Едно от най-големите новини в момента в страната е рискът от понижаване на кредитния рейтинг на Ръмъния до статут “джънк”.

В тази статия ще навлезем в дълбочината по темата. Ще разгледаме какво означава статутът “джънк”, кои са основните фактори, които водят до такова решение от страна на агенциите за кредитен рейтинг и какво би означавало такова понижаване на рейтинга за домакинствата и бизнеса.

Какво е кредитен рейтинг и кога се счита за “джънк”?

Кредитният рейтинг е в основата си оценка (да бъде тълкувано като оценките в училище), която се дава от независима агенция за кредитен рейтинг, показваща дали дадено дружество, държава или дългов актив (като облигация) е в състояние да върне заемите си на своите кредитори.

Има три основни частни институции, отговарящи за подобна дейност. Moody’s (от 1909 г.), Standard&Poor’s (от 1922 г.) и Fitch (от 1924 г.).

Според определението на Standard&Poor’s:

Кредитните рейтинги са прогнозни становища за относителната кредитоспособност на емитента. Те осигуряват общ и прозрачен глобален език за инвеститорите да си формират мнение и да сравняват относителната вероятност емитентът да погаси своевременно и изцяло дълговете си.

Разбира се, точно както в училище, има различни оценки, които човек може да получи въз основа на това колко добре се справя. Същото важи и при кредитните рейтинги. Ако дружеството или правителството се справя добре, като плаща дълговете си винаги навреме, данъчно отговорно е и насърчава икономическата дейност, рейтингът му ще бъде висок. Ако не, оценката му ще бъде в долния край на спектъра.

В най-лошия случай, то получава “джънк” рейтинг.

Какво е кредитен рейтинг “джънк”?

Съгласно определението на Димитрис Н. Хорафас, от неговата книга “Управлението на облигационните инвестиции и търговията с дълг”:

Джънк облигации е името, което Уолстрийт прикрепя към кредитния риск – високорисков, високодоходен, често необезпечен дълг, класиран като BB или по-ниско от независими рейтингови служби.

По същество, джънк рейтингът означава, че кредиторите имат по-голям шанс да не получат заемите си от емитента на дълга.

Както можете да видите в таблицата по-горе, има осем транша на кредитни рейтинги. Обикновено, колкото по-високо е държавата или дружеството в траншовете, толкова по-евтин е неговият дълг. Това е така, защото инвеститорите имат увереността, че ще получат възстановяване от субекти с рейтинг с инвестиционен клас.

Това е основната връзка между риска и доходността. Колкото по-нисък е рискът, толкова по-ниска е доходността и обратно.

Защо Румъния е изправена пред понижаване на рейтинга?

Към 14 март Moody’s е последната от трите рейтингови агенции, която променя перспективата за кредитния рейтинг на Румъния на отрицателна. Според Moody’s това означава, че:

Негативната перспектива показва, че е малко вероятно рейтингът да бъде повишен в близко бъдеще.

Сред най-цитираните причини както от Moody’s, така и на Standard&Poor’s са фискалните проблеми на Румъния. Понастоящем Румъния има най-големия бюджетен дефицит в Европейския съюз, като същевременно има и най-големия дефицит по текущата сметка в блока.

Към април 2024 г. бюджетният дефицит на Румъния е 2,95% от БВП. Ако искаме да представим дефицита спрямо приходите на правителството, стойността е 28%. Това означава, че само през първите четири месеца на тази година румънското правителство е похарчило с 28% повече от приходите си.

Междувременно текущата сметка на страната, която се отнася до стойността на изнасяните стоки и услуги минус внасяните, е с дефицит от три милиарда евро. Това представлява 34% по-голям обем на вноса, отколкото на износа.

Освен тези два основни фактора, както Moody’s, така и S&P посочват потенциала дългът на Румъния спрямо БВП да надхвърли 60% от БВП до 2027 г.

В такъв случай тежестта на дълга на данъкоплатците ще бъде още по-голяма, тъй като разрешаването на тези проблеми би означавало увеличаване на данъците. Намаляването на разходите, към момента на написването на тази статия, едва ли е възможна опция.

Като последен фактор, двете агенции за кредитен рейтинг смятат, че политическият риск на страната е висок. След отмяната на първия кръг на президентските избори през миналата година в страната има „все по-бурна вътрешна политическа криза“.

Какво се случва, когато една държава получи “джънк” рейтинг?

Следователно е съвсем очевидно, че Румъния е изправена пред значителни структурни проблеми.

Високите държавни разходи са причина за най-високия процент на инфлация в ЕС (малко под 5%), което се изразява във високи лихвени проценти (8% от румънските разходи са за плащане на лихви, докато средната стойност в еврозоната е под 4%).

С тези фактори, които са налице, има вероятност кредитният рейтинг на Румъния да бъде намален на нивото на “джънк”. Но какво би означавало това за средното домакинство и бизнеса?

Повишени разходи за заеми

Най-високият кредитен рейтинг, който едно дружество или физическо лице може да има, е този на страната. Разбира се, освен ако не решите да платите на S&P няколко милиона долара и искате да отделите няколко месеца, за да получите отделен рейтинг на дружеството си.

Ако не желаете да направите това, финансовите пазари ще приемат, че сте най-много толкова добър платец на дълга, колкото вашето правителство. Въпреки това, ако правителството ви не плаща добре дълговете си, дори и да плащате всички заеми, лихвите, които инвеститорите взимат за парите си, ще се увеличат.

