да го направят именно така.

На практика, преди да влязат във валутен суап, компания A заема доларите, от които се нуждае компания B, а компания B заема еврото, от което се нуждае компания A.

След като сключат валутния суап, те си разменят главниците – т.е. заетите суми. Съгласно договора, до падежа на суапа компания A трябва да изплаща на компания B лихвите по заема в евро, а компания B изплаща на компания A лихвите по заема в долари.

Следната диаграма илюстрира процеса във всяка дата, на която трябва да се направят плащания според договора.

Договорът се счита за приключен, когато двете страни си върнат взаимно главниците по първоначално договорения обменен курс – 1 евро срещу 1,15 долара.

Видове валутни суапове

Има три основни типа валутни суапови договори, в зависимост от това дали лихвените проценти по двата заема са фиксирани или плаващи:

• Фиксирана срещу плаваща лихва – едната страна плаща фиксирана лихва, а другата – плаваща (обвързана с междубанков процент);
• Плаваща срещу плаваща – и двете страни плащат лихви по плаващ процент;
• Фиксирана срещу фиксирана – и двете страни плащат фиксирани лихви.

В зависимост от нуждите на бизнеса и очакванията за движението на лихвите, компаниите избират дали да се подсигурят с фиксирани или плаващи лихви.

Инвестиционни стратегии с валутни суапове

Обикновените хора нямат достъп до пазарите на деривати. Въпреки това съществуват инструменти, които позволяват на инвеститорите да се хеджират срещу различни рискове.

Валутните суапове най-често се използват за хеджиране на валутен риск.
Ако имате инвестиция в Съединените щати, но щатският долар поскъпне, ще реализирате по-ниска доходност в лева.

За да избегнете такива „загуби“, можете да инвестирате чрез хеджирани борсово търгувани фондове (ETFs).

Повече по темата тук: Какво е хеджиране: значение и стратегии

Ако един европейски ETF държи част от портфолиото си в американски акции, той ще иска да се хеджира срещу поскъпването на долара, за да запази висока доходността си в евро. Затова ETF-ът може да влезе в валутен суап с американска банка. 

ETF-ът ще заеме евро срещу своите активи, които ще бъдат обменени за щатски долари, предоставени от американската банка.

С получените долари ETF-ът може да отиде и да купи американски акции, деноминирани в долари. По време на валутния суап ETF-ът трябва да плаща лихва по доларовия заем. За да го направи, може или да използва дивидентите от американските акции (в долари), или да използва част от своите парични резерви.

При падеж ETF-ът може или да продаде акциите, за да върне дължимите долари, или да продължи суапа (roll over). При roll over главницата не се връща, а двете страни се съгласяват да удължат срока на валутния суап.

Това е най-често използваната опция от ETF-ите, когато сключват валутен суап. Разбира се, стига насрещната страна да е съгласна.

Рискове и предизвикателства при валутните суапове

Основният риск при сключване на валутен суап е рискът от насрещната страна. На практика, когато компания A заема долари, за да ги предостави чрез валутния суап на компания B, тя разчита единствено на това, че компания B ще може да изплаща лихвите по заема. Разбира се, обратното също важи от гледната точка на компания B.

Друг важен риск е свързан с несъответствие. Ако даден ETF иска да хеджира експозицията си към щатския долар, но не изчисли точно позицията, която възнамерява да заеме чрез валутния суап, ETF-ът може да остане изложен на остатъчен валутен риск.

Трети риск е свързан с ликвидността. Ако при падеж ETF-ът не успее да продължи валутния суап (roll over), той трябва да намери начини да осигури ликвидност, за да върне главницата. Ако пазарът на акции е в bear market, може да му е трудно да ликвидира достатъчно активи или да го направи на достатъчно изгодна цена, за да върне главницата.