Пирит – златото на глупаците

Можете да чуете анализа в подкаста ни. Не забравяйте да се абонирате в удобната за вас платформа, за да не пропускате новите ни коментари.

Какво се случва, когато един актив е много ценен и признат световно, каквото е златото? Хората започват да търсят начини да го фалшифицират или да открият заместители. Затова тук ще представим сулфидния минерал пирит, наричан още „злато на глупаците“ – исторически най-бърканото със златото съединение, срещащо се в природата.

Той отдавна не се използва за имитация, заради различните им свойства които лесно се откриват, но за нетренираното око двата метала си приличат. От това, а и от факта, че многократно в историята е бил бъркан за злато, идва и неговото прозвище. То го превръща в нарицателно за нещо, което имитира актив със стойност, но в действителност не притежава такава.

Парадоксалното е, че самият пирит намира приложения векове, ако не и от хилядолетия, заради действителните си свойства. Те го превръщат във важен минерал за цели индустрии като земеделието, химическата промишленост и други, а някои изследователи дори смятат, че той е крайъгълен камък за цивилизацията, каквато я познаваме днес.

Пиритът в историята

По всичко личи, че пиритът е познат от много дълбока древност и още тогава е бил ясно разграничаван от златото. Шумерският текст „Проклятието на Агаде: Битката на Нарам-Син с боговете“, писан около 2000 г. пр. н.е., посочва следната клетва, измежду много други интересни, които определено си струва да се прочетат, отправена от разгневените богове към град Агаде:

Нека твоето злато бъде купено на цената на сребро, нека твоето сребро бъде купено на цената на пирит, нека твоята мед бъде купена на цената на олово!

Лесното разпознаване на пирита не означава, че никога не е се използвал като имитация на златото или че двата метала не са били бъркани. Ученикът на Аристотел Теофраст (на снимката), който го наследява като ръководител на Ликейската школа, описва случай, при който атинският металург Калий, е опитвал да извлича и предлага „злато“ от пиритни руди от сребърните мини Лаурион. Вероятният му опит за измама е бил разкрит.

През Средновековието пиритът става много популярен сред алхимиците, обяснимо защо. Друг елемент, който те са опитвали да предлагат вместо злато, е орпиментът. Трикът от него да се получи „злато“ е бил изпробван още в Древен Рим, по нареждане на император Калигула.

Как пиритът „ражда“ Канада и други заблуди с метала

Както ще видим след малко, много лесно може да се разпознае дали един метал е пирит или злато и без съвременна техника. Въпреки това в историята пиритът води до някои значими събития.

През първата половина на XVI в. мореплавателят Жак Картие получава лиценз от краля на Франция Франсоа I да търси злато в Северна Америка. При пътуванията си, той разбира от главатаря на племето Ирокуои за „кралство“ северно от днешния град Квебек, пълно със злато и диаманти. При последната си експедиция той проучва територията и връща във Франция огромни количества злато и диаманти. Когато обаче ги тестват в Стария континент, се оказва, че „златото“ е пирит, а „диамантите“ – кварц.

Вижте повече по темата: Три позитивни аспекта на Ебенизър Скрудж от „Коледна песен“

Въпреки това несъмнено разочарование, по време на експедициите си Картие първи дава на територията името Канада, използващо се и до днес.

Подобни истории, при които находища на „злато“ се оказват пирит, се срещат и в САЩ, в залива Чесапийк например. Първият изследовател на региона и търсач на злато е капитан Джон Пийк. Той се превръща в главен герой в историята за Покахонтас, като в действителност животът му е бил спасен от индианката.

Вижте повече по темата: Пътят на златото

В друг случай британската кралица Елизабет I се оказва заблудена от пирита и вероятно от мними „металурзи“. Те „доказват“, че рудата, която мореплавателят и изследовател Мартин Фробишър, самият той син на ръководителя на монетния двор на Англия, носи от Северна Америка, съдържа „злато“. Затова кралицата спира опитите си да намери нов път до Китай и финансира начинанията му.

Измамата става ясна, когато той Фробишър връща в Лондон хиляди тонове руда, в които не се съдържа никакво злато. Резултатът е фалитът на компанията му и много присъди за Майкъл Лок – основният финансов поддръжник на обвинявания четирикратно в пиратство мореплавател.

Какво е металът пирит и какви са свойствата му

Пиритът е най-често срещащият се сулфиден минерал в природата. Това определя и неговата почти нищожна цена. Химичната му формула е FeS₂, поради което се нарича още железен пирит. Както се предполага, пиритът има жълтеникав отблясък, наподобяващ този на златото.

Вижте повече по темата: Защо златото е жълт метал

Макар изобилно, съединението не е безполезно. То лесно произвежда искри при удар с желязо – свойство, познато още в Древна Елада. Името „пирит“ идва от древногръцки и означава „огнен камък“. Някои анализатори, включително Дейвид Рикард в „Пирит: Природната история на златото на глупаците“, твърдят, че с него се е палил огън векове наред. Така минералът е изиграл инструментална роля в човешката история и цивилизация, тъй като дори и през XX в. запалването и поддържането на огън у дома не са били прозаични дейности. Затова той често никога не е бил оставян да изгасне.

