Евро – какво трябва знаем за единната валута
Еврото е една от най-важните валути за световната парична система. В следващите редове ще научим защо това е така, каква е неговата история и как се предпазва от фалшификации.
Създаване, знак и наименование – история на еврото
Историята на единната валута и на еврозоната стартира през 1992 г. с подписването на Договора от Маастрихт. С него е постигнато споразумение за създаване на обща валута между страните, които са член на Европейския съюз.
Името на новата валута е трябвало да отговаря на няколко критерия, включително да е:
- Еднакво на всички езици;
- Лесна дума;
- Национално неутрално;
- Публично прието.
Наименованието евро е възприето през 1995 г. За негов автор се счита белгиецът Жермен Пирло. Думата е избрана в конкуренция с предложения, заимствани от имената на по-стари златни монети: флорин, дукат, крона и други.
Валутният знак на еврото също е дело на белгиец – Ален Биле. Той напомня за древногръцката буква епсилон, но, за разлика от нея, е пресечена от две хоризонтални линии. Идеята зад тях е да създадат усещане за стабилността на новата валута.
Но усилията за стандартизиране на парите в Европа стартират преди Договора от Маастрихт. До края на 1998 г. в Европейската икономическа общност все още се използва екюто (ECU).
Създадено още през 1979 г., неговото име също напомня за старата френска златна монета екю. То не е служило като пари за разплащания, а е разчетна единица за калкулиране на обменните курсове между отделните валути, банковите резерви и някои финансови транзакции.
Целта е била да се доближат валутните курсове на националните валути, с което да се улесни приемането на еврото.
Евро като парична единица
То се случва на 1 януари 1999 г. Първоначално еврото също е само счетоводна парична единица. Под формата на банкноти и монети, т.е. като валута, която познаваме и използваме за разплащания днес, то започва да се използва на 1 януари 2002 г.
Въвеждане му е най-голямата парична реформа в историята. При нея са подменени общо почти 70 милиарда банкноти и монети. Понастоящем единната валута се емитира в следните купюри:
Таблица: Евро банкноти и монети
Монети |
Съвкупна стойност за всеки номинал(в млрд. евро) |
1 цент |
0,4 |
2 цента |
0,6 |
5 цента |
1,1 |
10 цента |
1,6 |
20 цента |
2,6 |
50 цента |
3,4 |
1 евро |
8 |
2 евро |
14,4 |
Банкноти |
Съвкупна стойност за всеки номинал(в млрд. евро) |
5 евро |
10,6 |
10 евро |
30,1 |
20 евро |
96,1 |
50 евро |
721,5 |
100 евро |
392,8 |
200 евро |
170,4 |
500 евро |
150,4 |
Източник: Европейска централна банка
Първите държави, въвели евро, са:
- Австрия
- Белгия
- Финландия
- Франция
- Германия
- Ирландия
- Италия
- Люксембург
- Нидерландия
- Португалия
- Испания
От тогава до днес още осем страни започват да използват единната валута, последната от които е Хърватия, от 1 януари 2023 г.
Освен тях, много други са във валутен борд с него. Това означава, че техните местни имат фиксиран обменен курс спрямо еврото. По този начин съответната централна банка не може да печатат неограничено количество пари от националната валута.
Интересно е, че немалко от тези държави са африкански. Причината е, че преди създаването на еврото те са свързани с френския франк.
Сходна е ситуацията в България. Левът се обменя по фиксиран курс с германската марка от 5 юли 1999 г., след което продължава да е във валутен борд с единната валута. Централните банки на Сърбия и Румъния поддържат почти постоянен курс на динара и леята към еврото, без да са във валутен борд.
Някои страни извън еврозоната също го използват като своя валута. Сред тях са Косово и Черна гора. Валутата се използва и в британските задгранични територии Акротири и Декелия на остров Кипър, с което те са единствените части от Великобритания, използващи евро.
Глобална значение и защита на банкнотите
Днес евро се произвежда не само от Европейската централна банка, но и от националните централни банки в евросистемата под лиценз. Но значението му за световната финансова система надхвърля употребата му на Стария континент.
Всъщност то е втората най-популярна валута като резерв на централните банки след щатския долар, който пък е световната резервна валута от Втората световна война насам. Според Международния валутен фонд почти 20% от запасите на тези институции (при 55% дял на долара).
Въпреки това еврото се фалшифицира относително рядко.
Банкнотите се отпечатват върху хартия от памучни влакна и имат множество защитни елементи, включително:
- Воден знак;
- Защитна нишка, видима на светлина;
- Холограма с номиналната стойност на евро банкнотата и знака на валутата;
- Променящ се номинал в зависимост от ъгъла на попадане на светлината.
Не на последно място, евро банкнотите са по-различни на допир от хартиените банкноти.