С колела в Гърция - еднодневен маршрут за вело-ентусиасти

Зима е. Навън е мрачно и тъжно. Хората вървят забързани и целеустремени към важното за деня, а вие си мислите: „Чакай малко, това ли трябва да е ежеднвието ми… Не?! А къде ли е слънцето? Искам да го видя и да му се порадвам…“

Слънцето открихме в Гърция или поне беше там преди повече от седмица, когато натоварихме колелата на колата и потеглихме в търсене на позитивните емоции. Равносметката е: 4 часа път в посока, 2 дни, около 150-200 евро изхарчени за двама човека заедно с горивото, настаняването, джобните и най-важното – купища събрани усмивки. Ето как го постигнахме…

Петък, 19ч. вечерта

Щастливи, че уикендът е пред нас, а работната седмица затворена, стегнахме по една раница със спортна екипировка и задължителните резервни гуми и поехме на път. Както знаете, обстановката в Гърция е малко непредвидима, затова препоръчвам да се заредите с гориво и евро. По това време в по-големите молове има отворени бюра, в които можете да обмените пари.

След четири часа каране и без проблеми на границата, стигнахме до Агиос Мамас – селце на около 69 км южно от Солун в Халкидики. Настанихме се в прекрасно апартаментче, където за 70 евро нощувахме до неделя и хапвахме вкусна закуска.

Събота, 11ч. сутринта

Сити и усмихнати посрещнахме слънцето и приятните 18 градуса температура. Стегнахме колелата, напомпахме гумите и потеглихме към близкото магазинче за провизии (вода, енергийни барчета и ядки; всичко – 12 евро). Избрахме си маршрут, който тръгва от центъра на селцето, южно по посока към морето. Карахме около 15 минути по асфалтов път, минаващ през маслинови горички, докато не стигнахме крайбрежната улица. Оттам завихме надясно и карахме успоредно на брега около 3 км, когато стигнахме малка дървена постройка отляво. През лятото тук би било прекрасно място за плуване, тъй като има къде да си оставиш колелото, да пиеш фрапе и да вземеш душ след солената баня (всичко ~2.50 евро).

През следващите 7 км карахме само успоредно на морето по коларски път, а където се появяваха разклонения, винаги избирахме възможността вляво, най-близо до морето. Докато карахме и слънцето леко ни галеше гърбовете, имах чувството, че сме попаднали на някой лунен пейзаж или декор от Междузвездни войни – пясък, ниски бодливи храсти и безлюден километричен плаж. Един от моментите, когато си даваш сметка за силата на природата и колко малко му е необходимо на човек, за да се чувства жив и щастлив.

След около час каране и спиране за снимки и гледки, стигнахме до малкото пристанищно селце Неа Потидея, пълно с дружелюбни кучета и зазимени ваканционни спретнати къщурки. Оттам хванахме главния шосеен път към Неа Моданиа. Продължихме да караме по по-малки улички и след 8 км се радвахме на слънцето от пейките на крайбрежната улица на сравнително големия туристически и пристанищен център Неа Моданиа. Там кипеше живот, хората бяха излезли на разходка или за кафе, но това, което наистина ни впечатли, е как на 18 градуса закопчаните зимни якета и ботуши бяха на лице.

Харесахме си една таверна на пристанището, седнахме навън на припек и се полюбувахме на гръцката кухня: тарама, цацики, пържени тиквички, препечено хлебче и малко рибка (всичко – 22 евро). Поприказвахме си малко със сервитьора, който се оказа, че е учил медицина в София и знаеше български. Разказа ни как миналото лято, пак на нашата маса, се запознал с двойка колоездачи, карали  чак от Италия. “Халкидики е пълен с малки коларски пътища, които са чудесни за колоездене. Само вземете по-стара пътна карта и бъдете изследователи”, каза той.

Колкото и да ни се искаше да последваме съвета му, вече трябваше да се прибираме. Избрахме друг заобиколен път, отново минаващ през маслинови горички и малки вилни зони. Ето и груба карта на маршрута:

Прибрахме се в ранния следобед, разходихме се в Агиос Мамас и вечеряхме отново по гръцки с Узо, рибка и цацики (~ 30 евро).В неделя трябваше да се приберем по-рано, но ако имате време, препоръчвам да изминете маршрута на обратно.

Това е от мен засега. Желая ви много събрани слънчеви лъчи, позитивни изживявания и не забравяйте да тръгнете подготвени ( резервни гуми, инструменти, евро и добро настроение). До скоро!

Иринката