Подриването на парите 2: Къде изчезва инфлацията

Можете да чуете анализа в подкаста ни. Не забравяйте да се абонирате в удобната за вас платформа, за да не пропускате новите ни коментари.

В първата статия от поредицата подриването на парите разгледах защо въпреки рекордното количество фиатни пари, което се печата, според централните банкери „инфлацията“ я няма. Причината е, че те използват различна дефиниция на термина, който според тях се свежда просто до промените в потребителските цени.

Само че в икономиката е известно, че новонапечатаните валути все пак отиват някъде, а не изчезват безследно. В тази статия ще се впусна в тяхното търсене, което ще ни даде и отговор защо индексът на потребителските цени (ИПЦ) не отчита реалното покачване на паричното предлагане.

Ефектът на Кантийон и инфлацията

Ришар Кантийон е френски икономист, финансист и спекулант, който през първата половина на XVII в. забелязва, че когато се наблюдава инфлацията, т.е. има покачване на паричното предлагане, относителните цени в икономиката се променят по различен начин. Причината за това е, че новите пари имат „входна точка“ в икономиката, а не се разпръсват равномерно сред всички пазарни субекти.

Тази „входна точка“ представлява икономическите агенти или по-скоро отрасълът, който първи получава новонапечатаните пари. Ако се върнем към Голямата рецесия от 2008 г., секторът, към който бяха насочени новите средства, беше банковият, а преди това, по време на дотком балона, техни получатели бяха брокерите на Wall Street, които надуха цените на акциите.

Получателите, сдобили се първи с тези новонапечатани пари, започват да ги харчат в среда, в която останалите хора все още не знаят, че паричното предлагане се е увеличило. Затова те са способни да купуват стоки на техните стари цени и покупателната способност на първите получатели в реално изражение се увеличава.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 183,00 лв. 165 165,00 183 183,00

Купуваме 165,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Когато новите пари започнат да циркулират, при равни други условия те водят и до поскъпване на стоките и услугите, закупени от първите получатели на въпросните пари, а след това стоките и услугите, придобити от следващите рецепиенти на новите пари, също започват да поскъпват. Именно тези изменения в относителните цени и понижаването на реалната покупателна способност на получателите на парите, намиращи се по-далеч от сектора, означен като „входна точка“ на парите в икономиката, са останали известни в икономиката като ефект на Кантийон.

В съвременния свят той се наблюдава и благодарение на кредитната експанзия, осъществявана от банките под неформалното направление на централната банка. В този случай крайни получатели на новонапечатаните пари са потребителите, които, благодарение на изкуствено занижените основни лихвени проценти, ги насочват към придобиването на дълготрайни потребителски стоки. Подробният механизъм, по който това се случва, и отраженията му върху останалите икономически отрасли, съм разгледал в статията „Анатомия на всяка икономическа криза“.

За нас е важно да разберем следните пет неща:

• От момента на напечатването и инжектирането на новите средства до мига, в който цените започват да се покачват, изминава определено време, т.нар. времеви лаг;
• Цените не се покачват равномерно в цялата икономика, а първо растат в определени отрасли, след това – в други, а в трети могат изобщо да се понижат;
• Колкото по-далеч се намира един човек сред получателите на новонапечатаните средства, толкова по-висока е вероятността реалната му покупателна способност да се понижи;
• Не е задължително нарастването на цените да се случва в отраслите на крайните потребителски стоки, което означава, че „инфлацията“ може изобщо да не се улови от ИПЦ, използван от централните банкери;
• Даже и когато това се случва при крайните потребителски стоки, тяхната тежест в ИПЦ може да крие реалните увеличения в отделните отрасли (както се и случва в действителност).

Инфлацията и вечният имотен балон на Европа

Имотният пазар в Европа е добро скривалище инфлацията – там се търгуват дългосрочни потребителски активи, а той се влияе от кредитната експанзия, както видяхме през последната криза. А докато разходите за жилище формират почти 25% от общите разходи на домакинствата в Европа, но имотите имат тежест от само 6,5% при изчисляването на ИПЦ.

Графика 1: Дял на потребителските разходи в ЕС

Източник: Евростат

Както се вижда, преди ЕЦБ да започне да печата и да понижава изкуствено лихвата, имотите в еврозоната поскъпват паралелно с брутния вътрешен продукт и с почти същия темп като потребителската кошница, с която се изчислява ИПЦ, но когато централната банка започне да увеличава паричното предлагане и да дирижира лихвата, те се изстрелват много по-бързо.

