Магията на конкуренцията

Предприемачеството ражда иновации, а чрез производството (подпомогнато от разделението на труда) те се превръщат в реалност и стандартът на живот за всички нараства. Това обаче не цялата история. За да разберем как свободните пазари работят и правят живота по-добър, трябва да се запознаем и с феномена на конкуренцията.

Какво е конкуренцията

Конкуренцията е процес, при който две или повече лица се съревновават за достъп до едни и същи оскъдни ресурси или за средствата на потребителите. Обикновено с нея свързваме състезанието между бизнесите, но тя може да се наблюдава и в случаи, при които потребителите желаят да придобият едни и същи ресурси. Затова и тя оказва влияние и върху двете групи.

Икономистите за конкуренцията

Както останалите феномени, разглеждани в поредицата „Златна школа“, и конкуренцията е нещо, разглеждано от много икономисти в историята. Например Фридрих фон Хайек посочва в лекцията си „The Meaning of Competition“, че тя е процес на откриване на познание и по-конкретно на познание, свързано с цените, иновациите и предпочитанията на потребителите. Също Хайек отбелязва, че процесът на конкуриране води до състоянието конкуренция. Израел Кирзнер пък изтъква в „Entrepreneurship and Competition“, че:

Предприемачеството и конкуренцията са двете страни на една и съща монета. Предприемаческите дейности винаги са конкурентни и конкурентните дейности винаги са предприемачески.

В книгата си „Уроци за младия икономист“, Робърт Мърфи (на снимката) описва взаимодействието между предприемачеството, производството и конкуренцията по следния начин:

Ако предприемачите са движещата сила в една пазарна икономика, конкуренцията е това, което ги регулира и мотивира. Конкуренцията гарантира, че предприемачите постоянно се опитват да предоставят на най-ниската възможна цена стоките и услугите, които потребителите желаят.

В по-широк смисъл конкуренцията и конкурентоспособността могат да се отнасят за икономиките като цяло. Тогава под понятието се имат предвид институциите, политиките и факторите, които определят равнището на продуктивност в една страна. Обикновено резултатите се представят като оценка, което позволява конкурентоспособността на отделните страни да се сравнява.

Съществуват различни класации по този показател. Една от по-известните е Глобалният индекс на конкурентоспособността на Световния икономически форум. Той съпоставя общо почти 140 държави по следните дванадесет показателя:

1. Институции;
2. Инфраструктура;
3. Макроикономическа среда;
4. Здравеопазване и начално образование;
5. Висше образование и обучение;
6. Ефективност на стоковите пазари;
7. Ефективност на трудовия пазар;
8. Развитие на финансовите пазари;
9. Готовност за възприятие на технологиите;
10. Размер на пазара;
11. Степен на развитие на бизнеса;
12. Иновации.

Предпоставки за възникване на конкуренцията

Първата важна предпоставка за съществуването на конкуренцията е наличието на свободни пазари, без различни бариери за навлизане или излизане. Не е случайно, че той използва термина „свободна конкуренция“, за да я разграничи от другите състояния на пазара. Тях ще разгледам в други статии, а в настоящата, говорейки за „конкуренция“, винаги ще се включва и тази предпоставка за нея.

На второ място, за наличието на конкуренцията е важно цените на отделните пазари също да са свободни. В някои ситуации правителствата имат склонността да въвеждат минимални (подови) или максимални (таван) цени, но те възпрепятстват работата на пазарния механизъм и ограничават конкуренцията. Както всеки от разглежданите до момента феномени, цените са изключително важен индикатор за пазарите, респективно за живота ни изобщо. Тях също ще разгледам в друга статия.

Вече имаме двете най-важни предпоставки за възникването на конкуренцията на пазара. Ето как се ражда тя.

Как работи конкуренцията

Да си представим въображаемата страна Руритания, която е богата на злато, но не търгува с никого. В нея има само една мина и рафинерия за злато, но голямо търсене на благородния метал. Затова те могат да си позволят да поддържат висока цена на златото – например от 5 хил. долара за тройунция.

В наличност

Само че друг предприемач знае, че ще му струва 2 хил. долара, за да добие една тройунция злато. Казано иначе, той може да продава при цена от 4 хил. долара и отново да постига изключително висок марж на печалбата.