Това, както споменах по-горе, е връзката между риск и доходност. Повишеният риск на дадена страна по отношение на плащанията на нейния дълг ще се превърне в по-високи разходи за заеми. Тези разходи за заеми ще проникнат в икономиката и ще се отразят в разходите за заеми на физическите лица и предприятията.

Тъй като Румънската национална банка поддържа лихвените проценти стабилни на около 6,5%, за да овладее инфлацията от 5%, увеличаването на разходите за заеми поради липсата на фискална отговорност на правителството ще увеличи дълговото бреме на всеки, който има заем с променлив лихвен процент. Тези с фиксиран лихвен процент ще са по-сигурни.

По-бърза девалвация на валутата

Тъй като разходите за заеми на страна с рейтинг “джънк” се увеличават, това означава, че тя трябва или да повиши икономическото си представяне, за да събере данъци, или трябва да заема, за да плати дълга си.

За съжаление Румъния вече заема, за да изплати съществуващия си дълг. За месец юни Румънското министерство на финансите бюджетира заеми в размер до 5,8 милиарда румънски леи (около 1,15 милиарда евро) за рефинансиране на публичния дълг и за изплащане на дефицита на страната.

Повече по темата, тук: Как се определя покупателната способност?

Когато правителството има само Националната банка като “кредитор от последна инстанция”, румънската лея се обезценява много по-бързо. Това означава, че цената на стоките и услугите в леи ще се покачи.

Понастоящем Националната банка непрекъснато се намесва на валутните пазари, за да поддържа румънската лея “стабилна” спрямо еврото. Въпреки това тя създаде изкуствен и крехък обменен курс от 4,97 RON за всяко евро. През последния месец леята се е обезценила с повече от 1% спрямо еврото, като сегашният курс е около 5,04.

В най-лошия случай, правителството ще се опита да се измъкне от дълга чрез печатане, за да изплати съществуващия дълг. Но всичко това ще доведе до загуба на доверие в леята, което ще доведе до потенциална девалвация на валутата, както виждаме при турската лира през последните три години.

По-ниски инвестиции

Ако агенциите за кредитен рейтинг понижат рейтинга на Румъния до “джънк” ниво, инвеститорите ще получат ясен сигнал, че техните инвестиции са изложени на по-висок риск. Следователно те основателно биха си задали въпроса: защо да инвестирам в тази страна, където имам няколко потенциални риска (политически риск, кредитен риск, геополитически риск)?

В случая с Гърция преките чуждестранни инвестиции рязко спадат от 2,77 милиарда долара през 2009 г. на 533 милиона долара през 2010 г. На 27 април 2010 г. S&P понижава кредитния рейтинг на Гърция до BB+ от BBB+ от предишния месец. Това води до намаляване на преките чужди инвестиции с повече от 80%.

Това би означавало, че предприятията или ще напуснат страната, или чуждестранните предприятия няма да навлязат на румънския пазар. Такива решения водят до по-висока безработица. Като се има предвид сегашното лошо икономическо състояние на страната, безработицата е последният показател, от който страната има нужда да се повиши.

Дори ако примерът на Гърция е уместен, това не означава, че същото ще се случи и в Румъния. Това е така, защото вече има признаци, че Румъния се справя зле от икономическа гледна точка. Например доходността на румънските облигации, деноминирани в долари, вече е на равнището на доходността на турските облигации. Кредитният рейтинг на Турция е B+, като е “високо спекулативен”. Това означава, че финансовите пазари вече са донякъде свикнали с идеята за понижаване на рейтинга на Румъния.

По този начин, дори ако тези три тенденции продължат, те най-вероятно няма да се превърнат във внезапен шок.

Как се сравняват Сърбия и България?

Ако разглеждаме регионално сравнение между трите балкански страни, има значителни разлики.

От трите държави България има най-висок кредитен рейтинг – BBB с положителна перспектива.

Според S&P:

“Можем да повишим рейтинга, ако България стане член на еврозоната. По наше мнение членството ще бъде от полза за достъпа на България до капиталовите пазари и ефективността на паричната политика. С или без присъединяване към еврозоната, можем да повишим рейтингите, ако устойчивият растеж доведе до трайно увеличение на нивата на богатство, както посочва БВП на глава от населението.”

По този начин, дори ако присъединяването към еврозоната има голям шанс да увеличи задлъжнялостта на българите, страната би могла да плаща по-ниски лихвени проценти за своите облигации. Разбира се, това не решава проблема с правителствените заеми.

Що се отнася до Сърбия, тя има същия кредитен рейтинг като Румъния – BBB-.

Съществува обаче разликата, че според S&P перспективите за Сърбия са стабилни. Технически Сърбия е по-добър длъжник от Румъния. Ако Румъния бъде понижена, тя ще бъде единствената страна с рейтинг “джънк” от тези три. Това би било и единствената държава от ЕС в тази категория.

Причините за високия кредитен рейтинг на Сърбия са високите темпове на растеж на БВП в резултат на високото вътрешно потребление.

Заключение

Румъния има наистина голям шанс да не бъде вече считана за емитент на облигации с инвестиционен клас. Намаляването на рейтинга би поставило страната на едно и също ниво със страни като Азербайджан, Гватемала, Мароко и Оман.

При липса на сериозни и бързи фискални реформи – масови съкращения на разходите и либерализация на икономиката за повишена дейност – има много ниски шансове румънското правителство да се справи както с дефицита, държавния дълг, инфлационния процент, така и с лихвените проценти. Подобна липса на реформи би накарала румънските домакинства и предприятия да имат по-високи разходи с данъци.

Естествено, данъчните увеличения не предполагат повишена фискална отговорност.