Графика 2: ИПЦ (лилаво), цени на жилищата (червено), БВП (зелено), цени на наемите (синьо) в еврозоната; 2015 = 100

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис; Евростат

Тези данни са усреднени за еврозоната, но на по-малките пазари като България и Румъния например изстрелването на цените се вижда още по-добре. Говорейки за еврозоната, ако включим фондовите борси, данъците и жилищата в калкулирането на инфлацията, можем да видим много точно понижаването на реалната покупателна способност, въпреки уверенията на централните банкери, че инфлацията я няма и винаги е недостатъчна.

Да вземем за пример динамиките на водещи показатели в Германия – най-голямата икономика в Европа, където се намира и водещият фондов пазар на Стария континент.

Таблица: Средни годишни темпове на инфлацията в Германия

Източник: Евростат, Министерство на финансите, Франкфуртска фондова борса, собствени изчисления

Таблицата прекрасно показва, че в периода на интензивно печатане на пари от страна на ЕЦБ (2010 – 2019 г.) фондовият и жилищният пазари имат много висок годишен темп на нарастване, а официално инфлацията остава „ниска“ – между 1,42 и 1,49% годишно. Но жителите на Европа усещаме подриването на покупателната способност с джоба си и когато към инфлацията добавим и другите данни, алтернативният ИПЦ всъщност нараства много по-бързо от показателя, публикуван от Евростат и ЕЦБ.

Инфлацията отива на Wall Street

В САЩ огромна част от новонапечатаните от Федералния резерв долари, които не бяха насочени към купуване на държавни ценни книжа, попаднаха на фондовите пазари. Именно затова, въпреки че икономиката изпадна в рецесия, а безработицата се покачваше, от второто тримесечие, борсите постигаха нови рекорди. Едно изследване на Bank of Montreal всъщност показа, че борсите се движат единствено от печатането на пари.

Графика 3: S&P 500 (синьо), Nasdaq (червено), Dow Jones (зелено) и паричното предлагане М2 (лилаво)

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

В този момент „инфлацията“ официално се представя „слабо“ според разбиранията на Федералния резерв – докато паричното предлагане продължава да постига рекорди, хармонизираният ИПЦ нарасна само с 1,4% към началото на 2021 г., преди да се изстреля. Неговото покачване е толкова ниско, че даже не се събира в една графика с представянето на фондовите борси.

Графика 4: ИПЦ (синьо) и парично предлагане М2 (червено), 2015 г. = 100

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Но независимо от растежа борсите и от балонизирането им, тяхното представяне не се включва в ИПЦ и централните банкери могат да твърдят, че инфлацията я няма.

Изстрелването на държавния дълг

Друг отрасъл, в който се наблюдава масивно покачване през последните години, особено през 2020 г., е държавният дълг. Именно заради безспирното печатане на пари страните по света могат да емитират все повече задължения на нулеви или дори отрицателни лихвени проценти – облигациите почти изцяло се изкупуват от централните банки, особено в еврозоната, САЩ и Япония.

Графика 5: Съотношение дълг към БВП на някои страни в Европа

Ако читателите си спомнят, през 2008 г. говорихме за дългова криза в Европа. Днес ситуацията откъм задлъжнялост е още по-влошена, а същото е вярно и за САЩ. А счетоводните баланси на централните банки показват, че на практика те монетизират дълговете.

Графика 6: Счетоводни баланси на Федералния резерв (черно) и ЕЦБ (синьо)

Източник: Tradingeconomics

Заключение

ИПЦ не може да покаже надуването на балоните, защото той „изглажда“ цените от цялото потребление в един единствен показател. Но това не значи, че инфлацията изчезва. Новонапечатаните пари не се насочват директно към ново потребление, а нерядко попадат във финансовия сектор или в отрасли с малък дял в ИПЦ.

Така едно от следствията от инфлацията – повишаването на потребителските цени, се скрива относително лесно от публиката, но съществува в действителността. Хората обаче усещат инфлацията чрез хроничното подриване на покупателната способност на парите си. От друга страна балоните, които новите пари надуват, задължително се взривяват.

В България това се усети преди десетилетие, а днес имотният сектор отново е балонизиран от инфлацията и изкуствено ниските лихви. Същевременно през този период постоянното увеличаване на паричното предлагане доведе до надуването на значително по-големи балони и в други отрасли.