Разбира се, в реалния живот говорим за много по-различна цена на златото и размер на инвестициите. За да добиете представа как точно изглежда пътят на златото от проучванията за него до момента, в който то може да се купи под формата на златна монета или инвестиционно злато, можете да видите нашата поредица, посветена на това.

В нашата Руритания засега се наблюдават два феномена, благодарение на конкуренцията: увеличаване на предлагането и свиване на цената за крайните потребители. Този процес ще продължи докато предприемачите могат да реализират някаква печалба.

Ако си представим, че маржът на печалбата се е свил до толкова ниска стойност, че не си струва да се откриват нови мощности, вероятно в сила ще влезе един от другите аспекти на предприемачеството – склонността към инвоации. Казано иначе, бизнесите няма да са склонни да откриват мини по стария способ, а да разработят нов, който ще понижи производствените цени.

Говорейки за злато, подобна иновация може да се състои във въвеждането на натриев тиосулфат при процеса на излугване. Резултатите показват, че при някои видове руди той води до по-висок добив от методите, използвани по-рано.

В резултат на това, добивът на тройунция злато може да поевтинее до 1,5 хил. долара, в резултат на което и крайната цена да се понижи.

Конкуренция между потребителите?

Конкуренция може да се наблюдава и между потребителите – крайни (индивиди) или корпоративни. В случая отново може да се даде пример със златото.

Както посочих в статията „Колко всъщност е цената на златото?“, заради мерките срещу коронавируса през пролетта на 2020 г. рафинериите за злато спряха работа. Затова изведнъж много институции и потребители се конкурираха, за да придобият ограниченото количество метал на борсите, което доведе и до покачване на цената му.

Но не е нужно да имаме толкова радикален вариант, колкото бяха въвеждането на ограничителни мерки срещу коронавируса. Да си представим, че се намира нова индустриална употреба на златото, какъвто често е случаят. В този случай въпросният нов отрасъл започва да се конкурира със съществуващите, цената се покачва, но това привлича нови производители на злато, които с времето отново възстановяват баланса.

Как конкуренцията подобрява стандарта на живот на потребителите

От примерите по-горе вече е ясно, че при наличието на свободни пазари и нерегулирани цени може да се зароди конкуренцията между производителите. От своя страна, когато се наблюдава тя, потребителите получават по-голямо изобилие от стоки и услуги при по-ниска цена. Нещо повече, с времето те се усъвършенстват все повече. На пазарите потребителят е цар и това не може да е по-вярно, когато говорим за конкуренцията.

Това е вярно и в случаите, когато този потребителят не е всеки от нас (т.е. краен потребител), а е и бизнес. Звучи парадоксално, но XIX в. е относително по-свободен от XX в. по отношение на регулациите пред бизнесите. Ето до какво водят

Таблица: Локомотиви през XIX в.: размери и цени

Източник: Дороти Брейди, Relative Prices in the Nineteenth Century

Това е само един пример за ценовите предимства от конкуренцията. Но в изследването ѝ, публикувано през 1964 г., тези тенденции могат да се видят при всички индустриални и потребителски стоки.

Защо конкуренцията е добре дошла за работещите

Точно както конкуренцията води до понижаване на цените на стоките и услугите, тя води до увеличаване на заплатите (т.е. цената на труда). Защо това е така? Защото компаниите се конкурират при назначаването на служителите.

Затова и всеки един работещ трябва да приветства мерките, увеличаващи конкурентоспособността на икономиката. Обратното, ако конкуренцията се задушава, това води до по-малко инвестиции и по-малко компании, което понижава стандарта на живот на работещите.

Заключение

Конкуренцията води до увеличаване на ефективността на производството и подпомага предприемачеството и иновациите. В този процес се наблюдава свиване на потребителските цени и увеличаване на предлагането. Така на практика тя е важен елемент за поддържането на цените и разпределението на ресурсите там, където ги искат потребителите.

Нещо повече, тя облагодетелства и работещите, защото в дългосрочен план в секторите, в които се наблюдава ръст на инвестициите, се наблюдава и повишаване на техните заплати.