Заради способността си да произвежда искри, пиритът се е използвал и при някои ранни огнестрелни оръжия. През XIX в. съединението става изключително важно за земеделието и химическата промишленост, защото от него лесно се получава сярна киселина – значим компонент за производството на торовете. Точно по това време те са жизненоважни за цели региони. Да си припомним, че само между 1845 и 1849 г. настъпва Големият глад в Ирландия, при който заради болест по картофите загиват приблизително 1 млн. души, а още толкова бягат от страната. Между 1876 и 1878 г. Индия също преминава през своя Голям глад, този път причинен от спирането на мусоните. В контекста на тези и други подобни трагедии, може да се каже, че пиритът е подпомогнал изхранването на света.

Днес той все още се използва при производството на железен диоксид и сярна киселина, както и като катод в някои видове литиеви батерии.

Асоциирането на пирит със „злато на глупаците“

Първото споменаване на словосъчетанието „злато на глупаците“ е в английския език. От него изразът се разпространява из останалите европейски страни. За пръв път той е използван в средата на XVI в. от Тимъти Грейнджър, но употребата е метафорична. Има се предвид нещо, което изглежда ценно, но не е. Тя се среща в езиците и до днес.

Минералът пирит е наречен „злато на глупаците“ много по-късно – някъде около края на XVIII или началото на XIX в. Рожденото място на асоциацията между двете е Северна Каролина, САЩ. До 1830 г. тя е единственият щат в страната, в който се е добивало злато. Калифорнийската треска за злато, поставяща началото на добива и в този щат, ще започне през 1848 г.

Датировката на между двете е точна, защото изхожда от литературни източници. В статия, публикувана през 1829 г., се посочва, че минералът в този регион „много често“ е наричан така.

Пирит срещу злато: прилики и разлики

Освен жълтеникавият отблясък, който не е един и същ при двата метала, пиритът и златото нямат нищо общо като свойства. Затова много лесно се различават, даже и без оборудване. Говорейки за блясъка им, пиритът има по-меден оттенък от златото. Поставени един до друг, разликата между тях се вижда и с невъоръжено око, както се вижда ясно от снимката по-долу:

Пирит (ляво) и къс злато (дясно)

На първо място, златото е химичен елемент, т.е. то се състои от само един вид атоми – златните (Au). Пиритът е съединение, състоящо се от един атом желязо и два атома сяра.

Вижте повече по темата: Пускат на търг най-големия златен къс от Аляска и кои са най-големите златни късове в историята

Прост начин да се определи дали един къс метал е пирит или злато е чрез удар, макар това да не е твърде препоръчителен метод. Златото е меко и се огъва или сплесква – то притежава висока ковкост. Чистото злато може да бъде одраскано даже с джобно ножче, което ще остави следа. Пиритът не може да бъде одраскан или огънат. Той е двойно по-твърд и много чуплив, затова при удар се натрошава и създава искри, които, както стана ясно, са довели и до наименованието му.

Същевременно „златото на глупаците“ е почти четири пъти по-леко от истинския благороден метал. Действителното злато има специфична плътност от 19,3 грама на кубичен сантиментър, а пиритът тежи 5 грама на к.с. Това е една от водещите причини, поради които златото не може да бъде фалшифицирано.

Друг начин да се разграничат двата метала е чрез силно натриване. С или без такова, златото няма аромат. При загряването, което се поражда от триенето обаче, пиритът има. Причината е съдържанието на сяра, която започва да се отделя в атмосферата. Химичните реакции, произтичащи от това, водят до образуването на много малки количества серен диоксид и водороден сулфид, като последният е отговорен за леката миризма на развалени яйца на пирита.

Да се върнем към снимката на пирита и златото по-горе. От нея се вижда, че пиритът има четвъртита структура, даже и да не е конкретно под формата на куб или паралелепипед. Случаят в природата често е такъв. Реалното злато обаче има неправилна форма, с каквато се срещат почти всички късове от благородния метал.

Други видове „злато на глупаците“

Определението „злато на глупаците“ не се отнася единствено до пирита, макар най-често да се свързва с него. Има още два елемента, наричани с това прозвище, по същата причина – на пръв поглед те наподобяват злато.

Първият от тях е халкопиритът (CuFeS₂) – друг вид сулфиден минерал, добиващ се и на Балканския полуостров. За разлика от пирита, халкопиритът е много ценен и днес, тъй като е една главните руди, от които се добива мед. Той изглежда по следния начин, като визуалната му прилика със златото е очевидна:

За разлика от тях, биотитът не е сулфиден минерал, а слюда. Освен това той най-малко прилича на истинското злато. Причината понякога да се нарича по този начин е, че малки части от него блестят по начин, подобен на златото, при подходяща светлина. Затова, според United States Geological Survey, понякога той е заблуждавал хората, които са си мислели, че откриват късчета злато в реки.

Днес има много по-изпипани форми на фалшифициране на златото. След като вече познаваме класическите, много важно е при покупката на благородния метал – особено когато става въпрос за инвестиционно злато, – да купуваме продукти единствено от реномирани рафинерии и монетни дворове и чрез утвърдени дилъри.