Спомени за Обединени Арабски Емирства - Симеон Идакиев

Раздвоен съм в спомените си за ОАЕ.

Първият от тях не е много ласкателен. Посетих страната с колеги журналисти от България. В групата беше включена привлекателна млада дама, представител на наш ежедневник, чиито пищни форми се нравеха изключително много на нашите домакини. Особено упорит в ухажването беше местният водач, а няма да скрия, че и ние, българите, си я харесвахме, защото беше необвързана, както е модерно да се казва днес. Когато на втория ден той горещо започна да я убеждава, че арабската жена била кралицата на дома, аз не се сдържах и язвително попитах коя точно от четирите има предвид? Този въпрос, разбира се, охлади до крайност нашите отношения, но мен особено ме ядоса друго. Момичето беше болно и през няколко часа трябваше да взема някакво лекарство, а никъде не й дадоха чаша с вода, защото беше в разгара си религиозен празник и до изстрела на оръдието в 18 часа вечерта не можеше да се яде и пие, както и да се пуши. С проблема не можа да се справи даже упоритият ухажор и да го реша се заех аз. Решението беше просто-няколко дирхама кеш на един продавач и след малко в колата ни беше доставена бутилка вода, старателно скрита в хартиен плик.

За значението на водата в Сахара е писано много и там аз се сетих за един показателен случай, описан от Егзюпери в книгата му „Земя на хората”, където той разказва за трима влиятелни племенни вождове, поканени на посещение във Франция, които водачът им довел до леещ се водопад. Опитали водата и с изумление разбрали, че тя е питейна. Застинали пред водната колона, замълчали и безмълвно съзерцавали това непрекъсваемо тържествено тайнство. На поканата да продължат пътя си отвръщали с мълчание сякаш пред тях стоял самият Бог и те не можели да си тръгнат от него.

-Не се ли нагледахте? Да продължим…
-Трябва да почакаме.
– Какво да чакаме?
-Да спре водата.
Искали да дочакат часа, когато Бог ще се умори от собственото си безръдсъдство, който скоро ще се опомни. Когато им обяснили, че тази вода се лее тук от хиляда години, те възкликнали…
-Колко е щедър богът на французите.

При второто си посещение наехме кола под наем, за да видим повече от трите емирства-Шарджа, Абу Даби, Дубай и се убедихме, че в ОАЕ времето на недоимък отдавна е забравено
и днес те са една от най-богатите и бързо развиващи се страни в света. Наричат я неслучайно „Швейцария на арабския свят”. Причината за благоденствието са огромните петролни запаси, здраевопазването и образованието са на много високo ниво, а нейните граждани се радват на забележителен жизнен стандарт и даже не плащат данъци. Изключителни са постиженията в архитектурата- достатъчно е да спомена само 7- звездният хотел „Бурдж ал Араб”, висок 321 метра, „Палмата Джумейра”, изкуствените острови, отвоювани от морето и „Бурдж Калифа”, наричана още” Бурдж Дубай”,официално открита през 2010 година, която поразява със своите 830 метра височина. Буди възхищение и далновидната политика на държавното ръководство, което си дава сметка, че запасите от нефт един ден ще свършат и затова обръща особено внимание на развитието на туризма, инвестира много в създаването на модерни технологии и машиностроене както и на развитието на забележителна инфраструктира.